Решение по дело №15989/2019 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,13.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на тринадесети март през 2020 година в състав:

                                                                            

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                         : ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

                          като разгледа докладваното от съдия Кузманова ч. гр. дело № 15989 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

              Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

                          Образувано е по жалба от 05.11.2019 г. на Л.С. срещу постановление от 15.10.2019 г. на ЧСИ Н.М.с рег. № 841, с което е отказано прекратяването на  изп. дело № 20128410412558 по негов опис. Жалбоподателят сочи, че за периода 18.09.2012 г. – 30.03.2016 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, което налага прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли съда за отмяна на постановлението и прекратяване на изпълнителното дело.

              В становище по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК ЧСИ Н.М.с рег. № 841 излага доводи за неоснователност на жалбата, като изброява конкретни действия, с които е прекъсната давността.

             Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт. По същество обаче неоснователна.

             Съдът констатира от фактическа страна следното:

             Производството по изп. дело № 20128410412558 е образувано по молба от 13.09.2012 г. на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД срещу Л.С. за събиране на парично задължение по изпълнителен лист от 23.03.2010 г. на РС Ихтиман в размер на: 1 396,67 лв. – главница, ведно със законна лихва от 24.02.2010 г. до окончателното плащане; 47, 77 лв. – мораторна лихва за периода  05.03.2009 г. – 24.02.2010 г.; 28, 89 лв. – съдебни разноски и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. До длъжницата са изпратени четири покани за доброволно изпълнение: от 18.09.2012 г., 09.11.2012 г., 18.12.2012 г. и от 11.09.2014 г. (получена на 19.09.2014 г.)  На 25.09.2012 г. е наложен запор върху нейни банкови сметки в „Централна кооперативна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. С постановление от 25.08.2015 г.  по молба от 05.08.2015 г. „АПС Бета България“ ЕООД е конституирано по делото като взискател поради настъпила цесия. Насрочен е опис на движими вещи на длъжницата, за което същата е уведомена редовно на 23.09.2015 г. На 30.03.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжницата в Община Костенец (получено на 08.04.2016 г.). На 04.10.2019 г. е постъпила молба от длъжницата за прекратяване на производството поради изтичане на двугодишния давностен срок. Молбата е оставена без уважение поради липсата на основание.

             При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

               Съгласно чл. 116, буква „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на принудителни действия. Според  П № 3/1980 г. на ВС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Този акт на ВС е в сила до 26.06.2015 г., когато е обявено ТР № 2/26.06.2015 г., по т.д. № 2/2013 г.ОСГТК с което в т. 10 бе прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното произдводство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното изпълнително действие. Прието е също, че Поканата за доброволно изпълнение не прекъсва давността, а това става с налагането на запор. По аргумент на чл. 507, ал. 3 ГПК запорът се налага с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице. От 27.06.2015г.( деня след постановяването на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС) е започнал да тече двугодишен давностен срок, който е прекъснат на 08.04.2016 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжницата при Община Костенец.

             Предвид изложеното постановлението на ЧСИ с рег. № 841 се явява законосъобразно, а жалбата неоснователна.

             Въз основа на изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 108621/05.11.2019 г. на Л.Л.С. срещу постановление от 15.10.2019 г. по изп. дело № 20128410412558 на ЧСИ Н.М.с рег. № 841, с което е отказано прекратяването на производството по делото.

                         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

                                                                                                                                2.