РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001001219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от Х. К. П., трето лице помагач на
страната на ответника – „Сиус“ ЕООД, чрез адв. А. срещу решение № 261283
от 01.09.2021, постановено по т.д. № 262/2018г., по описа на СГС, т.о., VI-10
състав, с което са уважени предявените обективно и кумулативно съединени
искове на ищеца – Г. Х. за отмяна на решенията на общото събрание на
съдружниците на „Сиус“ ООД, ЕИК ********* проведено на 05.02.2018г. в
15,00 часа, в град ***, бул. „***“ 16а, в кантората на нотариус М. К..
Въззивникът/третото лице помагач на ответника – Х. К. П. счита, че
обжалваното решение е недопустим съдебен акт, защото ищецът нямал
качеството съдружник към деня на провеждане на общото събрание на
ответното търговско дружество – 05.02.2018г. В условията на евентуалност
счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в разрез с приетото в трайната съдебна практика. Моли въззивния
1
съд да отмени обжалваното решение, да реши спора по същество и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемият/ищецът – Г. Х. е подал в срок отговор на въззивната
жалба, чрез адв. Н.. Счита въззивната жалба за недопустима като подадена
след срока, а в условията на евентуалност за неоснователна и моли да се
остави без уважение. Излага подробни правни доводи по всяко едно от
твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при обсъждане на
доводите във въззивната жалба на третото лице помагач. Моли въззивния съд
да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Временният синдик на „Сиус“ ООД - М.Ш. не е взела становище
по въззивната жалба на третото лице помагач и не се явява в съдебно
заседание.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника – „Сиус“ ЕООД, чрез адв. Д.
срещу решение № 261283 от 01.09.2021, постановено по т.д. № 262/2018г., по
описа на СГС, т.о., VI-10 състав, с което са уважени предявените обективно и
кумулативно съединени искове на ищеца – Г. Х. за отмяна на решенията на
общото събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД, ЕИК *********
проведено на 05.02.2018г. в 15,00 часа в град ***, бул. „***“ 16а, в кантората
на нотариус М. К..
Въззивникът/ответникът – „Сиус“ ООД счита, че обжалваното решение
е недопустимо, тъй като не било доказано депозиранаето на исковата молба в
14-дневния срок от узнаването, но не по-късно от 3-месеца от провеждане на
общо събрание на съдружниците. В условията на евентуалност счита, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди, че ищецът не е доказал качеството си на съдружник в дружеството
към датата на провеждане на общото събрание на съдружниците, както и
наличието на пороци при неговото провеждане. Твърди, че са неправилни
изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно свикване на общо
събрание на съдружниците, поради противоречието им с установената
практика на ВКС. На следващо място твърди, че по делото нямало
доказателства за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на
ответното търговско дружество или постановен отказ за тяхното вписване.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, да реши спора по
2
същество и да отхвърли предявените искове като недопустими,
неоснователни и недоказани.
Въззиваемият/ищецът – Г. Х. е подал в срок отговор на въззивната
жалба на ответника, чрез адв. Н.. Счита, че в основната си част възраженията
на особения представител не били срещу обжалваното решение, а срещу иска
на ищеца в първата инстанция и представлявал закъснял опит за защита в
процеса с неотносими оплаквания. Излага подробни правни доводи по всяко
едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при
обсъждане на доводите във въззивната жалба на ответника. Моли въззивния
съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Временният синдик на „Сиус“ ООД - М.Ш. не е взела становище
по въззивната жалба на ответника и не се явява в съдебно заседание.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна, следното:
Въззивните жалби са подадени в законния срок, от надлежни страни по
делото, против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд,
същите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и
извърши проверка на основанията за въззивна проверка на обжалваното
решение, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка и страните по делото не спорят, че Х. П. и Г. Х. били съдружници
в „Сиус“ ООД. Съдружникът Х. е гражданин на Китайска Народна Република и
няма постоянен или настоящ адрес на територията на Република България. С
нотариална покана от 30.11.2017г. съдружникът Х. П. е поканил другия
съдружник и управител Г. Х., да свика общо събрание на
съдружниците/ОСС/. Дневният ред на събранието е описан в поканата, като е
посочено, че ако в срок до една седмица от получаването й не се свика ОСС,
същото се свиквало от съдружника П. на 05.02.2018г. от 14,00 часа в
седалището на дружеството, а ако нямало достъп до помещението,
3
събранието щяло се проведе в град ***, бул. „***“ 16А в 15:00 часа в офиса
на нотариус К.. В нотариалната покана било отправено предупреждение до
съдружника Х., че ще бъде изключен, ако в едноседмичен срок от получаване
на нотариалната покана не прекрати бездействието си, както и да присъства
или упълномощи представител на свиканото общо събрание на
съдружниците. Нотариалната покана била връчена чрез нотариус К., чрез
залепване на уведомление и изтичане на двуседмичен срок за получаване на
книжата. В протокол от проведеното общо събрание на съдружниците на
„Сиус“ ООД от 05.02.2018г., с нотариална заверка на подписите е отразено,
че присъствал адв. И. П. Д., пълномощник на съдружника П. и не се явил
другият съдружник Х.. ОСС било проведено на бул. „***“ 16А, тъй като в
14,00 часа офиса на „Сиус“ ООД бил заключен. На общото събрание на
съдружниците били приети следните решения: 1. Не приема отчета на
управителя Г. Х.. Да се ангажира отговорността на управителя за действията,
с които е нарушил закона, интересите на дружеството и му причинил вреди,
като срещу нeго бъдат предявени искове по чл. 142 и чл. 145 ТЗ. Назначаване
на представител за водене на исковете срещу управителя и съдружника Х.; 2.
Не приема отчета и обясненията на съдружника Х.; 3. Приема ГФО на
дружеството за 2012г. Не приема ГФО на дружеството за периода 2013г. -
2016г.; 4. Общото събрание приема вътрешни правила на „Сиус“ ООД по
ЗМИП и ЗМФТ. 5. Изключва съдружника Г. Х., като неговите дялове се
поемат от другия съдружник. 6. Избран е нов управител на дружеството – Х.
Ш. и 7. Приет е учредителен акт на дружеството.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд приел, че
ищецът не бил надлежно уведомен за свиканото на 05.02.20218г. ОСС на
„Сиус“ ООД и не му е връчено съдържащото се в нея предупреждение по чл.
126, ал. 3 ТЗ, поради липсата на предпоставките за фингирано връчване на
поканата за ОСС по чл. 47, ал.5 ГПК. По тези съображения направил извод,
че са нарушени процесуалните изисквания за законосъобразност за свикване
на ОСС, както и липсата на връчване на предупреждение до изключения
съдружник. Като допълнителни аргументи за незаконосъобразност на взетите
решения приел, че е недопустимо да бъде изключен съдружник за нарушения,
които представляват неизпълнение на задълженията му като управител на
търговското дружество - неподаване на данъчни декларации, несъбиране и
нефактуритане на наемни вноски, назначаване на експерт - счетоводители. А
4
друга част от посочените нарушения били свързани с приемане на ГФО,
приемане на вътрешни правила на дружеството и са от компетентността на
ОСС, а не на отделния съдружник. Приел, че са допустими исковете по чл. 74
ТЗ за отмяна на приетите решения за избор на нов управител на дружеството
и приемане на нов учредителен акт, независимо от обстоятелството, че били
приети след приемане на решението за изключване на съдружника Х..
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Неоснователно е възражението на ищеца, че въззивната жалба на
третото лице помагач е недопустима, тъй като била подадена след
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Препис от решението е връчен
на адв. Д. на 20.09.2021г., въззивната жалба е подадена чрез пощата, с клеймо
върху плика от 04.10.2021г., поради което срокът не се смята за пропуснат, на
основание чл. 62, ал.2, пр. първо ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника, че обжалваното решение
било недопустимо, тъй като не било доказано депозиранаето на исковата
молба в 14-дневния срок от узнаването, но не по-късно от 3-месеца от деня на
общото събрание. Предмет на делото са конститутивни искове на съдружник
за отмяна решения на общо събрание на съдружниците проведено на
05.02.2018г. Исковата молба е подадена в СГС на 07.02.2018г., поради което е
в преклузивния срока по чл. 74, ал. 2, пр. първо ТЗ.
Неоснователно е възражението на въззивника – Х.П., че обжалваното
решение било недопустимо, защото ищецът нямал качеството съдружник към
деня на провеждане на общото събрание на ответното търговско дружество –
05.02.2018г. Настоящият съдебен състав споделя становището на
преобладаващата съдебна практика и правната доктрина, че предявените
искове са допустими поради наличието на обусловеност на решенията на
общото събрание на дружеството за изключването на съдружник,
освобождаването му като управител и избор на нов управител.
Възприемането на становището на съдружника П., за незабавното действие на
тези решения във вътрешните отношения, на практика би довело до лишаване
от право на защита на евентуално незаконосъобразно изключения съдружник,
който след като установи действителното правно положение да възстанови
правото си на членство в дружеството и то в състоянието преди неговото
изключване. Немислимо е да съществува правна уредба, която хипотетично
5
да допуска с незаконосъобразни решения на общо събрание на съдружниците
да се постига законосъобразен резултат. Такава правна уредба няма, а дори и
да имаше, тя би била в противоречие на установения от КРБ принцип на
правова държава, във връзка с правото на защита и недопустимостта на
злоупотреба с процесуални права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други, на основание чл. 4, ал. 1 вр. с
чл. 56 и чл. 57, ал. 2 КРБ.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената
тежест и е определил правната квалификация на правата претендирани от
ищеца – обективно и кумулативно съединени конститутивни искове за отмяна
на решение на общо събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД проведено на
05.02.2018г., на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ. Първоинстанционният съд е
уважил исковете, поради липсата на връчена покана и отправено
предупреждение за преустановяване на нарушенията от изключения
съдружник, както и посочване на нарушения, които е извършил в качеството
му на управител, а не като съдружник.
Неоснователно е твърдението на въззивниците, че връчването на
нотариалната покана е редовно, тъй като била изпратена до адреса на
управление на ответното търговско дружество, на което ищецът е и
управител. По делото е безспорно установено, че Г. Х. е чужд гражданин,
няма постоянен и настояща адрес в страната и към датата на изпращане на
поканата е управител на още две търговски дружества, едното със седалище в
град Пловдив, а другото със седалище в град Враца, до които такава покана не
била изпращана. Законосъобразни и правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че нотариусът не е извършил служебна проверка на
адресната регистрация и месторабота на съдружника Х., с което е нарушил
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК. Обоснован е изводът на съда, че ищецът не
е редовно уведомен за процесното общо събрание на съдружниците, както и
че предупреждението за неговото изключване не му било връчено, с което са
нарушени процесуални изисквания за законосъобразност на процесните
решения, на основание чл. 126, ал. 3 и чл. 139, ал. 1 ТЗ. Следователно,
предявените искове са доказани и основателни, поради което правилно са
уважени от първоинстанционния съд.
Ирелеванти за това производство са твърденията на ответника, че по
6
делото нямало доказателства за вписване на промени в обстоятелствата по
партидата на ответното търговско дружество или постановен отказ за тяхното
вписване, които са относими и могат да бъдат предмет на други производства.
Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, право на
разноски има само въззиваемият/ищецът, но такива не се претендират и не
следва да се присъждат.
Въззивният съд определя възнаграждение в размер на 600 лева, на
особения представител на „Сиус“ ООД за въззивното производство, за което
следва да се осъди ответното търговско дружество, на основание чл. 29, ал. 4
вр. с чл. 77 ГПК.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решението е
законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди, като в останалата част
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 от ГПК
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТРЪРЖДАВА решение № 261283 от 01.09.2021, постановено по
т.д. № 262/2018г., по описа на СГС, т.о., VI-10 състав, с което са уважени
предявените обективно и кумулативно съединени искове на Г. Х. за отмяна на
решенията на общото събрание на съдружниците на „Сиус“ ООД, ЕИК
********* проведено на 05.02.2018г. в 15,00 часа, в град ***, бул. „***“ 16а, в
кантората на нотариус М. К..
ОСЪЖДА „Сиус“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат О.К. Д.
сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение на особения
представител за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на Х. К. П. - трето лице
помагач на страната на „Сиус“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването на препис на страните, при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8