Р Е Ш Е Н И
Е № 192
Гр. Сливен, 20.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 184 по описа
за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 850 по описа на Сливенски Районен
съд за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
решение № 385/13.08.2019 год. постановено по АНД № 850/2019 год. на Районен съд гр.Сливен е
потвърдено Наказателно постановление № 20 - 002589 от 21.05.2019 год. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Сливен, с което на „Транстекс 3“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“
№ 2А, за нарушение на чл. 63 ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.
416 ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500,00 (хиляда и
петстотин) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно.
Нарушение не било доказано, а били налице и предпоставки за прилагане на чл. 28
б. „а“ от ЗАНН. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени решението
на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът
по касационната жалба - Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Сливен, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощен ст. юрк. Г., който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.
Административен
съд Сливен, като взе предвид доводите в жалбата, материалите по делото и
доводите на страните в процеса намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 09.05.2019 год. от
09:10 до 09:50 часа длъжностни лица инспектори към Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Сливен извършили проверка по спазване изискванията на трудовото
законодателство в склад за дрехи втора употреба, находящ се в гр.Сливен, Индустриална
зона, Складова база на „Декотекс“ АД, стопанисван от „Транстекс 3“ ЕООД.
Проверяващите установили, че лицето Т. Т. Щ. с ЕГН ********** извършва дейност
като с. , като с. д.. Същата декларирала, че е дошла да работи за първи ден да
види работата. На същата дата бил сключен трудов договор № 239 между „Транстекс
3“ ЕООД като работодател и Т. Щ. като с. – о., регистриран в 15:07:29 часа в
НАП. Цитираният трудов договор бил представен в Д „ИТ“ на 14.05.2019 г., на
която дата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
20-002589 за нарушение на чл. 63 ал. 2 от КТ. Въз основа на АУАН Директорът на
Дирекция “Инспекция по труда” -Сливен издал Наказателно постановление № 20 -
002589 от 21.05.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”
гр.Сливен, с което на „Транстекс 3“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 2А, за нарушение на чл. 63 ал. 2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ наложил имуществена санкция в размер
на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
За да
потвърди наказателното постановление, Районният съд е приел за безспорно
установено, че в момента на проверката лицето Т. Т. Щ. е полагала труд в
предприятието, като е сортирала дрехи, без към същата дата да е имала редовно
сключен трудов договор с касационния жалбоподател. По делото бил представен
трудов договор с лицето, но същият бил регистриран след проверката. Във връзка
с така установеното съдът приел, че са
налице трудови правоотношения между Т. Щ. и търговеца, за които обаче няма
сключен писмен трудов договор, така както изисква текста на чл. 62 ал. 1 от КТ.
Районният съд е приел още, че липсват процесуални нарушения при издаването на
акта и НП, а нарушението няма белези на малозначителност.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Видно от
административнонаказателната преписка, като административно нарушение е
квалифицирано допускане до работа от страна на „Транстекс 3“ ЕООД на Т. Т. Щ.,
без да е сключен със същата трудов договор в писмена форма, като последната е
заварена на 09.05.2019 г. да работи като с. в стопанисван от дружеството склад за дрехи
втора употреба. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ал. 3 от КТ, в тридневен срок
от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя
в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда"
електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три
работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. В случая към
часа на извършената проверка Щ. е престирала работна сила, без да ѝ е бил
връчен трудов договор и уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ. Според чл. 63 ал. 2
от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1 (екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите).
Следователно, налице е законова забрана за допускане до извършване на трудова
дейност на работник, без да са му връчени трудов договор и уведомление за
регистрация на последния в НАП. Ето защо настоящата инстанция приема, че
административното нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ е установено и доказано по
делото категорично. Правилно „Транстекс 3“ ЕООД е било санкционирано като
работодател на Щ.. При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е
установено по безспорен начин и правилно квалифицирано от съставителя на акта и
наказващия орган.
Ето защо настоящата касационна инстанция приема, че
изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, а първоинстанционното
решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или
необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите,
при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното
правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно
положение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Сливен намира, че релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд - Сливен е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани
по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно
постановление № 20 - 002589 от 21.05.2019 год. на Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” гр.Сливен, с което на „Транстекс 3“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 2А, за нарушение
на чл. 63 ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416 ал. 5, във вр.
с чл. 414 ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 385/13.08.2019 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 850/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.