Р Е Ш Е Н И Е
№ 158/15.7.2019г. 2019г., град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На петнадесети юли Две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
Съдебен секретар: Нели Ковачева
Прокурор: Милен Ставрев
като разгледа докладваното от съдия У.Савакова
ЧНД № 787 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.30 и следващите от Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Федерална
служба „Правосъдие“ на Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на
Решение №ЕV 1228/14 за плащане на финансова санкция издадено от Главна митническа
служба Хайлброн , постановено на 03.12.2014 г. и влязло в сила на 19.12.2014г.
срещу българския гражданин Т.А.В. , роден на *** ***.
От направената служебно справка в система НБД на данните
посочени от молещата държава отговаря българския гражданин Т.А.В. с постоянен и
настоящ адрес ***, ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага
признаване на решението за налагане на финансова санкция.
Санкционираното лице е редовно призован и се явява лично
и с адв. Таня Стоянова от ВАК, която предлага признаване на решението за
налагане на санкция.
Лицето В. изразява съжаление, но смята, че решението
следва да се уважи, след като е налице такова, макар че твърди множество
създадени формалности от немската държава. Заявява, че след влизане в сила на
решението ще го заплати в НАП.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено
следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява,
че с Решение №ЕV 1228/14 за плащане на финансова санкция постановено на 03.12.2014
г. и влязло в сила на 19.12.2014г., Главна
митническа служба Хайлброн, е наложила финансова санкция на българския гражданин Т.А.В.
в размер на 5 000 евро, както и парична сума от 429,80 евро за разходите
по производството, или общо сумата в размер на
5 429,80 евро, за извършено от същия в качеството му на управител на фирма
„Дружество на предприемачи с ограничена отговорност“, отговарящ за назначаването
на персонала, както и за правилната му заетост, административно нарушение,
изразяващо се в назначаване на работа на 13 български граждани, без същите да
притежават необходимото разрешение за пребиваване.
Решението, с което е наложена посочената финансова
санкция е взето на основание чл.4, ал.3,изр.1 и 2 от Закона за пребиваване на
чужденци, във вр. с чл.404, ал.2 №3 от Трета книга на Социалния кодекс на
Германия..
С оглед на доказателствата налични в горецитираното удостоверение съдът
намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
посоченото решение за налагане на финансова санкция по отношение на лицето Т.А.В..
На първо място, решението на Главна митническа служба Хайлброн-Германия
отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице
влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение в страна
членка на ЕС.
Налице са и предпоставките от цитирания закон за признаване, с оглед на
факта, че е санкционирано административно нарушение, което попада в
обхвата на тези по чл. 30, ал.2, т.7 от ЗПИИРКОРНФС –
административно нарушение, уредено в законодателството на издаващата държава
във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по
силата на Договора за функциониране на
Европейския съюз (ОВ, С
115/47 от 9 май 2008 г.), за които не се изисква двойна
наказуемост, т.е. същото да е административно нарушение и по българското
законодателство.
За пълнота на изложението, следва да се
посочи, че по силата на ДФЕС в националното ни
законодателство също са приети разпоредби, аналогични с тези на посочените от издаващата държава, уреждащи нарушението, осъществено от Т.В., съдържащи се в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
Закона за чужденците в България и Закона за насърчаване на заетостта.
От изготвената справка в деловодството на съда се установи, че засегнатото
лице Т.А.В. с ЕГН ********** има местоживеене на територията на Република
България в гр.Варна, ул.“С.В.“№30, ап.23,.
Не са налице отрицателните предпоставки за признаване на решението за
налагане на финансова санкция визирани в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението
е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал.І от
ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу
засегнатото лице за същото деяние в Р. България или в друга държава, различна
от издаващата, няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на
финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство, доколкото в случая са приложими
посочените в чл.171, вр.чл.162, ал.6 от ДОПК срокове и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице
данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да
правят изпълнението на решението недопустимо.Решението на органа на решаващата
държава не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат
за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е
по-малко от 70 евро – като в случая тя и разноските са общо 5 429,80 евро. Засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. В издаващата държава не са
постъпвали никакви погасявания.
С оглед
горното, ВОС счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен от посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС
орган – Националната агенция за приходите, като на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС
равностойността на наложената финансова санкция се определи в български левове на 10 619,76 лева -
по
курса на БНБ на 03.12.2014 г. - деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция, който към посочената дата е за 1 евро – 1, 95583 лева.
Предвид посоченото, Варненският окръжен съд приема, че са налице
условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова
санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във
връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Решение №ЕV 1228/14 за плащане на финансова санкция издадено от Главна митническа
служба Хайлброн , постановено на 03.12.2014 г. и влязло в сила на 19.12.2014г.
срещу българския гражданин Т.А.В. с ЕГН ********** и постоянен и настоящ
адрес ***, в общ размер на 5 429,80 евро с равностойност в български лева
към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата
държава - в размер на 10 619,76 лева .
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение по
реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно посочения в
Удостоверението компетентен орган отговарящ за изпълнението на Решението в
издаващата държава - Федерална служба
„Правосъдие“ на Германия за признаването и изпращането на решението за налагане
на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за
приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок, който тече за прокурора и
за засегнатото лице от днес пред Апелативен съд – гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.