Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Т., 22.07.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2862 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за потребителски паричен кредит, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Ищецът "*" ЕООД със седалище гр.*, чрез пълномощника си мл.адв.Н. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 25.03.2015г. между "*" ЕАД, в качеството на кредитор, и ответницата в процеса, като кредитополучател, е сключен процесния Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -11215591, по силата на който заемодателят е предоставил на ответницата - заемател кредит в размер на 1218,80лв., от които:1100лв. размер на отпуснатия кредит за потребителски цели и 118,80лв. - размер на кредита за застрахователна премия, срещу задължението на кредитополучателя да възстанови получената в кредит сума чрез 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 87,85лв., първата от които дължима на 05.05.2015г., а последната с падежна дата 05.10.2016г. Сочи, че кредитът е отпуснат при ГПР в размер на 44,94% и при годишен лихвен процент в размер на 34,77%.Твърди, че вземането, произтичащо от горепосочения договор за потребителски паричен кредит е цедирано от кредитодателя в полза на ищеца по делото по силата на подписан на 09.11.2015г. Протокол №6 към рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., което обосновава и активната процесуална легитимация на ищеца да предяви настоящите установителни искове. Твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №901/2018 г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл. 415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да установи съществуването по отношение на ответницата на паричното му вземане за исковите суми, предмет на издадена против нея заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№901/2018г. по описа на ВТРС. Претендира направените в исковото и в заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си мл.адв.Н. от ВТАК и адв.М.Х. от ВТАК, редовно преупълномощена, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло по съображения, подробно изложени в писмена защита.
Ответницата С.С.Б. ***.Т., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения й особен представител адв.К. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявените искове, поради липса на процесуална легитимация у ищеца, отхвърлено от съда, като неоснователно с определението по чл.140 от ГПК. Релевира възражение, че по отношение на вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски паричен кредит, договора за цесия, респ. анекса към него, са нищожни на основание чл.26 от ЗЗД, доколкото няма данни кредитополучателят да е усвоила под формата на кредит сумата от 1218,80лв., следователно кредиторът няма вземане към длъжника и с договора за цесия той е цедирал несъществуващо вземане. Навежда, че към 05.06.2015г. кредита не е бил предсрочно изискуем и в случая предсрочна изискуемост въобще не е настъпвала, поради което към датата на сключване на договора за цесия 05.06.2015г. претендираните от ищеца суми са представлявали бъдещо вземане, на което договорът за цесия се явява нищожен на основание чл.26 ЗЗД, поради липса на предмет. Навежда липса на надлежно уведомяване на длъжника за договора за цесия. Навежда недоказаност по делото, че кредитодателя е предоставил на кредитополучателя заемната сума, поради което не е възникнало задължение на ответницата за връщане на заем. Релевира възражение, че клаузите на процесния ДПК, на които ищецът основава исковите си претенции /в частност клаузата на чл.5 от ДПК за автоматична предсрочна изискуемост, клаузата за размера на договорната лихва и клаузата за определяне ГПР/ са неравноправни по см. на ЗЗП, което води до тяхната нищожност. В СЗ, чрез особения представител, поддържа доводите, изложени в писмения отговор, както и становището си за недопустимост и неоснователност на предявените искове. В условията на алтернативност, в случай, че съдът приеме исковете за допустими, моли да бъде уважен частично искът за главница до размер на усвоения кредит от 1061,50лв., ведно със законната лихва, по съображения, изложени в писмена защита. Не претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2015г. между "*" ЕАД гр.* като кредитор и ответницата в процеса като кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 11215591, по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата кредит за потребителски цели в размер на 1100лв., кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията" в размер на 118,80лв., или общ размер на кредита от 1218,80лв. С процесния ДПК страните са уговорили дължимост от кредитополучателя на такса ангажимент в размер на 38,50лв., срещу което кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора, която се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа таксата ангажимент от 38,50лв. от общия размер на кредита. Видно от процесния ДПК, кредитът е предоставен на ответницата - кредитополучател при лихвен процент от 34,77%, ГПР от 44,94%, подлежащ на връщане от кредитополучателя на 18 броя погасителни вноски с размер на месечната вноска от 87,85лв., обща стойност на плащанията от 1581,36лв. В чл.5 от ДПК е уговорено дължимост при забава на една или повече месечни погасителни вноски от кредитополучателя на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл.5 изр.2 от ДПК, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от д/ра надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно чл.27 от процесния ДПК, кредиторът може незабавно след сключването му или по всяко друго време да прехвърли правата си по д/ра на избрано от него трето лице.
Видно от СИЕ, отпуснатият кредит от 1100лв. по процесния ДПК е усвоен от ответницата - кредитополучател на 26.03.2015г., като по разплащателната й сметка, открита в Банка "*" от кредитора е извършен превод в размер на 1061,50лв. /1100лв. - 38,50лв. такса ангажимент =1061,50лв./, като от отпуснатия кредит от 1100лв. й е удържана от кредитора такса ангажимент в размер от 38,50лв. Видно от СИЕ, застрахователната премия "Защита на плащанията" по процесния ДПК от 118,80лв. не е получена като пари от кредитополучателя - ответница в процеса, начислена е като задължение към основния размер на кредита за потребителски цели от 1100лв. или общия размер на кредита е 1218,80лв. Разпитано в СЗ ВЛ по СИЕ заяви, че съобразно извършена от ВЛ проверка, застрахователната премия "Защита на плащанията" по процесния ДПК от 118,80лв. е преведена от кредитора на застрахователя. Видно от СИЕ, ответницата не е извършвала плащания по процесния ДПК. Видно от СИЕ, непогасените от ответницата задължения по процесния ДПК по Погасителен план и компоненти съвпадат с исковите размери на претендираните вземания и са, както следва: главница - 1100лв., застраховка "Защита на плащанията" - 118,80лв., договорна лихва от 25.03.2015г. до 05.10.2016г. от 362,56лв. и мораторна лихва за забава от 06.10.2016г. до22.03.2018г. в размер на 52,35лв.
Съгласно Сертификат №PLUS-11215591, ответницата е застраховано лице по пакет "Защита на плащанията" и "Злополука" и първи застрахован по пакет "Комбинирана защита".
Крайният падеж на процесния ДПК е настъпил на 05.10.2016г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
На 02.06.2015г. между "*" ЕАД като цедент и ищеца в процеса "*" ЕООД като цесионер е сключен Рамков договор за цедиране на задължения, като предмет на цедиране са цедирани задължения, в съответствие с д/ра за цесия, вида на портфейла и задълженията, идентифицирани в Анекси 1А до В към тези Протоколи, като датата на цедиране съвпада с датата на подписване на съответните Протоколи от всички страни и оцененото досие се извлича от системата на цедента и валидира от същия. По силата на подписан на 09.11.2015г. Протокол №6 към Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г. вземането, произтичащо от процесния ДПК, включено в Анекс 1А към същия, е цедирано от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като цедент в полза на ищеца "*" ЕООД като цесионер и е индивидуализирано в Анекс 1А с № на ДПК PLUS -11215591, име и ЕГН на кредитополучателя - ответница в процеса и размери на цедираните вземания за главница, договорна лихва и неустойка за забава, съвпадащи с исковите, съответно и индивидуализирано и под №PLUS -11215591 на процесния ДПК/ в Приемо - предавателен протокол от 24.11.2015г., неразделна част от подписан Рамков договор за цесия от 02.06.2015г. Към датата на подписване на Протокол №6/09.11.2015г. са настъпили падежите по процесния ДПК на 7 погасителни вноски.
Налице е писмено потвърждение от цедента за извършената цесия на всички вземания, цедирани от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на ищеца "*" ЕООД, съгласно процесния Рамков договор за цесия от 02.06.2015г., описани в Анекс 1А и 1В към Протокол №6/09.11.2015г., които са прехвърлени от цедента на цесионера изцялопи заедно с всички техни принадлежности.
С Пълномощно /л.28/ цедентът е упълномощил ищеца - цесионер да го представлява, като уведоми, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжниците за сключения Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г. и всички допълнителни споразумения и Протоколи към него. С представени към ИМ уведомителни писма, двете от 12.02.2018г., цедента "*" ЕАД, чрез пълномощника си адв.Жельо Денев, е уведомил ответницата за цедиране на вземането му срещу нея, произтичащо от процесния ДПК №11215591 в полза на ищеца по делото, както второ писмо от 12.02.2018г. от цесионера "*" ЕООД, чрез пълномощника му адв.Жельо Денев, до ответницата, с което освен уведомяване, че кредитор спрямо нея по отношение на процесния ДПК №11215591 е ищеца й е предоставен 15 - дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията, връчени на ответницата по постоянният й адрес, чрез упълномощено от нея лице, на 02.03.2018г., видно от известие за доставяне №7100014525659.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК, подадено на 29.03.2018г., е образувано Чгр.д.№901/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми - сумата от 1218,80 лв. /хиляда двеста и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -11215591 от 25.03.2015г., сумата от 362,56 лв. /триста шейсет и два лева и петдесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода от 25.03.2015 г. /дата на договор за кредит/ до 05.10.2016г. /дата на падеж на договора за кредит/, сумата от 52,35 лв. /петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ - мораторна лихва от 06.10.2016г. - дата на изпадане в забава до 22.03.2018г. - дата на изготвяне на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 32,67 лв. /тридесет и два лева и шейсет и седем стотинки/ - направени съдебни разноски по заповедното производство /за внесена ДТ/, връчена й по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите искове за установяване съществуването на паричното му притезание против ответницата за исковите суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им. Ответното възражение за тяхната недопустимост, наведено с писмения отговор, поради липса на активна процесуална легитимация у ищеца, предвид твърдяна нищожност на Рамков договор за цесия от 02.06.2015г. и подписан към него Протокол №6/09.11.2015г. на основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, поради невъзможен предмет, е неоснователно, доколкото за наличието на процесуална легитимация у ищеца се изхожда от твърденията в ИМ, че е цесионер на вземанията, предмет на предявените искове, а въпросът дали ищецът има качеството цесионер на процесните вземания е по съществото на спора, а не по допустимост.
Разгледани по същество предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК искове, предмет на делото, се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
Безспорно по делото се установи факта на възникнало облигационно правоотношение между "*" ЕАД, като кредитор и ответницата в процеса, в качеството на кредитополучател, от сключен между тях на 25.03.2015г. Договор за потребителски паричен кредит №PLUS - 11215591, по силата на който на Б. е отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 1100лв. и кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията" в размер на 118,80лв. или общ размер на кредита 1218,80лв. Предвид дължима от кредитополучателя, съгласно ДПК, такса ангажимент от 38,50лв. при усвояване на кредита и съгласно постигнатата в чл.2 от ДПК договорка между страните кредиторът, извършвайки прихващане на двете насрещни вземания, я е удържал от размера на кредита за потребителски цели от 1100лв., като видно от СИЕ, на 26.03.2015г. отпуснатия кредит за потребителски цели, след приспадане на такса ангажимент, от 1061,50лв. /1100лв. - 38,50лв. = 1061,50лв./ е усвоен от кредитополучателя, чрез превод по разплащателната й сметка, с което кредиторът по ДПК е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатия кредит за потребителски цели. Съобразно заявеното от ВЛ по СИЕ в СЗ се установи и че, съобразно постигнатата договореност в чл.2 от ДПК, размерът на отпуснатия кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията" от 118,80лв. е платен директно от кредитора на застрахователния агент "Директ сървисис" ЕАД, предвид което на ответницата - кредитополучател е възникнало насрещно задължение по ДПК за връщане на отпуснатия й кредит в общ размер от 1218,80лв. и за заплащане на договорната /възнаградителна/ лихва, съгласно условията на ДПК и Погасителния план към него, чийто краен падеж е настъпил на 05.10.2016г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Безспорно по
делото се установи, че ищецът има качеството на цесионер на вземането за
исковите суми, произтичащо от процесния ДПК №PLUS -11215591,
основано на сключения Рамков договор за цесия от 02.06.2015г. и подписания
Протокол №6/09.11.2015г. към него, по силата на който подробно индивидуализираното
в Анекс 1А към него, съобразно и обема прехвърлени права, съвпадащ с исковите
размери за главница, договорна и законна лихви, вземане, заедно с акцесорните
му права, произтичащо от процесния ДПК №PLUS -11215591, е
прехвърлено от първоначалния кредитор /цедент/ в полза на ищеца по делото
/цесионер/, считано от датата на цедиране, съвпадаща с датата на подписване на
съответния Протокол, в случая, считано от 09.11.2015г. Налице е и писмено
потвърждаване на цесията от предишния кредитор /л.32/ по смисъла на чл.99 ал.3
от ЗЗД, съгласно което вземането, произтичащо от процесния ДПК, като част от
Анекс 1А към Протокол №6/09.11.2015г. е прехвърлено от цедента на цесионера,
изцяло и заедно с всички принадлежности, съобразно и индивидуализирането му в
Анекс 1А.
Неоснователно е ответното възражение за нищожност на основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, на процесния Рамков договор за цесия от 02.06.2015г. и подписания към него Протокол №6/09.11.2015г. относно вземанията, произтичащи от процесния ДПК, поради невъзможен предмет /цедирани несъществуващо, респ. бъдещо вземане/. Разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗЗД визира, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Към релевантната дата на цедиране, съвпадаща с датата на подписване на Протокол №6/09.11.2015г., цедентът е цедирал /прехвърлил/ в полза на ищеца по делото /цесионер/ съществуващо свое вземане против ответницата в процеса, произтичащо от процесния ДПК, доколкото отпуснатият кредит за потребителски цели е бил усвоен от кредитополучателя още на 26.03.2015г., т.е. в деня, следващ подписването на ДПК, с което същият, предвид реалният му характер, се смята сключен и са породени съответните права и задължения за страните по него. На следващо място, цедираното вземане, произтичащо от процесния ДПК, към датата на цедиране 09.11.2015г., противно на ответните твърдения, не е бъдещо вземане, доколкото, макар и разсрочено на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, съдържащ се в ДПК, и отложено, е съществуващо към датата на цедиране. Вземането, предмет на цедиране, не е бъдещо към датата на цедиране, а само с отложено изпълнение, като е зависело единствено от настъпването на бъдещо сигурно събитие - падежната дата на отделните погасителни вноски. Предвид горното, договорът за цесия от 02.06.2015г. и подписаният към него Протокол №6/09.11.2015г., от който ищецът извлича правата си на цесионер на вземането срещу ответницата, произтичащо от процесния ДПК, не е нищожен, поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД и е породил правно действие, както в отношенията между страните по него, така и по отношение на длъжника, предвид спазване на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Ирелевантно за действителността на договора за цесия и породените от него правни последици е, че към датата на цедиране 09.11.2015г. от прехвърленото вземане по процесния ДПК са били падежирали само 7 от 18 - те дължими погасителни вноски, доколкото предмет на прехвърляне могат да бъдат, вкл. бъдещи и неизискуеми вземания, погасени по давност такива, по арг. от чл.226 ГПК - дори и спорни права. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо по естество и ясно индивидуализирано по обем и страни, каквото процесното безспорно е. Ищецът, както в заповедното производство, така и в настоящото исково такова, се позовава само на краен падеж на ДПК, който е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, но не и на предсрочна изискуемост на вземането по ДПК, поради което ответното възражение за нищожност на клаузата по чл.5 от процесния ДПК за автоматична предсрочна изискуемост по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, е неотносимо и като такова не следва да бъде разглеждано.
В разрез със събраните по делото доказателства е ответното възражение за неосъществен ФС на цесията, поради несъобщаването й на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Цесията е съобщена на длъжника по постоянният му адрес, посочен в ДПК, при спазване на чл.99 ал.4 от ГПК, от предишния кредитор и от цесионера, упълномощен от цедента, на 02.03.2018г., чрез упълномощено от него лице, видно от Известие за доставяне №7100014525659. Съобщаването на цесията на длъжника, чрез упълномощено от него лице, е надлежно удостоверено от длъжностното лице по връчване чрез подписа му върху известието за доставяне, в която част същото съставлява официален свидетелстващ документ, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверения факт не е оборена от ответницата в процеса, в чиято тежест е, поради което обвързва съда и последният следва да зачете факта на редовно съобщаване на цесията на длъжника още на дата 02.03.2018г., предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. От друга страна, съобразно чл.235 ал.3 от ГПК, съдът следва да зачете и факта, че приложените към ИМ уведомления за цесията до длъжника са му редовно връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Не на последно място, уведомяването за цесията няма конститутивно, а само за противопоставимост действие, предвид което и съгласно трайната практика на ВКС, на която се позовава и ищецът, възражение за неосведомяване за прехвърлянето на задължения длъжникът може да прави успешно, само ако твърди, че е изпълнил изцяло на стария кредитор до момента на узнаването, каквато хипотеза в случая не е налице, доколкото ответницата нито е направила възражение, че е изпълнила дълга, а от СИЕ безспорно се установява, че по процесния ДПК последната не е извършвала плащания.
Вземането по процесния ДПК за исковите суми за главница, договорна и мораторна лихви, чийто носител е ищеца, в качеството му на цесионер, е ликвидно /определено по основание и по размер/, както и изискуемо, предвид настъпилия краен падеж - 05.10.2016г. Видно от СИЕ, ответницата - кредитополучател не е извършвала плащания по процесния ДПК. СИЕ безспорно установява дължимост на исковите суми за главница, договорна и мораторна лихви изцяло в претендираните размери, които не са погасени от ответницата, предвид което предявените от ищеца по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница от 1218,80лв. /1100лв.+118,80лв. = 1218,80лв./, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.03.2015г. /дата на договор за кредит/ до 05.10.2016г. /дата на краен падеж на договора за кредит/ и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва от 52,35лв. за периода от 06.10.2016г. - дата на изпадане в забава, следваща крайния падеж на договора, до 22.03.2018г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.03.2018г. до изплащане на вземането, се явяват доказани по основание и по размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло. Дължимостта на мораторната лихва е съгласно чл.5 изр.1 от процесния ДПК. Доколкото изискуемостта на вземането за главница по ДПК е поради настъпил краен падеж, ответницата дължи на ищеца - цесионер уговорената в ДПК договорна /възнаградителна/ лихва от 34,77%, равняваща се на сумата в исковия размер от 362,56лв. /1581,36лв. - 1218,80лв. =362,56лв./, установен и от СИЕ, за целия срок на действие на ДПК.
Неоснователно е ответното възражение за нищожни, като неравноправни, на клаузите от процесния ДПК за договорна /възнаградителна/ лихва от 34,77% и за ГПР от 44,94%. Процесният ДПК е сключен на 25.03.2015г., т.е. при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., съгласно която ГПР, изразяващ общите разходи по кредита за потребителя /в т.ч. и лихви/, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБългария. Съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Към датата на сключване на процесния ДПК размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена, съгласно ПМС №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, е ОЛП от 0,01 плюс 10 процентни пункта или 10,01 %, като уговорения в процесния ДПК фиксиран годишен лихвен процент по заема от 34,77% не надхвърля пет кратния размер на законната лихва от 50,05%, респ. ГПР по процесния ДПК от 44,94% също не надхвърля пет кратния размер на законната лихва от 50,05%, поради което и клаузите от процесния ДПК за лихвен процент и ГПР не са нищожни, нито на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, нито като неравноправни, доколкото по изложените съображения относно размера на договорната лихва и ГПР, който е под прага по чл.19 ал.4 от ЗПК, не съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП и съответно не са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Доколкото уговорената в ДПК договорна /възнаградителна/ лихва е под прага по чл.19 ал.4 от ЗПК, клаузата от ДПК, с която е договорена, не е нищожна и поради накърняване на добрите нрави по см. на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, тъй като не противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните в облигационната връзка.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, общо в доказан размер от 630,44лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
Ответницата не е сезирала съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№901/2018г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ/, в доказан размер от 32,67лв.
Ответницата - длъжник не претендирала разноски в заповедното производство по Чгр.д.№901/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Б. с постоянен адрес ***.Т., с ЕГН **********, че дължи на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.* ***, с ЕИК *, сумата от 1218,80 лв. /хиляда двеста и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -* от 25.03.2015г., сумата от 362,56 лв. /триста шейсет и два лева и петдесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода от 25.03.2015 г. /дата на договор за кредит/ до 05.10.2016г. /дата на падеж на договора за кредит/, сумата от 52,35 лв. /петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ - мораторна лихва от 06.10.2016г. - дата на изпадане в забава до 22.03.2018г. - дата на изготвяне на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №463/30.03.2018г. по Чгр.д.№901/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА С.С.Б. с постоянен адрес ***.Т., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.* ***, с ЕИК *, сума в размер на 630,44 лв. /шестотин и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.С.Б. с постоянен адрес ***.Т., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.* ***, с ЕИК *, сума в размер на 32,67лв. /тридесет и два лева и шейсет и седем стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№901/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№901/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......