РЕШЕНИЕ
№ 866 дата
03 май 2019 год.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 08 април 2019
год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 3498 по описа за 2017 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225 а,
ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ.
Образувано
е по жалба на „МАРИНА АСЕТС“ АД, гр.Бургас, ул.“Индустриална“ № 3, ет.9 против
Заповед № 8-Z-1448/24.11.2017г.
на кмета на Община Созопол, с която, на основание чл.225а и чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, е разпоредено дружеството да премахне строеж, квалифициран като
незаконен и представляващ четири едноетажни пристройки и метален навес, находяш
се в поземлен имот с идентификатор 67800.505.102 по КК на гр.Созопол.
Жалбоподателят
„МАРИНА АСЕТС“ АД оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява, че в
поземления имот няма такива четири постройки с размери и местонахождения като
описаните в заповедта. Твърди, че всички налични постройки са придобити през
90-те години с договор с общината, като са били изградени по-рано през 80-те
години. Посочва също така, че на място в имота проверка не е била извършвана,
тъй като за него има пропускателен режим, поради което съставеният констативен
акт не е бил представен за подпис, респ. дружеството е било лишено от
възможността да направи възражения по него. Счита, че постройките са законно
изградени, а фактическите констатации в заповедта не отговорят на
действителното положение. Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства,
претендира разноски.
Административният
орган – кмет на Община Созопол се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и
поддържа становището за незаконност на процесния строеж, поради липса на
издадени за него строителни книжа.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна –
адресат на заповедта и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е частично основателна.
Данните
от административната преписка сочат, че от служители на Община Созопол е била
извършена проверка на място в поземлен имот с идентификатор 67800.505.102 по КК
на гр.Созопол, за която е бил съставен Констативен акт № 30/03.11.2017г. Видно
от записаното в него, на място е констатиран строеж – четири едноетажни
пристройки и метален навес. Посочено е, че имотът е собственост на Община
Созопол и на „Рибекс груп“ АД, а изпълненият строеж е собственост на
жалбоподателя „МАРИНА АСЕТС“ АД, който е посочен и като негов извършител.
Установено е, че на място съществува двуетажна масивна сграда, изградена
съгласно разрешение за строеж № 92/28.08.1998г. и одобрени инвестиционни
проекти, като тази сграда е нанесена в КК с идентификатор 67800.505.102.1.
Констатирано е, че към нея са изградени процесните четири едноетажни пристройки
и метален навес, за които е установено, че нямат строителни книжа. Постройките
са описани както следва: едноетажна пристройка по североизточната фасада на
двуетажната сграда с приблизителни размери 5,00м/7,00м.; две пристройки с
приблизителни размери 13,00м/8,00м и 24,00м/3,00м, находящи се на югозапад от
двуетажната сграда, както и на юг от тях е изградена пристройка с приблизителни
размери от 6,00м/15,00м; метален навес с приблизителни размери 35,00м/12,00м,
изграден западно от двуетажната сграда. Констативният акт е бил изпратен и
получен на адреса на дружеството, видно от приложеното известие за доставяне.
По делото няма данни да са постъпили възражения против акта.
Въз основа на данните, съдържащи се в
съставения констативен акт, кметът на Община Созопол издал процесната Заповед №
8-Z-1448/24.11.2017г. на кмета на Община Созопол, в мотивите на която приел, че
установените на място в ПИ с идентификатор 67800.505.102 по КК на гр.Созопол
четири пристройки и метален навес представляват незаконен строеж поради липса
на издадени за тях строителни книжа, поради което и на основание чл.225а и
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, разпоредил жалбоподателят да премахне незаконния строеж.
Заповедта е частично
незаконосъобразна.
За изясняване на фактическите
обстоятелства, касаещи изграждането на процесния строеж, по делото беше
назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която внесе
допълнителна яснота относно изграждането му и отграничването му на място от
други съществуващи в имота постройки. Експертът посочва, че с акт за частна
общинска собственост № 2/17.01.1997г. са актувани 415кв.м. терен, извън
регулация, в гр.Созопол и находящи се в него три сгради от 75 кв.м, 56кв.м. и
40 кв.м., с посочена година на построяване на сградите - 1980г. Издадено е
разрешение за строеж № 92/28.08.1998г. на база одобрени инвестиционни проекти
за „Реконструкция на съществуваща сграда с пристройка и надстрояване с един
етаж и преустройство в цех за замразяване и преработка на рибни култури" и
Разрешение за ползването № 158/27.04.2000г. вещото лице посочва, че тази
реконструирана двуетажна сграда е свързана с процесните пристройки във връзка с
работния цикъл. Уточнява, че едноетажната пристройка по североизточната фасада
на двуетажната сграда, посочена в заповедта, като пристройка с размери
приблизително 5м/3м всъщност е включена в одобрения проект и издаденото
разрешение за строеж. На място е
установило още три пристройки и метален
навес. При извършените замервания, съпоставка със скицата към АЧОС №
2/17.01.1997г., проучване и обследване на всички пристройки на място, вещото
лице констатира, че сградите, описани в акта с размери 75кв.м., 56кв.м и 40
кв.м., първите две попадат в обхвата на одобрения проект. За третата сграда,
показана в акта с площ от 40кв.м., вещото лице казва, че тя отговаря на сграда,
която фактически е в една от пристройките на югозапад от двуетажната сграда и
граничеща с пристройката пред подпорната стена, като понастоящем тази сграда
(от 40кв.м.) е облечена отвън и отвътре с изолация и облицовка „Хънтър
Дъглас", като приблизителната й площ е 41,30кв.м..
При направена справка по плановете в Община Созопол експертът е
установил, че в кадастрален и ЗРП, одобрен със Заповед № 1680/22.06.1965г.,
имотът не бил е обхванат. Впоследствие, в ЗРП одобрен със Заповед № РД-02-1483/1989г.
вече са показани трите постройки, актувани с АЧОС № 2/17.01.1997г. Посочва също, че по ОУП
имотът попада в строителните граници на града, в местността Комлу скала, в зона
ОК 1-1 за курортно строителство. В Приложение № 1 към допълнителното заключение
вещото лице онагледява графично различните постройки, което позволява те да
бъдат отграничени – в червен контур е оградена двуетажната сграда по одобрените
проекти и издадено разрешение за строеж № 92/28.08.1998г., като е видно, че тук
се включва и една от постройките по процесната заповед – тази, описана като
пристройка по североизточната фасада с размери 5,00м/3,00м., поради което
заповедта се явява незаконосъобразна в тази нейна част. В разрешението за
строеж за реконструкция всъщност попадат двете сгради по АЧОС № 2/17.01.1997г.
– тези с площ от 75кв.м. и 56кв.м. Извън разрешената реконструкция остава
сградата с площ от 40кв.м. Останалите три пристройки и метален навес,
разпоредени за премахване с процесната заповед експертът е изчертал в зелен
цвят, като е видно, че те остават напълно извън обхвата на разрешената
реконструкция, а спомената сграда от 40кв.м. по АЧОС фактически се явява
вградена в една от тези пристройки – тази с размери 13,00м/8,00м. За тези три
пристройки и метален навес експертът посочва, че не са налични строителни
книжа. Като време за изграждането им при изслушване в съдебно заседание
посочва, че те няма как да са строени преди сградите по АЧОС, а като възможно
изпълнение счита, че е било осъществено след разрешената реконструкция, защото
тези пристройки технически и функционално са свързани с производствения процес,
но конкретна година на изграждане не може да установи. Уточнява също, че по
действащия ОУП на гр.Созопол за имота е предвидено курортно строителство. За
установяване на периода на изграждане на процесните пристройки, от страна на
жалбоподателя бяха ангажирани показанията на двама свидетели. Св.Ч. каза, че когато
започнал работа през 2007г., цехът вече се е строял, а до него е имало две-три
постройки, една от които е била пожарна. Поясни, че в този цех се обработвали
риба, рапани и към него имало три стари постройки, които са били там още преди
да почне да се стори цеха. За една от тези постройки – най-южната, която на
схемата на л.98 вещото лице е дало с размери 9,70м/6,50м свидетелят посочи, че
е съществувала на място от 1973-1975г. Другият св.Г. каза, че работи на рибното
пристанище в Созопол от 1998г. и към този момент там е имало цех за преработка
на рапани, метален цех и работилница, като и към момента си стоят още там.
Цехът идентифицира като очертан в червено на схемата на л.98, т.е.
реконструираната двуетажна сграда. Каза и че постройката с размери 9,70м/6,50м
на скицата на л.98 е била работилница навремето, а за сградата с ламаринения
покрив посочи, че е била старата пожарна. Тъй като свидетелят е запознат с
района от 1998г. не може да каже от кога, преди това, са съществували
постройките.
При тези фактически данни, безспорно
се установява по делото, че за три от процесните постройки – тези, описани в
заповедта с размери 13,00м/8,00м, 24,00м/3,00м и 6,00м/15,00м и металния навес
с размери 35,00м/12,00м, не са налични строителни книжа и същите на са
обхванати от разрешената реконструкция, за която е било издадено разрешение за
строеж № 92/28.08.1998г., поради което правилно са квалифицирани като незаконни
в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. При преценка за тяхната търпимост
съдът не констатира да са налице данни за това. Според становището на вещото
лице вероятно постройките са изградени след извършената реконструкция на
основаната сграда – цех за преработка, защото конструктивно и функционално те
са свързани с него и с работния процес по преработката, което предполага да са
били изпълнени след 1998г. В този случай преценката за търпимост е в контекста
на § 16, ал.3 от ПР на ЗУТ, но в случая не са изпълнени предпоставките на тази
хипотеза, която изисква деклариране пред одобряващите органи на незаконния строеж
в 6-месечен срок от обнародването на нормата – 02.01.2001г., каквито данни за
деклариране не са налице, респ. не се твърдят. Другите две хипотези на § 16 –
алинея 1 и алинея 2 са също неприложими не само защото не се установява
пристройките да са били изпълнени в някой от посочените там периоди на
изграждане, но и защото алинея 2 също изисква деклариране до 31.12.1998г., а
всички хипотези на параграфа изискват и строежът да е допустим съгласно
действащите планове към момента на изпълнението или съобразно ЗУТ, което
изискване в случая не е изпълнено, предвид обстоятелството, че предвиждането за
тази територия е за курортно строителство. Показанията на двамата разпитани по
делото свидетели по същество не допринасят да се установи момента на изграждане
на процесните постройки. Изложеното от тях касаеше основно съществуването на
сградата – цех, която не е предмет на спора. За най-южната постройка св.Ч.
каза, че е съществувала от 1973-1975г., но това изявление не се подкрепя от
останалите доказателства по делото, а и свидетелят каза, че работи в Созопол от
1979г., поради което съдът не кредитира показанията му в тази насока.
Свидетелят Г. каза, че е запознат с района от 1998г., поради което не изяснява
факти, предшестващи този период. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ДР на ЗУТ също се явява неприложима, защото
визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи,
изградени до 31.03.2001г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2
и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.
82/2012г.), т.е. тя е действаща, с визираните в нея времеви периоди. От това следва, че новите
условия за търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени
през нов четвърти период, т.е. този нов период не „поглъща“ периодите по § 16,
двата параграфа не се конкурират, а се прилагат в зависимост от установения
период на изграждане на строежа, затова хипотезата на § 127, ал.1 от ЗУТ е
неприложима за случаите на незаконни строежи, извършени преди 02.01.2001г.
Неоснователно съдът счете и възражението на страната, че процесните постройки
по същество представляват тези по съставения АЧОС № 2/17.01.1997г. и са придобити на законно
основание по договор с Община Созопол. Изясни се по делото, че две от
постройките по този акт – тези с площ от 75кв.м. и 56кв.м са включени в
разрешената реконструкция, т.е. те не са предмет на заповедта, респ. не се
идентифицират с някоя от трите процесни постройки, а последната постройка по
акта – тази от 40кв.м. е вече интегрирана в една от процесните пристройки, т.е.
не е налична като самостоятелен обект в първоначалния си вид.
На основание изложените мотиви следва
да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна в частта, в която е разпоредено
премахването на едноетажна постройка с размери 5,00м/3,00м и в тази част следва
да се отмени, а в останалата част, с която е разпоредено премахването на пристройки с приблизителни размери
13,00м/8,00м, 24,00м/3,00м и
6,00м/15,00м, както и метален навес с приблизителни размери
35,00м/12,00м, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно този
изход на процеса, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят съразмерно
разноски в размер на 270лв. (1350/1/5).
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 8-Z-1448/24.11.2017г. на кмета на
Община Созопол В ЧАСТТА, в която е разпоредено премахването на едноетажна
пристройка с размери 5,00м/3,00м, разположена по североизточната фасада на
сграда с идентификатор 67800.505.102.1 по КК на гр.Созопол.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАРИНА АСЕТСТ“
АД, гр.Бургас, ул.“Индустриална“ № 3, ет.9 против Заповед № 8-Z-1448/24.11.2017г. на кмета на
Община Созопол в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ.
ОСЪЖДА Община Созопол, гр.Созопол,
пл.“Хан Крум“ № 2 да заплати на „МАРИНА АСЕТСТ“ АД, гр.Бургас, ул.“Индустриална“
№ 3, ет.9, с ЕИК ********* сумата от 270лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: