РЕШЕНИЕ
№
***, 18.02. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН
СЪД, девети наказателен състав в публично съдебно заседание
на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
При
участието на секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдията
Якимова НАХД №2238 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.И.К., ЕГН********** ***, чрез
адвокат И.Н. ***, процесуален представител, против НП № 159з от 09.10.2019г.
на ***, с което на основание чл.264 ал.1
от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500
лева, за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал
жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В жалбата се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с адв.И.Н.- процесуален представител. Поддържат жалбата и последният излага съображения за отмяна на НП
предива допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно и незаканосъобразно,
като се излага тезата, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати нарушения на чл.42, чл.57 от ЗАНН. Твърди се, че липсва конкретно
описание на нарушението .
Ответната страна редовно призована, представител не се
явява.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал.2, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка
на които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН № 159з от 23.09.2019 г., затова, че Б.И.К. с ЕГН**********г.
около 22:00 часа в гр.***, „ ***при извършване на полицейска проверка
„противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си“– нарушение на
чл.264,ал.1 от ЗМВР.
Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел при
установяване на нарушението му, предявен му е и е подписан от него, като е изложил възражения , че според него не
е пречел на полицаите в изпълнение на
задълженията им.
В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателя не е депозирал възражения пред АНО.
Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО
издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН,
като наложил на жалбоподателя за нарушение на чл. 264,ал.1 от ЗМВР
административно наказание глоба от 500 лв.,
за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Разпитан в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел ***И.Ц.Д. потвърждава
изложената в акта фактическа обстановка. Посочва, че в тъмната част на
денонощието, извършвали проверка на документ за самоличност на лица, намиращи се на пейка
в градинката пред ***в ***,
„известни като лица употребяващи наркотични вещества“. Жалбоподателят отказал
категорично да представи документ и това наложило задържането му и отвеждане
в сградата на 01 РУ-***.В управлението
била установена самоличността му чрез
справка от ОДЧ. ***посочва също,
че при проверка на лицата,
жалбоподателят отказал също „да представи всички забранени вещества, които има“. Проверката
била извършена на „пейка , в ***Свидетелят твърди,че не може да каже кой
е адреса,т.к. не знае какъв е и „дал като ориентир” ***. Не твърди, че
жалбоподателят е лице употребяващо наркотични вещества,а че бил в тяхната компания. Питал с висок тон защо
го проверяват, бил раздразнен. Въпреки множеството поставени
въпроси от адв.Н. св.Д. не посочи в какво се изразява
нарушението „пречене” на орган на МВР да изпълни функциите си по
служба. Свидетелят твърди “пречеше на извършване на проверката….отказваше да
се съгласи и окаже съдействие при проверка за самоличността на орган на МВР “.
В тази насока са и показанията на
свидетеля А. А., който
сочи, че жалбоподателят отказал
при проверката да представи документ за
самоличност, не може да посочи дали в РУ
е представил такъв документ,както
и не може да посочи дали при обиска са били намерени в лицето наркотични вещества.Също
не знае адреса,където се намира ***и е извършена проверката.
Изслушаните свидетелски показания на Д. /актосъставител/
и А., както правилно изтъква адв.Н. не допринасят за изясняване на
обстоятелствата свързани с извършената
проверка и установеното в хода й. Показанията са без конкретика,
установяват принципни положения, но не установяват конкретни обстоятелства
имащи значение за изясняване на делото.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа и правна страна настоящият състав на
съда намира, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършване на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.
Съдът споделя становището на адв.Н.,че
в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя,което съставлява основание за отмяна на атакуваното НП. Нито в
АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е посочено какво е било
конкретното действие,което попречило на полицейските служители да изпълнят
функциите си по служба. От разпита на свидетелите се установи,че нарушението се
изразявало в непредставяне на документ за самоличност и задаване на въпроси
защо се извършва проверката. Това,че някой иска да разбере защо е проверяван от
полицията не е нарушение по ЗМВР,нито
пък непредставянето на документ за самоличност е нарушение по чл.264 ал.1 от ЗМВР. Описаното не покрива признаците на нарушение по посоченият текст от ЗМВР.Освен
това тези действия на жалбоподателя не са описани в АУАН и НП,а се установиха в
хода на съдебното следствие от разпита на свидетелите.
На следващо място в описанието на нарушението, както в
АУАН, така и в НП е направено бланкетно,като е
преписан текста на закона,без да е дадена конкретика.
Недопустимо е за нарушението да се гадае или да се установява в какво се
изразява то едва при обжалването му от разпита на свидетели. Неправилно е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Адреса на ***, като градинката
пред ***също се намира на посоченият адрес .
В обстоятелствата част на АУАН и НП на жалбоподателя е вменено противоправно
поведение, изразяващо се в това, че „ при извършване на полицейска проверка
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си по служба”.
Тези фактически констатации административнонаказващият
орган е отнесъл към нормата на чл.264,ал.1 от ЗМВР, според която норма административнонаказателна отговорност се носи от този,
който противозаконно пречи на органите на МВР да изпълнява функциите си. За
жалбоподателя, а и за съда от преписката не се разбира в какво се състои противоправното поведение – противозаконно пречене, което
може да се реализира единствено чрез активно поведение. За да е налице противозаконно пречене е
необходимо деецът да извърши действия, с които противозаконно да пречи на орган
от МВР да изпълни служебните си задължения. Необходимо е да е налице активно
противодействие срещу полицейския орган. Това разбиране се подкрепя и от
разпоредбата на ал.2 на чл.264, според която наказуемо е и противозаконното
нарушаване физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на
служебните му задължения.
Деянието на жалбоподателя не изпълва състава на
нарушението по чл.264, ал.1 от ЗМВР, защото той не е предприел активни действия
срещу служителят на полицията. От показанията на
свидетелите се извличат признаци на неизпълнение на полицейско разпореждане
/което се осъществява чрез бездействие/ и покрива признаците на друго
нарушение- по чл.257 ал.1 от ЗМВР,за което се предвижда наказание за онзи,който
не изпълни разпореждане на орган на МВР,направено в изпълнение на функциите му.
В тази връзка, в тежест на контролните органи и
на АНО е възложено задължението не само да издирят и приложат съответната
санкционна правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно осъществено
поведение, чието описание да съответства на хипотезата й.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в съдържанието на
наказателното постановление задължително следва да има описание на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно.
При тези обстоятелства, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя
е нарушено, тъй като при издаване на наказателното постановление е допуснато
несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на
административното обвинение. С това е нарушено съществено правото на защита на
нарушителя, тъй като го е лишил от възможността да узнае в какво точно се
изразява допуснатото от него нарушение и на коя правна норма.
За пълнота следва да се
отбележи и,че за да е налице неизпълнение на издадено полицейско разпореждане,
то това разпореждане следва да бъде изпълнимо, тоест лицето спрямо което е
издадено това разпореждане да е в състояние да го изпълни и въпреки това да не
го изпълни. Жалбоподателят не е имал в себе си документ за самоличност. При липсата на документ за самоличност, няма
как да бъде възможно изпълнението на издаденото полицейско разпореждане за
представянето на такъв. Обстоятелството, че жалбоподателят не е носел в себе си
документ за самоличност се потвърждава и от приложения протокол за обиск на
лице, като в него не е отразен документ
за самоличност намерен в жалбоподателя при извършения му обиск. Липсва субективният
елемент на деянието, а административно
нарушение е това деяние, което нарушава установеният ред на държавно
управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. За да има административно нарушение е необходимо неговото съдържание да
обхваща, както елементите които се отнасят до обективната му страна, така и
онези които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който
и да било от елементите, влизащи в състава на административното нарушение,
независимо от това дали е свързан с обективната или субективната страна води
след себе си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна
отговорност.
По изложените съображения съдът счете обжалваното наказателно
постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По
делото е направено искане от адв.Н. за присъждане на
разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
Съгласно
чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв.
/какъвто е настоящият случай/ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл.
63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 159з от 09.10.2019г. на ***,
с което на Б.И.К., ЕГН********** ***, на
основание чл.264 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба
в размер на 500 лева, за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр.
с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр.
с 8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от ВАС ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР – ***, представлявана от Директора да ЗАПЛАТИ
на Б.И.К., ЕГН********** *** сумата от
300,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат *** от ***ска адвокатска колегия по НАХД № 2238/2019 година по описа Районен
съд ***.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд *** в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: