Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 24.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието
на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д.
№ 15299 по описа за 2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.07.2018г., гр.д.24756/17г., СРС, 90 с-в
осъжда „Ню М.Г.” АД да заплати на Д.Й.Н. сумата 4 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в опозоряване на неговото име, сриване на авторитета му на
гражданин и държавен служител - полицай, изпитване на неудобство и притеснение,
вследствие на публично разпространените клеветнически и неверни факти, изнесени
във вестник „Уикенд“, бр. 31.12.2016г. - 06.01.2016г. в статия със заглавие: „Откраднаха
колата на жената на П.“ и подзаглавие: „Аудито на Ю.П.задигнато от хора на Ш.,
разследват ченгета за връзки с автомафията“, ведно със законна лихва, считано
от 21.04.2017г., осъжда „И.а. „Б.” ЕООД да заплати на Д.Й.Н. сумата 4 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряване на неговото
име, сриване на авторитета му на гражданин и държавен служител - полицай,
изпитване на неудобство и притеснение, вследствие на публично разпространените
клеветнически и неверни факти, изнесени в електронния сайт „Блиц“ на
29.12.2016г. в статия със заглавие: „Ш. посече жената на П.!“, „Ю.П.се прости с
тузарското си возило“ и подзаглавие: „Разследват ченгета за връзки с
автомобила“, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2017г., отхвърля двата
иска за разликите над 4 500 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 21.04.2017г., осъжда поотделно всеки от ответниците да заплати на ищеца сума
от по 855 лв. – разноски, а ищеца да заплати на ответника „И.а. „Б.” ЕООД сумата 170 лв. – разноски, като отхвърля
искането на ответника „Ню М.Г.” АД за разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника „И.а. „Б.” ЕООД в частта, с която е уважен, предявеният срещу него
иск. Счита, че не се доказва противоправно поведение на негови служители, нито
причинната му връзка с твърдените претърпени неимуществени вреди от ищеца. В
статията изрично е посочен източникът на информация, а именно вестник „Уикенд“,
който единствено следва да доказва истинността на своите твърдения. Намира
обезщетението за завишено и несправедливо. Иска се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът Д.Й.Н. оспорва
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.49
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Безспорно е, че на 28.12.2016г. в електронен
сайт „Блиц“, собственост на ответника „И.а.
„Б.” ЕООД, е публикувана статия със заглавие: „Ш. посече жената на П.!“, „Ю.П.се
прости с тузарското си возило“ и подзаглавие: „Разследват ченгета за връзки с
автомобила“. Според съдържанието на статията, ищецът Д.Й.Н., в качеството си на
полицай, покровителства автомафията, поради което бива уволнен от работа.
Публично обиденият от статията ищец упражнява правото
си на избор, като насочва претенцията си за обезвреждане срещу ответника като
собственик на сайта, поради което и възложител на работата за изготвяне и отпечатване на
журналистическия материал. Безвиновната гаранционно-обезпечителна
отговорност за чужди действия и бездействия
съществува независимо от виновната лична отговорност на прекия причинител,
какъвто е авторът на статията и не се изключва от нея. Налице е възлагане на
работа по смисъла на чл.49 ЗЗД, след като има натоварване на лице с извършване
на действие, попадащо в предметния обхват на областта, в която възлагащият упражнява
собствена дейност. Възложената работа се извършва в интерес на възложителя и
резултатът й рефлектира в неговата имуществена сфера. Щом същият извлича полза
от определена работа, извършвана за него, длъжен е да обезпечи сигурността на
третите лица, като поеме отговорността за причинената щета от статията, предвид
недоказването да са се осъществили в действителност твърдените в нея
обстоятелства.
Цитирането в статията на
източника на информация, а именно вестник „Уикенд“, по никакъв начин не
освобождава служителите на ответника от задължението да положат дължимата
добросъвестна грижа, като проверят истинността на предоставените сведения,
преди да ги огласят публично. Противоправността произтича от нарушените правила
на добрата журналистическа практика. Общата норма на чл.45, ал.1 от ЗЗД
приравнява противоправността на поведение, причиняващо забранен вредоносен
резултат, като въздига в противоправно поведение самото причиняване на вреди.
От една страна, чрез гласните доказателства се установява
негативното психологическо състояние и поведение на ищеца, които са в рамките
на характерното при сходни ситуации. Свидетелят Я., дългогодишен приятел и
колега на ищеца, установява, че последният от много жизнерадостен човек, става
притеснен, изпада в депресия и изпитва неудобство от близки и колеги.
От друга страна, освен доказаните предполагаеми неимуществени вреди, свидетелят установяват и превишаващи ги. Клеветническата статия предизвиква недоверие и отдръпване на колегите му – полицаи. Същите започват да шушукат и подмятат разни неща, като го питат дали публикуваното е вярно. В резултат, ищецът се отказва от намерението си за кариерно израстване в системата на МВР от полицейски инспектор в разследващ полицай, остава и до сега на заеманата длъжност и се премества в друг район.
При определяне на обезщетението съразмерно търпения
емоционален дискомфорт от ищеца, въззивният съд съобразява преживените типични
и обичайни, наред с превишаващите ги специфични душевни болки и страдания. При съобразяване и на обществено-икономическия критерий по
време на отрицателните преживявания, по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд
определя обезщетение от 4 500 лв. за исковите неимуществени вреди.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен искът срещу
ответника „И.а. „Б.” ЕООД до размер на сумата 4 500 лв.
Пред настоящата инстанция, въззиваемият
установява разноски от 1 500 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност. Делото не се
отличава с фактическа или правна сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, поради
подлежащото на репариране адвокатско възнаграждение следва да се намали до
минимума оп чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1/2004г. МРАВ, а именно сумата 335 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.07.2018г., гр.д.24756/17г., СРС, 90 с-в
в частта, с която осъжда „И.а. „Б.” ЕООД да заплати на Д.Й.Н. сумата 4 500 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в опозоряване на неговото име, сриване на авторитета му на
гражданин и държавен служител - полицай, изпитване на неудобство и притеснение,
вследствие на публично разпространените клеветнически и неверни факти, изнесени
в електронния сайт „Блиц“ на 29.12.2016г. в статия със заглавие: „Ш. посече
жената на П.!“, „Ю.П.се прости с тузарското си возило“ и подзаглавие: „Разследват
ченгета за връзки с автомобила“, ведно със законната лихва, считано от
21.04.2017г.
ОСЪЖДА „И.а. „Б.” ЕООД, *** да заплати на Д.Й.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, офис 10 сумата 335 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.