№ 2771
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510057 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 27244/14.09.2022 г., подадена от „С.-О.“ АД,
ЕИК *******, срещу разпореждане от 05.09.2022 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
******* на КЧСИ, постановено по изп.д. № *******, с което не е уважена възражението му за
намаляване поради прекомерност на размера на присъединеното за събиране като разноски
на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението за разликата над 200 лева до
определение с разпореждането 2 000 лева.
Жалбоподателят излага твърдения, че не е дал повод за образуване на
изпълнителното дело, доколкото в исковата молба на взискателя и постановеното въз основа
на нея съдебно решение, по което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е
образувано на изпълнителното дело, не е посочена банкова сметка в нарушение на
изискването по чл.127, ал.4 ГПК. Последното препятствало възможността му след
получаване на съдебното решение доброволно да заплати сумите, за които е осъден и
наложило осъществяване на контакт с процесуалния представител на взискателя за
установяване на начин на плащане, но не срещнал съдействие. Незабавно след получаване
на поканата за доброволно изпълнение заплатил всички посочени в нея суми. Поддържа, че
извършените от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното
производство се свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото образуване, поради
което дължимо е единствено адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба №
1
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200
лева. Поради това сочи, че в намаления с атакуването разпореждане размер
възнаграждението оставало прекомерно и несъответстващо на действителната фактическа и
правна сложност на делото.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело К.Т.П. - Д. не е
изразила становище по частната жалба.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.П., с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
С електронно писмо от 22.08.2022 г. процесуалният представител на жалбоподателя
поискал информация за банкова сметка, по която да бъде преведена сумата за адвокатско
възнаграждение, разходвана от К.Т.П. – Д. за събиране на присъденото с решение по гр.д. №
3622/2021 г. по описа на Апелативен съд – София.
Изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ ******* на КЧСИ, е образувано по
молба вх. № 25307/29.08.2022 г. на К.Т.П. - Д., депозирана чрез адв. Е. Д. от САК, въз основа
на изпълнителен лист, издаден срещу „С.-О.“ АД, ЕИК *******, на 23.08.2022 г. по гр.д. №
3622/2021 г. по описа на Апелативен съд - София за сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 18.12.2019 г. до
изплащане на задължението. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
поискал връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, изготвяне на справки
за проучване на имуществото му и насочване на принудителното изпълнение към
движимото му имущество, извършване на опис на същото и запор на притежавани от
длъжника марки. Към молбата е представено пълномощно от 01.08.2022 г. от взискателя в
полза на адв. Д. за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство в
същото. В пълномощното е вписано уговореното между страните възнаграждение в размер
на 5 000 лева, за което е посочено, че е внесено в брой.
С постановление от 29.08.2022 г. са приети за събиране по изпълнителното дело
разноски в размер на 5 000 лева за адвокатско възнаграждение на взискателя за защита в
изпълнителното производство и 144 лева – обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ.
На 31.08.2022 г., на основание чл.428 ГПК, на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е съобщено и постановлението за разноски, включително и
приетото за събиране адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 5 000 лева, както
и такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 4 914,66 лв., дължими към 13.09.2022 г.
С платежно нареждане от 31.08.2022 г. по длъжникът заплатил по посочената в
поканата за доброволно изпълнение сума, за което уведомил на 01.09.2022 г. взискателя
чрез процесуалния му представител на електронен адрес.
С молба № 25714/01.09.2022 г. длъжникът е заявил искане по чл.78, ал.5 ГПК до
2
съдебния изпълнител за намаляване поради прекомерност на разноските по изпълнителното
дело, представляващи адвокатско възнаграждение от 5 000 лева до минималния размер по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
С разпореждане от 05.09.2022 г. съдебният изпълнител редуцирал присъединеното
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство до размера от 2 000 лева.
Разпореждането е връчено на взискателя на 13.09.2022 г.
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения
срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на
тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС).
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка
на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите
по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5
ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на
ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.
Според т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК,
съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права на страната.
Не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като
предмет на принудително събиране са парични вземания по един изпълнителен титул срещу
едно юридическо лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява
трудност, а в дена на връчване на поканата за доброволно изпълнение са били погасени
сумите по изпълнителния лист.
При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна
помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени
към удовлетворяване на паричното вземане, не се е наложила и друга негова активност.
Посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителни способи
е свързано с изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК. Посочените в молбата
изпълнителни действия не са предприети и същото не е било необходимо. Поради това
3
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено по чл.10, т.1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело, но не и за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.10, т.2 от същата
наредба.Този извод съдът прави на база ограничения обем на извършените действия от
процесуалния представител на взискателя и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, приключило с плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение. С
извършеното плащане длъжникът е погасил задължението си доброволно, без необходимост
от прилагане спрямо него на какъвто и да било изпълнителен способ и по този начин се е
освободил от отговорността за разноските по чл.10, ал.2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Не са
представени доказателства процесуалният представител на взискателя да е регистриран по
ДДС и да е начислил такова.
Съгласно чл.437, ал.4 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 27244/14.09.2022 г., подадена от „С.-О.“ АД, ЕИК
*******, разпореждане от 05.09.2022 г. на частен съдебен изпълнител ******* на КЧСИ,
постановено по изп.д. № *******, в частта за разликата над 200 лева до определения размер
на присъединените разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 2 000 лева и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски на взискателя К.Т.П. – Д. за адвокатско
възнаграждение по изп.д. № ******* по описа на частен съдебен изпълнител ******* на
КЧСИ, до размера от 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4