Решение по дело №4087/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2016 г. (в сила от 7 март 2017 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20164430104087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

***, 20.10.2016г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

         

          Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4087 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск  с правно основание чл.127, ал.2 СК.

          Производството по гр.д. № 4087/2016 г. по описа на РС Плевен е образувано по подадена искова молба от И.А.Н., ЕГН**********,*** против Д.Ц.Х., ЕГН**********,***, с правно основание чл.127, ал.2 СК. Твърди се, че страните по делото не са живели на съпружески начала, но ищецът по делото е признал детето *** Н., ЕГН**********. Твърди, че детето живее на адреса на ответницата и ищеца е правил опити да вземе детето или просто да контактува с него, но ответницата е против това, той да се вижда с детето. Твърди, че с Решение на РС-Плевен по гр.д.№3327/2013г. е осъден да плаща на детето чрез неговата майка 110 лв. месечна издръжка. Заявява, че не възразява упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на майката. Твърди, че е безработен и има инвалидизация поради прекаран инсулт. Регистриран е в Бюро по труда-Плевен и се надява да се намери подходяща работа за него. Твърди, че получава социална пенсия в размер на 133,00 лв. Твърди, че има желание и възможност да взема детето при себе си през годината и през лятото, както е регламентирано в закона. Твърди, че има условия за това, тъй като живее заедно с майка си в наследствен апартамент на посочения адрес.Моли, да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето *** както следва: бащата да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 9,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя, да взема детето през летните месеци-юни, юли или август за петнадесет дена, когато този период не съвпада с годишната отпуска на майката, да има право бащата да присъства на рождения ден на детето-25.05 и да взема детето при себе си на коледните и новогодишните празници през година. 

Ответницата в срока по чл.131 ГПК  е представила писмен отговор, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Твърди, че от раждането на детето до настоящия момент ищеца не е полагал каквито и да е било грижи за детето и не е заплатил нито една стотинка издръжка. Твърди, че и до момента детето има само един родител-майка и въпреки осъждането по гр. № 3327/2013 г. по описа на ПлРС и образуваното при ДСИ при РС-Плевен изпълнително дело № 20144430410008, ищецът до момента не е заплатил нито месечна издръжка за детето. Твърди, че помолила ответника да й помогне за закупуването на очилата на ***, тъй като има проблем с очите, но ищеца изобщо не се отзовал. Твърди, че по изпълнителното дело е наложен запор на притежаваното от ищеца МПС, наложени са възбрани на притежавани от него два поземлени имота, находящи се в местността „Стража", в землището на ***, както и е наложена възбрана върху притежавания от него ***, находящ се в ***. Твърди, че тъй като проведената продан касаеща поземлените имоти се обявила за нестанала, поради липса на желаещи да закупят имотите, за 28.07.2016 г. е насрочен опис на апартамента, собственост на ищеца. Твърди, че видно от представените по делото доказателства за доходите на ищеца, същият не реализира такива, поради което счита, че няма как при искания режим на лични отношения да поеме грижата за детето  първата и третата събота и неделя, както и 15 дни през лятото. Счита, че в тази ситуация детето ще бъде поставено в опасност-ще гладува, няма да бъде обгрижвано, както и да бъдат задоволени ежедневните му нужди. Моли в случай, че исковата молба бъде приета за основателна да бъде постановен режим на лични отношения между ищеца и детето *** само един ден през почивните дни без преспиване, като бъде отхвърлено искането за лични отношения за 15 дни през лятото. Твърди, че детето не е привързано към баща си, не контактува с него, отчуждено е, тъй като баща му никога не се е интересувал от него-дали се храни, как е облечено, закупени ли са всички необходими неща за училище. Твърди, че настоящия процес е иницииран поради обстоятелството, че като майка на *** ответницата продължава да търси неплатените издръжки за детето, включително и чрез депозиране на жалби до прокуратурата за извършено престъпление по чл.183 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото нямат сключен граждански брак, но от съвместното им съжителство, видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, по акт за раждане № 0880/07.11.2011г. на Община-Плевен са родители на детето *** *** Н., ЕГН**********.

Установява се от ЕР на ТЕЛК № 1171/068/8.04.16г., че на И.Н. е определен 56% трайно намалена работоспособност в резултат на последици от мозъчен инфаркт.Хеморагичен инсулт с пробив във вентрикулите левостр.центр.хемипареза лека по степен, емоционално лабилен, походка самостоятелна.

Видно от Разпореждане № **********, на И.Н. е отпусната инвалидна пенсия в размер на 131,33 лв.

Установява се от Карта за предварителен медицински преглед № 212/22.06.2016г., че детето *** Н. е с намалено зрение на двете очи, както и с астигматизъм.

Установява се от изпълнителен лист от 13.01.2014г., издаден по г.д.№ 3327/2013г. по описа на РС-Плевен, че И.Н. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 110 лв.

Установява се от Присъда № 194/06.10.2015г., постановена по НОХД № 2004/2015г., че И.Н. е признат за виновен в това, че в периода от м.12.2013г. до м.06.2015г., като осъден да плаща издръжка на свой низходящ- детето *** Н., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски- 19 месечно вноски.

Видно от одобрено споразумение по НОХД № 970/2016г. На РС-Плевен, И.Н. е признат за виновен в това, че през периода м.юли 2015г. До м.март.2016, като осъден с влазло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ- сина си *** Н***, съзнатено не изпълнил задължението си в размер на 2 или повече вноски, а именно 9 вноски.

Видно от справка по лице за И.Н., по партидата му е отразено придобиване правото на собственост по договор за дарение на ***, находящ се в *** с площ от 41,76 кв.м.

От изслушването на детето *** по реда на чл.15 ЗЗДет. Се установява, че детето почти не познава баща си. Видял го е преди съдебното заседание пред съдебната зала. Бащата не е опитал да говори с него и детето не е пожелало. Заявява, че няма спомен и би се притеснил ако трябва да се вижда с него и да му ходи на гости. Не познава бабата по бащине линия по физиономия, не я е виждал. Заявява, че не желае да се среща с баща си, би се притеснявал да остане с него насаме, но не желае да се вижда с него дори и с придужител. Твърди, че някога назад във времето баба му по бащина линия го била ритнала.

Съдът средитира показанията на св. Т.М./майка на ищеца/ като съответни на останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че ищеца не осъществява контакт с детето ***. Правил един път опит да разговаря с дядото на детето по майчина линия, да вземе детето, но той не е разрешил. Бащата понастоящем е безработен. Детето никога не е приспивало при баща си.

Съдът дава на показанията на св. *** и ***. Същите са логични и взаимнокореспондентни и еднопосочни. От тях се установява, че детето не се среща с баща си, той не го е търсил.

          От представения по делото социален доклад се установява, че жилището, което обитава ищеца от 2 месеца се състои от кухня и стая, обзаведено е с необходимите мебели и домакински уреди, има ТЕЦ. Битовите условия са добри. Преди това той е живял с майка си на друг адрес в ***. От изготвената психологическа оценка на детето *** Н. се установява, че при изобразяване на семейството си, детето рисува себе си и майка си, а в рисунката не присъства баща му, както и настоящия съжител на майката И., което може да изобразява конфликт с образите им. След намеса на майката, детето рисува и съжителя И., която обаче е най-дрена и което означава емоционаен конфликт и омаловажаване на неговата роля в семейството. Детето заявява, че не познава баща си и никога не го е виждал дори на снимка, не знае нищо за него. Детето твърди, че баща му е безотговорен и не го търси. На въпрос дали иска да сереща с баща си, то отговаря, че не иска защото му е обиден. *** разпознава баща си като свой биологичен родител, но детето е в емоционелен конфликт с него. Липсва емоционана връзка и привързаност към бащата поради факта, че между тях никога не е имало физически или вербален контакт, съвместни спомени и преживявания. Отчитат се белези на родителско отчуждение- детето възприема отношението и позицията на майката като най-значимия за него възрастен, а именно позицията на отхвърляне на бащата.  Пропуските и дефицитите в между личностните взаимоотношения на детето с бащата са твърде големи поради това по-разширен режима н алични контакти на детето с бащата би се отразил негативно врху неговото психо-емоционано развитие. За да бъде възможен по-разширен режим на лични контакти първо детето трябва да се среща с баща си и да започне между личностна комуникация между тях, която да спомогне за изграждането на емоционана връзка. Това би задоволило потребността на детето от емоционална връзка със значим възрастен от мъжки пол, с който детето да идентифицира и усвоява мъжката социална роля. При изграждането на така връзка от голямо знаение е отношението на майката и нейното съдействие за това.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

По искът с правно основание чл.127, ал.2 СК

Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.

          Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това. 

Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.

При решаването на настоящия спор следва винаги да се изхожда от интересите на детето, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание на детето, възраст и пол на детето, привързаност между детето и родителите.

Всички тези обстоятелства следва да се преценят съвкупно и с оглед на събраните по конкретното дело доказателства.

Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването на родителските права върху родените от съжителството им деца, съдът следва да съобрази, множество обстоятелства от разнообразно естество, по-важните от тях съгласно ППВС №1 ОТ 12.11.1974 Г. ПО ГР. Д. № 3/1974 Г., са:а) Възпитателски качества на родителите. б) Морален лик на родителите, в) Грижи и отношение на родителите към децата. г) Желанието на родителите, д) Привързаност на децата към родителите,  е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата ,ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи.,з) Помощта на трети лица, и) Социално обкръжение, к) Жилищно-битови и други материални условия на живот.

Установи се, че е постановено съдебно решение, с което е определена издръжка за детето *** Н., която да бъде заплащана от бащата И.Н. в размер на 110 лв. месечно съгласно Решение № 1375/12.08.2013г. по  гр.д.№ 3327/2013г. по описа на РС-Плевен. Предвид изложеното, съдът не дължи произнасяне по въпроса за издръжката, тъй като не е сезиран с искане за изменение на вече определената такава. Между страните по делото не е уреден въпроса с упражняване на родителските права по отношение на детето, неговото местоживеене, както и личните контакти с родителя, който не упражнява родителските права.

 Установи се, че детето се отглежда в семейната среда на майката, а родителите никога не са живели на съпружески начала. В семейната среда на майката са осигурени подходящи семейно-битови условия на живот. Тези факти не са спорни между страните. Детето е привързано към майката, видно от всички събрани по делото доказателства, която е водещата фигура за него, което е важна предпоставка както за съвместното им живеене, така и за самото упражняване на родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето, когато в основата им лежи взаимна привързаност между възпитател и възпитаник. Бащата не претендира да упражнява родителските права по отношение на детето. При тези данни и в съответствие със заключението на социалната институция, съдът приема, че с оглед най-добра защита интереса на детето, е необходимо упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката Д.Х., като се определи подходящ режим на лични отношения на бащата с детето. Въпросът за осъществяване на лични контакти на детето с бащата е единствения спорен въпрос между страните по делото. В интерес на децата е да не се прекъсват биологичната, социалната и емоционалната връзка дете-родител с бащата, поради което трябва да се осигури възможност същия да осъществява и поддържа контакти с него. Макар да се установи, че до момента детето не е осъществявало лични контакти с бащата и няма желание за това, то в негов интерес е да установи редовни лични контакти с бащата, тъй като видно от изготвената психологическа оценка на детето, този контакт би задоволил потребността на детето от емоционална връзка със значим възрастен от мъжки пол, с който детето да идентифицира и усвоява мъжката си социална роля. Установи се, че съжителстващия с майката мъж не изпълнява тази роля за детето. Предвид факта, че детето не желае да се среща насаме с бащата, има притеснения от това, съдът намира, че разширен режим на лични контакти не е в интерес на детето. С оглед на това, на основание чл. 127, ал.2 от СК следва да бъде определен по-ограничен режим на лични отношения на бащата с детето, който да даде възможност да се укрепи емоционалната привързаност на детето към бащата, както и да има възможност той да упражнява влияние върху неговото развитие. Следва този по-ограничен режим на лични контакти да даде възможност на детето плавно да установи доверителна връзка с баща си. Въпреки това, и доколкото следващата лятна ваканция е след голям период от време, в който посредством личните контакти между детето и бащата се очаква да бъде преодоляна бариерата в отношенията им, то следва да бъде определен и режим на лични контакти през лятото с преспиване в домът на бащата. Видно е от приетия по делото социален доклад, че в домът на бащата са осигурени нормални условия, които да позволят полагане на грижи за детето за определен период през лятото. По тези съображения следва да бъде определен следния режим на лични контакти между бащата И.Н. и детето *** Н. както следва:  всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 часа до 18.00 часа по местоживеене на бащата, както и 15 дни през лятото когато не съвпада с годишния отпуск на майката.

Страните по делото не са направили искане за присъждане на разноски и не са ангажирали доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

          Воден от горното съдът

 

РЕШИ :

 

          ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете *** *** Н., ЕГН********** на майката Д.Ц.Х., ЕГН**********,***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата И.А.Н., ЕГН********** с детето *** *** Н., ЕГН********** - всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 часа до 18.00 часа по местоживеене на бащата, както и 15 дни през лятото когато не съвпада с годишния отпуск на майката.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: