№ 11932
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110138142 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на “В.И.К.” АД против М. И. Б. с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване
съществуването вземането на ищеца за цена на питейна вода, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. §1, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
вр. чл. 79 ЗЗД и обезщетение за забава в размер на законната лихва с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Ищецът “В.И.К.” АД твърди, че на 26.10.2022г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против М. И. Б. за сумата 590,98 лева, представляваща цена на
питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. Б., ул. “С.” № *** за периода 24.04.2020г.-
15.08.2022г., сумата 79,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 25.07.2020г.- 19.10.2022г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 60796 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпило възражение по реда
на чл. 414 ГПК от ответницата са предявени установителни искове за вземанията, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за предоставяне на ВиК
1
услуги. Същият релевира твърдения, че ответницата е носител на правото на собственост
върху имот, намиращ се гр. Б., ул. “С.” № *** При това положение, на основание §1, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4/
2004г.), е потребител на ВиК услуги за горепосочения имот. В исковата молба са наведени
твърдения, че през процесния период ищецът е доставил питейна вода в имота, като
ответницата не изпълнила задължението си да престира насрещно, като плати цената на
питейната вода.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземането му против М. И. Б. за сумата
590,98 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. Б.,
ул. “С.” № *** за периода 24.04.2020г.- 15.08.2022г., сумата 79,60 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.07.2020г.- 19.10.2022г., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.12.2022г. по ч.гр. дело № 60796 по описа за 2022г. на Софийски районен съд.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Същата оспорва между страните да е
възникнало облигационно правоотношение; изправността на общия водомер; количеството
доставена питейна вода в имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представената данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на
територията на Република България по чл. 26 Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) се
установява, че Б.К.К. е декларирала, че притежава правото на собственост върху недвижим
имот, с административен адрес: гр. Б., ул. “С.” № ***
Съгласно представената данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, ответницата е декларирала правото на собственост върху ½ ид.ч. от
недвижим имот, с административен адрес: гр. Б., ул. “С.” № *** В декларацията е посочено,
че собствеността е придобита по наследствено правоприемство.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Б.К.К. е починала на
15.01.2021г. и е оставила наследници по закон низходящите си от първа степен М. И. Б. и
Константин Илиев Буржев.
Относно количеството на доставена питейна вода в имота, пред първоинстанционния
съд е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно която през процесния период в
имота е имало два водомера- за студена вода. Съгласно заключението на експерта, за
периода 24.04.2020г.- 15.08.2022г. в процесния имот е доставена питейна вода 399,000
куб.м. питейна вода на стойност 118196 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът съдът прави следните правни
2
изводи:
За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за
водите вр. §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи вр. чл. 79 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност- арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически
лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или
на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната
по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
В конкретния случай между страните не е спорно, че ответницата е носител на правото
на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот.
Независимо от горното, следва да се посочи, че в случая се установява, че за процесния
имот е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти,
в която като облагаемо лице за ½ ид.ч. от имота е посочена ответницата, като носител на
правото на собственост върху ½ ид.ч. от него. Декларацията обективира извънсъдебното
признание на ответника, че той притежава правото на собственост върху ½ ид.ч. от
процесния имот, предвид нейното изявление, което се ползва с висока доказателствена
стойност. Предвид съвкупната преценка на представените по делото доказателства се
установява, че ответникът притежава право на собственост върху ½ ид.ч. от имота,
респективно е потребител на питейна вода и пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния
3
период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния
имот.
Следващият спорен въпрос касае количеството доставено количество питейна вода.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за
имоти в сграда- етажна собственост- 1) при наличие на водомери потребените количества се
определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4/ 2004г.; 2) при липса на
водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/ 2004г.
Конкретиката на случая сочи, че доставеното количество питейна вода е отчетено въз
основа отчет на водомерите, за което е съставен инкасаторски отчет. Количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните
на всяко водопроводно отклонение водомери- чл. 32, ал. 1 Наредба № 4/ 2004г., а за сгради-
етажна собственост- въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в
присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от посочената наредба. Съгласно чл. 32, ал. 4 с.н., отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 6 Наредба № 4/ 2004г., при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет
В настоящия случай количеството доставена питейна вода е установено чрез
заключението на съдебно- техническата експертиза, като данните от отчетите са описани в
приложената към него. Настоящият състав на съда намира, че на заключението на СТЕ
следва да бъде дадена вяра. Вещото лице е специалист, притежаващ специални знания от
съответната област, като в пълнота и компетентно е дал отговор на поставените пред
експертното изследване задачи.
В обобщение, при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът достигна до
извода, че вземането на ищеца е доказано по основание. Относно неговия размер, доколкото
по делото не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на вещото лице,
относно достоверността на отчетените данни, съдът приема, че вземането на ответника е
доказано и по размер.
Неоснователни са доводите на ответницата, че имотът се ползва единствено от другия
4
съсобственик. Отговор на въпроса, кой дължи цената на доставената питейна вода е даден в
разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, съгласно която потребители са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Следователно, пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск за
заплащане цената на доставената питейна вода е собственика на имота. Ирелевантен е
въпросът кой от двамата съсобственици ползва имота. Посоченото обстоятелство е от
значение за вътрешните отношения между съсобствениците.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че всяка от ответницата следва да отговаря за заплащане на ½
ид.ч. от стойността на доставената питейна вода на стойност 590,98 лева.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена питейна вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ОУ, потребителите са длъжни да заплащата
цената на доставената питейна вода в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
С ледователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за
заплащане на стойността на доставената питейна вода възникват като срочни по аргумент на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода за периода 25.07.2020г.- 19.10.2022г. е в
размер на 79,60 лева.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. *** съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Отговорността на
страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради
това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася
и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени
направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е представил
доказателства за извършването им.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
5
13,41 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 25 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75
лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. Б., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “В.И.К.” ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 590,98 лева,
представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. Б., ул. “С.” № ***
за периода 24.04.2020г.- 15.08.2022г., сумата 79,60 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 25.07.2020г.- 19.10.2022г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2022г. по ч.гр. дело
№ 60796 по описа за 2022г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М. И. Б., с ЕГН **********, съществуването на вземането на “В.И.К.” ЕАД,
с ЕИК *********, сумата 38,41 лева, представляваща разноски, направени в производството
по ч.гр. дело № 60796 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата 575
лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6