Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 17.01.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на петнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар Румяна Баева като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2203 по описа за 2017 год, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1, чрез адв.В.Г., САК против Д.В.Х., с адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК и цена на иска: 153.41 лв.
Ищецът излага
в ИМ, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Д.В.Х. е образувано
ч.гр.д № 1629/2017, по описа
на PC - Ловеч,
и в рамките на предвидения от законодателя 14-дневен
срок е постъпило възражение
от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения
срок и на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422, вр.чл.79 от ЗЗД, заявява, че предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника
в настоящото производство. Твърди,
че претенцията му се основава на договор - М3566558 от дата 23.03.2013 г. за далекосъобщителни услуги, сключен
с ответника Д. Х. и доколкото установителният иск е естественото
продължение на заповедното
производство, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението, като в т.9, б. „в" във връзка с т. 12 от заявлението по
чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи
сума представляваща, неплатена
потребена далекосъобщителна
услуга, въз основа на което
неизпълнение се претендира
и неустойка предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга.
Посочва,че между кредитора „Мобилтел"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление -гр. София , ПК 1309, район Илинден, ул.
"Кукуш" №1 и длъжника
Д.Х. е съществувал и валидно
действал Договор с индивидуален потребителски
номер М3566558 от дата 23.03.2013 г., с който на ответника е предоставяна далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** по тарифен план Мтел Моби S за срок от 24 месеца,
като съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „Заплащането на услугите
сеизвьршва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на
договора Мобилтел уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура, като промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от Мобилтел
след предварително уведомление до абоната,
а неполучаването на фактурата
не освобождава абонатите от
задължението им за плащане
на дължимите суми. "
Наведении са твърдения, че в срока на действието
на договора за мобилни услуги М3566558 от дата
23.03.2013 г. Мобилтел е издал на абоната-ответник
следните фактури : фактура
№ *********/28.12.2014 г., с падеж на плащане
17.01.2015 г., за отчетен период от 23.11.2014 г.до
22.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 44.65 лв.
(четиридесет и четири лв. и 65 ст.); фактура № *********/26.01.2015 г., с падеж
на плащане 15.02.2015 г., за отчетен
период от 23.12.2014 г.до 22.01.2015 г., за ползване
на далепксъобщителни услуги за сумата
от 108.76 лв. (Сто и осем лв. и 76 ст.). Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посоченият
договор, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, за които мобилният оператор е издал
на абоната-длъжник фактури,
поради което вземането по договора с длъжника
не е погасено към подаването на настоящия
установителен иск, като претендиранта
сума в размер на 153.41 лв. (Сто петдесет
и три лв. и 41 ст.), - незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за далекосъобщителни услуги с номер
М3566558 от дата 23.03.2013 г.. Излага още, че Мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги., както и има право
да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от настоящите
Общи условия и незаплатената стойност
на далекосъобщителните услуги, предоставявни
на абоната, е отразена в представените фактури .
Твърди се също, че съгласно представените договори ответникът
се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и съгласно чл.
37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано
с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) Мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги.37.6 , както и
всички суми по т. 34.а-34.в
от настоящите Общи условия. Позовава
се на чл. 26.5. от ОУ, съгласно който Мобилтел предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване
на фактурата за плащането
на посочената в нея сума, а
дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени
от абоната суми за ползвани от същия услуги по
договорите с Оператора, е обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор или временно да спре достъпана абоната до мрежата в следнитеслучаи:
Ищецът твърди, че съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права
и задължения, описани в
него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги, като към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. Изтъква, че по силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването
му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги и съгласно чл.
22.3.5. от Общите условия "Всички
услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел".
Твърди се
също, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането
на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването
й и при неспазване на
срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Излага, че в конкретния
случай ответникът Д.В.Х., е подписала договор за мобилни услуги, ползвала е предоствените мобилни услуги не е изпълнила задължението си по договор да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Ищецът твърди, че са издадени описаните
по-горе фактури, които, не са заплатени
в срок и е изпълнен
фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
В петитумната
част ищецът е отправил искане
съдът да се произнесе с
решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника
Д.В.Х., че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „МОБИЛТЕЛ”ЕАД в размер на 153.41 лв.
–потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по договор № 3566558 от дата
23.03.2013 г.
Претендирани
са и направените деловодни разноски по настоящото
производство, ведно с юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на
ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана
възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или
неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ , ако
има необходимост и право на това.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор
С определение, постановено
в закрито заседание на 27.11.2017 г., съдът е допуснал писмените доказателства, представени с ИМ и е насрочил делото в открито съдебно заседание.
С изпратените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131
от ГПК/ и определението за насрочване
на открито с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В проведеното
на 15.01.2018 г.открито съдебно
заседание ответникът
е бил редовно призован , но не се е явил и не е изпратил
процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.142, ал.1
от ГПК. Тъй като от страна
на ответника не е
депозиран писмен отговор, като не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съгласно разпоредбата
на чл.238 от ГПК, упълномощеният
процесуален представител на ищцовото
дружество е направил искане съдът
да се произнесе с неприсъствено
решение срещу ответника .
Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество
След
съвкупен анализ на наведените
в ИМ твърдения и приложените
по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът
приема ,че предявеният иск, квалифициран
като такъв с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, следва да бъде уважен.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски , съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както следва: 25.00лв.-платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2017 г.
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство: 25.00 лв-заплатена от заявителя/ ищец държавна такса и 180.00 лв/ сто и осемдесет/лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на Д.В.Х., ЕГН: **********,
с пост.адрес: ***, че към нея съществува изискуемо вземане на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден,
ул.”Кукуш”№1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски,
македонски гражданин, чрез адв.В.Г., САК, съд.адрес: ***
размер на 153.41 лв/ сто петдесет и три лева и 41ст/
- потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор № М 3566558 от 23.03.2013 г. - предмет на Заповед
№1044 от 09.08.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1629
/2017 г. по описа на Ловешки
РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Д.В.Х., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, македонски гражданин, чрез адв.В.Г., САК, съд.адрес: *** направените по настоящото производство разноски в общ размер на 205.00 лв/ двеста и пет/лева, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 205.00/двеста и пет/лв.
Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №1629/2017
г. на Ловешки РС, VІІІ състав за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: