№ 600
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330208306 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СП. Д. П. против Наказателно постановление №
21-1030-011153 от 26.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР
- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на СП. Д. П. е наложена:
- на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП глоба в размер на 50,00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 104а ЗДвП;
- на основание чл. 185 ЗДвП глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП ;
- на основание чл. 185 ЗДвП глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП ;
- на основание чл. 185 ЗДвП глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП ;
С жалбата бланкетно се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като страда от множество процесуални нарушение.
Поддържа се, че изложената в наказателното постановление фактическа
обстановка е непълна и неясна, като не е спазена предвидената по закон
процедура за съставяне на АУАН и НП. Предвид изложеното, формулирано е
искане за отмяна на обжалваното постановление. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, като по същество се противопоставя на релевираните с нея
възражения. Моли се за потвърждаване на обжалваното постановление. Не се
претендират разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 02.11.2021 г., в 15,21 часа в гр.Пловдив, ул. „Найчо Цанов“ на
кръстовището с бул. „Христо Ботев“, П., който пътувал сам, управлявал лек
автомобил Ландровер Рейндж Ровер с рег. № ***, като извършил следните
нарушения:
- използвал мобилен телефон по време на движение без устройство,
позволяващо използването му без участието на ръцете;
- управляваният автомобил не бил оборудван с обезопасителен триъгълник;
- управляваният автомобил не бил оборудван с пожарогасител;
- управляваният автомобил не бил оборудван със светлоотразителна
жилетка;
Така описаната фактическа обстановка се възприема изцяло от съда, като
същата се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по
делото доказателствена съвкупност, включваща приложените по преписката
писмени доказателства. Описаната фактическа обстановка се потвърждава и
от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител -
Т., които съдът кредитира изцяло като логични, непротиворечиви и
съответстващи на формираната по делото доказателствена съвкупност. С
подчертана убеденост и последователност свидетелят споделя за
непосредствено възприетото от него поведение на жалбоподателя, факта на
установяване на извършените от него нарушения, като от анализа на
показанията на свидетеля не възникват съмнения в неговата безпристрастност
и добросъвестност. Ето защо съдът кредитира същите и базира фактическите
2
си изводи и въз основа на тях.
В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая,
доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от
страна на жалбоподателя, последният единствено отрича същите факти.
С оглед изложеното, и след запознаване с приложените по делото АУАН и
НП, съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з – 825/
19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал.
1, т. 5 ЗМВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по
ангажиране отговорността на жалбоподателя. Акта за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни
норми.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 02.11.2021 г., а НП - на 26.11.2021 г.,
тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
По отношение правилността на атакуваното наказателно постановление
съдът намира, че административнонаказващия орган правилно е
3
квалифицирал, виновно извършените от П. нарушения като такива по чл.
104а, чл. 139, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за движение по пътищата, като са
приложени и коректните санкционни норми. Наложените санкции отговарят
на фиксирания размер определен в закона за всяко едно от нарушенията. В
случая законодателят е предвидил наказания във фиксиран размер, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същите в
определени граници. Санкционните разпоредби са приложени правилно,
поради което следва категоричният извод, че така наложените наказания
отговарят на тежестта на установените нарушения.
На следващо място, макар и с въззивната жалба да не се релевира изрично
възражение, съдът намира, че е необходимо да се изследва налице ли са
основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 г. по тълкувателно дело №
1/2005 г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло тройно утвърдените в
практиката принципни положения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК. Така, според чл. 93,
т.9 НК маловажен случай е налице, когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретните нарушения, за които е санкциониран
жалбоподателят, както и обстоятелствата по същите не разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на деянията и дееца от типичните нарушения
на 104а и чл. 139, ал. 2 ЗДвП.
4
Във връзка с това и след запознаване с приложената по преписката справка
за нарушител/ водач се установява, че в периода 1999 – 2021, освен
процесното НП на жалбоподателя са издадени множество фишове и НП за
нарушения на Закона за движение по пътищата С оглед броя и естеството на
описаните в справката нарушения, се налага заключението, че у
жалбоподателя е налице устойчиво формирано отношение на незачитане на
правилата за движение по пътищата. Отделно от това, съдът съобрази и
показанията на свидетеля Т., който подробно изложи обстоятелствата по
констатиране на процесните нарушения, включително отношението на
жалбоподателя към извършеното от него. Впечатление прави стремежа да
жалбоподателя да оправдае чрез няколко различни версии използването на
телефона по време на движение, включително, че е слушал навигацията си,
впоследствие, че е слушал музика. Последното води до единствено
възможния извод за съда, че очевидно жалбоподателят няма ясно съзнание за
сериозността на извършеното от него, което е допълнителен аргумент, че в
случая чл. 28 ЗАНН е изцяло неприложим.
Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, поради което същото ще бъде
потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-011153 от
5
26.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на СП. Д. П., ЕГН **********:
- на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а ЗДвП;
- на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП ;
- на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП ;
- на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП ;
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6