РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 04.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на
прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 20
/ 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260042 от 12.10.2020 г., постановено по НАХД № 1261/2019 г., Ловешкият районен съд, трети състав, е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – Серия К № 2718716 на ОД на МВР – Ловеч, с който на Т.С. ***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, глоба в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
Недоволен от така постановеното решение е останал Т.С. ***, който е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, като не се релевират конкретни касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, нито се сочат съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3 от НПК, допуснати от РС, а се оспорва достоверността на ЕФ, като касаторът се съмнява в изправността на АТС. Касаторът сочи, че не е направена експертиза на АТС. Сочи, че хипотетично неговите „спътници ми, които могат да ми бъдат свидетели, бяхме в крайната точка на пътуване – В. Търново. Ето защо аз продължавам да се съмнявам, че всичко в камерата е било в ред”. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, като липсва изрично искане за отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като до приключване на съдебното дирене и даване ход по същество не е представено и писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр.Ловеч, не се представлява.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, предвид това, че при издаването на ЕФ е спазена специалната процедура на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС-Ловеч е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – Серия К № 2718716 на ОД на МВР – Ловеч, с който на Т.С. ***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, глоба в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Развитите от касатора доводи в касационната жалба за отмяна на ЕФ са били релевирани и пред районния съд, като на всички тях РС е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се повтарят, а следва касационната инстанция да препрати към мотивите на РС на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
За да достигне до този извод РС е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се приповтарят.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС ЕФ „е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и реда за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да са приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.”
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /в приложимата редакция, към датата на административното нарушение на 08.03.2019 г./ - При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Видно е, че процесният електронен фиш съдържа всички реквизити на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като между реквизитите на ЕФ не попада дата на издаване, дата на връчване, пред кой орган и в какъв срок се обжалва, подпис на издателя на електронния фиш.
От самото съдържание на електронния фиш, както и от писмените доказателства по делото, се установява, че установяването и заснемането на нарушението е станало със стационарно техническо средство- стационарна SITRAFFIC LYNX, поради което и като съобрази изложените по-горе мотиви и ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, касационната инстанция намира електронният фиш за законосъобразен.
По отношение на авторство на административното нарушение нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /в приложима редакция/ предвижда специален ред за възражение – Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В касационната жалба касаторът не твърди, че е спазил този специален ред, подобни твърдения, както и доказателства за това са липсвали и пред РС.
Производството по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за издаване на АУАН и НП, като след изтичането на 14-дневен срок за представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно възражения за авторство по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Видно е, че процесният електронен фиш съдържа всички реквизити на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /в приложимата редакция, към датата на административното нарушение на 08.03.2019 г./.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Настоящата касационна жалба не съдържа конкретни пороци на обжалваното решение на РС, а се излагат съображения за съмнения в достоверността на АТС. Отделно пред РС не са искани от страна на жалбоподателя/сега касатор гласни доказателства, липсва и искане за назначаване на експертиза, а в касационната инстанция е недопустимо да се допускат други доказателства, освен писмени, каквито касаторът не е представил с касационната жалба.
Отделно районният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Както беше посочено по-горе, производството по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за издаване на АУАН и НП.
С оглед правомощията
на касационната инстанция по чл. 218,
ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260042 от 12.10.2020 г., постановено по НАХД № 1261/2019 г. на Ловешкия районен съд, трети състав
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: