Разпореждане по дело №1412/2022 на Административен съд - Варна

Ревизията по чл.122 от ДОПК срещу Б.А. е проведена на две основания: чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – налични данни за укрити доходи или приходи и по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК – декларираните и/или получени доходи, приходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на данъчно-задълженото лице за ревизирания период (налице е превишение на разходите над приходит/доходите).

Органите по приходите са определили по реда на чл.122 ал.1 от ДОПК основа за облагане по ЗДДФЛ по отношение на Б.А., както следва:

1.      За 2016г. определената данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, за облагане по ЗДДФЛ е в размер на 18 103.76 лева, след приспадане на задължителните осигурителни вноски. Същата е формирана от 27 600 лева (внесена сума по банкова сметка ***, която не е била декларирана от нея) + 2 220 лева (деклариран доход от стоп.дейност в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ) + 2 711.43 лева (установено превишение на разходите, в резултат на което са определени доходи в общ размер от 32 531.43 лева. От тях са приспаднати 8 132.86 лева (25% нормативно признати разходи) и 6 294.81 лева (дължими ЗОВ). Установен е размер на дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ – 1810.38 лева, внесен данък 36 лева и данък за довнасяне 1 774.38 лева. Начислена е лихва за периода от 01.05.2017г. – 19.07.2021г. в размер на 759.59 лева;

2.      За 2017г. определената по реда на чл.122 ал.2 от ДОАПК основа за облагане по ЗДДФЛ в размер на 24 397.20 лева, след приспадане на задължителните осигурителни вноски. Същата е формирана от 41 722.50 лева (внесена сума в банкова сметка *** Б.А., която не е декларирана от нея) + 1970 лева (деклариран доход от стоп.дейност в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ) + 1 441.89 лева (установено превишение на разходите над приходите), в резултат на което са определени доходи в общ размер от 45 134.39 лева. От тях са приспаднати 11 283.59 лева (25% норм.признати разходи) и 9 453.60 лева (дължими ЗОВ). Установен е размер на дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ – 2 439.72 лева, от който е внесен 147 лева, данък за довнасяне в размер на 2 292.72 лева. начислена лихва за периода от 01.05.2018г. до 19.07.2021г. в размер на 749.02 лева;

3.      За 2018г. определената по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК основа за облагане по ЗДДФЛ в размер на 25 394.40 лева. същата е формирана от 40 500 лева (постъпила сума по банкова сметка ***, която не е била декларирана от нея) + 6 380 лева (деклариран доход от стоп.дейност в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ), в резултат на което са определени доходи в общ размер от 46 880 лева. От тях са приспаднати 11 720 лева (25% норм.признати разходи) и 9 765.60 лева (дължими ЗОВ). Установен е размер на дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 2 539.44 лева, от който внесен е 286 лева и данък за довнасяне в размер на 2253.44 лева. Начислена лихва за периода 01.05.2018г.-19.07.2021г. в размер на 507.69 лева.

Следователно, за да определят, че са налице данни за укрити (недекларирани доходи) и съответно, че е налице превишение на разходите над приходите през ревизирания период, органите по приходите са установили, че по сметките на Б.А. през периода 2016г.-2018г. са постъпили общо 109 822.50 лева, за които тя твърди, че не са от стопанска дейност, поради което не е трябвало да бъдат декларирани.

Жалбоподателката твърди, че е получила от А. К., с който пояснява, че живеят на семейни начала, сумата от 104 232 лева, както следва: през 2016г. е получила от него 33 232 лева, през 2017г. е получила 33 000 лева и през 2018г. е получила 38 000 лева.

В същото време, А. К.е декларирал в Италия, където работи следните доходи: за 2015г. – 20 421.60 евро, за 2016г. – 20 507.15 евро и за 2017г. – 20 455.29 евро. Жалбоподателката твърди, че през ревизирания период 2016г.-2018г. освен тези доходи А. К.е получил няколко кредити: от фонд TFR в размер 17000 евро, от Агос в размер на 26 637 евро и от взаимоспомагателна каса 10 000 евро.

При формиране на салдото в началото на 2016г., органите по приходите са взели предвид получените от Т. Аянов с платежни нареждания парични средства през 2015г. – 6282.84 евро и 5012.38 евро или общо 11 295.22 евро и са изчислили, че на 01.01.2016г. жалбоподателката е разполагала по банковите си сметки със сумата от 28 579 лева, в която е включена и левовата равностойност на 11 295.22 евро, преведени от бащата на Б.А..

Жалбоподателката оспорва обстоятелството, че парите, които е получила от баща си са взети предвид от органите по приходите при изчисляване на началното салдо към 01.01.2016г.

Органите по приходите са взели предвид при съпоставката на разходите към приходите и месечната издръжка от 300 лева (3600 лева), която е била изплатена от бившия съпруг на жалбоподателката към непълнолетния им син, както следва през 2017г. – 1800 лева и през 2018г. – 2700 лева.

Жалбоподателката, смята, че в действителност, месечната издръжка на сина й не е била включена от данъчните органи.

Съдебното производство не представлява нова ревизия, а проверка на фактите и обстоятелствата, изложени в оспорения ревизионен акт. Тоест, не могат да се включват нови факти и обстоятелства включително нови средства с друг произход, различен от установеното в хода на ревизионното производство.

От гореизложеното става ясно, че в тежест на жалбоподателката е да докаже, че А. К.е разполагал през периода 2016г., 2017г. и 2018г. със средства над сумата 104 232 лева, които в жалбата се твърди, че са били предоставени от него, като се вземат предвид и обичайните разходи за живот нужни на А. К.и семейството му през същия период.

След като жалбоподателката оспорва, че органите по приходите не са включили в изчисленията си сумите дадени от баща й и на сина й от неговия баща, в задачата на вещото лице може да бъде включен въпрос, който да установява това обстоятелство.

Отделно от това, не е необходимо да се изчисляват допълнителни разходи за издръжка на семейството на жалбоподателката, защото предмет на ревизията е превишение на разходите над приходите, т.е. допълнителното включване на разходи би увеличило тази разлика. Предвид това, в тежест на жалбоподателката е да докаже наличието на приходи и техния произход през ревизионния период, които не са подлежали на деклариране (т.е. не са били от стопанска дейност) и чийто сбор надвишава сторените разходи за живот и за покупка на недвижим имот през 2018г. в размер на 97 791 50 лева.

Воден от изложеното, съдът намира за необходимо да преформулира задачата към вещото лице, определена първоначално с разпореждане № 5059/19.04.2023г. като включи два варианта:

Първи вариант: Вещото лице да изчисли началното салдо за всяка от ревизираните години като включи в него сумите, внесени по банковите сметки на жалбоподателката; в приходната част включи издръжката от бившия съпруг на жалбоподателката в размер на 300 лева месечно (3600 лева годишно) съгласно изпълнителния лист и др.документи по делото, както и сумите, преведени на жалбоподателката по банков път с платежни нареждания от Т. А., също така да включи суми получени от А. К.след като от неговите официално декларираните пред италианските власти доходи приспадне минимално необходимата издръжка за живот в Италия за А. К.и непълнолетния му син. И да изчисли дали е налице превишение на разходите над приходите на жалбоподателката за всяка от годините, както вземе предвид и закупения през 2018г. недвижим имот по цената посочена в нотариалния акт. Както и да изчисли данъчната основа като прибави и декларираните от жалбоподателката годишни доходи. Да изчисли и дължимия данък като приспадне нормативно признатите разходи и дължимите осигурителни вноски, както и да изчисли лихвите за съответните данъчни периоди.

Втори вариант: Вещото лице да изчисли началното салдо за всяка от ревизираните години като включи в него сумите, внесени по банковите сметки на жалбоподателката; в приходната част включи издръжката от бившия съпруг на жалбоподателката в размер на 300 лева месечно (3600 лева годишно) съгласно изпълнителния лист и др.документи по делото, както и сумите, преведени на жалбоподателката по банков път с платежни нареждания от Т. А., нейните декларирани доходи от стопанска дейност за всяка от годините. Както и да включи сумите предоставени на жалбоподателката от А. К., а именно: през 2016г. е получила от него 33 232 лева, през 2017г. е получила 33 000 лева и през 2018г. е получила 38 000 лева. Вещото лице да изчисли налице ли е превишение на разходите над приходите за всяка от ревизираните години като вземе предвид и закупения от жалбоподателката през 2018г. недвижим имот на стойност 97 791.50 лева, като определи и данъчната основа и дължимия годишен данък по ЗДДФЛ ведно с лихвата за съответния период на забава.

Горното налага пренасрочване на делото за друга дата и час.

Воден от изложеното, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОТМЕНЯ свое разпореждане № 5059/19.04.2023г., като вместо него постановява

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със следната задача:

Вещото лице като се запознае с материалите по делото да изготви заключение в два варианта:

Първи вариант: Вещото лице да изчисли началното салдо за всяка от ревизираните години като включи в него сумите, внесени по банковите сметки на жалбоподателката; в приходната част включи издръжката от бившия съпруг на жалбоподателката в размер на 300 лева месечно (3600 лева годишно) съгласно изпълнителния лист и др.документи по делото, както и сумите, преведени на жалбоподателката по банков път с платежни нареждания от Т. А., също така да включи суми получени от А. К.след като от неговите официално декларираните пред италианските власти доходи приспадне минимално необходимата издръжка за живот в Италия за А. К.и непълнолетния му син. И да изчисли дали е налице превишение на разходите над приходите на жалбоподателката за всяка от годините, както вземе предвид и закупения през 2018г. недвижим имот по цената посочена в нотариалния акт. Както и да изчисли данъчната основа като прибави и декларираните от жалбоподателката годишни доходи. Да изчисли и дължимия данък като приспадне нормативно признатите разходи и дължимите осигурителни вноски, както и да изчисли лихвите за съответните данъчни периоди.

Втори вариант: Вещото лице да изчисли началното салдо за всяка от ревизираните години като включи в него сумите, внесени по банковите сметки на жалбоподателката; в приходната част включи издръжката от бившия съпруг на жалбоподателката в размер на 300 лева месечно (3600 лева годишно) съгласно изпълнителния лист и др.документи по делото, както и сумите, преведени на жалбоподателката по банков път с платежни нареждания от Т. А., нейните декларирани доходи от стопанска дейност за всяка от годините. Както и да включи сумите предоставени на жалбоподателката от А. К., а именно: през 2016г. е получила от него 33 232 лева, през 2017г. е получила 33 000 лева и през 2018г. е получила 38 000 лева. Вещото лице да изчисли налице ли е превишение на разходите над приходите за всяка от ревизираните години като вземе предвид и закупения от жалбоподателката през 2018г. недвижим имот на стойност 97 791.50 лева, като определи и данъчната основа и дължимия годишен данък по ЗДДФЛ ведно с лихвата за съответния период на забава.

ПРЕНАСРОЧВА делото за разглеждане на 31 януари 2024г. от 16:00ч., за когато да бъдат призовани двете страни и вещото лице Х.Б., на който да бъде изпратен препис от настоящото разпореждане.

Съдия: