РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. К., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500165 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260202/24.06.2021г., постановено по гр. д. № 213/2021г. на
К.йският районен съд е отхвърлил предявения от „П.-*“ ЕООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „К.“ №*, с управител А. З. П.,
срещу „Т. С. 2*“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
К., ул. „О.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с управител Т. Г. Т., осъдителен иск за сумата
в размер на 16 184,16 лева, представляваща неплатен паричен наем за
строителен инвентар по договор за наем № 040 от 14.04.2017г., за периода от
13.07.2017г. до 11.08.2017г. /за 30 календарни дни/, ведно със законната лихва
от 02.02.2021г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на главницата. С решението е отхвърлена претенцията на „П.- *“ ЕООД, П., за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от адвокат Й.В. Д.,
като пълномощник на „П.-*” ЕООД, против първоинстанционното решение,
което се атакува като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Основният довод, който се навежда с въззивната жалба е, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице изтекла
погасителна давност за процесното вземане, като се твърди, че ищецът
изпратил уведомително писмо /покана за доброволно плащане/, водени били
телефонни разговори между управителите на двете дружества, осчетоводена
била издадената процесна фактура № ****/30.04.2018г., която била изпратена
на ответника за плащане. След като договорът бил прекратен, основанието за
1
плащане било издадената фактура. Съгласно чл. 303а от Т3, страните по
търговска сделка можели да договорят срок за изпълнение на парично
задължение не повече от 60 дни, което в настоящия случай било изпълнено с
издаване на фактурата; когато ставало въпрос за периодични плащания,
правото на събиране на задължението по неплатена фактура трябвало да се
упражни в тригодишен срок от издаване на фактурата, като паричното
задължение по фактурата следвало да бъде изпълнено в срок от 14 дни от
получаване на същата или от покана за плащане. След изтичане на този срок
длъжникът изпадал в забава. Сочи, че освен уведомителното писмо - покана,
до ответника били изпращани по имейл всички документи, проформа
фактури, фактури, и станало ясно и неговото нежелание за плащане на
дължими суми по фактурите. Иска се отмяната на обжалваното съдебно
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в
пълен размер. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемия „Т. – С. 2***” ООД, гр.К., в
който се сочи, че същата е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „П.-*“
ЕООД, гр. П., против „Т. С. 2*“ ООД осъдителен иск за сумата 16 184,16
лева, с формулирано искане /петитум/ сумата да е дължима по фактура
№****/30.04.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
наем на строителен инвентар с №040/14.04.2017г., със срок на договора - 30
календарни дни, считано от датата на подписване на договора и до
12.05.2017г., с уговорена месечна наемна цена от 16 184 лева с ДДС, за
предадения с приемо-предавателен протокол на 14.04.2017г. строителен
инвентар, като наемната цена била дължима авансово и първата вноска била
платима в деня на подписване на договора. Поради отправено от наемателя
искане за продължаване на срока на договора и ползване на наетия
строителен инвентар до месец февруари 2018г., не било платено задължение
от 16 184,16 лева с ДДС по фактура №****/30.04.2018г., като ищецът излага
твърдения, че наемателят чрез управителя си заявява, че след продължаването
на договора за наем ще плаща наем чрез друго търговско дружество – „А. Б.“
ЕООД, с ЕИК ****, и общо дължимата сума от последното е 153 761,14 лева
за наем, изгубено, брак и ремонт.
2
Ответникът оспорва иска и отрича да дължи исковата сума, тъй като
представената към исковата молба фактура била с получател „А. Б.“ ЕООД,
като не оспорва, че на 14.04.2017г. между ищеца и ответника е сключен
договор за наем на строителен инвентар за срок от 30 календарни дни; сочи,
че съгласно т.7.2 от този договор действието му се продължава само при
изрично желание на наемателя и подписване на допълнително споразумение
към договора за наем, като ответникът не е изразявал такова желание и не е
подписвал анекс за продължаване срока на договора. Възразява за процесния
период от 13.07.2017г. до 11.08.2017г. между страните да съществува наемно
правоотношение и твърди, че за този период ответникът не ползва процесния
строителен инвентар. Възразява, че паричното вземане, предмет на иска, е
погасено по давност в негова полза.
От фактическа страна съдът съобрази следното:
Между страните не е налице спор относно сключения между тях договор за
наем №040/14.04.2017г., по силата на който наемодателят – „П. *“ ЕООД, е
отдал на наемателя „Т. С. 2**“ ООД за временно и възмездно ползване
строителен инвентар, описан в Приложение №1 към договора, което, както и
договора, са подписали на 14.04.2017г. Ползването на инвентара е уговорено
срещу наемната цена от 16 184,16 лева с ДДС, платими по проформа фактура
№ ***/11.05.2017г., за срок на наема от 30 календарни дни, „считано от
14.042017г. до 12.05.2017г. – от датата на приемно-предавателния протокол
до окончателното връщане на инвентара“ /т.2 от договора/, като наемните
вноски се заплащат авансово от наемателя на наемодателя и първата е
платима в деня на подписване на договора за наем. Уговорено е предаване и
приемане на инвентара и неговото състояние при сключване и прекратяване
на договора да се удостоверява с приемно-предавателни протоколи /т.4.1/,
при връщане на инвентара преди изтичане на наемния срок наемодателят да
не дължи „нищо“ /т.6.10/, при забава на връщането му след наемния срок
наемателят да заплаща наем за всеки просрочен ден, пропорционален на
дължимия наем /т.6.12/, а в случай на противопоставяне от страна на
наемодателя, наемателят да дължи обезщетение и да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор /т.7.6/.
Същевременно с т.7.2 е постигнато съгласие, че действието на договора може
да бъде продължено, ако в еднодневен срок преди изтичането му наемателят
изяви изрично писмено желание за това и страните подпишат допълнително
споразумение /анекс/ към договора за наем. Издадена е процесната фактура
№000000****/30.04.2018г. за сумата 16 184,16 лева с ДДС, с която е
фактуриран наем на рамково фасадно скеле, куки и жабки, за период от
13.07.2017г. до 11.08.2017г., получател по която е „А. Б.“ ЕООД, гр.К., с
управител Т. Т., който е и управител на „Т. С. 2***“ ООД, и който постигнал
устно съгласие с управителя на „П. *“ ЕООД наемните вноски по процесното
правоотношение да се плащат от „А. Б.“ ЕООД.
От събраните гласни доказателства показанията на св.Д. се установява, че
срокът на договора бил продължен с устна уговорка на двамата управители и
ищцовото дружество не се противопоставило да се продължи ползването на
3
отдадения под наем инвентар; също така страните постигнали съгласие
наемните вноски по процесния договор за наем да се плащат от трето на
спора лице - „А. Б.“ ЕООД, което дружество плащало същите от м.юни 2017г.
При така установеното от фактическа страна, при извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно по
основните въпроси.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения
материал. Въззивният съд счита, че доказателствата са правилно анализирани
и оценени и не следва да преповтаря техния анализ.
Впрочем, по фактите спор между страните няма. Спори се по правните
изводи. Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд, изложени в атакуваното решение. Същите са подробни, обективни,
обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.
С оглед наведените с въззивната жалба оплаквания, които касаят
единствено и само прекъсване на давността по ЗЗД, следва да се добави и
следното:
Спирането на давността предполага възникването на определено събитие,
до началото на което давността е текла и след преустановяването на което,
давността продължава да тече. Т.е., това е обстоятелство, визирано в закона,
което спира действието на давността, след изчезването на което давността
продължава да тече. Основанията за спиране на погасителната давност са
уредени в чл.115 ЗЗД, като нито едно от тях не е налично или относимо по
настоящия казус.
Прекъсването на давността представлява едно по-радикално действащо
върху погасителната давност обстоятелство. Според чл.117 ЗЗД, правното
значение на погасителния срок се заличава и започва да тече нова давност, а
ако прекратяването е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога 5 години.
Прекратяването има предвид такива юридически факти, действия, които
показват, че кредиторът е предприел активни действия за събирането на
вземанията си.
Основанията за прекратяването на погасителната давност са уредени в чл.
116 ЗЗД и са следните:
1. Давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника – когато
длъжникът признае вземането на кредитора, това означава, че той прави отказ
от възможността, която му се дава в резултат на изтекла погасителна давност,
да откаже изпълнението на задължението си.
Признаването на вземането на кредитора става изрично (когато длъжникът
4
директно изпълни задължението си или като признае дълга си, но иска
отсрочка, разсрочване, опрощаване на задължението си и т.н.) или чрез
конклудентни действия (напр. като длъжникът си плати лихвите).
2. Давността се прекъсва с предявяването на иск/възражение от страна на
кредитора срещу длъжника – става въпрос за иск на кредитора срещу
длъжника, който трябва да има за предмет вземането, което ще се погаси.
Този иск може да е всякакъв (първоначален или последващ). Прекъсването на
давността важи само тогава, когато искът на кредитора е уважен от съда. В
противен случай (ако искът бъде отхвърлен) ще има само спиране на
давността.
3. Давността се прекратява и с предприемане на действия за принудително
изпълнение – в този случай се прекратява изпълнителната давност (напр. при
вадене на изпълнителен лист).
В настоящия казус ищецът не доказва по един категоричен и безспорно
установен начин наличието на която и да е от горните предпоставки за
прекъсване на давността. Действително, с показанията на св. П. Д. се е опитал
да наведе такива /посочените в т.1 - признаването на вземането от длъжника/,
но същите са общи, неконкретни, и не установяват кога длъжникът е признал
дълга си, но е поискал отсрочка, заради което процесната фактура била
издадена по-късно. Това от своя страна е от значение за изхода на спора, за да
се съобрази от кой момент би била прекъсната давността. Също така, с оглед
твърденията на въззивника/ищец в първоинстанционното производство, за
това, че изпратил уведомително писмо /покана за доброволно плащане/,
водени били телефонни разговори между управителите на двете дружества,
осчетоводена била издадената процесна фактура № ****/30.04.2018г., следва
да се отбележи, че действително по делото има данни за отправена покана за
доброволно плащане, но тя е била отправена след срока по чл. 11, б.“в“ ЗЗД;
същото се отнася и до съставянето и осчетоводяването на процесната
фактура; а по отношение на останалите твърдения, и по- конкретно кога са се
случили те, което е от значение да се съобрази от кой момент би била
прекъсната давността – същите останаха недоказани в процеса.
В обобщение, предявеният иск се явява неоснователен като недоказан, и
като такъв следва да се остави без уважение, до какъвто извод е достигнал и
първоинстанционния съд. Поради съвпадане в правните изводи на двете
съдебни инстанции и след преценка, че районният съд е постановил едно
валидно, допустимо и правилно решение, на осн. чл.272 ГПК същото следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора и при претенции и на двете страни за възлагане в
тяхна полза на деловодни разноски за въззивната инстанция, такива се
следват в полза на въззиваемото дружество и следва да се възложат в тежест
на въззивника, съобразно приложения на л.25 от въззивното производство
договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплатени в брой на
адв. Б. 960лв. за процесуално представителство на „Т. С. 2***“ ООД по
настоящото в.гр.д. № 165/2021г. по описа на КОС.
5
На основание чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК, с оглед цената на иска и
доколкото настоящият спор е търговски такъв, въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260202/24.06.2021г., постановено по гр. д. №
213/2021г. по описа на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА „П.-*“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. „К.“ №*, с управител А. З. П., да заплати на „Т. С. 2*“ ООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „О.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*,
сумата в размер на 960лв., представляваща направени във въззивното
производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал.
3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6