№ 951
гр. Перник, 23.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500745 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 340/13.07.2023 г. по гр.д. № 1922/2022 г. Районен съд гр. Д. е
отхвърлил като неоснователен иска на В. А. И. от гр. *** срещу Окръжен съд – гр. К.
за несъществуване на 3броя глоби в общ размер на 270 лв. от 2002.
В срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от В. А. И., чрез адв.
Тодор Т., с която се обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение.
Твърди се, че същото е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че районния съд е
постановил акта си при липса на мотиви и липса на какъвто и да е анализ на
твърденията на ищеца и събрания доказателствен материал. За неправилен се сочи и
извода на съда, че делото е перимирано, като не става ясно и на базата на какви
доказателства е приета тази теза. Допълва, че дори делото да е перимирано, кредиторът
може по всяко време да го възобнови, което обуславя правния интерес на ищеца от
отрицателен установителен иск. В продължение се твърди, че Районен съд Д. е
постановил един незаконосъобразен акт, като е погасил приложението на материалния
закон – не се произнесъл по въпроса за съществуването на вземането и дали е налице
изтекла давност. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови
решение, с което изцяло да бъде отменен акта на първата инстанция и с което да бъде
уважен изцяло предявеният от В. И. отрицателен установителен иск. Прави се искане
за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително за адвокат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Окръжен съд - К.,
представляван от Пенка Братанова, в качеството й на административен ръководител, с
който се изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. На първо
място се сочи, че Окръжен съд К. още с отговора на исковата молба е признал, че
вземането на ищцата е погасено по давност. Отбелязва се, че към момента на
депозиране на исковата молба не е било налице висящо изпълнително производство за
1
процесното вземане, като към 18.06.2018 г. производството по принудително
изпълнение е перимирано по право. С отговора се излага хронологията от издаването
на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело до неговото
перимиране. Излагат се подробни съображения, че с оглед безспорно констатираното,
че образуваното изпълнително дело № 147/2016 г. по описа на ЧСИ М. Джоргова е
пррекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 още през 2018 г. и от тогава кредиторът
/ОС – К./ не е инициирал ново изпълнително дело и не е предприел други активни
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, то ОС - К. не е дал
повод на ищцата за завеждане на дело. Наведени са твърдения, че към датата на
постановяване на първоинстанционното решение /13.07.2023г./ е липсвал правен
интерес при ищцата за предявяване на иск и съдът е следвало на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК
да прекрати производството като недопустимо. Намира, че произнасяйки се по
същество на спора, районният съд е постановил недопустимо решение. Счита, че с
оглед изложените съображения, сторените от ищцата разноски пред двете инстанции
следва да бъдат възложени в нейна тежест. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По делото е депозирана Молба за представяне на новооткрито писмено
доказателство от страна на В. А. И.. Съдът след като се запозна с молбата и
приложеното към него писмено доказателство - Удостоверение, издадено от ЧСИ М.
Д., с района на действие Окръжен съд – К., издадено по изп. дело № 147/2016 г. на
01.11.2023 г., намира, че същото следва да бъде прието и приложено в настоящото
производство. Документът касае нововъзникнали факти и обстоятелства след
приключване на устните състезания и решаване на делото от първоинстанционния съд,
които са от значение за делото и което обосновава хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2
ГПК и следователно документът следва да се приеме като доказателство по делото.
Доколкото във въззивната жалба и отговора на жалбата не се представят и не сочи
необходимост от събирането на други нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по въззивното дело молба до Окръжен
съд - Перник, ведно с Удостоверение, издадено от ЧСИ М. Д., с района на действие
2
Окръжен съд – К., издадено по изп. дело № 147/2016 г. на 01.11.2023 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.01.2024 г. от 10,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателя – препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3