№ 568
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110118222
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
И. К. П. против /фирма/, с която са предявени искове с правно основание чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по
изпълнителен лист от 10.10.2019 г., издаден във връзка с влязло в сила съдебно
решение гр.д. № 25923/2013 г. по описа на СРС, 24 състав, въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 20228380401285 по описа на ЧСИ М.Б., поради
изтекла в полза на ищеца погасителна давност
Ищецът твърди, че на 10.10.2019 г. срещу него бил издаден изпълнителен лист,
въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 25923/2013 г., по описа на
СРС, 24 състав, с който ищеца бил осъден да заплати на /фирма/ сумата в размер на
1 213,14 лева, разноски в производството по гр. дело № 25923/2013г. по описа на СРС,
ГО, 24 състав, както и сумата в размер на 403,78 лева, разноски в заповедното
производство. Въз основа на изпълнителния лист било образувано дело №
20228380401285 по описа на ЧСИ М.Б.. Поддържа, че към датата на образуване на
изпълнителното производство била изтекла давността, с която се погасявали
вземанията по процесния изпълнителен лист и възможността на кредитора да
предприема действия по принудително изпълнение. Сочи също, че вземането по
процесния изпълнителен лист било погасено по давност и не било предмет на
принудително изпълнение. Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи
горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна
давност в негова полза. Претендира сторените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва основателността на
1
предявения иск. Счита, че вземането не е погасено, поради изтекъл давностен срок.
Сочи, че давността за вземането е пет години, считано от датата на влизане в сила на
горепосоченото решение. Поддържа, че давността била прекъсната с образуването на
изпълнително дело № 20188630402435 по описа на ЧСИ С.Х., след което
изпълнителният лист е бил изтеглен и приложен с молба за образуване на
изпълнително дело № 20228380401285 по описа на ЧСИ М.Б. от 16.02.2022 г. Цитира
практика на ВКС. Поради тези и останалите подробно изложени в отговора
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен
лист по гр.дело № 25923/2013 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта за разноските, не
съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е
погасено, поради изтичането на погасителна давност, който факт настъпил след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК) и въведените от страните твърдения в тежест на ищеца е да докаже, че срещу
него е издаден изпълнителен лист за посочената сума, че ответникът е легитимиран
кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително
дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за
извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
Не е спорно между страните, че между ответника и ищеца е възникнало
облигационно отношение, като за ищеца, в качеството му на страна по облигационното
правоотношение, е възникнало задължение да заплати стойността на разноските в
размера, обективирани в издадения по гр.дело № 25 923/2013 г. по описа на СРС, 24
състав, изпълнителен лист.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество, за които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от
2
10.10.2019 г. /л. 6 между кориците на делото/, издаден въз основа на влязло в сила
решение по гр.д. № 25 923/2013 г., 24 състав /л.8-16 от делото/, с което е констатирано,
че представеното по делото изпълнително основание /разноски в производството по гр.
дело № 25 923/2013 г. и заповедното производство, предхождащо исковото такова/ е
редовно от външна страна, и длъжникът е осъден да заплати следните суми: 1 213,14
лева, разноски по гр. дело №№ 25 923/2013 г. на СРС, 24 състав и сумата в размер на
403,78 лева, разноски по ч.гр.д.№ 5401/2013г.
За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително
дело № 2435/2018 г., като видно от депозираната от /фирма/ молба с приложен
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 25923/2013 г., 24 състав, на 15.10.2018 г. е
образувано изпълнителното производство. Взискателят е поискал от съдебният
изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело
действия, сред които справки, запор на трудовото възнаграждение на длъжника, опис и
продажба на движими вещи. По изпълнителното дело е наложен запор върху суми по
банковата сметка на длъжника и възбрана на недвижим имот, с постановление от
04.01.2019г. на ЧСИ.
По делото е прието като доказателство и изп. дело № 1285/2022 г. по описа на
ЧСИ М.Б.. Същото е образувано на 16.02.2022 г. по молба на взискателя /фирма/.
С даденото по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разрешение е прието, че
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД и не прекъсва давността за
вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия
процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов
предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт
се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително
изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да
започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК (отм.)
принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със
съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други
3
процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност
не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност
да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/.
С решението, постановено по гр.д. № 25923/ 2013 г., по описа на СРС, 24 състав,
чл. 422, ал. 1 от ГПК е признато за установено, че И. К. П. дължи на /фирма/ сумите по
изпълнителен лист, издаден, въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 25923/
2013г. на СРС. С решението И. К. П. е осъден да заплати на дружеството и сумата от
1213,14 лева - разноски по гр. дело № 25923/ 2013г., както и сумата в размер на 403,78
лева – разноски в заповедното производство. Доколкото дължимостта на сумите е
призната с влязло в сила решение, на основание чл. 117, ал.2 от ЗЗД давностният срок
за тях е петгодишен. Същият е започнал да тече от влизане на решението в сила - от
09.09.2014 г.
До образуване на изпълнително дело № 20228380401285 по описа на М.Б. са
изминали повече от пет години след погасяване на възможността за принудително
събиране на задължението и към момента не е съществувало вземане, което да се
реализира по принудителен ред.
Поради това следва да се приеме, че след влизане в сила на решението по гр.д.
№ 25923/ 2013 г. давностният срок за вземането за сумата в общ размер на 1 616,92
лева не е бил прекъснат и същият е изтекъл на 09.09.2019 г., тоест преди приключване
на устните състезания по настоящото дело и преди датата на издаване на процесния
изпълнителен лист- 10.10.2019г. Следователно искът по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал.
1 ГПК за сумата 1616, 92 лева се явява основателен и следва да бъде уважен, доколкото
същата е погасена по давност.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация
София” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сторените от същия
съдебни разноски в размер на 64,68 лева държавна такса и 300,00 лева адвокатско
възнаграждение.
4
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1
ГПК, че И. К. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, съдебен адрес: адв. И. Дж. от
САК, /адрес/, не дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявано от изпълнителния директор А.С.А. сумата от 1
213,14 лева (хиляда двеста и тринадесет лева и 14 ст.), разноски в производството по
гр. дело № 25 923/2013г. по описа на СРС, 24 състав, както и сумата в размер на 403, 78
лева ( четиристотин и три лева и 78 ст.) разноски в заповедното производство, въз
основа на които е било образувано изпълнително дело № 2435/2018г. по описа на ЧСИ
С.Х., както и изп.дело № 20228380401285, по описа на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от изпълнителния директор
А.С.А., да заплати на И. К. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, съдебен адрес: адв.
И. Дж. от САК, /адрес/, сумата 364,68 лева (триста шестдесет и четири лева и 68 ст.)
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5