№ 1362
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110209493 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ю. Б. Р., ЕГН **********, с адрес ****,
против наказателно постановление №22-4332-010254/08.06.2022 г., издадено
от Началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.181, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на материалния закон
и процесуалните превила, предвидени в разпоредбите на 42, т.4 и т.5 и чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Навежда доводи и за явна необоснованост на
процесното НП, тъй като приетите в него за установени факти и
обстоятелства, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита,
че наложените му наказания са неправилно определени.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, но в депозирана по
делото молба от надлежно упълномощеният му процесуален представител –
1
адв.Я. Сотирова от АК-Перник, моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно, на посочените
в жалбата основания и събраните по делото доказателства. Моли за
присъждане на направените разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – Началник Група в
СДВР, ОО-СДВР, редовно призовани, не изпраща процесуален представител
и не взема становище по наведените в жалбата възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.
НП е връчено на жалбоподателя на 28.06.2022 г., а жалбата против него е
подадена по пощата с пощенско клеймо от 04.07.2022 г., съгласно посочените
дати в придружаващото преписката писмо, т.е. в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С
оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 24.05.2022 г., в 14:25 часа, жалбоподателят управлявал собствения си
лек автомобил „БМВ 540Д ХДРАЙВ“, с рег.№***, по Пернишко шосе, с
посока на движение от гр.София към с.Владая. По същото време и на същото
място, бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР: младши автоконтрольор
А. С. и В.С.С.. Полицейските служители извършили проверка с РСОД, пред
КПП-Владая, при която установили, че автомобилът е без сключен валиден
годишен технически преглед, като водачът на автомобила не представил и
контролен талон към СУМПС.
Въпреки, че в хода на извършената му проверка, жалбоподателят
представил стикер с валиден до 04.08.2022 г. годишен технически преглед
№4739145, за управлявания от него автомобил, компетентно длъжностно
2
лице – мл.автоконтрольор А. К. С., в присъствието на един свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, съставил на 24.05.2022
г., АУАН, Серия GA, бл.№****, против жалбоподателя за това, че на
24.05.2022 г., в 14:25 часа, като водач на лек автомобил, в Столична община,
на път I-6, Перник-София/Владая-Мърчаево, по Пернишко шосе, с посока на
движение от гр.София към с.Владая, управлява собствения си лек автомобил
„БМВ 540Д ХДРАЙВ“, с рег.№***, като при извършената проверка с РСОД,
пред КПП-Владая, е установено, че автомобилът е без сключен валиден
годишен технически преглед; водачът не представя контролен талон към
СУМПС, както и че водачът представя стикер с валиден с валиден годишен
технически преглед №4739145, до 04.08.2022 г., с което виновно е нарушил
разпоредбите на чл.147, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис и на датата на неговото съставяне, с отбелязване, че има възражения
по направените констатации в него. Жалбоподателят не се възползвал в
законоустановения срок от правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал против
жалбоподателя процесното НП, с което за нарушението по чл.147, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер на 50 лева, а за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 10 лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля С.; от
приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка
картон на водач; Заповед №513з-2563/22.04.2015 г., издадена от директора на
СДВР-МВР; Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност; Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи; заверено
копие от Знак първоначален технически преглед №4739145, на лек автомобил
марка „БМВ“, с рег.№***, изаден от МВР на 04.08.2021 г., валиден до
14.08.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
3
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените писмени доказателства по делото /три броя заповеди, ведно с
акт за встъпване в длъжност/, в изпълнение на делегираните им правомощия
по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на НП, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и само на това основание да са
предпоставка за отмЯ. на издадения санкционен акт.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя по
чл.147, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
В хода на съдебното производство са ангажирани доказателства, от
които се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му административно нарушение по чл.147, ал.1 от
ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съгласно възприетата от административните органи като нарушена
разпоредба на чл.147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които
се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност. От направеното описание на нарушението в
АУАН и НП, става ясно, че в конкретният случай се касае за нарушаване
забраната от страна на жалбоподателя да управлява регистрирано МПС,
което не е преминало задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност.
От така посоченото, законът не предвижда изрично чие е задължението
превозното средство да се представи на периодичен технически преглед, но
при сравнителен анализ между разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.181,
т.1 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание за собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения
4
срок превозно средство за технически преглед, може да се направи извод, че
задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е на собственика на автомобила. В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.30, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-
32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, според която за извършването на периодичен технически
преглед е необходимо представяне на определени документи, които
притежават единствено собствениците на ППС. Следователно субект на
административното нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП може да бъде
единствено собственикът на автомобила.
По делото няма спор по отразената в АУАН и НП констатация, относно
собствеността на автомобила и следователно за жалбоподателя съществува
задължение да го представя на технически преглед. Същевременно, от
събраните по делото доказателства, в това число показанията на свидетеля С.
и приобщения заверен препис от Знак за първоначален технически преглед
№4739145, издаден от МВР, се установява по несъмнен начин, че към датата
на извършената полицейска проверка – 24.05.2022 г., лек автомобил „БМВ“, с
рег.№***, е преминал преглед за проверка на техническата му изправност на
04.08.2021 г., а издаденият за това МПС знак е валиден за срок от една година
- до 14.08.2022 г. Ответната страна не ангажира никакви доказателства, от
които да се направи извод, че представеният документ е бил издаден за
предишния автомобил на жалбоподателя, на който жалбоподателят запазил
същия регистрационен номер и поставил на спрения за проверка лек
автомобил. Показанията на свидетеля С. относно данните от извършената
справка и по номер на шаси на процесното МПС, не намират подкрепа в
приобщените по делото писмени доказателства, което дава основание на съда
да приеме, че е съставил акта за това нарушение, въз основа на субективните
си предположения.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП в тази му
част, следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на МПС е
длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към
5
него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е
управлявал към момента на проверката МПС, без да носи контролен талон,
който е неразделна част от СУМПС, който не е представил на контролните
органи при извършване на проверката. По този факт не се спори от страните и
същият се потвърждава, както от показанията на свидетеля С., така и от
описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателят е
управлявал въпросният автомобил към момента на извършваната му
проверка. С тези си действия, жалбоподателят е осъществил от обективна и
субектива страна състава на вмененото му нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Административнонаказващият орган, след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение и съобразил приложимата в случая
правна норма правилно, е санкционирал на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП жалбоподателя със законоустановените по вид и размер наказания за
това нарушение, като му е наложил наказание глоба в размер на 10 лева,
което съдът намира за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
доколкото същото е императивно установени по вид и размер от
законодателя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в тази му част обжалваното
НП, следва да бъде потвърдено, като правилно е незаконосъобразно.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, приложим в настоящото производство
на основание чл.87 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на такива има
жалбоподателя. Праовимащата страна ангажира доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално
представителство в настоящото производство – списък на разноските по чл.80
от ГПК и договор за правна защита и съдействие. С оглед материалния
защитаван интерес от наложените две административни наказания, съответно
отмЯ.та на НП за едно от нарушенията и потвърждаването му за второто,
разноските следва да се редуцират по съразмерност и претенцията да бъде
уважена частично, а именно: в размер на 250 лева, която сума следва да се
възложи за заплащане от СДВР-МВР.
6
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-
4332-010254/08.06.2022 г., издадено от Началник група в СДВР, ОПП-СДВР,
в частта, в която на Ю. Б. Р., ЕГН **********, с адрес ****, на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№22-4332-010254/08.06.2022 г., издадено от Началник група в СДВР, ОПП-
СДВР, в частта, в която на Ю. Б. Р., ЕГН **********, с адрес ****, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на Ю. Б. Р., ЕГН
**********, с адрес ****, сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от НПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7