Определение по дело №542/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№………………../……………..2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, проведено на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

мл.с. ТАНЯ КУНЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия мл.съдия Кунева

въззивно гражданско дело № 542 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба с вх. № 1093/18.02.2019 г. на Д.С.Р., предявена чрез адв. С.З., против протоколно определение от 14.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1582/2018 г. по описа на Районен съд-Провадия, с което производството по делото е спряно до приключване на НЧХД № 12/2019г. по описа на Районен съд - Провадия, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Твърди се в жалбата, че така постановеното определение е незаконосъобразно. Сочи се, че производството по НЧХД № 12/2019г. няма преюдициално значение за настоящия спор и спирането препятства търсената защита. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна А.К.А..

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1582/2018 г. по описа на Районен съд-Провадия е образувано по молба на Д.С.Р. за постановяване на мерки за защита от домашно насилие срещу А.К.А. на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му се забрани да доближава молителката, жилището, което обитава, местата за социален отдих и контакт, както и задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми.

Твърденията в молбата са за деяния на А., извършени спрямо нея на 01.12.2018 г. срещу 02.12.2018 г. в гр. Провадия, като за периода от 22,30 часа до 7,30 часа последният звънял непрекъснато от два мобилни телефона, при което я псувал, наричал я „мишка“, „шматка“, „майка жалка“, „лайнарчо“ и „гнида“.

От представено разпореждане №66/23.01.2019 г., постановено по НЧХД № 12/2019 г. по описа на РС – Провадия се установява, че по тъжба на Николай П.Й. е образувано наказателно дело от частен характер срещу А.К.А. за извършено престъпление по чл. 146 вр. чл. 26 от НК.

Видно от представената на л. 23 от делото на районния съд тъжба на Николай Й., последният излага твърдения за извършени спрямо него деяния от подсъдимия А., изразяващи се в използване на обидни думи и изрази, засягащи честта и достойнството на пострадалия, отправени по телефона в периода от 01.12.2018 г. до 02.12.2018 г. в гр. Провадия, а именно: „мишка“, „убитаци мръсни“, „трол мазен“, „ей лайнарчо“, „майка ти ше еба“, „какво мълчиш бе лайнар“ и други. 

С атакуваното протоколно определение РС – Провадия е изложил съображения за преюдициалност на спора по образуваното дело от частен характер по съображения, че се касае за същия инцидент, на същата дата и място и между същите страни, като паралелното водене на двете производства би довело до противоречиви съдебни решения и не е в унисон на принципа за процесуална икономия. Поради това е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на НЧХД № 12/2019 г. по описа на РС – Провадия.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения:

Преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице тогава, когато постановеното по другото дело решение ще бъде противопоставимо на страните по настоящото, т.е. ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо и същата ще има значение за съществуването или отричането на претендирането в настоящото производство право. Преюдициалност ще е налице и тогава, когато въпросите, по които постановената наказателна присъда има задължителен характер за гражданския съд са обуславящи за съществуването или отричането на претендирането от ищеца/молителя право (аргумент от чл. 300 от ГПК).

По дефиниция домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство (чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН). В настоящия случай предмет на установяване по настоящото дело е извършено спрямо молителката Д.Р. домашно насилие от лицето, с което се е намирала във фактическо съжителство – А.А..

От друга страна, предмет на производството  по НЧХД № 12/2019 г. по описа на РС – Провадия е установяване на извършено от А. престъпление спрямо друго лице – Николай Й.. Повдигнатото от Й. обвинение е за обида при условията на продължавано престъпление. Престъпният състав на обидата по смисъла на чл. 146 от НК се основава на употреба на обидни думи и изрази, засягащи честта и достойнството на друго лице. Това престъпление се намира в раздел VII на глава Втора от НК – „Престъпления против личността“, уреждаща незаконното посегателство върху обществените отношения свързани с правото на добро име, чест и достойнство на гражданите. Обидата следва да е насочена срещу конкретно лице и  обективно да е с характер, който да накърнява честта и достойнството на тъжителя.

В случая твърденията са за използване на унизителни думи и изрази спрямо лицето Николай Й., а не спрямо настоящата молителка в производството по ЗЗДН Д.Р.. Не е налице идентичност в субектите на правоотношението – наказателното и това по защита от домашно насилие, за да е налице преюдициалност на спора по воденото наказателно дело. Различен е обекта на защита – по делото от частен характер е честта и достойнството на Й., а в настоящото производство – емоционалното и психическото здраве на Р., което се твърди да е накърнено. Освен това при уважаване на молбата за защита решението на съда не ангажира гражданска, наказателна или административно-наказателна отговорност на извършителя, спрямо който се налагат специфични мерки, ограничаващи възможността на последния да общува с молителката. Поради това и постановяването на мерки за закрила е оправдано само при положение, че в производството пред съда бъде доказан пълно и главно фактът на упражнено домашно насилие в някоя от формите, предвидени в специалния закон.    

Поради това и дори да бъде прието с влязла в сила присъда, че ответникът А. е употребил обидни думи и изрази спрямо друго лице, на същата дата и място, то това няма обуславящо значение за установяване твърденията за упражнено спрямо молителката Р. домашно насилие, поради което и липсва преюдициалност по смисъла на чл. 229, т. 4 от ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че постановеното от РС – Провадия определение за спиране на производството по гр.д. № 1582/2018 г. следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на РС – Провадия за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ОТМЕНЯ определение от 14.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1582/2018 г. по описа на Районен съд-Провадия, с което производството по делото е спряно до приключване на НЧХД № 12/2019г. по описа на Районен съд – Провадия, и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: