РЕШЕНИЕ
№ 303/ 31.10.2017год. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 13.09.2017год. / тринадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година / в състав:
Председател:
Рени Ковачка
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 597
по описа за 2 016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод предявен иск от Ж.П.С. против Народно събрание на
Република България, Върховен касационен съд, Върховен административен съд и
Административен съд-Перник. Ищцата твърди, че ответниците не са изпълнили
задължения, произтичащи от учредителните договори и актове на Съюза, довели до
нарушаване на принципа на правна сигурност, на оправданите
очаквания,
ефективни средства за защита и принципа на недискриминация спрямо нея във
връзка с административно дело № 383/2016год. по описа на Административен
съд-Перник. Установявайки тези нарушения, ищцата моли ответниците да бъдат
осъдени да й заплатят сума в общ размер от 75 945.15 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили от допълнително
създадени пречки от процесуален характер по адм. дело № 383/2016год. на АС
Перник, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, от която сума както следва :
- 33 753.40 лева - от ответника Народно събрание на Р България
- 16
876.70 лева- от ответника Върховен административен съд
- 16 876.40 лева - от
ответника Върховен касационен съд и
- 8 438.35 лева- от ответника Административен
съд-Перник.
При условията на
евентуалност, ищцата моли ответниците да бъдат осъдени да й заплатят 80% от
горната сума или 60 756.12 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди настъпили от допълнително създадените пречки от процесуален характер по
административно дело № 383/2016год. по описа на АС - Перник на 13.09.2016год.
При условията на
евентуалност спрямо предходното се иска от съда да определи сума ех аеqио еt
bоnо, съизмерима с европейското право като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от допълнителното създадени пречки от процесуален характер
по адм. дело № 383/2016год. по описа на АС-Перник.
С молба от 15.11.2016год.
и в изпълнение разпореждане на съда от 02.11.2016год. ищцата е конкретизирала
претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди като изрично е
посочила в какво се изразяват причинените й такива от всеки един от
ответниците, както и в какво се изразяват „допълнително създадените пречки от
процесуален характер по адм.дело № 283/2016год.", по повод на което се претендира
обезщетението за неимуществени вреди. Уточнила е също така, че при условията на
евентуалност претендира заплащане от ответниците на обезщетение в размер на 60
756.12 лева или от всеки един от тях както следва:
-
16 876.70 лева - от ответника Народно събрание на Р
България
-
8 438.35 лева- от
ответника Върховен административен съд
-
8 438.35 лева - от
ответника Върховен касационен съд и
-
4 219.18 лева - от ответника Административен
съд-Перник.
В горецитираната молба, както и в
уточняваща такава, депозирана в с.з. на 24.02.2017год. ищцата излага
обстоятелствата, въз основа на които основава претенцията спрямо всеки един от
ответниците. От изложеното е видно, че ищцата търси обезщетение от
законодателния орган на Р България за неизпълнение на
негово задължение да въведе национални мерки чрез приемане на нормативен акт с
ранг на закон за реализиране отговорността на Държавата за нарушение на
общностното право, както и за неизпълнение на задължение за транспонирането на
Директива 2012/13/ЕС във вътрешното законодателство, с което да се гарантират в
достатъчна степен на частноправните субекти правата им заложени в цитираната
директива. Според ищцата с бездействието си Народно събрание на Р България е нарушило
принципа на правна сигурност, на оправдани очаквания, ефективни средства за
защита и принципа на недискриминация, закрепен
в чл.340, ал.2 от ДФЕС, чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, чл.6,
параграф 1 от ЕКПЧОС, както и принципа за равно третиране- чл.21, параграф 1 от
Хартата на основните права на ЕС. Ищцата твърди, че в резултат на липсата на
регламентирана, ясна законодателна процедура за разглеждане на предявения от
нея на 11.08.2016год. иск по чл.4, параграф 3 от ДЕС, образуваното въз основа
на този иск адм. дело № 383 /82016год. по описа на
Административен съд- гр.Перник е прекратено.
От изложеното в исковата и
доуточняващите молби е видно, че ищцата търси обезщетение от останалите
ответници - Върховен касационен съд, Върховен административен съд и
Административен съд- гр.Перник, в качеството им на правораздавателни органи.
Според ищцата Върховният касационен съд и Върховният административен съд не са
изпълнили свое задължение за уеднаквяване на практиката на националните
съдилища при тълкуване института на отговорността на държавата за нарушаване на
правото на ЕС и по този начин не са гарантирали в достатъчна степен правото на
защита, принципа на правна сигурност и на ефективно развитие на
съдопроизводството. Според ищцата с неизпълнение на
горното задължение, в частност с липсата на тълкувателно решение по
образуваното в тази връзка тълкувателно дело № 2/2015год. на ВКС и ВАС
последните са нарушили чл.47 от Хартата на основните права на ЕС гарантиращ
правото на защита, принципа на правна сигурност и на ефективно развитие на
съдопроизводството. Ищцата твърди, че с бездействието си ответните
институции са допринесли предявения от ищцата иск по чл.4, параграф 3 от ДЕС да
бъде висящ пред ВКС, с неизяснен статут и в същото време по същия спор, предмет
и страни да се извършват процесуални действия от друг административен съд- АССО.
Претенцията
против Административен съд- Перник е основана на незаконосъобразното
прекратяване на административно дело № 383/2016год., образувано въз основа на
подадения от ищцата Ж.С. иск по чл.4, параграф 3 от ДЕС. Според ищцата с
прекратителното определение № 154/13.09.2016год. по адм.дело № 383/2016год.
АС-Перник е нарушил принципите на ефективност и еквивалентност, тъй
като не е взел предвид всички постановени до момента съдебни актове по този
предмет от ВКС и ВАС /Определение № 13709/25.10.2011год., по адм.дело №
10991/2011год. на ВАС, Определение № 269/08.05.2015год по дело № 1867/2015год.
на ВКС, ГК III г.о./.
Ищцата твърди, че от описаните по-горе нарушенията
на общностното право, извършени от ответниците за нея за произтекли
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Твърди, че следва да бъде
обезщетена за претърпени силни отрицателни емоции при предявяване на иска по
чл.4, параграф 3 от ДЕС и при неговото прекратяване, тревожността която е
изпитала, ведно с енергията, нервите и времето, които
е употребила за да упражни правото си с предявяване на иска, чувството за
несправедливост, които емоции неминуемо са довели до влошаване на нейното здравословно състояние предвид
заболяванията, които има.
В срока по чл. 131, ал.1
от ГПК е подаден отговор от Народно събрание на Република България, в който се
излагат доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Прави
се възражение за неподсъдност на делото пред ПОС, основано на чл.105 от ГПК във вр. с чл.108, ал.1, изр. първо на ГПК, както и се излагат твърдения
за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на държавна такса в размер
на 4 % върху цената на иска. Прави се възражение за това, че Народното събрание
на Р България не е пасивно легитимирано по предявените искове, както и се
излагат доводи за неоснователност по съществото на спора. При прекратяване на
делото или отхвърляне на исковете се претендират разноски.
Писмен отговор е подаден
и от Административен съд-Перник, в който се излагат доводи за неоснователност
на исковете и се прави искане за тяхното отхвърляне
Останалите ответници-
Върховен касационен съд и Върховен административен съд не са подали писмен
отговор в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК.
Въз основа на събраните по
делото доказателства се установява следната релевантна за спора фактическа обстановка:
Въз основа на подадена на
11.08.2016год. от ищцата в настоящото производство искова молба вх.№ 2050
против Районна прокуратура-Радомир,
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Община Радомир и
Общински съвет – Радомир в Административен-Перник е
образувано адм. дело № 383/2016год. Исковата молба е основана на чл.4, параграф
3 от ДЕС и с нея е поискано присъждане на обезщетение за извършени от
ответниците нарушения на чл.8 от ЕКЗПЧОС, чл.61 от Регламент № 1698/2005год.,
чл.20, чл.21 и чл.61 от Хартата на основните права на ЕС, чл.22 и чл.28 от Конвенцията за защита правата на хората с
увреждания и чл.7 от Директива
2012/13/ЕС. С Определение № 154/13.09.2016год.
Административен съд – Перник е прекратил производството по делото и е изпратил същото
по подсъдност на Окръжен съд-Перник, приемайки
че в случая не е предявен иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица съгласно
чл.203 от АПК, а за иск по Закона за задълженията и договорите, разглеждането
на който е в компетентността на общите
съдилища. В случая, по цена на иска, на Пернишкия окръжен съд.
След изпращане на делото по
подсъдност в Пернишкия окръжен съд, по така предявения иск е образувано гр.дело
№ 580/2016год. Приемайки, че предявените искове против Община Радомир и
Общински съвет-Радомир подлежат на разглеждане от административните съдилища, Пернишкият
окръжен съд е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд-Перник като е прекратил
производството по гр.дело № 580/2016год. и е изпратил същото на смесен състав
от Върховен касационен съд и Върховен административен съд за произнасяне по
спора за подсъдност. Въз основа на повдигнатия от Пернишкия окръжен съд спор за
подсъдност е образувано дело № 27/2016год., производството по което е спряно с Определение
№ 34/04.11.2016год. на смесен петчленен състав на съдии от Върховен касационен
съд и Върховен административен съд. Видно от мотивите на цитираното
определение, производството по дело № 27/2016год. е спряно поради образувано Тълкувателно
дело № 1/2016год. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото
събрание на съдиите на Гражданската
колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на
Върховен административен съд за уеднаквяване на съдебната практика по следния въпрос „На кой съд са подсъдни
делата, образувани по искове с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от
Закона за защита от дискриминация, за установяване на нарушението на този
закон, респ. осъждане на ответника да преустанови нарушението както и да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения“. Според върховните съдии,
разглеждането на спора за подсъдност е поставен в зависимост от решението,
което следва да се вземе по цитираното тълкувателно дело. Последното е
образувано с Разпореждане на Председателите на ВКС и ВАС от 11.05.2016год. и
към настоящия момент няма поставено тълкувателно решение по него.
Не се спори по делото, че с Разпореждане от
27.11.2015год. на Председателите на Върховния касационен и Върховния
административен съд е образувано Тълкувателно
дело № 2 / 2015год. по описа на ВКС за
приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОС на съдиите от
Гражданската и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по
следните въпроси: Кой е компетентния съд, който следва да разгледа искова молба
с правно основание чл.4, параграф 3 от ДЕС, с която се търси реализиране на
отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС? и Кой е приложимия
процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4,
параграф 3 от ДЕС? След неколкократни пренасрочвания делото е спряно до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-571/2016год. като последното
е образувано по преюдициално запитване, направено от Административен съд-Варна
на основание чл.267 от ДФЕС.
По делото са представени съдебни
решения, от които е видно, че е налице произнасяне по същество по предявени
искове с правно основание чл.4, параграф3 от ЗФЕС. Такива са Решение от
03.01.2014год., постановено по гр.дело № 1782/2013год. по описа на СГС и Решение
№ 2050/11.11.2014год., постановено по възз. гр.дело № 1462/2014год. по описа на
САС.
Представени са и определения
на съдилища, с които е повдиган спор за подсъдност във връзка с произнасяне по
жалби и искови молби, подадени от Ж.С.. Касае се за Определение №
220/09.05.2017год., постановено по адм.дело № 136/2017год. на Административен
съд- Кюстендил, Определение № 401/02.06.2017год., постановено по гр.дело №
513/2016год. на Окръжен съд-Кюстендил, Определение № 246/31.03.2017год.,
постановено по адм.дело № 46/2017год. на АССО.
По повод повдигнати спорове за
подсъдност е образувано гр.дело № 5787/2017год., производството по което е
спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 2 /15 на ВКС и ВАС.
По делото са представени и
други съдебни актове, които съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към
настоящия казус. В основата на последния
е предявен от ищцата С. на 11.08.2016год. с искова молба вх.№ 2050 иск по чл.4,
параграф 3 от ДФЕС и движението на образуваното въз основа на него дело.
Останалите, представени по делото съдебни актове, касаят производството по
други искови молби и жалби на ищцата, поради което са ирелевантни за настоящия спор.
Съдът не обсъжда и представените
от ищцата доказателства, касаещи събития, настъпили преди предявяване на иска
по чл.4, параграф 3 от ДФЕС, макар и станали причина за неговото предявяване,
тъй като същите са ирелевантни за спора.
На 31.05.2017год., /входирано на 09.06.2017год/.
ищцата е подала заявление до Председателя на Народното събрание на Р. България,
до Правната комисия на народното събрание с копие до г-н Ф. Т. и до Дирекция „Петиции“
към Европейския парламент с искане да й бъде отговорено на следните въпроси: Приложим ли е
ЗОДОВ по искове за вреди от нарушения на правото на ЕС когато
незаконосъобразните актове или незаконосъобразните фактически
действия/бездействия на администрацията попадащи в хипотези на нарушения на
правото на ЕС, не са отменени по съответния ред.2/ Иск за
обезщетение за нарушения на правото на ЕС воден по реда на чл.45, във вр. чл.49
от ЗЗД при който се заплаща 4% от определеното искано обезщетение еквивалентен
ли е на иска за обезщетение въведен с ДФЕС като самостоятелно правно средство,
по който няма изискване, да се заплаща предварително някаква такса. В дело
Т-217/11 Общият съд достатъчно ясно е разграничил и дефинирал иска за
обезщетение, жалбите за отмяна на административен акт и исковете
за установяване на неправомерно действие.„Искът за обезщетение е
въведен с ДФЕС като самостоятелно правно средство за защита с особена
функция в рамките на системата от правни средства за защита и е подчинено на
условия за упраняване с оглед на особения му предмет. Чл.340 алинея
втора от ДФЕС. гласи: „в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът, в
съответствие с основните принципи на правото, които са общи за
държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от негови
институции или служители при изпълнението на техните задължения". 3/ На
основание на всички обстоятелства изложени в настоящото заявление
приложима ли e разпоредбата
на чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД по искове за вреди от нарушения на правото на ЕС
независимо от публичния орган- правораздавателен или изпълнителната власт. Във връзка с гореизложеното
ищцата е поискала Народното събрание да извърши автентично тълкуване на
правните разпоредби на ЗОДОВ и чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД във връзка с иск за
вреди, касаещ нарушения на правото на ЕС. Няма данни да е даден отговор
по така направеното запитване.
По делото са представени и
други молби и заявления на ищцата, адресирани до Председателя на народното
събрание, до Председателя на комисията по правни въпроси към НС, до Комисия по
взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, с
искане да бъдат иницирани и извършени законодателни промени в Административно-процесуалния
кодекс, за да бъде постигнато синхронизиране на Българското законодателства с
правото на Европейския съюз.
Налице са и данни, че пред
Административен съд-Перник е образувано адм.дело № 577/2016год. въз основа на
искова молба на 05.12.2016год., идентична по основание и предмет на тази от
08.11.2016год. Поради направен отвод на съдиите от Адм.съд-Перник делото е
изпратено по подсъдност на Административен съд София област с Определение №
710/19.01.2017год., постановено по адм.дело № 684/2017год. на Върховен
административен съд на Р България. По исковата молба на Ж.С. пред
Администативен съд- София област е образувано адм.дело № 47/2017год., като с
влязло в сила Определение № 656/19.05.
2017год., предявеният от Ж.С. против Общински съвет Радомир е оставен без
разглеждане, а иска против Прокуратурата на Р България- изпратен по подсъдност
на Окръжен съд-Перник. В делото се съдържат данни и за това, че административно
дело № 47/2017год. по описа на АССО не е приключило с влязло в сила решение,
както и такива, че въз основа на исковата молба на Ж.С. против Прокуратурата на
РБългария е образувано гр.дело № 306/2017год., по което също няма постановен
съдебен акт.
Видно от представените по
делото медицински документи и от изготвената и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, ищцата страда от следните заболявания:
Артериална хипертония. Хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност. Застойна
сърдечна недостатъчност. Други видове стенокардия. Неинсулинозависим захарен
диабет. последици от други и неуточнени мозъчно – съдови болести. Злокачествено
новообразование на тялото на матката. Състояние след следоперативно лечение и
ТГТ. Дегеративни промени на гръбначни прешлени. По данни от амбулаторните
листове и по данни от лекуващия личен лекар вещото лице е установило, че ищцата
има периодично влошаване на състоянието с повишаване на стойностите на кръвното
налягане, нестабилни стойности, сърцебиене, нарушен ритъм на сърцето, които са
били овладявани от лекуващия лекар и кардиолог. При тези влошавания били
отчитани високи стойности и на кръвната захар, което наложило през 2013год.
консултация с ендокринолог, а през 2014год. допълнителна терапия-лечение с
Глюкофаж и Неоглим. По отношение мозъчно съдовата болест в амбулаторните
листове били отбелязани оплаквания от главоболие, световъртеж и нарушено
равновесие, поради което през 2014год. й е направена консултация с невролог. Според вещото лице заболяванията на ищцата са
хронични и могат внезапно да доведат до трайни и/или непоправими последици за
нейното здраве, като тези заболявания се отразяват трайно върху нейното
физическото и психично състояние - както преди, така и към настоящия момент. В
съдебно заседание на 13.06.2017год. вещото лице уточнява, че артериалната хипертония на ищцата е
поне с 10 годишна давност, като дългогодишна такава имат и останалите заболявания.
В медицинската документация на ищцата вещото лице не е констатирало данни за
рецидив на злокачественото заболяване, но и то, както и останалите такива според вещото лице се провокират и повлияват
от стресови ситуации. Според вещото лице, при стресово състояние човешкия
организъм реагира с ускорение на сърдечната дейност, с повишаване на кръвното
налягане и кръвната захар и тези проявления са по-сериозни и рискът е по-голям за
болни организми, какъвто е този на ищцата. При проверка медицинската
документация на ищцата вещото лице е установило, че при извършени прегледи, в
различни минали периоди, е описана симптоматика, идентична на посочената
по-горе- завишени стойности на кръвната захар, засилено главоболие, гадене, повръщане
и световъртеж. Според вещото лице, в тази документация, не е посочена
причината, провокирала тези състояния.
По делото е разпитана като
свидетел Р.М. –дъщеря на ищцата. От нейните показания се установява че
предявяването на иска по чл.4, параграф 3 от ДФЕС от нейната майка й е
причинило много негативни емоции, страх и разочарование от институциите. Установява
също така, че липсата на развитие по него й е коствало много нерви и силни
емоции, изпитвала е чувство за липса на справедливост и загуба
на доверие в държавата. Установява също така, че горното е довеждало до
влошаване на здравословното й състояние, което налагало лекарска намеса.
Исковата претенция е с
правно основание чл.4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и с
предявяването й се търси отговорност на държавата за причинените от нея вреди в
следствие на извършено нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно
цитираната разпоредба държавите членки са длъжни да предприемат всички
необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на
задълженията си, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на
Съюза. Ако не е изпълнила това свое задължение, държавата членка трябва да
предприеме всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи
последиците от това неизпълнение. В това се включва и задължението за
обезщетяване на вредите, настъпили в следствие от това неизпълнение.
Отговорността на държавата може да бъде ангажирана за всяко нарушение на общностното
право, независимо от вида на органа- нарушител. Ето защо държавата отговаря за
вреди, причинени както от органите на законодателната, така и на изпълнителната
и съдебна власт. Отговорността може да бъде както за действия, така и за
бездействия на тези органи. От практиката на СЕС, в частност от решението по
делото Frankovich се извеждат предпоставките
за отговорността на държавата и те са: 1: наличие на нарушена правна норма
на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти, 2: достатъчно сериозно
/съществено/ нарушение и 3: пряка причинно-следствена връзка между нарушението
и вредите.
По въпроса относно допустимостта
на настоящото производство, в частност процесуалния ред, по който следва да се реализира отговорността
на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл.4,
пар. З от ДЕС, настоящият съдебен състав е изложил
мотиви в нарочно определение, постановено на 25.01.2017год., поради което не
счита, че следва да ги преповтаря. Неоснователни са възраженията на
процесуалните представители на Народното
събрание на Р България, ВКС и ВАС за недопустимост на предявения против тях
иск, доколкото не са налице основанията на чл.4, параграф 3 от ДЕС за
ангажиране на тяхната отговорност. Наличието или липсата на основание за
възникване на отговорността за обезвреда е въпрос по съществото на спора, а не
по неговата допустимост, поради което възражението на ответниците за липса на пасивна легитимация
по така предявения иск се явява несъстоятелно.
Както вече се посочи по-горе,
съгласно общностното право, в частност делото Kobler, отговорност
на държавата за нарушение на общностното право може да се търси и от национална
юрисдикция, но тогава, когато действа като последна инстанция, респ. е налице окончателен съдебен
акт, постановен в противоречие с правото на ЕС. В случая нито се твърди, нито
се установи по предявения на 11.08.2016год. от ищцата иск да е постановено
окончателно съдебно решение от Върховния касационен съд, от Върховния
административен съд или от Административен
съд- Перник, което да е в противоречие с общностното право или да е
несъобразено с практиката на СЕО. В случая ищцата основава претенцията си
против Върховен касационен и Върховен административен съд с неизпълнение на
задълженията им за уеднаквяване противоречивата практика на съдилищата във
връзка с разглеждането на искове с правно основание чл. 4, параграф3 от ДЕС и липсата
на произнасяне по тълкувателно дело № 2/2015год., а спрямо Административен
съд-Перник с прекратяване на производството по адм.дело № 383/2016год. и
изпращането му по подсъдност на ПОС, за които бездействия, съответно действия
на ответниците /дори и да са извършени и от тях да са произтекли вреди/ не е
предвидено да се носи отговарят по реда на чл.4, параграф 3 от ДЕС. В този
смисъл, предявения против тях и на цитираното основание главен и евентуални
искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на народното събрание поради неизпълнение на свое
задължение за въвеждане на национални мерки, които да гарантират в достатъчна степен на частноправните субекти
правата им заложени в Директива 2012/13 на ЕС за правото на информация в
наказателното производство. В случая
ищцата претендира обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
нетранспонирането на Директивата в предвидения за това срок- 02.06.2014год. Според съдебната практика на Съда на ЕС /делото
Francovich, съединени дела С-6/90 и С-9/90/
дадено физическо лице има основание да иска обезщетение от държавата –членка, която
не спазва правото на Съюза. Това е възможно, когато става въпрос за нетранспонирана
или транспонирана в недостатъчна степен директива в случай, че директивата има
за цел да предостави права на частноправни субекти, че съдържанието на тези
права може да бъде определено въз основа на директивата и че е налице причинно
следствена връзка между неизпълнението и вредата, понесена от ощетените лица.
Тоест, за да се търси такава отговорност на първо място следва да е налице неизпълнение
на задължение на Народното събрание на Р България на задължението за транспониране
на Директива, в случая на Директива 2012/13/ЕС, което не се установява по
делото. Директива 2012/13/ЕС е приета от Европейския парламент и Съвета на
22.май.2012год. и същата установява правила в областта на правото на
заподозрените и обвиняемите лица на информация относно техните права в
наказателното производство. В директивата е определен срок за нейното
транспониране от държавите членки и това
е 02.06.2014год. Имайки предвид постановките в Директивата, настоящият състав
намира, че същите са намерили проявление
в националното ни законодателство и по конкретно в Закона за съдебната
власт, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за екстрадацията и
Европейската заповед за арест, Инструкция 1з-1711/15.09.2009год. за оборудване
на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерство
на вътрешните работи и реда в тях и в НПК. Предвид на това твърдението на
ищцата за липса на национални мерки, които да гарантират в достатъчна степен на
частноправните субекти на правата им заложени в Директива 2012/13/ЕС се явява
несъстоятелно. Дори и да се приеме че е налице твърдяното нарушение -
нетранспониране на директивата и че това нарушение е достатъчно съществено /като най-явното и
най-тежко нарушение на Договорите/, в който смисъл е и практиката на СЕС, то не са налице останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на Народното събрание на Р България за обезщетяване, тъй като ищцата не може да черпи
права от общностния акт, в случая Директива 2012/13/ЕС. Както вече се посочи
по-горе, Директива 2012/13/ЕС гарантира правото на информация на заподозрените
лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство,
каквото качество ищцата не се установи да е притежавала или да притежава. Не се
спори по делото, а са налице и доказателства в тази връзка, че Досъдебното
производство №54 по описа на Районна прокуратура гр. Радомир е образувано на
07.02.2014год. за престъпление по чл.323, ал.1 от НК срещу виновно лице и че е прекратено
на 07.11.2014год. като в него ищцата Ж.С. е разпитвана единствено като
свидетел. Липсата на която и да било от
предпоставките за ангажиране отговорността на НС на Р България за
нетранспониране на Директива 2012/13/ЕС е достатъчно основание за отхвърляне на
претенцията за обезщетяване, без да е необходимо изследване на останалите
предпоставки, а именно наличието на претърпени от ищцата вреди и причинно
следствена връзка между тях и нарушението. Предвид на това съдът и не коментира
събраните в тази връзка доказателства.
Неоснователна е претенцията на
ищцата за заплащане на обезщетение от Народното събрание на Р България поради
невъвеждане на национални мерки за реализиране на отговорността на държавата за
нарушения на общностното право. Няма спор, а и е установено е по делото, че
предявеният от ищцата на 11.08.2016год. иск с правно основание чл.4, параграф 3
от ДЕС и към настоящия момент не е разгледан и по него няма постановен съдебен
акт, поради възникнал спор за подсъдност между административния и общия съд. Установено
е също така че разрешаването на този спор е спряно, поради наличие на
Тълкувателно дело № 2/2015год. на ВКС и ВАС, образувано именно с цел да даде
отговор и да разреши противоречивата съдебна практика по въпросите свързани с приложимия
процесуален ред за разглеждане на исковете по чл.4, параграф 3 от ДЕС и размера
на дължимата се по тези искове държавна такса. Това тълкувателно дело също е
спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-571/2016год.,
образувано по преюдициално запитване. Установено е по делото и друго
обстоятелство, а именно че в съдебната практика са налице разгледани искове,
предявени на същото основание, по които са постановени съдебни решения, както и
аналогични на горепосочения случаи на повдигнати спорове за подсъдност,
разрешаването на които е спряно поради образуваното Тълкувателно дело №
2/2015год. на ВКС и ВАС. От всичко това е безспорен извода, че е налице
противоречива съдебна практика по въпроса относно реда, по който следва да се
търси отговорност на държавата за вреди
произтекли от нарушение на правото на ЕС. Наличието на такава не води до
възникване на задължение за законодателния орган за нейното отстраняване чрез
създаване на специални процесуални норми, а преодоляването й следва да бъде
извършено чрез постановяване на тълкувателно решение на ВКС и ВАС. Принципната необходимост
за синхронизиране на българското законодателство с европейското във връзка с
отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС не е равнозначно на разписано
в общностното право конкретно задължение за приемане на специален ред за
реализиране на отговорността на
държавата за нарушение на правото на ЕС. След като в общностна норма не е
разписано такова задължение, то не би могло да се претендира и обезщетение за вреди, настъпили от нейното неизпълнение.
Липсата на една от предпоставките за ангажиране отговорността на НС на Р България
основана на неизпълнение от страна на НС на Р България на задължение за създаване
на специален процесуален ред за реализиране на отговорността на държавата за
вреди от неизпълнение на европейското
право прави претенцията на ищцата неоснователна и достатъчно основание за
нейното отхвърляне, без да се обсъжда наличието или не на останалите
предпоставки за това.
Поради гореизложеното съдът
намира предявените от ищцата Ж.С. главен и евентуални искове, основани на чл.4,
параграф 3 от ДЕС за неоснователни, поради което същите следва да се отхвърлят
като такива и в този смисъл,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. П. С. с ЕГН **********
*** , основани на чл.4, параграф 3 от ДЕС искове за осъждане
Народно събрание на Република България с адрес: гр.София 1169, пл.“Народно
събрание“ № 2, Върховен касационен съд с адрес: гр.София 1000,
ул.“Витоша“ № 2, Върховен административен съд с адрес:
гр.София 1301,бул.“Александър Стамболийски“ № 18 и Административен съд - Перник с
адрес гр.Перник 2300, ул.“Търговска № 37 да й заплатят сума в
общ размер от 75 945.15 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнени на задължения, произтичащи
от учредителните договори и актове на Съюза, довели до нарушаване на принципа
на правна сигурност, на оправдателни очаквания, ефективни средства за защита и
принципа на недискриминация спрямо нея във връзка с административно дело №
383/2016год. по описа на Административен съд-Перник, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, която сума се разпределя както следва:
- 33 753.40 лева - от ответника Народно събрание на Р България
- 16 876.70 лева- от ответника Върховен административен
съд
- 16 876.40 лева - от ответника Върховен касационен съд
и
- 8 438.35 лева-
от ответника Административен съд-Перник като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.П.С. с
ЕГН ********** *** , основани на чл.4, параграф 3 от ДЕС ЕВЕНТУАЛНИ ИСКОВЕ
за
осъждане Народно събрание на Република
България с адрес: гр.София 1169, пл.“Народно събрание“ № 2, Върховен касационен
съд с адрес: гр.София 1000, ул.“Витоша“ № 2, Върховен
административен съд с адрес: гр.София
1301,бул.“Александър Стамболийски“ № 18 и Административен съд-Перник с
адрес гр.Перник 2300, ул.“Търговска № 37 да й заплатят сума в
общ размер от 60 756.12 лева или от всеки един от тях както следва :
-
16 876.70 лева - от ответника Народно събрание на Р
България
-
8 438.35 лева- от
ответника Върховен административен съд
-
8 438.35 лева - от
ответника Върховен касационен съд и
-
4 219.18 лева - от
ответника Административен съд-Перник, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от допълнително
създадените пречки от процесуален характер по административно дело №
383/2016год. по описа на АС - Перник като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.П.С. с
ЕГН ********** ***, основани на чл.4, параграф 3 от ДЕС ЕВЕНТУАЛНИ ИСКОВЕ
за
осъждане Народно събрание на Република България с адрес: гр.София 1169, пл.“Народно
събрание“ № 2, Върховен касационен съд с адрес: гр.София 1000,
ул.“Витоша“ № 2, Върховен административен съд с адрес:
гр.София 1301,бул.“Александър Стамболийски“ № 18 и Административен съд-Перник с
адрес гр.Перник 2300, ул.“Търговска № 37 да й заплатят сума ех аеqио еt bоnо,
съизмерима с европейското право като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от допълнителното създадени пречки от процесуален характер
по адм. дело № 383/2016год. по описа на АС-Перник като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: