Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. София, ………….2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладвано от съдия Димитрова
гр. д. № 3464/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 13.10.2020 г., постановено
по гр.д. № 36089/2019 г. по описа на СРС съдът осъжда на основание чл.45, ал.1 ЗЗД А.А.Н., ЕГН ********** да заплати на Ж.П.С., ЕГН ********** сумата от 4000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 09.10.2017 г. до
30.06.2018 г., вследствие непозволено увреждане, причинено от ответника на
09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта - 09.10.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
сумата над 4000,00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева и за
периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., като неоснователен. Осъжда на
основание чл.45, ал.1 ЗЗД А.А.Н., ЕГН ********** да заплати на Ж.П.С., ЕГН **********
сумата от 4 345,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди през периода от 09.10.2017 г. до
31.12.2018 г., вследствие непозволено увреждане, причинено от ответника на
09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 21.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Съобразно изхода на правния спор разпределя разноски по правилата на чл. 78 ГПК.
Въззивникът твърди, че решението, в
частта, с която е осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, е неправилно и следва да бъде
отменено като в тази връзка излага, че пред съда не са събрани доказателства,
че именно той е причинил телесните увреждания на въззиваемия. Освен това
намира, че по делото не са установени и самите неимуществени вреди и наличието
на пряка причинно-следствена връзка
между евентуалните такива и неговото поведение. Евентуално намира, че определеното
от съда обезщетение е прекомерно.
Моли съдебното решение да бъде отменено
в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен изцяло, ведно със присъдената законна лихва. Евентуално
претендира да се присъди по по-малък размер на обезщетението.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност. Иска се
потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на
обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна
норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност, съдът
намира следното:
Неоснователно е възражението, че
съдебното решение е постановено въз основа на нередовна искова молба. От
обстоятелствената част на същата е видно, че ищецът и настоящ въззиваем е
изложил твърдения от него механизъм на настъпване на увреждането по достатъчно
подробен начин, който дава възможност на ответника (въззивника) да осъществи
цялостна защита на правата си.
По делото е представено обяснение на А.А.Н.,
в което е изложено, че на 09.10.2017 г. същият се е намирал в пункт за вторични
суровини със служебния си товарен автомобил „бус“ и пътувал с негов работник,
чието име не помни към този момент, но може да предостави впоследствие. Не
могъл да качи буса на кантара, тъй като бил прекалено висок и тръгнал да излиза
от пункта назад. По едно време видял, че някакъв в „баничарка“ ръкомаха отзад и
го псува. След това човекът излязал от колата
с агресивно поведение и той го
попитал за какво го псува след като е пуснал аварийни светлини и включена задна
и няма как да се разминат. Тогава човекът замахнал да го удари и той вдигнал
дясната си ръка да се защити и усетил, че има някакво съпротивление.
Категорично е заявил, че не е удрял човека.
От приложения по делото протокол за
разпит на Ж.П.С. се установява, че пред органите на досъдебното производство
той е заявил, че може да разпознае лицето, което на 09.10.2017 г. му е нанесло
удар с ръка в областта на устата, при което му е поднал един мост от
металокерамика и един е бил счупен. В тази връзка е направено разпознаване,
като от протокола от същото е видно, че Ж.С. е разпознал А.Н. като извършител на
соченото от него деяние.
Посочените писмени доказателства са
изготвени в рамките на наказателното производство и в настоящето такова могат
да бъдат ценени само като частни документи и имат обвързваща материална
доказателствена сила единствено в случай, че съдържат изявления за
неблагоприятни за направилото ги лице факти. В настоящия случай е видно, че
описаните документи нямат такова съдържание като всеки от тях всъщност разкрива
благоприятни за всяко от направилите изявленията лица факти, с изключение на
обясненията, дадени от А.Н., в частта, с която същият признава, че на
процесната дата и място е имало физически контакт между него и въззиваемия,
както и в частта, в която заявява, че е бил на мястото със свой служител, чието
име не помни.
По делото е представена
съдебномедицинска експертиза на живо лице
№ 276/10.10.2017 г., издадена от съдебен лекар, в която е установено, че
Ж.С. има кръвонасядане и охлузване на вътрешната повърхност на горната устна
вдясно, оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна вдясно,
липса на зъби на горната зъбна редица, с наличие на поставени медицински
щифтове в областта на корените им. Тези увреждания по своята тежест,
локализация и морфологични характеристики отговарят да се дължат на действието
на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени едновременно, като предвид това
отговарят на съобщението на лицето, че са получени при удар с юмрук. Травмите
съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посоченото съдебно удостоверение представлява медицински документ, удостоверяващ
здравословното състояние на лицето, който е издаден по искане на самото лице. То е частен документ по см. на чл. 180 от ГПК
и се ползва само с формална
доказателствена сила - че материализираното в него писмено изявление е
направено и че то изхожда от лицето, сочено за негов автор /в този см. и
Решение № 17 от 3.02.2012 г. по гр. дело №339/2011 г., ІV г.о., ВКС/.
Същото не е оспорено от въззивника по отношение на неговата истинност в
посочения смисъл, съответно съдържанието му следва да се преценява съобразно и
останалите събрани по делото доказателства и се кредитира от съда, доколкото
съответства на заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза и
свидетелските показания на свидетелите Тодорова и С., разгледани долу.
По делото е изслушана и приета
съдебномедицинска експертиза, чието заключение като обективно и компетентно
изготвено, се кредитира и от настоящия съд. Съобразно същото Ж.С. е получил
травма на горната и разкъсно-контузна рана на долната устна, счупване на 11,
22, 27 горни зъби, които са били включени в мостови конструкции. На долните
предни зъби преди удара е имало парадонтит, но след удара се е развил
травматичен периодонтит, вследствие на който е имало болка и зъбите са станали
по –подвижни. Тъй като зъбите не са се стабилизирали и болката е продължила в
периода на наблюдение, се е наложило те да бъдат извадени. Лицето е изпитвало
болки и затруднения с храненето в продължение на осем месеца, след инцидента. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че парадонтитът е нормално състояние
при лица на около 50 години. Лечението на получената при удара травма се
извършва чрез поставяне на протеза или чрез импланти, т.е. поставянето на
протезата е било наложително. Посочва и
че причинените травми е възможно да се получат от удар с юмрук, като е
изключено те да са резултат от падане.
От показанията на свидетелката Е.Т.,
тъща на въззиваемия, се установява, че тя живее заедно със зет си и дъщеря си.
На 09.10.2017 г. той се прибрал вкъщи уплашен и се държал за устата. Казал, че
са му оперирали горната устна и едвам говорел. Обяснил, че някакъв мъж го е
ударил и е бил лекуван в Пирогов. След инцидента бил за кратко в болнични, предвид
което здравословното му състояние не се отразило на работата му. Преди
инцидента зет й спял спокойно и бил общителен, но след това започнал да не може
да спи, не излизал много и нямал вече приятели. Свидетелката предполага, че
това е защото го е страх. Освен това тя намира, че той е изпитвал и болки, тъй
като ходел напред- назад през нощта. Казвал, че го болят ушите и започнал да
взима лекарства за това - невробекс, валериан, диапазам или нещо такова. Имал
сериозни проблеми с храненето и отслабнал 10 кг.в началото, а и към момента се
храни изключително бавно и трудно.
От свидетелските показания става ясно,
че на 09.10.2017 г. Ж.С. е претърпял травматични увреждания, които по
описанието й отговарят на установеното от експертизата и медицинското свидетелство
свидетелство. Съдът приеме и че тези показания могат да се кредитират, въпреки
близката роднинска връзка, и в частта, с която се сочи, че той е имал проблеми
със съня и е изпитвал затруднения с храненето и съня, както и че за известен
период е ограничил социалните си контакти, тъй като част от тези обстоятелства
се потвърждават и от заключението на вещото лице, а другата част са житейски
оправдани и логични, същевременно непротиворечащи на останалите събрани по
делото доказателства. В частта, с която се сочат допълнителни увреждания в
областта на ушите, необходимост от прием на лекарства като валериан и деазепам,
както и че е изпитвал страх да излиза навън, съдът намира, че не следва да
кредитира показанията, тъй като тези обстоятелства не са подкрепят от събраните
по делото други доказателства( липсва каквато и да било медицинска документация
за тях) и като се отчита заинтересоваността на свидетеля.
От разпита на свидетеля М.А. Н., брат на
въззивника, се установява, че преди около три години той отишъл заедно с брат
си със служебния му автомобил да закарат скрап за отпадъци. Вътре в пункта
имало кола, миниван, която пречила те да минат към кантара, не на входа към
пункта. Миниванът бил вътре вече в пункта. Брат му отворил прозореца и помолил
шофьора да се премести, за да могат да влязат към кантара. Той обаче слязъл от
автомобила и почнал да вика и да псува. Казал „ ********“. Тогава и брат му
слязъл от автомобила и попитал човека защо го псува, а той го ударил по лицето
два –три пъти с юмрук. Действието се развило пред автомобила на брат му, между
двете коли, поради което имал пълна видимост какво става. Брат му само се
защитавал и не отвърнал по никакъв начин на ударите. Свидетелят от своя страна
останал в колата и не се намесил по никакъв начин. След това брат му се качил в
техния автомобил и тръгнал да напуска пункта като се движел напред през изхода,
без да прави маневри назад. Свидетелят посочва, че не помни как изглежда човекът,
който е нападнал брат му, не помни и конкретно как изглежда пункта, тъй като е
ходил там само при процесния инцидент. Заявява и че брат му не е имал никакви
травми по лицето, както и че към този момент двамата са работили на строителен
обект и че е служител на фирма „К.10“.
Съдът намира, че не следва да кредитира
свидетелските показания на този свидетел, тъй като намира, че свидетелят е
заинтересован и не дава верни сведения за реално настъпилите обстоятелства,
като също така приема и че са налице сериозни съмнения, че той реално е очевидец на процесното събитие. В тази връзка
съдът обстойно прецени представения по делото протокол от обясненията на
въззивника, дадени пред органите на досъдебното производство и установи, че в
тях въззивникът ясно и недвусмислено е заявил, че на процесния ден е бил заедно
със свой работник, чието име не помни. Това обстоятелство се явява неизгодно за
въззивника обстоятелство, тъй като свидетелят, който той сочи като очевидец на
събитието и чиито показания разкриват съвсем различна обстановка във връзка с
процесния случай, която е в полза на въззивника, всъщност е негов брат и не е негов работник. Житейски и логически
неоправдано е да се приеме, че въззивникът е забравил, че всъщност е бил със
своя брат, както и че не помни именно неговото име. Освен това от тези обяснения става ясно, че между
въззивника и въззиваемия е имало съприкосновение, а експертизата сочи, че
травмите са нанесени с удар с юмрук, предвид което не може да се приеме, че с
просто защитно вдигане на ръка се е стигнало да нараняването на въззиваемия. Не
на последно място съдът взима предвид и факта, че въззивникът не твърди да е
имал някакви травматични увреждания вследствие от съприкосновението с
въззиваемия, не представя и медицински документи за такива, което се
потвърждава и от показанията на брат му, което от своя страна не кореспондира с
направените в показанията на последния твърдения, че въззиваемият е ударил
въззивника няколко пъти с юмрук по
лицето. С оглед изложеното съдът намира, че е налице съществено противоречие
между показанията на този свидетел и останалия доказателствен материал, както и
вътрешно противоречие, поради което същите не следва да се кредитират, освен в
частта, която установява, че страните по делото са били на процесната дата в
пункта и са имали конфликт, довел до физическо съприкосновение.
От свидетелските показания на свидетеля Е.Ж.С.,
син на въззиваемия, се установява, че на 09.10.2017 г. той е отишъл до работата
на баща си, оставил е там личния си автомобил и двамата са тръгнали със
служебната кола на въззиваемия. Стигнали до пункта за вторични суровини, но не
могли да влязат, тъй като вътре имало голям камион, който препречвал пътя. На
него му се наложило да слезе от автомобила, за да говори по телефона, като
докато правел това се движел и пресякъл улицата като се намирал на около 15-20
метра от баща си. След около 5 минути чул баща си да казва „ Какво правиш бе,
да му еба майката“ и се обърнал да види какво става. Установил, че камионът,
който бил вътре в пункта, се движи назад и колата на баща му също се придвижва
назад към средата на главната улица, по която има трафик. Камионът избутвал
баща му към улицата, направил няколко маневри и спрял така, че да не може
неговия баща да влезе. Мъжът, който карал камионът, излязъл от него и отишъл да
прозореца на баща му, който бил отворен, казал му нещо и после все едно си
тръгвал към камиона, но после се обърнал, навел се към прозореца на баща му и го ударил в лицето. Свидетелят не знае дали е било шамар или юмрук, но е
сигурен, че е имало саморазправа. След
инцидента, той не отишъл да види как е баща му, той изглеждал добре, но се
държал за устатата. Свидетелят обаче трябвало да тръгва за нещо и не
предполагал, че баща му има сериозна травма.
Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на този свидетел, доколкото същите са вътрешно непротиворечиви и
освен това отговарят на приетото от вещото лице и другите писмени доказателства
в кредитираните им части.
При така установеното съдът намира, че
правилно първоинстанционният съд е приел,
че на 09.10.2017 г. въззивникът е проявил противоправно поведение като е
нанесъл удар с юмрук в лицето на въззиваемия. По делото не са събрани
доказателства за липсата на вина у дееца, предвид което следва да се приема и
че поведението е било виновно. От събраните по делото доказателства, обсъдени
конкретно и подробно горе, се установява и че в пряка причинно- следствена
връзка на въззиваемия са нанесени телесни повреди, изразяващи се в травма на
горната и разкъсно-контузна рана на долната устна, счупване на 11, 22, 27 горни
зъби, които са били включени в мостови конструкции. На долните предни зъби -
травматичен периодонтит, вследствие на който е имало болка и зъбите са станали
по –подвижни. Тъй като не са се стабилизирали и болката е продължила същите е
следвало да бъдат извадени и съответно е сложена протеза. Посочените
травматични увреждания са довели до продължителен лечебен и възстановителен
период от 8 месеца, в рамките на които въззиваемият е изпитвал болки,
затруднения в храненето, както и е претърпял отрицателни психологически емоции,
свързани с инцидента, довели до проблеми със съня и временно безпокойство.
Наличие на други здравословни проблеми,
включително емоционални терзания, не са доказани по делото.
Предвид приетото съдът намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, като в тази връзка обективно са отчетени социално-
икономическите условия в страната, причинените страдания от физическо и
емоционално естество, както и правилото, че обезщетението следва да служи само
за репаририране на вредите, но не и за неоснователно обогатяване. Размерът на
претърпените имуществени вреди също е правилно определен въз основа на
представените писмени доказателства за реализирани разходи за лечение( фактури
и касови бонове).
С оглед изложеното съдебното решение, в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор
въззиваемият има право на направените от него разноски, които се претендират в
размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Въззивникът е направил възражение
за прекомерност на възнаграждението, което съдът следва да разгледа. При
преценка на фактическата и правна сложност на правния спор пред въззивната
инстанция и процесуалното поведение на страните и техните процесуални
представители съдът намира, че направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК е
неоснователно. Дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение съобразно НМРАВ в настоящия случай е 830 лв.,
а претендираният е под този минимум, поради което не е прекомерно. В тази
връзка съдът не намира, че не е налице основание да се присъди още по-ниско
адвокатско възнаграждение и съобразно приетото с решенията по делата С-427/16 и С-428/16 на
СЕС.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно
решение от 13.10.2020 г., постановено по гр.д. № 36089/2019 г. по описа на СРС,
в частта, с която А.А.Н., ЕГН ********** е осъден на основание чл. 45 ЗЗД, да
заплати на Ж.П.С., ЕГН ********** сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди през периода от 09.10.2017 г. до 30.06.2018 г., вследствие
непозволено увреждане, причинено от ответника на 09.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 09.10.2017 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 4 345,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди през периода от 09.10.2017 г. до 31.12.2018 г., вследствие
непозволено увреждане, причинено от ответника на 09.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 21.06.2019 г. до окончателното изплащане.
В
останалата част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА,
на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, А.А.Н., ЕГН ********** да заплати на Ж.П.С., ЕГН **********
сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.