РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Ловеч, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20234300900065 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 432, ал.1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба на П. А. И., ЕГН **********,
представлявана от адв. Д. Д. от АК – Ловеч срещу ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК
**********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В нея твърди, че на 14.12.2021 г. около 17.15 ч в гр. Ловеч на
кръстовището, образувано от ул. „***" и ул. „***“ при пресичане на
пешеходната пътека и зелен сигнал на светофара на ул. „Кн. Имеретински'',
била блъсната от лек автомобил „Ауди A3“ с peг. № **********, управляван
от С. И. С., който в този момент е извършвал маневра „ляв завой", идвайки от
ул. „Ц. Шишков" и завивайки на ляво към ул „Кн. Имеретински". Излага, че
за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол № 84/15.12.2021 г., а на
виновния водач С. С. е съставен АУАН. Гражданската отговорност по
отношение собствеността и ползването на лек автомобил „Ауди A3“ с peг. №
**********, към датата на пътния инцидент е била застрахована в ответното
дружество с полица № BG/02/120003365227, валидна до 15.12.2021 г.
Ищцата твърди, че в резултат на настъпилото ПТП е получила
1
следните травматични увреждания: травма на главата, комоционен синдром,
травма в лумбалния отдел на гръбнака, травма на шията, травма на дясно
коляно и таз. Във връзка с получените травми, А. била приета за болнично
лечение в Клиниката по неврология при МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр.
Плевен на 23.01.2022 г. и изписана на 26.01.2022 г., като е препоръчано
балнеолечение или физиотерапия. Въпреки назначената терапия и проведено
лечение, ищцата продължила да има оплаквания от персистиращо главоболие
без повлияване от аналгетици, изтръпване на пръстите на двете ръце,
болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб с разпространение на
болков синдром към страничната повърхност на горните крайници, което
наложило повторно постъпване за лечение на 06.03.2022 г. в същото
болнично заведение и извършване на 09.03 2022 г. на оперативна
интервенция. Излага, че болките в дясното коляно продължили, което
наложило провеждането на консултации и с други лекари, които й назначили
медикаменти, физиотерапевтачни процедурии и санаториално лечение в ПРО
ЕАД – гр.Павел Баня.
Ищцата твърди, че непосредствено след ПТП и в продължени на
месеци след това е претърпяла изключителни болки и страдания в резултат на
получените травми, които с по-слаба интензивност продължават и сега.
Първоначално била принудена да лежи, не е била в състояние да се обслужва
сама за ежедневните си нужди като хранене, обличане, къпане и т.н. и е имала
нужда от чужда помощ, което наложило да сключи договор за гледане за срок
от 4 месеца и изаплаща сумата от 1 600 лв. Преди ПТП работела на две места,
а след катастрофата и наложилото се лечение, освен физически дискомфорт,
преживяла и психически стрес, който е прераснал в паническо разстройство,
което наложило консултация със специалист и медикаментозно лечение. Не
се чувства пълноценен човек, а преживените болки и последвалото
затруднение в придвижването са довели до значително влошаване качеството
й на живот. Чувства се потисната, ненужна и непълноценна, апатична, често
изпада в депресивни състояния, страхува се за живота си, не спи спокойно,
притеснява се да пресича сама.
На 28.03.2022 г. депозирала писмена застрахователна претенция пред
ЗД „Бул Инс" АД с искане за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди,
като с писмо. изх. № НЩ-2738/26.04.2022 г. била уведомена, че е определено
2
обезщетение в размер на 500.00 лв.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което осъди ЗД
„Бул Инс" АД, ЕИК ********** да й заплати следните застрахователни
обезщетения: 1) за претърпените от нея неимуществени вреди - болки,
страдания, стрес, потиснатост и паническо разстройство в размер на 26 000
лв., частичен от 60 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
28.03.2022 год. - датата, на коята е предявена извънсъдебната застрахователна
претенция, до окончателното изплащане на обезщетението; 2) зa
имуществени вреди - разходи за лечение, медикаменти, консумативи и
гледане в размер на 4 049.80 лв. и 3) обезщетение за пропуснати ползи,
представляващи разлика между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и трудовото възнаграждение за периода от 23.01.2022 г.
до 05.09.2022 г. в размер на 2 868. 06 лв., частичен иск от 6 000.00 лв., както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗД
„Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв.Р. Н., в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Не отрича
наличието на валидно застрахователно правоотношение на водача на
процесното МПС със ЗД „ Бул инс" АД. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП, тъй като приложения към ИМ Констативен
протокол не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", в т.ч. противоправност и вина в
поведението на водача на МПС. Навежда доводи за съпричиняване на ПТП и
вредоносния резултат от пострадалата П. И., която е нарушила разпоредбите
на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП с поведението си и е създала предпоставки и
условия за настъпването на инцидента. Оспорва предявения частичен иск за
обезщетение за неимуществени вреди по размер, който е в противоречие с
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на
ищцата като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност да
намали размера на претендираното обезщетение предвид възраженията за
принос и прекомерност на претенцията, като му присъди направените
разноски.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищцата, в която оспорва наведените от ответното дружество твърдения и
3
възражения.
В срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор от
ответното застрахователно дружество, в която заявява, че поддържа
първоначално направените възражения и искания.
С протоколно определение от 25.04.2024 г. съдът е допуснал на
основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в размера на предявения иск за
имуществени вреди със сумата от 481.20 лв., като същият се счита предявен
за сумата от 4531.00 лв.
В съдебно заседание ищцата се представлява от упълномощения адв.Д.
Д., който поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с
което ги уважи и присъди направените по делото разноски съгласно
представения списък. Подробни съображения излага в представените писмен
бележки.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД се представлява от упълномощения
адв.Р. Н. от АК – Габрово, който поддържа направените в отговорите
възражения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, заключенията на съдебно-медицинската,
съдебно- автотехническата, съдебно-счетоводната и съдебно-психиатрична
експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2021 г., около 17:15 ч. в гр. Ловеч на кръстовището,
образувано от ул. „***“ и ул.“***“ е настъпило ПТП между лек автомобил
„Ауди А3“ с рег. № ********, управляван от С. И. С. и ищцата П. А. И. като
пешеходец. В представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 84 от 15.12.2021 г. като причина за ПТП е посочено, че лек автомобил
„Ауди А3“ с рег. № ********, управляван от С. И. С. /участник 1/ при
маневра „завой наляво“ не пропуска движещата се пешеходка, пресичаща на
пешеходната пътека и реализила ПТП, в резултат на което П. И. е леко
ранена.
По делото е приложен АУАН № 569454 от 14.12.2021 г. и НП № 21-
0906-001243 от 20.12.2021 г., с което на С. И. С. на основание чл.179, ал.2,
вр.чл.179, ал.1,т.5, предл.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП – водачът на завиващо ППС не пропуска
пешеходците. Видно от направеното отбелязване НП не е обжалвано и е
влязло в сила на 20.01.2022 г.
След произшествието ищцата е посетила МБАЛ „Проф. Д-р Параскев
Стоянов“АД - гр.Ловеч, където е прегледана и направена консултация с
4
невролог и ортопед и предложена хоспитализация в НО, но същата е
отказала. Предписано е амбулаторно лечение с аналгетик и покой.
По делото е представена медицинска документация във връзка с
проведеното от ищцата лечение в МБАЛ“Сърце и мозък“-гр.Плевен, клиника
по неврология. От приложените 2 бр. епикризи се установява, че
първоначално е постъпила за изследвания и лечение на 23.01.2022 г. и
изписана на 26.01.2022 г., а след това на 06.03.2022 г. и изписана на 09.03.2022
г., като е претърпяла хирургична интервенция.
В подкрепа на направеното искане за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди, от страна на ищцата са представила фискални бонове и
фактури за закупени медикаменти, ЯМР на колянна страва и заплащане на
суми на „ПРО“ ЕАД-клон Павел Баня за проведено санаториално лечение.
По делото е приложен сключен между между ищцата и Н. А. Г.
договор за гледане за период от 20.12.2021 г. до 10.04.2022 г. Страните са
постигнали съгласие Н. А. Г. да обгрижва и помага на П. А. И., пострадала
при ПТП, да задоволява елементарни жизнени потребности, да я съпровожда
при излизането й извън къщи на разходка, да помага психически при
пресичането на улици, да преодолява стреса и страха вследствие на
преживяното ПТП срещу сумата от 1600.00 лв. Видно от представената
разписка Н. И. е получила от на П. А. И. на 11.04.2022 г. сумата 1600.00 лв.
съгласно цитирания договор за гледане.
Със заявление от 22.03.2022 г. до ответното дружество, ищцата е
направила искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на стъпилото на 14.12.2021 г. ПТП в размер
на 10 000.00 лв. С последващо писмо от 23.11.2022 г. П. И. е представила
допълнително други доказателства и направила искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000.00
лв. и 3101.80 лв. за имуществени вреди. С писмо изх.№ ЛЩ7836/06.12.2022
г., ЗК „Бул Инс“ АД е уведомило П. А. И., че след преразглеждане на щета №
**********, е определено обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в размер на 500.00 лв.
По делото е изслушана САТЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът го кредитира като компетентно изготвено и обосновано.
Относно механизма на настъпване на ПТП вещото лице излага, че същото е
5
станало в светлата част на денонощието на кръстовище, снабдено със
светофарна уредба, включваща и секции за пешеходци. Лекият автомобил
марка „Ауди А3“ с рег. № ********, управляван от С. И. С., се движи по
ул.“***“ и на кръстовището с ул. “***“ му предстои завой на ляво в посока
„Лидл“. В същото време по пешеходната пътека на ул. “***“ в посока центъра
на града се движи ищцата, като светофарната уредба и за двамата е в режим
на зелена светлина. Водачът на л.а. марка „Ауди А3“ с рег. №
******** потегля, като навлиза в кръстовището на ул. “***“, насочвайки се в
дясната лента посока север, без да изчака ищцата да премине по пешеходната
пътека. И. вече е пресякла дясната лента на ул.“***“ и се намира в лентата, в
която се включва лекия автомобил. Попадайки в коридора му на движение, И.
е блъсната с предна лява част /прeдна броня, ляв фар, преден капак в ляво/ в
десен крак, който е бил опорен и дясна ръка. Според инж.Н. К. при удара с
предна броня, тялото й се завърта около вертикалната ос, обратно на
часовника и поради „подсичането" на долните крайници, тя пада на задни
части на асфалта пред автомобила. При продължаващото постъпателно
движение на същия, пострадалата е блъскана /тикана/ в седнало положение,
като вратът и главата са контактували с предната част на автомобила /броня,
спойлер, маска/, както и гърбът й. При плъзгането по асфалтовата настилка е
получила натъртвания и охлузвания по задните части. За да направи този
извод, експертът се позовава на отразеното в Протокола за ПТП, в който е
отбелязано хлътване на преден капак вляво на лекия автомобил. Вещото лице
счита, че отразеното в Протокола за ПТП хлътване на преден капак вляво на
лекия автомобил, се дължи на съприкосновение с дясната ръка на
пострадалата, която при удара е била по надясно от крайниците и тялото.
Според заключението на САТЕ, причините за настъпване на ПТП са
недостатъчна концентрация на вниманието на водача С. С.,
несвоевременното възприемане на движещата се по пешеходна пътека на
зелен светофар П. И. и избора на скорост, която не му е позволила да спре
преди мястото на удара.
Ударът между лекия автомобил и пешеходката е настъпил на
пешеходната пътека на ул. „Княз Имеретински", в северната част на
кръстовището с ул. „***". Вещото лице инж.Н. К. прави извод, че контактът е
на около 1.00 – 1.20 метра след осовата линия, в лентата посока „Лидъл"/юг-
север/ на ул. „Княз Имеретински". След оглед на място, експерът посочва, че
6
хоризонтална маркировка е: M 1- единична непрекъсната осова линия преди
кръстовището по двете улици и М 8.1 - пешеходна пътека тип „Зебра“, като
към момента на ПТП е било сигнализирано със светофарна уредба.
Вертикалната маркировка включва: Знак Б1„Пропусни движещите се
предимство"; Знак Б2„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“;
Знак Б3„Път с предимство"; Знак В27„ Забранени са престоят и паркирането";
Знак А24 „Светофар" и ЗнакД17„Пешеходна пътека". Пред водача на л. а.
„Ауди"А3 - С. С. са били знаците: на ул. „***"- преди маневрата „завой на
ляво" - знак Б2 и знак Д17, а в началото на северната отсечка от ул. „Княз
Имеретински"/към „Лидъл" преди пешеходната пътека - знак В27. Ищцата е
пресичала на пешеходната пътека /северна на ул. „***"/ при зелен сигнал на
светофара на секцията за пешеходци.
Според вещото лице при предприемане на пресичане от страна на
ищцата, тя е била на тротоара на ул. „Цачо Шиков", напред и вляво от л.а.
„Ауди"А3, т. е. той е бил зад гърба й отдясно, което означава, че тя не го е
виждала. Лекият автомобил се е движел попътно на пострадалата и след
маневрата завой на ляво, неговата траектория е по-скоро косо на тази на
ищцата. Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме
пешеходката при липса на други МПС и пешеходци още с подаване на
светлинен сигнал за завой наляво. При наличие на други участници в
движението е могъл да я види, след като започва завиването наляво и тя се
оказва отпред вляво на автомобила му. Експертът прави заключение, че от
техническа гледна точка ПТП не би могло да бъде предотвратено поради
късното възприемане от водача на лекия автомобил на ищцата върху
пешеходната пътека и последният не е имал възможност да реагира и спре
своевременно. В обстоятелствената част на заключението вещото лице е
посочило, че по делото няма данни за други пешеходци или МПС, които биха
могли да попречат на водача на лекия автомобил за възприема на П. И. на
пешеходната пътека. Ищцата от своя страна не би могла да предотврати
настъпването на удара, тъй като не е виждала автомобила до самия удар и се е
движела правомерно на зелен светофар.
В съдебно заседание, след изслушване на св.В.С. – очевидец на ПТП,
вещото лице поддържа заключението, че скоростта на автомобила в момента
на удара е 15 км/ч, но поради късното възприемане на пострадалата върху
пешеходната пътека от водача на лекия автомобил, последният не е имал
7
възможност да реагира и спре своевременно. Счита, че тя не се е качила на
капака, както твърди свидетеля, тъй като е щяла да удари предното стъкло и
тогава да падне. В този случай скоростта на автомобила ще бъде по-висока и
деформациите по него други.
От заключението на СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано се установява, че в резултата на ПТП П. И. е получила травми в
областта на главата, шийния отдел на гръбначния стълб, лумбалния отдел на
гръбначния стълб и контузия на дясна колянна става. Впоследствие е
констатирано и скъсване на латералния мениск на дясна колянна става и
счупване на латералния кондил на дясна подколенница без дислокация.
Появили се и оплаквания от силно главоболие, болки в шийния отдел на
гръбначния стълб, които се разпространяват до пръстите на двата горни
крайника с изтръпване на същите. Според вещото лице д-р А. Й., болките,
които е търпяла ищцата са с различен интензитет и характер, като в началото
са били по-силни, но до края на третия месец значително намалели, като са
останали само парастециите /тръпненето/ на пръстите на горните крайници и
болките в дясна колянна става след претоварване, слизане и качване по
стълби. Проведено е оперативното лечение в Клиниката по неврохиругия към
болница „Сърце и мозък" гр. Плевен по щадящ метод - ендоскопска
операция, многократно рехабилитационни процедури с периоди на
прекъсване, както и балнеолечение, като последният издаден болничен лист е
до 5 септември 2022 г. След запознаваме с медицинската документация и
преглед на ищцата, експертът дава заключение, че към настоящия момент
ищцата не е възстановена напълно, като й предстои оперативно лечение на
дясно коляно заради скъсания мениск, което е отложено с оглед състоянието
и оплакванията от дясна колянна става. За болките ищцата е взимала в
началото аналгетици, бил е предписан покой, а след приемане в Клиниката по
неврохирургия към болница „Сърце и мозък" гр. Плевен е извършено
медикаментозно лечение - интравенозни вливания, а за продължаване на
домашно амбулаторно лечение също са назначени медикаменти. Според
вещото лице всичките физио -терапевтични курсове на лечение и
балнеолечение са предписани от лекуващите лекари и са били необходими за
възстановяването на ищцата, като за в бъдеще предстоят още балнео и
физиотерапевтични процедури на дясна колянна става. Експертът дава
заключение, че всички приложени по делото доказателства за направени
8
разходи са във връзка с проведеното лечение.
По делото е изслушано заключение и на съдебно-психиатрична
експертиза във връзка с отражението на процесното ПТП върху психичното
състояние на ищцата. След запознаване с приложените по дело доказателства
и преглед на пострадалата, вещото лице д-р М. излага, че след посещение при
психиатър на 07.04.2022 г., П. И. е диагностицирана с „паническо
разстройство/епизодична парксизмабна тревожност/“. Експертът пояснява, че
клиничната картина на заболяването включва напрежение, безсъние,
повишаване на кръвното налягане и панически кризи. Последните
възниквали, когато се возела в превозно средство, при пресичане на
пешеходна пътека и са породени от страх, т.е. тя импулсивно е в състояние да
хване шофьора за ръката, за да спре колата. След назначената от психиатър
медикаментозна терапия кризите намалели по интензивност, но не изчезнали
и в описаните по-горе ситуации била все още напрегната. Към момента
ищцата е спокойна, апсихотична и с повишена тревожност. Провежда лечение
със сънотворни, по според д-р М. за овладяване на разстройството се нуждае
от антидепресант и психотерапия. Вещото лице е категорично, че ищцата е
отключила тази диагноза в резултат на ПТП, заболяването е с добър ход и не
се очакват трайни негативни последици върху личността. В съдебно заседание
експертът допълва, че за около 6-8 месеца това разстройство следва да
отзвучи, ищцата вече е самостоятелна, но проблемът е за пътуванията с кола
и при пресичане на пешеходни пътеки.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
приема като обосновано и неоспорено от страните се установява, че преди
ПТП ищцата е имала регистрирани два трудови договора в НАП: трудов
договор № 11/05.01.2015 г. с НКПД 93290017 /допълнителен договор/ с
продължителност на работния ден 8 часа в „НОЯ“АД – Ловеч и трудов
договор № 26/01.08.2017 г. с НКПД 24216005 /основен договор/ с
продължителност на работния ден 4 часа в СП „Метални изделия“ ЕООД-
гр.Ловеч. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че през
периода от 23.01.2022 г. до 05.09.2022 г. П. И. е била във врменна
неработоспособност, с изключение месец май и юни, през които е полагала
труд на пълен работен месец. Според заключението на вещото лице Н. Р.,
разликата между полученото от ищцата обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 23.01.2022 г. до 05.09.2022 г. и нетното
9
трудово възнаграждение, което би получила, ако не е била в отпуск по болест,
е в размер на 2626.46 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С. И. С., А. Г. И. и В. С. С.. В показанията си св.С. С., който е
управлявал л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******** излага, че идвал от гарата и
спрял на светофара. Когато светнало зелено, тръгнал да прави ляв завой към
Лидл. Лявото му странично стъкло било запотено и в момента, в който
завивал, видял ищцата да се подпира на левия му преден калник. Излязъл от
автомобила и се обадили на 112. Изправили жената, сложили я да седне на
стол, дал й вода и лимон, а през това време дошла линейката и полицаите.
Твърди, че скоростта му била 5-10 км/ч, а глобата по НП я платил.
В показанията си св. В.С., който е очевидец на ПТП излага, че пътувал
от Лидл към Била и на кръстовището спрял на червено. Валяло дъжд, било
сумрачно, а лампите не осветявали хубаво кръстовището. Жената тръгнала да
минава на зелено, а лекият автомобил да завива на ляво, като я блъснал и леко
повлякъл. Тя се качила на капака и паднала от него. Човекът, който карал
„Аудито“ много се притеснил и слязъл. Смята, че той просто не я видял и
жената не го видяла. Според него водачът на „Аудито“ влязъл в завоя с по-
голяма скорост. Жената била в шок и не знаела какво става. Казала, че я боли
гърбът и крака. Свитеделят твърди, че водачът на лекия автомобил не спрял
на светофара, защото светело зелено, а жената била минала половината
пешеходна пътека.
Св. А. И. е съпруг на ищцата. В показанията си излага, че жена му се
обадила по телефона и той отишъл на място. Линейката още не била дошла, а
ищцата била полуседнала, полулегнала на малко столче. Казала, че я блъснала
кола и била зле. Оплаквала се от болки в главата, врата и крака. След като
дошла линейката, я закарали в Спешна помощ, но не стояла дълго време в
болницата. След изследванията казали, че няма счупване или сътресение,
като й изписали медикаменти. Със сина им я закарали в къщи, но тя не
можела да стъпи на десния си крак, който бил син, както и дясната ръка. След
като видели, че няма подобрение, в средата на месец януари я закарали в
Плевен в болница „Сърце и мозък“, където останала 3-4 дена. Лекарите
казали, че има травми във врата и коляното, изписали медикаменти и искали
да прави физиотерапия и балнеолечение. След около 10 дни отново отишли в
10
Плевен, тъй като коляното силно я заболяло и според лекаря имало скъсан
менискус и трябва оперативна интервенция, но да опитат с физиотерапия.
Ходила на физиотерапия в гр.Троян, като той я карал, а понякога и сама
пътувала с автобуса, но й било трудно.Тъй като болките не спирали, през
месец април отишли в София при д-р А. Г., който казал, че има скъсан заден
менискус, има излив и затова коляното е подуто. Според него трябвало да се
направи операция, но също препоръчал физиотерапия и балнеолечение. В
изпълнение на тази препоръка ходила два пъти на балнеолечение в Павел
Баня и на физиотерапия в Троян. През това време получавала и паник атаки
през 2-3 вечери и ходила на психолог. Получавала някакво притискане в
гърдите, треперела, пулъст й стигал 190-195 удара в минута и спряла да
шофира. Не смеела да пресече тяхната улица, а когато той шофира и тя е до
него, при поява на кола от дясно изпада в стрес. Докато била в къщи, наели
човек да се грижи за нея, тъй като лежала и не можела да се справя с
ежедневните си задължения. Това трето лице й помагало да се придвижва, да
си направи тоалета, да се облече и приготвяло храна. Била няколко месеца в
болнични, но и в момента оплакванията не са спрели, като проблемът е в
коляното и може би в бъдеще ще се наложи интервенция. Свидетелят твърди,
че и сега продължава да пие лекарства за болките.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380 КЗ.
Съдът приема, че ответното дружество е пасивно легитимирано да
отговаря по предявените осъдителни искове, тъй като с отговора на исковата
молба и в съдебно заседание не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между него и собственика на автомобила, участвал в
процесното ПТП. Този факт се потвърждава и от приложената по делото
справка от ГФ.
Нормата на чл.498, ал.1 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск на
увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка
11
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок
от искането за доброволно плащане. В настоящето производство съдът
приема, че ищцата е изпълнил това свое задължение с оглед представените
писмени доказателства. Ответникът не оспорва, че към датата на подаване на
исковата молба и в срока по чл.496, ал.1 от ЗК не е изплатил застрахователно
обезщетение, т.е. предявените искове са допустими.
Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той
отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите. Основателността на претенцията за
непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички
елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се
предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2
от ЗЗД.
Съдът приема за установени в настоящето производството всички
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на
прекия причинител на вредата.
Механизмът на ПТП и причините за настъпването му са установени от
приетото като доказателство заключение на САТЕ. Анализирайки събраните
писмени и гласни доказателства, вещото лице инж.Н. К. прави заключение, че
причините за настъпване на ПТП са недостатъчна концентрация на
вниманието на водача С. С., несвоевременното възприемане на движещата се
по пешеходна пътека на зелен светофар П. И. и избора на скорост, която не
му е позволила да спре преди мястото на удара. По делото няма данни за
други пешеходци или МПС, които биха могли да попречат на водача на лекия
автомобил да възприеме ищцата. От техническа гледна точка ищцата не е
могла да предотврати настъпването на удара, тъй като не е виждала
автомобила до самия удар и се е движела правомерно на зелен светофар.
При тези данни съдът приема за установено, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека в зоната на кръстовище. От съвкупния анализ на
ангажираните по делото доказателства се налага извод, че водачът на лекия
автомобил не е осигурил предимство на пресичащата пешеходка,
нарушавайки правилата на чл. 119, ал.4 ЗДвП. Според цитираната
12
разпоредба, водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците. Въпреки, че се е движел със скорост от
15 км/ч и е предприел завой наляво към обозначена пешеходна пътека, св.С.
С. не е възприела своевременно пресичащата пешеходка и не е намалил
скоростта си до такава, която да му позволи безпрепятствено да спре или да
избегне сблъсъка. Следва да се отбележи, че отговорността на водачите на
МПС за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма
в сравнение с тази на пешеходците.
По делото не са събрани доказателства в подкрепа възражението на
застрахователното дружество за принос на ищцата за настъпване на
процесното ПТП. Съдебната практика е категорична, че изводът за
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва ответникът по безспорен начин да докаже конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неблагоприятните последици. В конкретния случай ищцата е
пресичала правомерно на пешеходната пътека при зелен светофара и не е
навлязла внезапно на платното за движение. Според заключението на САТЕ
тя не е имала възможност да забележи автомобила до самия удар, за да
предприеме действия и предотврати ПТП. Поради изложените съображения
съдът счита за неоснователно възражението на застрахователя в тази насока
за принос, тъй като от страна на П. И. не са нарушени правилата на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП. В този случай следва да се вземе предвид и разпоредбата на
чл.119, ал. 5 от ЗДвП, която изключва съпричиняване от страна на
пострадалата пешеходка, доколкото същата е пресичала на пешеходна пътека,
а водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал.4 ЗДвП,
което има отношение към настъпване на ПТП. При тези доказателства
съдебният състав прави извод, че вина за настъпване на процесното ПТП има
само водачът на лекия автомобил „Ауди“А3 С. С.. Поведението на
пешеходката не е било противоправно, а напълно съобразено с правилата за
движение по пътищата, поради което релевираното от ответното дружество
възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат
е неоснователно.
Действително в случая досъдебно производство не е било образувано,
тъй като не е извършено деяние, което да налага провеждане на наказателно
13
производство от общ характер, но е реализирана административно
наказателна отговорност за водача на моторното превозно средство. Издаден
е акт за установяване на административно нарушение, на основание на който
е издадено наказателно постановление НП № 21-0906-001243 от 20.12.2021 г.,
с което на С. И. С. на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,т.5, предл.4 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.119, ал.4 от
ЗДвП, която е платена. Следователно е доказано противоправно виновно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил.
При тези доказателства настоящата инстанция приема, че
презумпцията за вина, установена с нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД, не е оборена
от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.
Съдът приема, че е доказана и причинната връзка между деликта и
причинените на ищцата телесни увреждания, довели до болки и страдания.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза са установени
причинените на ищцата травматични увреждания, продължителността и
интензивността на търпените от нея болки и страдания, проведеното лечение
и възстановяване към настоящия момент, както и необходимостта от
оперативна интервенция на по-късен етап. Експертът прави извод, че е налице
причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на П.
И. увреждания.
При тези доказателства настоящата инстанция приема, че е налице
основание за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда
по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на
тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид при определяне размера на това обезщетение. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания, които съдът отчита при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, са характера и тежестта
на увреждането, претърпени медицински интервенции, продължителността на
възстановителния период, интензивността и продължителността на
претърпените през този период болки, страдания, затруднения в движението и
дискомфорт, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това психологически последици за увредения
14
(Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да отчете и в каква
степен пострадалият се е възстановил след проведено лечение, както и
икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Както беше посочено, от заключението на вещото лице д-р А. Й. се
установява, че в резултата на ПТП П. И. е получила травми в областта на
главата, шийния отдел на гръбначния стълб, лумбалния отдел на гръбначния
стълб , контузия на дясна колянна става, скъсване на латералния мениск на
дясна колянна става и счупване на латералния кондил на дясна подколенница
без дислокация. Два пъти е постъпвала на болнично лечение за по три дни в
МБАЛ „Сърце и мозък" гр. Плевен, като на 09.03.2022 г. е претърпяла
хирургична интервенция по щадящ метод - ендоскопска операция. През
периода на възстановяване по препоръка на лекарите е провеждала
рехабилитационни процедури в гр.Троян и балнеолечение в гр.Павел Баня.
По мнение на експерта болките, които е търпяла ищцата, са с различен
интензитет и характер, като в началото са били по-силни, но до края на третия
месец значително намалели и впоследствие останали само тръпненето на
пръстите на горните крайници и болките в дясна колянна става след
претоварване, слизане и качване по стълби. От показанията на св.А. И., които
съдът на основание чл.172 от ГПК цени с оглед другите данни по делото се
установява, че за период от около 4 месеца ищцата е имала нужда от чужда
помощ за обслуждане в ежедневието, което е наложило сключването на
договор с трето лице. Към настоящия момент ищцата не е възстановена
напълно, като й предстои оперативно лечение на дясно коляно заради
скъсания мениск, както и още балнео и физиотерапевтични процедури на
дясна колянна става. От заключението на съдебно-психиатрична експертиза
се установява, че в резултат на ПТП ищцата е отключила „паническо
разстройство/епизодична парксизмабна тревожност“. След назначената
медикаментозна терапия кризите са намалели по интензивност, но не са
изчезнали и все още има проблем при пътуване с кола и при пресичане на
пешеходни пътеки. Д-р М. е категорична, че не се очакват трайни негативни
последици върху личността и за около 6-8 месеца това разстройство следва да
отзвучи.
Съдът, след като съобрази вида и тежестта на получените от ищцата
травми, продължителността на лечението, степента на възстановяване,
15
интензитета на изпитваните от нея болки, предстоящата нова операция,
отражението върху психическото й състояние и отключеното паническо
разстройство, възрасттна на пострадалата и понесените неудобства,
икономическите условия към момента на увреждането, застрахователните
лимити, съдебната практика и с оглед на критерия за справедливост, визиран
в чл. 52 от ЗЗД намира, че предявеният иск за обезщетяване на
неимуществените вреди в размер на 26 000.00 лв., представляващ частичен
иск от 60 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е основателен и
доказан.
Ищцата П. И. е предявила и иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4 531.00 лв., представляващи сторени
разходи за лечение на причинените травми от ПТП, разходи за балнео и
физиотерапевтични процедури, както и платено възнаграждение по договор за
гледане от 20.12.2021 г. в размер на 1600.00 лв. От приложените по делото
оправдателни документи – фактури, квитанции, фискални бонове и разписка
от 11.04.2022 г. за получена от Н. И. сума в размер на 1600.00 лв. по
цитирания договор за гледане, които не са оспорени от ответното дружество
и са издадени във връзка с проведеното от ищцата лечение съгласно
заключението на СМЕ, се установява размера на тези разходи и съдът прави
извод, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на
сумата 2 868.06 лв., частичен иск от 6000.00 лв., представляваща пропуснати
ползи от разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и получаваното преди ПТП трудово възнаграждение,
искът е основателен и доказан за сумата от 2626.46 лв. според прието и
неоснорено заключениео ССчЕ. Съдебната практика последователно приема,
че обезщетение от горепосочения характер, като имуществена вреда, се
дължи и то представлява пряка и непосредствена последица от инцидента, за
репарирането на която застрахователят отговаря /Решение № 91 от 21.05.2013
г. на ВКС по т. д. № 336/2012 г. и др./. Поради изложените съображения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2626.46 лв.
обезщетение за имуществени вреди, представляваща пропуснати ползи от
разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност и
получаваното преди ПТП трудово възнаграждение, като се отхвърли иска до
16
пълния претендиран размер от 2 868.06 лв., частичен иск от общ размер на
6000.00 лв.
По отношение на лихвата съдът приема следното:
От ищеца е предявена претенция и за присъждане на законна лихва за
забавеното плащане на обезщетението за неимуществени вреди, считано от
28.03.2022 год. - датата на заявената пред застрахователя претенция до
окончателното плащане, която не е оспорена от ответника. Разпоредба на чл.
429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от
деликвента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава
се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото липсват данни за датата на уведомяване на застрахователното
дружество от застрахования. От ищцата П. И. е представено заявление от
28.03.2022 г., с което е отправила до застрахователя искане за заплащане на
обезщетение и която дата не е оспорена от ответника, поради което съдът
приема, че това е момента на уведомяване на застрахователя и от този момент
последният дължи на ищцата законна лихва върху определеното
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Това становище е
съобразено с приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. №
2466/2018 г. на I т.о., ТК и Решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., които касаят хипотезата на предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По разноските
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски
съразмерно с уважената част от иска. В случая такива се претендират
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата 2866.71
лв., представляващи разноски за внесена ДТ, депозити за САТЕ, СМЕ, СПЕ и
ССчЕ, както и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по делото разноски в размер на сумата 2846.22 лв.
17
съразмерно с уважената част на предявените искове.
На основание чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв.Д. Д. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата съобразно уважената част от предявените искове
в размер на сумата от 4069.90 лв., от които 2730.00 лв. за иска за обезщетение
за неимуществени вреди, 753.10 лв. за иска за обезщетение за имуществени
вреди и 586.80 лв. за иска за имуществени вреди, представляващ разлика
между полученото обезщетение за временна неработоспособност и
получаваното преди ПТП трудово възнаграждение.
Същите са определени съгласно редакцията на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действала към момента на последното по делото заседание.
Ответникът е направил искане за присъждане на основание чл.78, ал.3
от ГПК на направените по делото разноски, представляващо платено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 9120.00 лв., ведно с 20 %
ДДС. Настоящият състав счита, че следва да остави без уважение тази
претенция, тъй като не са съобразени нормите на ЗСЧ, вкл.изискването за
документална обоснованост на всяка операция. В представените по делото 4
бр. договори за правна защита и съдействие, сключени между ЗД „Бул Инс“
АД и адв.М. Г. от САК е посочено, че договореното адвокатско
възнаграждение е платено авансово изцяло в брой и същото е с включен ДДС.
Сключването на договор в свободна форма не влияе върху неговата
валидност, а върху убеждаващото въздействие върху съда, че уговорената
сума е реално платена. Изискването за документална обоснованост на
извършваната дейност се отнася както за ответника ЗД „Бул Инс“ АД като
търговец, така и за пълномощника му адв.М. Г., който е регистриран по
ЗДДС. След като договорът за правна защита и съдействие има характер на
разписка, то спрямо него важат изискванията на чл.6,ал.1 от ЗСч. Касае се за
изпълнение на счетоводни стандарти за удостоверяване на реално полученото
плащане от данъчно задължени лица. След като се твърди, че такъв
разход/приход е направен, той следва да е доказан с приложимите за
плащането документи, съдържащи изискваните от ЗСч реквизити. В този
смисъл са и задължителни указания в ТР № 6 /06.11.2013 г.по т.д.№ 6/2012
г.на ОСГТК на ВКС, като в т.1 е прието, че договорът за правна помощ може
18
да служи за разписка за извършеното плащане, с изключение на случаите,
когато по силата на нормативен акт е указан специален начин на плащане. В
случая липсват представени фактури, удостоверяващи извършеното плащане
от ответното дружество в полза на адвоката. Липсата на такива не може да
обоснове извод и за реалния размер на платеното адвокатско възнаграждение,
тъй като в договорите за правна защита и съдействие е посочено, че
договореното възнаграждение е с ДДС, а в молба вх. № 7230/11.12.2023 г.се
претендира допълнително присъждане и на 20% ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на П. А. И., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата 26 000.00 лв. /двадесет и шест хиляди
лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания,
стрес и паническо разстройство, в резултат претърпяно ПТП на 14.12.2021 г.,
настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“ А3 с рег.№
********** – С. И. С., чиято отговорност за вреди се покрива по
застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********** – частично предявен иск от
общ размер на 60 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на П. А. И., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата 4 531.00 лв. /четири хиляди петстотин
тридесет е идн лева/ обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, консумативи, медикаменти и гледане, в резултат претърпяно ПТП на
14.12.2021 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“ А3
с рег.№ ********** – С. И. С., чиято отговорност за вреди се покрива по
застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на П. А. И., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата 2626.46 лв. / две хиляди шестотин
19
двадесет и шест лева и 46 ст./ обезщетение за имуществени вреди,
представляваща пропуснати ползи от разликата между полученото
обезщетение за временна неработоспособност и получаваното преди ПТП на
14.12.2021 г. трудово възнаграждение – частично предявен иск от общ размер
на 6000.00 лв., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 2 868.06
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на П. А. И., ЕГН
********** с адрес: *** сумата 2866.71 лв., представляваща направени по
делото разноски съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: *** да заплати основание чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА на адв.Д.
Д. от АК – Ловеч, личен № **********, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на П. А. И. съобразно уважената част от
предявените искове в размер на сумата 4069.90 лв./четири хиляди шестдесет
и девет лева и 90 ст./.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
********** за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
20