Р Е
Ш Е Н
И Е № 260388/8.12.2021г.
гр. ЯМБОЛ.08.12.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........11.11.2021г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Й.П.…..................................…................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА .…………………...…...гр.дело N .3469 ..
по описа
за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е образувано по молба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с която желае да се приеме
за установено, че има следните вземания срещу П.С.Г.: а именно: 815.07 лв. главница; 62.14 лв. договорна лихва за периода от 08 април
2019 г. до 21 октомври 2019 г.; 382.69 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 36 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 52.82 лв. за периода от 22 октомври 2019 г. г. - датата следваща датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до 27 август 2020 г. г. - датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират за
присъждане на направените в исковото и заповедното производства разноски.
Ищецът твърди,
че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на П.С.Г. при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
нея.
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена
заповед за изпълнение е подписан Договор
за паричен заем № *** от 25 март 2019 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД като Заемодател и П.С.Г.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява,
че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Ищецът посочва, че основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение №
1 към него от 03 февруари 2020 г. г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ******* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *******, по силата, на който вземането е прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за
заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в
общ размер на 1000 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението
си. П.С.Г. се е задължила
да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати
сума в размер на 1111.05 лв., ведно с договорната лихва на 15 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 74,07 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва).
Посочва, че по договора за паричен заем П.С.Г. е
извършвала плащания в общ размер на 382.00 лв.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 815.07 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *** от 25 март 2019 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 62.14
лв. за
периода от 08 април 2019 г. - датата на първата вноска до 21 октомври 2019 г. -
датата на настъпване на падежа на договора. В сключения
между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване
на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор
и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към
настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 382.69 лв.
Разпоредбите на договора
предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на
плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на
всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай П.С.Г.
дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер 36.00. Посочва, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 21
октомври 2019 г. г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 52.82 лв. от 22
октомври 2019 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението -27 август 2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
В хода на
съдебното дирене исковата претенция се поддържа, като с молба от 11.03.2021г.
ищецът е оттеглил и заявил, че
неподдържа претенцията си разходи за извънсъдебно събиране на задължението за
сумата от 36.00лв., като в тази част производството по делото е прекратено.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда особен
представител на ответника, с който се оспорва изцяло исковата претенция, без да
конкретизира основания за това. В съдебно заседание особения представител моли
за отхвърляне на исковете като неоснователни.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №***по
описа за 2020г. на ЯРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №***/01.09.2020г., с която длъжникът П.С.Г. е осъдена да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени задължение“ ЕООД сумата 815,07лв. -
главница, представляваща задължение по договор за паричен заем № *** от 25 май
2019 г., сумата 52,82 лв. – законна лихва за периода от 22.10.2019 г. до
27.08.2020 г., сумата 382,69 лв. -
неустойка за неизпълнение на задължение, сумата 36,00 лв. – разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, сумата 62.14 лв. –договорна лихва за
периода от 08.04.2019 г. до 21.10.2019 г., ведно със законна лихва от 31.08.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски от
26.97 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което
съдът с разпореждане №***/25.11.2020г. е указал на заявителя да предяви
установителния си иск в едномесечен срок. За това разпореждане последният е
уведомен на 04.12.2020г., като на 29.12.2020г. е депозирал иска си в съда в
законоустановения срок.
По делото е представен договор за
паричен заем № ***/25.03.2019г. сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД, като
заемодател и П.С.Г., като заемател По силата на чл.2 от този договор на
ответницата е предоставен заем по продукт ЕаsyMax24, в размер на 1000лв. Уговорено е
заемът да се издължи в срок от 30 седмици, на 15 двуседмични вноски, всяка в
размер на 74.07лв., съгласно погасителен план, при фиксиран годишен лихвен
процент 35.00%. Годишния процент на разходите /ГПР/ 3 41.71%, като общата сума,
дължима от заемателя, посочена в чл.2,т.7 е 1111,05лв.
Съгл.чл.3 от договора, страните са уговорили,
че с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил изцяло и в
брой заемната сума като договорът има силата на разписка.
В чл.4,ал.2 от договора е уговорена неустойка,
в случай на неизпълнение в размер на 521,85лв., платима разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски като към една от тях се добавя сума в размер на
34,79лв..
Съгласно чл.8 при забава за
плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя
законната лихва за всеки ден забава. Съгл. чл.9 в случай, че заемателят не
изпълни задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят
има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере
своето вземане – телефонни разговори, писма и стикери и др., което може да
доведе до увеличаване на размера на дължимите суми. Представена е и тарифа на
„Изи Асет Мениджмънд“АД за размера на разходи за събиране на вземането и реда
за предоставяне на потребителски кредити.
Във връзка с твърденията са
извършена цесия ищеца е представил Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/, сключен на 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънд“АД –
цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД – цесионер, потвърждение
за сключената цесия на основание чл.99,ал.3
от ЗЗД, и Приложение №1/03.02.2020г. към Рамковия договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/, в което под №*** фигурират задълженията на ответницата
П.С.Г.. Представено е пълномощно издадено от „Изи Асет Мениджмънд“АД в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД за уведомяване на всички
длъжници за извършената цесия.
По делото бе назначена и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното заключение по процесния
договор са извършени плащания в размер на общо 382.00лв., с които са погасени
задълженията по вноски №1,2 и 3 – изцяло и част от вноска №4 от погасителния
план. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
31.08.2020г., непогасеният размер на задължението по договор за заем № ***/25.03.2019г.
е общ 1295,90лв., от които: главница – 815,07лв., договорна лихва за периода
03.06.2019г. – 21.10.2019г. – 62,14лв., неустойка – 382,69лв. и разходи и такси
за извънсъдебно събиране – 36,00лв. Договорения между страните ред за
погасяване на дължимите суми по договора е спазен, като с постъпилите суми
задълженията са погасяване в следната поредност: разходи за събиране,
неустойка, договорна лихва , главница. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 31.08.2020г., непогасеният размер на задължението по
договор за заем № ***/25.03.2019г. е общо 1366.32лв., от които: главница –
815,07лв., договорна лихва за периода 03.06.2019г. – 21.10.2019г. – 62,14лв.,
неустойка – 382,69лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране – 36,00лв. и
лихва за забава за периода 22.10.2019г. – 27.08.2020г. – 70,42лв. съдът изцяло
възприема заключението, като обективно и компетентно дадено, неоспорено от
страните.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК ,
чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения.
По делото се установи от представените
писмени доказателства факта на сключен договор за заем № ***/25.03.2019г. между
„Изи Асет Мениджмънд“ АД и ответницата, вземането по който е било цедирано
надлежно на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Страните по цесията са уговорили чрез упълномощаване
цесионера да изпълни задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. По
делото не са представи доказателства това уведомяване на е достигнало до
ответника.
Към исковата молба са
приложени уведомления за извършено прехвърляне, които с връчването на исковата
молба са достигнали до длъжника, чрез неговия особен представител. Същото
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело
№1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. В случая уведомяването на
длъжника за извършената цесия е осъществено чрез връчване на документите по
делото на особения му представител, назначен по делото, което съгл.
разпоредбата на чл.45 от ГПК се смята за лично връчване. В този смисъл са
постановените решение на ВКС №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на І-во Т.О. и решение от 03.05.2019г.
постановено по възз.гр.д.№102 по описа за 2019г. на ОС-Ямбол. Предвид
изложеното съдът приема, че цесията е съобщени на ответницата в хода на делото,
поради което и вземанията се преминали в патримониума на цесионера. С оглед на
това съдът приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на
ответницата, с получаване на документите по делото, като от този момент
прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответницата по иска.
От заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установиха задълженията на
ответницата по сключеният договор за заем и техния размер. Не се представиха
доказателства за извършено плащане по така установените задължения, поради
което същите са дължими.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл. 4 /2/ от договора
неустойка за нищожна, тъй като също противоречи на добрите нрави.
Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите
на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на
клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в
противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Според чл. 4 от процесния договор неустойката е
дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или
банкова гаранция. С оглед на това съдът приема, че така уговорената неустойка
излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор за потребителски
кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не
настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в
заем сума и възнаграждение за ползването, кредиторът ще получи обезщетение под
формата на лихва за забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато
се претендира. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените в закона
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Освен това договорената неустойка
съгласно чл.4/2/ от договора за заем визира на първо място размер на
неустойката, която е над 50% от размера на отпуснатия кредит, освен това
предвижда условия, които са изначално почти невъзможни за изпълнение, поради
което съдът намира че е изгубила гаранционния си характер, а има характер на
възнаграждение на заемодателя, поставя потребителя в неравноправно положение и
е неравноправна по смисъла на чл. 143
ал.1 т.20 от ЗЗП.
Съдът намира, че
искът за договорна лихва също е неоснователен, т.к. уговорената договорна лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва и накърнява добрите нрави. Съгласно
трайно установената практика на ВКС надхвърлянето на трикратния размер на
законната лихва накърнява добрите нрави, а в настоящия случай ГЛП е в размер на
41,71%. Поради това искът за сумата от
62.14лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Установи се от
неоспореното заключение на ССчЕ, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 31.08.2020г., непогасеният размер на задължението по договор за заем № ***/25.03.2019г.
е главница от 815,07лв. и лихва за
забава за периода 22.10.2019г. – 27.08.2020г. – 70,42лв. Предвид диспозитивното
начало в гражданския процес искът за лихва следва да се уважи до размера на
предявеният от 52,82лв.
Поради
горното следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по ЗИ издадена
по ч.гр. д ***/2020г. в размер на 815,07лв, и лихва за забава в размер на 52,82лв., ведно
със законната лихва от 31.08.2020г., като в останалата му част искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
Съобразно приетото в т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото
производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските направени
в исковото и в заповедното производство. Според представения списък на
разноските ищецът е направил такива по настоящото производство общо от 994,44лв.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство за от 26.97лв. – за
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото
ответницата дължи на ищеца направените по настоящото делото разноски по
съразмерност от 657,46лв. , а в
заповедното - от 50,89лв. по съразмерност.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между
страните, че П.С.Г., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, представлявано от Я. Б. Я.–
управител сумата от 815,07лв. - главница, представляваща задължение по договор
за паричен заем № ***/25.03.2019г., както и сумата от 52,82лв. законна лихва за
забава върху главницата за периода от 22.10.2019г. до 27.08.2020г. ведно със
законна лихва от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
***/01.09.2020г.,издадена по ч.гр.д. № ***/2020г. по описа на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от„АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД искове по чл.422,ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.415,ал.1 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД да се приеме за
установено, че П.С.Г. им дължи сумата от 62,14лв. договорна лихва за периода от
08.04.2019г. до 21.10.2019г., както и за сумата от 382,69 лв. неустойка, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №***/01.09.2020г.,издадена по ч.гр.д. № ***/2020г.
по описа на ЯРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.С.Г. за заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД направените по настоящото дело
разноски в размер на 657,46лв., както и направените в заповедното производство
разноски от 50,89лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: