Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 12.05.2015 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-“В”
състав в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Д.
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ОЛГА КАДЪНКОВА
при секретаря Ц.П. и с участието
на прокурор КИРИЛОВА, разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА административно дело №1214 по описа за 2004 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 138 от ЗТСУ /отм./ във връзка с чл.33-45 от ЗАП /отм./ във
връзка с §4, ал.1 от ПЗР на АПК.
Производството
е образувано по жалба на БАН срещу РЕШЕНИЕ №100 по протокол
№32/10.12.2001г. на СОС, с което се одобрява:1./ кадастрален, 2./ улично-регулационен, 3./
застроителен и регулационен план на в.з.“****** – ІІІ част - разширение”, в
обхват – новопроектирана улица от о.к.5 до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/,
съгласно приложен проект, в
частта, в която се
засяга терен на Б.Г., находящ се в гр.******”.
В жалбата и допълнителни молби-уточнения от
05.10.2010г. и от 22.11.2011г. са релевирани доводи за нищожност и алтернативно за незаконосъобразност на обжалваното
Решение на СОС. Излага се, в уточнителни молби, че обжалваното Решение на СОС е
постановено от некомпетентен орган, тъй като към датата на приемането му –
10.12.2001г., СОС не е компетентен да одобрява проекти за кадастрални, улично-регулационни,
застроителни и регулационни планове. Сочи
се още, че обжалваното Решение на СОС е постановено в нарушение на чл.15, ал.2,
т.6 от ЗАП /отм./ - не е подписано от секретар. В този смисъл се излага, че
атакуваното решение на СОС като издадено от некомпетентен орган е нищожно. Твърди
се още, че административният орган не е спазил процедурата, предвидена в разпоредбата
на §6, ал.3 от ПР на ЗУТ досежно обявяване на плана, тъй като същият не е
бил внесен за обявяване в Столична община до 31.05.2001г., което представлява
самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Поддържа се, че още,
че в оспорения административен акт не са изложени мотиви и е нарушена
разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАП /отм./, което представлява съществен порок, водещ до
неговата незаконосъобразност. Твърди се още,
че с обжалвания улично-регулационен план се предвижда изграждане на новопроектирана улица от о.к.5
до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/, с
която се редуцира територията на Ботаническата градина и ще бъдат засегнати и
унищожени ценни видове растения и дървесни видове, ще се засегнат зелени площи,
както и ще бъде прекъсната поливна инсталация и новоизградена телефонна линия. В
тази връзка се твърди, че предвидената улична регулация нарушава принципа за
икономичност, което е основание за нейната незаконосъобразност. Допълнителни
аргументи са изложени и в писмена защита. В тази връзка по същество се моли
съда да постанови съдебен акт, с който да прогласи нищожността на одобрения с
обжалваното РЕШЕНИЕ №100
по протокол №32/10.12.2001г. на СОС кадастрален, улично-регулационен,
застроителен и регулационен план на в.з.“****** – ІІІ част - разширение”, в
обхват – новопроектирана улица от о.к.5 до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/,
съгласно приложен проект, в частта, в която се засяга терен
на Б.Г., находящ се в гр.******”, или
алтернативно да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на
разноски.
Ответникът
– СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, в придружително писмо, с което изпраща жалбата, изразява
становище относно нейната неоснователност.
Заинтересовани
страни – „А.” ЕООД, К.Н.Г., В.И.Ц., Б.М.Ц., С.” ЕООД, Х.П.А., В.К.А., Л.И.К., Г.И.К.,
Д.А.З., Г.А.З., М.А.Б., „Л.И.” ЕООД, Н.П.П., П.М.С., И.Г.К., П.М.К., М.Х.С., Б.Х.Д.,
Ф.К.Н., С.Й.Н., К.Й.Н., Е.Г.К., Й.Ю.К., Х.Ю.К.-С. и В.С.А., не изразяват
становище относно подадените жалби.
Заинтересована
страна – Г.М.П., чрез назначен особен представител адв.М.П., изразява становище
относно неоснователността на постъпилата жалба. Съображения са изложени в
писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
подадената жалба като неоснователна и недоказана.
Заинтересовани
страни – М.С.И. и К.С.И., чрез адв.Л.Г., изразяват становище относно
неоснователността на постъпилата жалба.
Заинтересовани
страни – В.М.С., К.М.С., К.М.С., С.П.Ц. и Н.И.Ц., представлявани от назначен особен
представител адв.Д.Х., изразяват становище относно основателността на
постъпилата жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
атакуваното решение на СОС в обжалваната част.
Заинтересовани
страни – Н.С.Н., Л.Ц.Г., Л.С.М., С.С.Д., чрез адв.Е.А., изразяват становище
относно основателността на постъпилата жалба. Подробни съображения относно
нищожност и евентуално за незаконосъобразност на оспореното решение на СОС за
изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени атакуваното решение на СОС в обжалваната част. Претендират присъждане на
разноски.
Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
изразява становище за основателност на
жалбата.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ във вр.чл.45 ЗАП /отм./
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С
обжалваното РЕШЕНИЕ
№100 по протокол №32/10.12.2001г. на СОС,
издадено на основание чл.21, ал.1 т.11 и чл.44, ал.1, т.12 от ЗМСМА във връзка
с §6, ал.3 от ЗУТ и чл.6, т.6 от ЗТСУ, чл.20, ал.2, чл.48, ал.1 и ал.2 от
ППЗТСУ, чл.31 от Наредба 5/98г. за ПНТСУ и Протокол № ЕС-Г-149/06.12.2001г.,
т.3 на ОЕСУТ, СОС, се одобрява:1./ кадастрален,
2./
улично-регулационен, 3./ застроителен и
регулационен план на в.з.“****** – ІІІ част - разширение”, в обхват – новопроектирана улица от о.к.5 до
о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/, съгласно приложения проект.
Съобщението
за решението на СОС е съобщено на заинтересованите лица по реда на чл.82, ал.2
от ППЗТСУ чрез публикация в бр.61/21.06.2002г. на “Държавен вестник”.
По делото са приложени още следните писмени доказателства:
докладна записка №66-02-231/05.12.2001г.
на Главен архитект на гр.София /цитирана в мотивите на решение
№100 по протокол №32/10.12.2001г. на СОС/; Протокол
№ ЕС-Г-149/06.12.2001г., т.3 на ОЕСУТ, с който е разгледано постъпило възражение.
Приложеният по делото протокол №
ЕС-Г-118/31.07.2003г. е без правно значение и не е част от процедурата по приемане на процесния
план, тъй като е постановен след приемането на решението на СОС и като такъв не
следва да се обсъжда.
От приложен
по делото акт за държавна собственост №4029/16.01.1961г. е видно, че на жалбоподателя
- БАН, е предоставен терена на Ботаническата градина, представляващ имот с обща
площ от около 306.8 д-ка, находящ се в гр.******”.
По
делото е прието заключение на вещо лице инж.И.Д., от което се установява, че тротоарът
на новопроектираната улица от страната на БАН - Б.Г. е премахнат по решение на Протокол № ЕС-Г-149/06.12.2001г., т.3 на ОЕСУТ по
постъпило възражение на жалбоподателя. Новопроектираната улица е от
второстепенната улична мрежа и по своето предназначение е от V клас
/събирателни улици/, като тези улици според вещото лице са от важно значение,
тъй като ще поемат транспортния и пешеходен поток от кварталите западно от
улицата и ще го отвеждат до околовръстен път в северна посока и до пътя за ******а
в южна посока. Посочва се, че събирателните улици са с ширина на уличното плато
минимум 7.00м., като се предвиждат и тротоари с ширина от 2.00м., което
изискване в случая е спазено по отношение на новопроектираната улица. Посочено
е още от експерта, че от страната на Ботаническата градина в кадастралната
основа, послужила за проектиране на регулационния план, одобрен с обжалваното
решение, не се установява да са нанесени сгради и съоръжения и
новопроектираната улица да засяга такива с изключение на ограда от бетонови
колове и мрежа. В допълнение към изготвеното заключение вещото лице инж.И.Д. изрично
е посочил, че частта от терена на Ботаническата градина, която се отнема за
реализиране на новопроектираната улица по западната граница на терена на
жалбоподателя, е около 1 % от цялата площ.
По
делото е прието заключение на вещо лице инж.Р.П., от което се установява, че е
било подадено възражение от жалбоподателя срещу първоначалния проект за ЧИЗРКП
на м.”в.з.****** – ІІІ част - разширение”, което е разгледано с Протокол №
ЕС-Г-149/06.12.2001г., т.3 на ОЕСУТ и е уважено, като е разпоредено източния
тротоар на новопроектираната улица да отпадне. Според вещото лице
административният орган при проектирането на процесната улица е спазил
императивната норма на закона по отношение на отнемане на равни части от имоти,
през които се предвижда да премине същата. Експертът изрично уточнява, че в НАГ
няма данни на коя дата е внесен проекта на плана /първо обявяване/, одобрен
обжалваното решение.
При така установените
факти, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД обосновава следните правни изводи:
С
оглед на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема, че
жалбоподателят се легитимира като носител на право на собственост относно имот -
терен на Б.Г., с площ от около 306.8 д-ка, находящ се в гр.******”, който се
засяга с предвижданията на обжалваното решение, поради което се явява
заинтересовано лице по смисъла на чл.295, ал.2 от ППЗТСУ (отм.), респективно по чл.131 от ЗУТ, и
за него е налице правен интерес от обжалване на атакувания акт в частта, в
която се засягат собствения му имот. Жалбата, с която съдът е
сезиран, е подадена в законоустановения
14-дневен срок по чл.138 от ЗТСУ (отм.) и
като такава е процесуално допустима, което задължава съда да я разгледа по
същество и обсъди релевираните в нея доводи.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
релевираните в жалбата възражения за нищожност на оспорения план съдът приема
следното:
Обжалваният административен акт е
издаден в изискуемата писмена форма, от компетентен към момента на издаването
му административен орган. Противно на доводите на жалбоподателя правомощията на
Столичния общински съвет произтичат от разпоредбата на чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА /в редакция, действаща
към процесния период - изм.ДВ, бр.1 от
2000г./, в която изрично е посочено, че Общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствените
планове и техни изменения на територията на общината или за части от нея при
условията и по реда на ЗУТ, както и чл.44, т.12 от същия закон, сочещ
правомощията във връзка с възлагането или разрешаването изработването на
устройствените планове и техни изменения на територията на общината или части
от нея и одобряването на определени устройствени планове. На следващо място съдът счита, че не е нарушена и
общата разпоредба на чл.15, ал., т.6 от ЗАП /отм., но действащ към датата на
издаване на обжалвания план/, тъй като същата е неприложима за актовете на
общинските съвети - същите се подчиняват
на специалния режим на ЗМСМА и на приетия от ОС правилник по чл.21, ал.3 от ЗМСМА. В ЗМСМА не се предвижда общинския съвет да има
секретар, а единствено председател, като в правомощията на председателя на СОС
е да подписва актове на СОС според действащия тогава Правилник за организацията
и дейността на Столичния общински съвет и Столичната общинска администрация
/приет с Решение №1 на СОС по протокол №7 от 14.02.2000г./. От изложеното
по-горе, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия. С оглед горните аргументи
изцяло неоснователни са релевираните в жалбата възражения за нищожност на оспорения
административен акт.
Съгласно чл.15, ал.2 от ЗАП /отм./, приложим към
момента на издаване на обжалвания акт, императивно изискване за
законосъобразност на административния акт е в него да бъдат посочени
фактическите основания, въз основа на които се издава. Фактическите основания
са онези юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право. Изискването административния орган да изложи мотиви при
постановяването на административния акт е както основание за неговата законосъобразност,
така и гаранция засегнатата страна да реализира пълноценно своето право на
защита. Тълкувателно решение №16/1975г. на ОСГК на ВС допуска възможност
мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, като в случая
това е сторено в докладна записка №66-02-231/05.12.2001г. на Главен архитект на
гр.София и Протокол №
ЕС-Г-149/06.12.2001г., т.3 на ОЕСУТ, цитирани в акта. Следователно се налага
извода, че оспореният административен акт е мотивиран и изложените в жалбата
доводи в обратния смисъл не намират опора в закона и като такива са
неоснователни.
Доводите на жалбоподателя, че процесното решение е
постановено в нарушение на §6, ал.3 от ПР на ЗУТ съдът намира за неоснователни поради следните
съображения:
Разпоредбата на §6, ал.3 от ПР на ЗУТ
предвижда, че по досегашния ред, т.е. по реда на ЗТСУ
(отм.), се съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила проектите
за териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове
и кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31 май 2001г.
в случай, че актовете за одобряване им са издадени до 31 декември 2001г.. Следователно с цитираната
разпоредба законодателят регламентира, че приложимият ред за одобряването на
конкретен проект за териториалноустройствени планове е този по ЗТСУ при наличието
на две предпоставки: 1./ проекта за плана да е внесен за обявяване в общината
до 31 май 2001г., т.е. има се
предвид към посочената
дата - 31.05.2001г. проектът да е внесен за обявяване, което предполага да е
постъпил в общината и да е бил разгледан и приет от
архитектурноградоустройствената комисия /в този смисъл решение №10940/23.11.2003г. по
адм.д.№ 7351/2003г. и др./.; 2./ акта за одобряването на проекта да е издаден до 31 декември 2001г..
В процесния случай жалбоподателят не ангажира доказателства, установяващи
по категоричен начин твърдяното от него обстоятелството досежно неспазена от
административния орган процедура по чл.69-70
от ППЗСТУ /отм./, отнасяща се до внасяне на проекта за плана за обявяването му в общината в срок
до 31 май 2001г.. При положение, че няма представени доказателства в подкрепа на
твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение и след като се отчете от
друга страна, че по делото няма спор относно наличието на втората предпоставка,
а именно, че оспореният акт е издаден до 31 декември 2001г., настоящият състав
приема, че в случая са спазени изискванията на §6, ал.3 от ПР на ЗУТ
и приложимият ред за одобряването на конкретен проект за териториалноустройствени
планове е този
по ЗТСУ. На следващо място съдът счита, че по отношение на обжалвания план са спазени
изискванията на чл.71 от ППЗТСУ /отм./, тъй като проектът и възраженията срещу
него са разгледани на заседание на ОЕСУТ, което обстоятелство се установява от
приложен по делото Протокол № ЕС-Г-149/06.12.2001г.,
т.3 на ОЕСУТ. Проектът е представен
за одобрение на СОС след като е бил разгледан на заседание на ОЕСУТ. С оглед на така изложените съображения
съдът приема, че административният орган при провеждането на процедурите по
изработването, съгласуването, обявяването, както и одобряването на обжалвания
план е спазил административнопроцесуални разпоредби на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ/отм./ и по конкретно
тези по чл.69-чл.83 от ППЗТСУ /отм./.
Относно
доводите в жалбата за незаконосъобразност на улично-регулационен и регулационен
план, с които се предвижда реализиране на новопроектирана
улица от о.к.5 до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/ в частта, в която се
засяга терена на Ботаническата градина, съдът намира за неоснователни. Атакуваният
план е процедиран при режима на ЗТСУ и ППЗТСУ и изграждането
на улица е мероприятие на общинската инфраструктура и е въпрос на
целесъобразност, т.е. преценката от къде ще преминава новопроектираните
улици е въпрос от компетенцията на административния орган. В правомощията на
съда е само да упражнил контрол дали са допуснати нарушения на материалния закон
при постановяване на обжалвания план. В случая от приетото
по делото заключение на вещо лице инж.И.Д. не се установява, че с новопроектираната
улица от о.к.5 до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/ в частта, в която се
засяга терена на Ботаническата градина, са допуснати нарушения на законовите
изисквания. Съгласно техническите констатации на експерта новопроектираната
улица е от второстепенната улична мрежа и по своето предназначение е от V клас /събирателни улици/, по отношение на които има нормативно изискване
за ширина на уличното плато минимум 7.00м. и тротоари с ширина от 2.00м., което
изискване в случая е спазено по отношение на новопроектираната улица. Експертът е посочил още, че частта от терена на Ботаническата
градина, която се отнема за реализиране на новопроектираната улица, е около 1 %
от цялата площ от имота на жалбоподателя, т.е. представлява незначителна част
от общата площ на имота, поради което съдът счита, че не е нарушен принципа за икономичност. Съгласно разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗТСУ (отм.) предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими
и да дават възможност за целесъобразно устройство и застрояване на
урегулираните имоти и кварталите. Изискването за икономично осъществяване на
предвижданията на плана е въпрос на законосъобразност на регулацията – така т.1
от ППВС №4/10.12.1980г., решение №364/26.10.2000г. по адм. д. №318/1999г.,
решение №764/26.01.2005г. по адм. д. №9732/2004г., решение №7011/18.07.2005г.
по адм. д. №8127/2004г., решение №1837/20.02.2006г. по адм. д. №9847/2005г.,
решение №2307/6.03.2006г. по адм. д. №4841/2005г. на ВАС, ІІ-ро отд., и др.. Не
се установява по делото до приключване на устните състезания, че с новопроектираната улица от о.к.5 до
о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/ в частта, в която се засяга терена на
Ботаническата градина, е допуснато нарушение на нормата на чл.27, ал.2 от ЗТСУ
(отм.). Ето защо съдът намира, че при
одобряване на обжалвания улично-регулационен и регулационни план, с които се
предвижда реализиране на новопроектирана улица от
о.к.5 до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/ в частта, в която се засяга терена
на Ботаническата градина, не са допуснати нарушения на
материалния закон и всички изложени в същия смисъл доводи в жалбата са неоснователни.
На следващо място в жалбата не
са наведени конкретни възражения за нарушения на материалния закон
при одобряване на обжалвания план в частта относно кадастрален и
застроителен план на в.з.“****** – ІІІ част - разширение”, в обхват –
новопроектирана улица от о.к.5 до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/ в частта,
в която се засяга терена на Ботаническата градина. В тази връзка съдът не
обсъжда обжалвания план в тези части.
По
изложените по-горе правни аргументи настоящият състав счита, че обжалваното РЕШЕНИЕ №100 по протокол №32/10.12.2001г. на СОС, с което се одобрява:1./ кадастрален, 2./ улично-регулационен, 3./
застроителен и регулационен план на в.з.“****** – ІІІ част - разширение”, в
обхват – новопроектирана улица от о.к.5 до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/,
съгласно приложен проект, в частта, в която се засяга
собственият на жалбоподателя имот - терен
на Б.Г., находящ се в гр.******”, е постановен при правилно приложение на материалния закон – ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) и не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила. Подадената
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода от правния спор, но поради липса на претенция от страна на
ответника за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-“В”
състав на основание чл.42, ал.1 ЗАП /отм./
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на БАН, с адрес: гр.***********; срещу РЕШЕНИЕ №100 по протокол №32/10.12.2001г. на Столичния общински съвет, с което на основание §6, ал.3 ЗУТ е
одобрен кадастрален,
улично-регулационен, застроителен и регулационен план на в.з.“****** – ІІІ част
- разширение”, в обхват –
новопроектирана улица от о.к.5 до о.к.15 /западна граница на „Б.Г.”/, съгласно
приложен проект, в частта, в която се
засяга терен на Б.Г., находящ се в
гр.******”; като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщенията до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.