Р Е Ш Е Н И Е № 260027
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 08.02.2021г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
При
секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в. гр. дело № 444 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
260001/21.08.2020 г., постановено по гр.д. № 679/2019 г. по описа на РС Нови
пазар са уважени изцяло предявените от В.И.В.
искови претенции с пр. осн. чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД като ответникът е
осъден да заплати сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болка и страдание,
вследствие трудова злополука от 26.09.2018 год., сумата от 453,05 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 26.09.2018 год. до датата на
депозиране на исковата молба (16.05.2019 год.), както и сумата от 23,20 лева –
имуществени вреди, претърпени вследствие същата трудова злополука, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане. Присъдени са разноски.
Недоволен от
постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното производство,
който го обжалва изцяло с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Счита,
че в случая са налице предпоставки, изключващи отговорността на работодателя,
тъй като работникът умишлено е причинил увреждането си. В условие на
евентуалност, навежда твърдение за проявена от страна на работника груба
небрежност, доколкото същият не е използвал предпазни средства, въпреки че
същият е запознат с инструктажа за безопасни условия на труд. Сочи, че за
времето, през което ищецът е бил отпуск за временна неработоспособност, същият
е бил трудоспособен, а непосредствено след прекратяване на трудовия си договор
при ответното дружество, е постъпил на нова работа. Поради изложеното счита, че
доколкото периодът на лечение е бил само 2 месеца, не са провеждани оперативни
и други болезнени медицински манипулации, присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 7000 лева е прекомерно завишено. Жалбоподателят
излага още, че в нарушение на чл. 200, ал. 3 от КТ първоинстанционният съд не е
приспаднал изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 340,90
лева. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
бъдат отхвърлени исковите претенции. В условие на евентуалност, ако съдът
счете, че исковете са основателни, моли претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди да бъде намалено.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна В.И.В. е депозирала писмен
отговор на жалбата, в който взема становище по нейната неоснователност. Моли
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно, а и от представения трудов договор №20/ 13.06.2018 год. се
установява, че страните по делото са били в трудово правоотношение считано от
13.06.2018 год., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността
„електромонтьор“ като на 15.06.2018 г. му е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве, а за периода 15.06.2018 год. – 20.06.2018 год. му е
проведен инструктаж на работното място. Издадена е и служебна бележка от
работодателя в уверение на това, че на 15.06.2018 год. на ищеца е проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа. В тази връзка по делото от ответното дружество - работодател
са представени Програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна безопасност с работници и служители, Програма
за провеждане на инструктаж на работното място и Инструкция за безопасност на
работното място, Указания за безопасна работа в цех Е.. Липсват данни
последната инструкция да е доведена до знанието на ищеца и на същия да е бил
проведен инструктаж за безопасна работа в цех Е..
Видно
от представения Протокол за проведен изпит на работното място след приключване
на обучението от 20.06.2018 год., ищецът е преминал изпита успешно и му е
разрешена самостоятелна работа.
От
приложеното удостоверение № 9774/ 16.03.2018 год., издадено от
„Електроразпределение Север“ АД се установява, че ищецът е придобил трета
квалификационна група по безопасност при работа съгласно чл. 29, ал. 1 от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ, като удостоверението е валидно до 16.03.2019 год.
Не
е спорно между страните, че на 26.09.2018 г. ищецът, в работно време и на
работното му място, при изпълнение на служебните му задължения получил телесно
увреждане, в резултат на злополука като е счупил трето дясно ребро. Тъй като в
цех Е. съществувал проблем с електрозахранването на контактите, ищецът трябвало
да провери на какво се дължи проблема. Тъй като проблемната кабелна инсталация
минавала над окачения таван, в подпокривното пространство на цеха, ищецът
използвайки стълба се качил там, преминавайки през специален отвор на тавана
(капандура). Установил, че таванът на цеха, който се явява и под на
подпокривното пространство, е изграден от гипсокартон, положен на лека метална
конструкция. Подпокривното пространство е разделено на две от носеща стена от
долното помещение, по която ищецът тръгнал наобратно след като огледал кабела.
При придвижването си загубил равновесие и стъпил на металната конструкция,
която придържала гипсокартона. Последната пропаднала под краката му и ищецът
паднал през покрива на цеха от 3 метра височина.
За
инцидента работодателят е подал декларация за трудова злополука № 1/26.09.2018
г. по чл. 3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки.
С разпореждане № 60/03.10.2018 г. на НОИ, ТП-Шумен, декларираната злополука,
станала с В.И.В. на 26.09.2018 г., е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, като
разпореждането е влязло в законна сила. От приложеното писмо изх. № 19088460/
29.10.2019 год. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен се установява, че във
връзка с настъпилата трудова злополука контролните органи не са констатирали
административни нарушения и не са налагали административни наказания.
Видно
от приложената епикриза ищецът е постъпил по спешност в МБАЛ- Шумен на
26.09.2018 год. Хоспитализиран е и след направена рентгенография и ехография на
коремни органи е установено, че е получил счупване на ребро, закрито и други
вътречерепни травми. Изписан е на 30.09.2018 год. с подобрение. От
представените болнични листи се установява, че ищецът е бил в отпуск,
вследствие настъпилата трудова злополука, за периода от 26.09.2018 год. до
29.11.2018 год.
Във
връзка с проведеното лечението ищецът е представил фактура № **********/
30.09.2018 год. от която се установява, че е заплатил медицински услуги на
стойност 23,20 лева.
От
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на трудовата злополука ищецът е получил счупване на трето дясно ребро,
обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е
посочило, че средният период на възстановяване от такъв вид травми е 40-60 дни,
като е уточнило, че през първите 10 дни болките са много интензивни и се
усилват при дишане, кихане, кашляне, движение на снагата. Към 20-21 ден болките
стават поносими. Костното срастване настъпва около 21-25 ден и болката от
счупването изчезва окончателно, остава само болката от травмираните тъкани
около него. След 30-ти ден се болки появяват само при обличане, събличане,
ставане, сядане, като при покой няма болка. Експертът е заключил, че след 45-60
ден може да се извършва лека физическа работа. Допълнил е, че при закритите
счупвания, каквото е настоящото, обикновено няма никакви усложнения. Вещото
лице сочи, че няма последици от претърпяната травма. Достига до извод, че по
време на лечението на счупването, ищецът не е имал пристъп на бронхиална астма,
от която боледува от 2004 год., поради което не са били налице други
съпътстващи фактори, които да удължат възстановителния период.
По
делото е назначена и комплексна тройна съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертиза, вещите лица по която достигат до същите
изводи, до които е достигнал и експертът по първоначалната СМЕ, а именно: че
периода на възстановяване от травмата е от 30 до 60 дни, липсват данни за настъпили усложнения.
Категорични са, че бронхиалната астма на ищеца не е увеличила продължителността
на възстановителния период, в т.ч. продължителността на изпитаните болки и
страдания. Вещите лица са посочили, че при прегледа не са установили обективни
данни за травма на съседни ребра, която да предизвика дълготрайна болка.
Заключили са, че липсват данни за периостит или формиране на плеврална шварта.
Експертите излагат, че липсват данни за последици от получената травма,
представляващи хирургична патология, като уточняват, че смяната на сезоните и
физическите усилия могат да провокират болкова симптоматика. Достигат до извод,
че процесният инцидент е предизвикал у ищеца остър стрес, опасения за
оцеляването му и силна болка, а
настъпилите впоследствие промени в социалното му функциониране – пасивност,
ограничаване на контактите и обичайната деятелност, отказ от някои занимания,
представляващи интерес преди инцидента (лов), емоционална неустойчивост, лесна
раздразнителност, потиснатост на моменти, са признаци на протрахирана
депресивна реакция, която представлява леко депресивно състояние, настъпващо в
резултат на стресогенна ситуация и има продължителност не повече от 2 години. Психологичните
преживявания при пострадалия са в процес на редуциране, но не са отзвучали
напълно.
Работодателят
има сключена групова застраховка "Задължителна трудова злополука“, застрахователна
полица № 0111180099001162/ 03.05.2018 год., като няма разногласие между
страните, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие на ищеца на
04.11.2019 год. е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 340,90
лева.
Не
се спори, че със Заповед № 32/ 30.11.2018 год. трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Не
е спорно също така, че ищецът е постъпил на работа при друг работодател „Ваком
МП“ ООД на 19.03.2019 год. (Трудов договор № 41/19.03.2019 год.) като изпълнява
длъжността „Техник електрообзавеждане на промишлени предприятия“.
По
делото са събрани и гласни доказателства, посредством водените от страните
свидетели.
Свид. Д.П., бивш работник в дружеството- ответник на длъжност „шлосер“, сочи, че докато е работил там фактически инструктаж не му е бил провеждан, но се е подписвал периодично в книгата за инструктаж. Свидетелят е категоричен, че с вътрешни правила за безопасност не е бил запознаван. Излага, че седмица преди инцидента в цех Екстакция нямало ток. Спомня си, че ищецът неколкократно опитал да отстрани повредата, но без успех, което стопирало работата в работилницата. Твърди, че таванът, от който паднал ищецът, никога не му е изглеждал като направен с гипсокартон. Напротив, тъй като таванът и стените били измазани, изглеждало все едно е бетонна плоча. Свидетелят излага, че тъй като на тавана има капандура, е предполагал, че има таванско помещение, в което човек може да се качи, още повече, че кабелите били инсталирани там, а по друг начин няма как да бъдат монтирани. Твърди, че до датата на инцидента не е виждал ищеца да се качва на тавана. Сочи, че единствените предпазни средства, които са били предоставени от ответното дружество работодател на всички служители били гумени ръкавици, като други специални защитни средства не са им били зачислявани. След като ищецът паднал от таванското помещение, П. повикал спешна помощ. Свидетелят разказва, че непосредствено след инцидента ищецът бил в тежко състояние. След злополуката периодично, веднъж седмично се чували по телефона, но ищецът говорил трудно, дишал на пресекулки. Сочи, че самият той е претърпял злополука, докато работил с ъглошлайф, за работа с който нямал подходящи предпазни средства. Твърди, че работодателят не го е информирал за наличието на застраховка. Свид. Ц.Л., съжителка на ищеца, го видяла след като бил настанен в болницата. Установила е, че същият е в много тежко състояние, говорил трудно, изпитвал силни и постоянни болки, не можел да се храни, не можел да се обслужва сам. Сочи, че по дясното рамо и зад врата имал синини и отоци, които преминали след около месец. Разказва, че след като бил изписан от болницата, болките продължили, непрекъснато имал нужда от чужда помощ при извършване на обичайните си дейности, не можел да се обслужва сам, пиел болкоуспокоителни, противовъзпалителни медикаменти и антибиотици, не можел да диша нормално, заради болките, изпитвал трудности със спането, поради силните болки, спял полуседнал, тъй като не можел да легне на легло. Категорична е, че силните болки са продължили повече от месец-два, през който период ищецът се чувствал депресиран и непълноценен, сънувал кошмари. Свидетелката излага, че ищецът напуснал работа, тъй като предвид здравословното си състояние не можел да изпълнява повече задълженията си в ответното дружество, които често били свързани с тежък физически труд. Свид. Н.Н.е първият човек, който непосредствено е възприел състоянието на ищеца след инцидента и установил, че същият изпитва болки в плешката и не може да се изправи. Твърди, че преди ищецът да падне, не е знаел, че таванът е от гипсокартон, тъй като бил равен и измазан. Свид. К. Г.сочи, че е провел разговор с ищеца след инцидента и на въпроса защо се е качил на тавана, последният му отговорил, че трябвало да отстрани авария по окабеляването. Излага, че в болницата ищецът бил легнал, изпитвал видими болки. Твърди, че металните рамки, на които се окачва гипсокартона не са видими от долу.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с пр. осн. чл. 200 от КТ за
претърпени имуществени и неимуществени вреди и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, по иска с пр. осн. чл.
200 от КТ ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване: 1.
съществувало трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2. увреждане на
здравето на работника или служителя, в резултат на трудова злополука или
професионална болест; 3. наличие на причинна връзка между увреждането на
здравето вследствие на трудовата злополука или професионалната болест и
неработоспо-собността; 4. наличието на претърпени вреди-имуществени или
неимуществени в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже
фактическите твърдения и възражения, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици – че ищецът е причинил увреждането умишлено или е проявил
груба небрежност. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя е
обективна, безвиновна, т.е. за да бъде исковата претенция основателна, е
необходимо да се докаже наличието на единствено посочените по-горе кумулативно
дадени предпоставки. По иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже: 1. парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение.
В
настоящия случай не е спорно, че към момента на инцидента ищецът е бил в
трудови правоотношения с ответното дружество, които понастоящем са прекратени
по взаимно съгласие. Не е спорно също така, че на 26.09.2018 год. е възникнала
трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, при която ищецът е пострадал,
падайки от около 3 метра височина, в резултат на което е счупил трето дясно
ребро.
Не
се спори, че ответното дружество е имало сключена групова застраховка
"Задължителна трудова злополука“, по която на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с процесния инцидент, в размер на 340,90
лева.
Основният
спор между страните е дали ищецът умишлено е причинил увреждането или пък е допринесъл
за настъпване на увреждането и в каква степен. Т.е. налице ли е хипотезата на чл. 201, ал.1 или ал. 2 от КТ.
Разпоредбата допуска отпадане на отговорността на работодателя, ако пострадалият
работник е действал умишлено, респ. намаляване на отговорността на
работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност при изпълняване на задълженията си.
Въззивният
състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че в случая за
умишлено поведение от страна на ищеца не може да се говори, доколкото липсват
данни същият да е целял настъпването на злополуката, съотв. на увреждането,
поради което на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението му в тази
част.
По
отношение на възражението за допусната от ищеца груба небрежност, съдът намира
следното:
Небрежността
в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се
отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може във всеки един случай да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Необходимо е съпричиняването да е при
допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението (Решение № 125/ 04.05.2016 год. по гр.д. № 4417/2015 год. по
описа на ВКС, ІV г.о.).
В
конкретния случай, трудовите функции на ищеца, според длъжностната му
характеристика на електромонтьор, са включвали преглеждане и отстраняване на
повреди по ел.съоръженията, демонтаж, ремонт и монтаж на ел.машини, апарати и
инсталации, контролиране техническото обслужване и експлоатацията на
ел.съоръженията, текущо поддържане и ремонти на електросъоръженията. Същият
отговаря на изискванията за заемане на длъжността, преминал е успешно изпит и е
придобил трета квалификационна група по безопасност при работа съгласно чл. 29,
ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, като му е разрешено да работи самостоятелно. Предвид
това, несъстоятелни са твърденията на ответното дружество, че тъй като липсвало
заповед от прекия ръководител на ищеца за отстраняване на повредата,
самостоятелното решение на ищеца в тази насока, представлявало грубо нарушаване
на установените правила за здравословни и безопасни условия на труда. Видно е,
че основна част от задълженията на ищеца като електромонтьор е именно да
отстранява възникнали аварии и повреди по електрозахранването. Т.е.
предприемайки действия в тази насока, ищецът е изпълнил своите задължения в
качеството си на електромонтьор. Не следва да се вземат под внимание и
доводите, че работникът е извършил нарушения на инструкцията за безопасна
работа в цех „Е.“, доколкото по делото не бяха събрани доказателства тази
инструкция да е била доведена до знанието на ищеца от работодателя.
Релевираните
възражения за допуснато от ищеца при груба небрежност нарушение на разпоредбите
на чл. 62, ал.2, чл. 65, т. 5, чл. 72, т.1, т.3, т. 6, чл.
178, чл. 244, чл. 251 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V също не се подкрепят от събрания
доказателствен материал. Напротив, между страните не съществува разногласие по
въпроса, че ищецът притежава съответната квалификация да изпълни дейността. Спори
се дали на ищеца е бил зачислен пълен комплект от лични предпазни средства или
не. От показанията на свид. Д.П., които съдът не намира основание да не
кредитира, се установява, че на ищеца не са зачислени други предпазни средства,
освен гумени ръкавици. Същевременно ответникът сочи, че ищецът е разполагал с
необходимите защитни средства, съобразно изискването на чл. 178 от Правилника,
съгласно който при работа на височина се използват предпазни колани с ремък
(кожен, синтетичен), които не е използвал, но по никакъв начин не доказа това
свое твърдение – не е представен списък на раздадени на работниците в
предприятието предпазни средства или др. подобно доказателство, от което да е
видно какви предпазни средства са зачислени на ищеца. Не беше представена документация,
която да доказва твърдението на ответното дружество, че служители на ОД
„Инспекция по труда“ - гр. Шумен при извършване на разследване на настъпилата
трудова злополука са констатирали, че вина за настъпване на инцидента се носи
единствено и само от работника, както и че не са налице основания за даване на
предписания спрямо работодателя за спазване на правилата на ЗЗБУТ, тъй като
нямало допуснато нарушение от страна на последния. Напротив, от приложеното по
делото писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен е видно, че изрична
проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството не е била
извършвана. Действително е вписано, че контролните органи не са констатирали
административни нарушения и не са наложили административни наказания, но
констатациите им почиват единствено на писмената декларация, подадена от
пострадалото лице, в която се съдържа единствено информация за механизма на
инцидента, не и дали пострадалият е разполагал с лични предпазни средства или
не. Не са представени други доказателства, подкрепящи тезата на ответното
дружество, поради което съдът приема, че на работника не са били предоставени
от работодателя изискуемите съгласно чл. 178 от Правилника лични предпазни
средства за работа на височина. Ето защо, нарушението на разпоредбите на чл.
62, ал. 2, чл. 178, чл. 244 и чл. 251 от Правилника не е допуснато при груба
небрежност от ищеца.
Не
е налице нарушение на чл. 72, т. 1 и т. от Правилника, тъй като липсват данни
ищецът да не е използвал правилно машините, апаратите или да е отстранил
защитните им приспособления. Не е допуснато нарушение и на чл. 65, т. 5 от
Правилника, съгласно който не се допуска работа в неосветени места; в тъмната
част на денонощието за участъците на работа и подходите към тях се осигурява
равномерно осветление без заслепяващо действие на осветителите, тъй като
съгласно твърденията на ищеца, които не бяха опровергани от събраните по делото
доказателства, същият се е екипирал с боне, челник и ръкавици, а самият
инцидент е настъпил в светлата част на денонощието, т.е. ищецът си е осигурил
осветление в таванското помещение, посредством челника.
Неоснователно
е и твърдението, че ищецът е знаел, че таванът е изработен от гипсокартон и
въпреки това не е подходил технологично правилно при обследване на проблема,
като вместо да разпокрие част от гипсокартоновата плоскост, е стъпил върху нея,
пропаднал е и е причинил увреждането. Разпитаните свидетели, включително
водените от ответника, са категорични, че таванът бил измазан като стените и не
е изглеждало да е направен от гипсокартон. Свид. Н.заявява, че преди ищецът да
падне, не е знаел, че таванът е от гипсокартон. Свид. П. излага, че винаги е
предполагал, че таванът е излята бетонна плоча. Свид. Г.пък сочи, че рамките,
на които се окачва гипсокартона не са видими от помещението отдолу. Съдът даде
вяра на показанията на разпитаните свидетели в тази част, тъй като те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са и се потвърждават от останалите
събрани по делото доказателства. Следва да се обърне внимание още и на факта,
че на таванското помещение, в което са инсталирани ел. кабели, има капандура,
през която може да премине човек. Предвид всичко изложено, настоящият съдебен
състав не споделя мнението на жалбоподателя, че ищецът е знаел, че таванът е
изработен от гипсокартон. Установи се, че това обстоятелство не е можело да
бъде установено с просто око, а и наличието на капандура на таванското
помещение, в което са били инсталирани ел. кабели, не води до по-различен
извод.
Отчитайки
гореизложеното съдът намира, че в процесния случай не е налице проява на груба
небрежност от страна на ищеца, при изпълнение на трудовите му функции.
Ответникът не е успял да осъществи доказване по безсъмнен начин на сочената от
него груба небрежност, поради което и отговорността на ищеца не следва да се
намалява на горното основание.
Що се касае до другия спорен въпрос относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
общи и специфични за отделния спор правнорелевантни факти, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, степен на
интензитет, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспектива и трайни последици, вкл. козметични и други външни дефекти, възраст
на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира.. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението
следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за
обогатяване на пострадалия.
В
процесния случай, следва да се отчете, че вследствие претърпяната злополука
ищецът е получил лека телесна повреда, бил е в отпуск, поради временна
нетрудоспособност малко повече от 2 месеца. Бил е хоспитализиран за 5 дни, като
не е претърпял оперативни манипулации. От събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че непосредствено след инцидента и в периода на
възстановяване ищецът е изпитвал силни физически болки и дискомфорт. Вещите
лица и по двете назначени експертизи са се обединили около изводите, че периодът
на възстановяване от травмата не е продължителен - от 30 до 60 дни, като липсват
данни за настъпили усложнения, бронхиалната астма на ищеца не е увеличила
продължителността на възстановителния период, в т.ч. продължителността на
изпитаните болки и страдания. Вещите лица по комплексната експертиза са
посочили, че при прегледа не са установили обективни данни за травма на съседни
ребра, която да предизвика дълготрайна болка. Все пак са уточнили, че при
подобни фрактури неизбежно в бъдеще се появяват хронични оплаквания в засегнатата
зона, обикновено провокирани от промяна в температурата, натоварване и дори
по-лека физическа дейност.
В
тази връзка, следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателя за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при назначаването на
комплексната експертиза е неоснователно. В случая процесуалният представител на
ищеца в срок е оспорил заключението, като се е аргументирал, че за изясняване
на фактите и обстоятелствата, необходими за разрешаване на спорния въпрос,
следва да бъдат изслушани вещи лица с експертни познания в областта на гръдната
хирургия, неврологията и психиатрията. Налице са били условията за назначаване
на допълнителна комплексна експертиза, както правилно е процедирал
първоинстанционният съд. Именно от заключението на комплексната експертиза
безспорно се установи, че инцидентът е провокирал у ищеца протрахирана
депресивна реакция, като и към момента на изготвянето й (02.07.2020 год.)
психологичните преживявания при пострадалия са в процес на редуциране, но не са
отзвучали напълно.
Безспорно
от събраните доказателства се установи, че е бил нарушен обичайният
начин на живот на ищеца – не е бил в състояние да извършва трудова дейност за
продължителен период от време, бил е обгрижван от майка си и съжителката си. Инцидентът
е провокирал у пострадалия емоционален стрес, страх, чувство за депресия,
несигурност и непълноценност, той се затворил в себе си,
самоизолирайки се, което е довело до невъзможност за поддържане на нормални
междуличностни отношения.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид показанията на свид. Ц.Л., която макар и да не е била очевидец на
събитията от 26.09.2018 год, изнася данни за емоционалното състояние
на ищеца след инцидента.
Субективните възприятия на свидетелката за
последиците върху психическото състояние на ищеца след настъпването на процесния
инцидент са непосредствени, поради което съдът им дава вяра. Л. е съжителка на
пострадалия, живеят в едно домакинство, поради което е нормално тя да
има пряко наблюдение върху състоянието и поведението на мъжа си.
Настоящият съдебен състав намира, че от показанията на този свидетел се установи, че на ищеца са били причинени
стрес, притеснения, които са дали отражение в психиката му. В същия смисъл са и
изводите на вещите лица по назначената комплексна експертиза, които сочат, че
вследствие на злополуката ищецът станал по-пасивен, ограничил контактите и
обичайната си деятелност, отказал се от някои занимания, представляващи интерес
преди инцидента (лов), станал лесно раздразнителен, потиснат на моменти, като
всички изброени негативни емоции са признаци
на протрахирана депресивна реакция.
Предвид
изложеното и като съобрази икономическото състояние в страната към датата на
увреждането, настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение, което
жалбоподателят дължи на въззиваемия за причинените му болки и страдания следва
да бъде определено в размер на 7 000 лева, за която сума предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан. Дължимото обезщетение
следва да бъде намалено с полученото застрахователно обезщетение в размер на
340.90 лева по договор за застраховка ”Трудова злополука”, сключен в полза на
ищеца от работодателя. Ето защо работодателят остава да дължи за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди сумата 6659,10 лева.
На
осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 6659,10 лева се дължи лихва за забава, считано
от датата на непозволеното увреждане 26.09.2018 год. до датата на депозиране на
исковата молба 16.05.2019 год. в размер на 430.98 лева, изчислена от съда
служебно чрез използване на програмен продукт, по реда на чл. 162 от ГПК.
По
отношение на претенцията за имуществени вреди, следва да се посочи, че
представената фактура на стойност 23,20 лева за извършени медицински услуги
удостоверява разходи във връзка с претърпяната от ищцата злополука и
претендираната сума следва да се присъди.
Предвид
изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над 6659,10
лева до присъдените 7000 лева, представляващи претърпени от ищеца вследствие
трудовата злополука неимуществени вреди, както и за разликата над 430,98 лева
до присъдените 453.05 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на непозволеното увреждане 26.09.2018 год. до датата на
депозиране на исковата молба 16.05.2019 год. В останалата част, с която е
присъдена сумата от 23,20 лева – претърпени от ищеца имуществени вреди,
настъпили в резултат на трудовата злополука, решението е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора, корекция следва да претърпят присъдените в
първоинстанционното производство разноски, а решението следва да бъде отменено
в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца съдебно
деловодни разноски за сумата над 980 лева до присъдените 1030 лева, съобразно
уважената част от претенцията.
Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт разноски за горницата над 1065,53 лева до
присъдените 1119, 90 лева. Тъй като на
основание чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК
ищецът в качеството си на работник е освободен от плащане на такси и разноски в
настоящото производство, на осн. чл. 83, ал. 3 от ГПК разноските в размер на
54.37 лева (разликата между 1119,9 лева и 1065,53 лева) остават за сметка на
бюджета на РС – Нови пазар.
С
оглед изхода на спора в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в
полза на въззивника следва да се присъди сумата от 16,97 лева – разноски
съобразно уважената част от жалбата, с оглед надлежно представен списък за
разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да
се присъди сумата от 980 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения
списък за разноски и доказателства за направата им.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 260001/21.08.2020 г., постановено по гр.д. № 679/2019 г. по описа на
РС Нови пазар в
частта, с която на осн. чл. 200 от КТ
„Крис Ойл 97” ЕООД, представлявано от управителя В.А.Г.е осъдено да заплати на В.И.В.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на претърпяна от
последния трудова злополука, настъпила на 26.09.2018 г., за горницата над
сумата от 6659,10 лева до присъдените 7000 лева (за сумата от 340,90 лева), в частта, с която „Крис Ойл 97” ЕООД, представлявано от
управителя В.А.Г.е осъдено да заплати на В.И.В. мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на инцидента 26.09.2018 г. до датата на
депозиране на исковата молба 16.05.2019 г. за горницата над 430,98 лева до
присъдените 453.05 лева (за сумата от 22,07 лева), в частта, с която на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното
дружество е осъдено да заплати сторените от ищеца В.В. разноски, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение, над сумата от 980 лева до присъдените
1030 лева, както
и в частта, с която ответното дружество е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноски за горницата
над 1065,53 лева до присъдените 1119, 90 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция с пр. осн. чл. 200 от КТ на В.И.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу „Крис Ойл 97” ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление:
гр. К.,..., представлявано от управителя В.А.Г.за сумата над 6659,10 лева до
7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на настъпила на 26.09.2018 г. трудова злополука.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с пр. осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД на В.И.В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Крис Ойл 97” ЕООД, ЕИК: ,
със седалище и адрес на управление: гр. К.,..., представлявано от управителя В.А.Г.за
горницата над 430,98 лева до присъдените 453.05 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата, считано от датата на инцидента 26.09.2018 г.
до датата на депозиране на исковата молба 16.05.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част – касателно присъденото на осн. чл. 200
от КТ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6659,10 лева,
присъдената на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД мораторна лихва върху главницата в
размер на 430,98 лева, дължима за периода от 26.09.2018 г. до 16.05.2019 г.,
присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 23,20 лева,
ведно със законна лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата
молба на 16.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК В.И.В. да заплати на „Крис Ойл 97” ЕООД,
представлявано от управителя В.А.Г.сумата от 16,97 лева – разноски съобразно
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „Крис Ойл 97” ЕООД, представлявано от управителя В.А.Г.да
заплати на В.И.В. сумата от 980 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата,
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.