РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 13.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15731 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът С.И.П. твърди, че към м.ноември 2009 г.
заемала длъжността „инспектор, разузнавач V степен” в сектор 04 Изпиране на
пари на отдел „Корупция и изпиране на пари” към ДПОТП при ГДКП-МВР. Поддържа,
че спрямо нея било незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение /по
досъдебно производство № 13-П/2009 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №4-3215/2009
на СГП /за извършени престъпни деяния по чл.319 а, ал.4, вр. ал.1 вр. чл.26 НК,
за това че при условията на продължавана престъпна дейност с множество деяния
извършени в периода 2006 г.-2009 г. е осъществила компютърно престъпление,
описано подробно в исковата молба и по чл.387, ал.1, вр. чл.26 НК, за това че
при условията на продължавана престъпна дейност с множество деяния извършени в
периода 2006 г.-2009 г. в длъжностното си качество на държавен служител от
структурното звено на МВР, дирекция ПОТП заемащ длъжността разузнавач IV
степен, кат.Г, инспектор, оперативен работник в отдел Корупция е злоупотребила
със своето служебно положение и не е изпълнила задълженията си по служба.
Поддържа, че при извършения й личен обиск й били
иззети мобилен телефон Нокия Е66 и флаш памет. Бил извършен обиск на кабинета
й, на личния й автомобил и нейното жилище, като били иззети домашния компютър
на нейният приятел и компакт дискове. Била и наложена мярка „задържане” за срок
до 72 часа по чл.64, ал.2 НПК, като след приключване на разпита й била
приведена в следствения арест в гр.София, ул.********.
На втория ден от задържането й в следствения арест
от преживения стрес и лошите хигиенни условия получила инфекция, придружена с
остри болки в коремната област и кървене. Непосредствено след изтичане на
наложената й мярка посетила специалист – гинеколог, според който следвало да й
бъде извършена операция – получила възпаление на единия яйчник и маточната
тръба. На 27.11.2009 г. й била извършена лапароскопична оперативна интервенция,
като възстановителния й период продължил до края на м.март 2010 г.
На 18.11.2009 г. била отстранена от длъжност, като
със заповед № К-1191/02.02.2010 г. била възстановена на работа, но следвало да
ползва отпуск поради болест в продължение на шест месеца – до 29.03.2010 г.
Освен това след връщането й на работа следвало да бъде преназначена на друга
длъжност – по-ниска с оглед обстоятелството, че не притежава достъп до
класифицирана информация.
В хода на производството не били събрани
доказателства за извършване на престъпното деяние по чл.319а, ал.4 вр. ал.1
вр. чл.26 НК и срещу ищцата бил внесен обвинителен акт за извършване на
другото престъпно деяние. Било образувано НОХД № 15126/2012 г. по описа на
СРС, 21 с-в, по което била постановена оправдателна присъда. По
подаден протест на СРП делото било върнато от СГС за ново разглеждане от СРС.
По образуваното НОХД № 15381/2015 г. по описа на СРС, 1 – ви състав било
издадено разпореждане на 15.01.2016 г., с което съдебното производство било
прекратено, а делото върнато на СГП. На 21.06.2016 г. било издадено
постановление за прекратяване на наказателното производство с мотив, че две
години по-рано със законодателни промени, публикувани в ДВ, бр.53 от 27.06.2014
г. престъпното деяние, за което й било повдигнато обвинение е
декриминализирано.
В допълнителна молба поддържа твърдения, че е
получила постановлението на 28.06.2016 г., като не е обжалвала същото.
Поддържа твърдения, че в резултат на тези незаконни
действия на П. е претърпяла множество неимуществени вреди, изразяващи се в
изпадане на депресивни състояния, страх, раздразнение, агресия, потиснатост,
срам от познатите й, които постепенно се дистанцирали от нея, заради
повдигнатите й обвинения, което придобило медиен отзвук.
По твърдения, след направено прессъобщение от
страна на П., делото било отразено и проследено от всички национални
телевизионни медии, като репортажи били излъчени и в централните новинарски
емисии на водещите ТВ канали – БНТ 1, БТВ, Нова телевизия и др.
По твърдения, името й било опетнено и във водещите
вестници, които описва.
Твърди, че преживените душевни болки и морални
страдания се явяват пряка и непосредствена последица, както от незаконно
повдигнатото й обвинение. Излага подробни правни и фактически доводи за това.
Ищцата твърди, че ответникът П.НА Р.Б.следва да
отговаря имуществено за повдигнатото й обвинение и претендира обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 60000.00 лв. Претендира законната лихва от
23.06.2016 г. /дата на прекратяване на производството/ до окончателно
погасяване на задължението, чийто размер до датата на подаване на исковата
молба е 2922.50 лв.
В допълнителна молба от 05.05.2017 г. поддържа, че
срещу нея е било повдигнато обвинение, което не е било доказано. Поддържа, че
наказателното производство е било прекратено, поради това че извършеното деяние
не е престъпление. Освен това от датата на декриминализиране на съставът до
датата на прекратяване на производството е изминал период от две години. Уточнява,
че не претендира обезщетение за лошите хигиенни условия в мястото за
изтърпяване на наложената й мярка „задържане”.
В срока за
писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът П.НА Р.Б.изразява следното
становище: Оспорва, като недопустима претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за неоправдано дългия период на проведеното наказателно
производство – шест години, като излага правни и фактически доводи, че същата
подлежи на разглеждане по друг ред, процедура и ангажиране отговорността на
компетентния орган. Оспорва по основание и размер претенциите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. Прави възражение, че
същите са завишени по размер; не са съобразени с обстоятелството, че воденото
наказателно производство за извършено от ищцата престъпно деяние по чл.387,
ал.1 вр. чл.26 НК е било законно до влизане в сила на изменението на
разпоредбата на чл.371, ал.1, б”в” НК производството по което е било прекратено
с постановление от 21.06.2016 г.
Изразява правни и фактически доводи, че обвинението
за посоченото престъпно деяние е било законно до влизане в сила на посочената
законодателна промяна. Освен това, по твърдения към датата на приемане на
сочената законодателна промяна производството е било в неговата съдебна фаза,
като едва след връщането му на П. на 20.05.2016 г. е било постановено и
прекратителното постановление от 23.06.2016 г.
Оспорва фактическите и правни доводи на ищеца за
причинени му неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с повдигнатото
обвинение, което се явява незаконно за един определен период от време. Оспорва
наличие на пряко причинно следствена връзка между задържането на ищцата за 72
часа и влошаването на здравословното й състояние, както и последвалата
оперативна интервенция. Излага становище, че заболяването е от такъв характер,
че изключва връзка с инцидентната проява по наказателното производство и
посочения резултат.
Прави възражение, че за лошите условия в арестите
отговорността не е на П..
Оспорва пасивната легитимация и по отношение на
оплакванията на ищцата свързани с реализираната й дисциплинарна отговорност и
отнемане на достъп до класифицирана информация.
Оспорва фактическите твърдения П. да е правила
изявления пред медиите във връзка с воденото срещу ищцата наказателно
производство. По твърдения, медийният интерес е бил свързан с изявления на
длъжностни лица при работодателя на ищцата. Прави възражение, че П. не е
разпространявала данни за разследването и не е уведомявала колеги, близки,
приятели и познати на ищцата за обвинението.
Изразява становище, че обвиненията повдигнати на
ищцата се отнасят за леки престъпления, спрямо ищцата не е била взета мярка за
неотклонение извън приложената спрямо нея мярка за процесуална принуда –
задържане под стража за 72 часа, а производството е било прекратено поради
декриминализиране на състава по обвинението. Оспорва, като завишени по размер
претенциите с излагане на правни и фактически доводи в тази насока.
Оспорва, като неоснователна претенцията за
мораторна лихва върху обезщетението. Изразява становище, че постановлението за
прекратяване е било връчено на ищцата на 03.07.2016 г. и поради това не е
влязло в сила към 23.06.2016 г. Излага правни и фактически доводи, за това че
мораторна лихва върху търсено обезщетение за незаконно обвинение се дължи от
влизане в сила на акта, от който са претърпяни вреди.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и в хода на производството се установи, чрез събраните
доказателства в т.ч. и чрез приложеното наказателно производство - НОХД №
15126/2012 г. по описа на СРС, 21 с-в и НОХД № 15381/2015 г. по описа на СРС, 1
– ви състав, че на 16.09.2009 г.
С.И.П. е била привлечена като обвиняема за извършване на престъпни деяния по
чл.319а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 НК и по чл.387, ал.1 вр. чл.26 НК. С
постановление от същата дата спрямо ищцата е била взета и мярка за процесуална
принуда „задържане за срок до 72 часа“ на основание чл.64, ал.2 НПК.
Установява се, че на 16.11.2009
г. на П. е бил извършен личен
обиск, като са били иззети описаните в съставения протокол по реда на чл.164,
ал.1, т.2 НПК движими вещи.
На посочената дата – 16.11.2009
г. е било извършено претърсване в дома на П. като са били иззети
описаните в съставения протокол движими вещи.
Установява се, че с постановление на СГП от 16.11.2009 г. П. е била задържана по образуваното сл.д.№
13-П/2009 г. по описа на Следствен отдел при Градска прокуратура в ареста на
ул.М. Г.В. за срок от 72 часа – до
19.11.2009 г., 18.00 часа.
В производството се установява, че срещу С.П. е водено досъдебно
производство № 13-П/2009 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №4-3215/2009 на СГП /за
извършени престъпни деяния по чл.319 а, ал.4, вр. ал.1 вр. чл.26 НК, за
това че при условията на продължавана престъпна дейност с множество деяния
извършени в периода 2006 г.-2009 г. е осъществила компютърно престъпление,
описано подробно в исковата молба и по чл.387, ал.1, вр. чл.26 НК, за
това че при условията на продължавана престъпна дейност с множество деяния
извършени в периода 2006 г.-2009 г. в длъжностното си качество на държавен
служител от структурното звено на МВР, дирекция ПОТП заемащ длъжността
разузнавач IV степен, кат.Г, инспектор, оперативен работник в отдел
Корупция е злоупотребила със своето служебно положение и не е изпълнила
задълженията си по служба.
По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 15126/2012 г. по описа
на СРС, 21 с-в, по което била постановена оправдателна присъда, но по подаден
протест на СРП делото било върнато от СГС за ново разглеждане от СРС.
По образуваното НОХД № 15381/2015 г. по описа на СРС, 1 – ви състав било
издадено разпореждане на 15.01.2016 г., с което съдебното производство било
прекратено, а делото върнато на СГП.
С Постановление на СГП за прекратяване на наказателното производство от
21.06.2016 г. наказателното производство водено срещу П. било прекратено на
основание чл.243, ал1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК поради несъставомерност на
инкриминираните деяния по чл.387, ал.1 вр. чл.26 НК, като в мотивите на същото
е посочено, че две години по-рано със законодателни промени, публикувани в ДВ,
бр.53 от 27.06.2014 г. престъпното деяние, за което й било повдигнато обвинение
е декриминализирано.
Установява се, че на 18.11.2009 г. ищцата е била отстранена от длъжност,
като със заповед № К-1191/02.02.2010 г. била възстановена на работа на
длъжността „инспектор – разузнавач V степен” в сектор 04 Изпиране
на пари на отдел „Корупция и изпиране на пари” към ДПОТП при ГДКП-МВР от
25.12.2009 г. считано от датата на отстраняване – 18.11.2009 г.
Чрез показанията на свидетеля Й.К.П./във фактическо съжителство с ищцата/,
преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК при съобразяване евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора се
установява, че в резултат на образуваното производство ищцата се променила
отрицателно. Спряла да общува с близки и приятели, затворила се и била
напрегната. Спряла да общува и с него за известно време, отчуждила се. Преди
това била весела, купонджийка, а след това съседи и приятели се отдръпнали от
нея. Състоянието й малко се подобрило след като забременяла. Още при самото й
задържане и след това в дома им идвали журналисти, звъняли на съседите,
отразено било в новините по телевизиите нейното задържане. Към настоящият
момент, според свидетеля П. ищцата е още напрегната, не е възстановена от
преживяния стрес въпреки прекратяването на наказателното производство.
Свидетелят П. установява, че преди да бъде задържана ищцата са правили
изследвания във връзка с желанието им тя да забременее, правени й били някакви
инжекции. Първото им дете се родило през м.август 2011 г.
Чрез показанията на свидетеля С.А.Г.се установява, че преди да бъде
образувано наказателното производство срещу П. тя се проявявала като деен
професионалист, много добър емоционален приятел и човек. След това тя страняла
от колегите и те странели от нея. Всички колеги виждали, че в медиите са
написани неща, които нямали нищо общо с истината.
Чрез констатациите на приетата в производството СПЕ се установява, че
вследствие задържането на ищцата в следствения арест при нея е настъпило
адаптационно разстройство – остра стресова реакция / остра кризисна реакция,
кризисно състояние/. След това възникнали негативни емоционални преживявания
/чувствала се озлобена и предадена, имала непълноценен сън и вътрешно
напрежение, станала по – затворена, изолирала се от колегите и от познатите си,
намалила контактите си до минимум/, които са нарушили обичайното й психично
функциониране. Според извършеното изследване от експерта е установено, че при
ищцата не е установено трайно увредено психично състояние и не е необходимо
провеждане на някакво медикаментозно лечение.
Според приетата в производството СМЕ на д-р А.Б.Н., д.м. и събраната в
производството медицинска документация се установява, че на 27.11.2009 г. на
ищцата е била проведена оперативна интервенция
в резултат на гинекологично заболяване – ендометриоза, което заболяване
не може да бъде свързано с хигиенни
условия. От своя страна като всяко заболяване същото би могло да се влоши при
липса на хигиена и състояние на стрес при индивида. Степента на утежняване на
общото медицинско състояние е строго индивидуална и подлежи на преценка от
лекар.
Чрез констатациите на експерта д-р В.И.С. по представената СМЕ /л.133 по
делото/ се установява, че ищцата е страдала от генитална ендометриоза и
хроничен възпалителен процес в аднексите. Според експерта, лошите хигиенни
условия в ареста биха могли да доведат до обостряне на възпалителния процес в аднексите.
От своя страна, преживеният стрес от ищцата би могъл да доведе до обостряне на
съществувалите хронични заболявания.
Чрез представената производството деловодна справка /л.110 по делото/ се
установява, че ищцата е получила Постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 21.06.2016 г. на 03.07.2016 г., за което е била
оформена съответната разписка.
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление,
или, поради това че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
На основание чл.4 ЗОДОВ и според дадените разяснения с ТР № 3/22.04.2005 г.
на ОСГК и ТР № 5/2013 на ОСГК, по реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното
лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта,
действието или бездействието на държавния орган - т.е. ако изобщо не са
регламентирани в закона, или ако противоречат на материални и процесуални
норми.
Правозащитните органи представляват държавата като процесуални
субституенти, като специалната отговорност по чл.2 ЗОДОВ е за вреди от
неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално
законосъобразна, а вината е без правно значение, тъй като при обективната
отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без
значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице,
то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение
в извършване на престъпление рискът е за П., на която е предоставена държавната
функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на
неоснователно обвинение от П. на РБ не биха настъпили каквито и да било вреди.
Поради това, държавата отговаря чрез П. по искове за обезщетение за вреди в
случаите, в които наказателното производство е прекратено, поради това че
извършеното деяние не е престъпление. Това е така, тъй като този правозащитен
орган носи задължението да повдига обвинения за деяния, осъществяващи състав на
престъпление, а не за други неправомерни действия на гражданина / в с.см. -
решение № 183/02.12.2016 г. по гр. д. № 2224/2016 г., III г.о., решение № 244/
25.07.2013 г. по гр. д. № 1205/2012 г., IV г.о., решение № 112/14.06.2011 г. по
гр. д. № 372/2010 г., IV г.о., решение №82/05.04.2017 г. по гр.д.№ 2518/2016
г., ІV г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Съгласно т.8 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС “Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или
амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни.
Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на
действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща
наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва
да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва
да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не
им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на
наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези
хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото
извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата. Ако наказателното производство
продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във
вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе
предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато
за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган
отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди
наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието
амнистирано“.
В случая, съдът намира, че за времето от привличане на ищцата като
обвиняема на 16.09.2009 г. до
датата на влизане в сила на изменение на разпоредбата на чл.371, б“в“ НК с ДВ,
бр. 53/27.06.2014 г.
процесуалните действия на правозащитните органи по образуваното наказателно
производство са били законни. След изменението на посочената разпоредба e предвидено,
че „за престъпления по тази глава носят
отговорност: б”в“ държавните служители в Министерството на вътрешните
работи, когато са извършени във военно време или в бойна обстановка или при
участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия“.
Доколкото по образуваното наказателно производство не е бил налице някой от
посочените обективни признаци на престъплението по чл.387 НК, което е поместено
в раздел ІІІ „Длъжностни престъпления“ на глава ХІІІ „Военни престъпления“ от
наказателния закон с Постановление на СГП от 21.06.2016 г. наказателното
производство е било прекратено. Тъй като по силата на чл.2, ал.2 НК действащата
редакция към този момента на посочената разпоредба представлява по-благоприятен
закон за ищцата П. това автоматично декриминализира разследваното длъжностно
престъпление- отпадане на наказателната отговорност по това престъпление поради
декриминализиране на деянието.
До датата на декриминализиране на деянието /27.06.2014 г./ действията на правозащитните органи са били
законосъобразни. След тази дата обаче последващите актове и действия на П. не
са такива с оглед крайния резултат от наказателното производство – прекратяване
поради несъставомерност на деянието и се явяват релевантни за отговорността по
чл. 2 ЗОДОВ. Следователно, налага се извод за доказаност на първата
предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по
реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ -незаконност
на действията на представители на органи на П..
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, като наказателното производство е било прекратено,
поради това че извършеното деяние не е престъпление.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди- конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по
гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че
съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване
на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното
прилагане на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото,
настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите
обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му
състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в област, която
е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид
данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му,
публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от
него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и
главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението,
за това че обвиненията за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин
на живот, влошаване на отношенията в семейството и на
здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло
възприема. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
Такива са, според съда и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността
на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
Такива, според съда, са и установените обстоятелства за настъпилите промени
в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние. За
установяването им, съдът следва да вземе предвид данните за личността на
увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, положението му в обществото, работата му и др. под.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното обвинение срещу С.П. е продължило от 27.06.2014 г. /датата на декриминилизиране на деянието/
до 11.07.2016 г. /дата на стабилизиране на постановлението за прекратяване/ или
две години и четиринадесет дни.
Доколкото в този период не е била взета спрямо ищцата мярка за процесуална
принуда „задържане“, съдът намира че не следва да отчита като обуславящ по-висок
размер обезщетение този обективен факт съществуващ към датата след повдигане на
обвинението – 16.11.2009 г.
Идентичен извод се налага и за установеното в производство, че задържането
на ищцата е било отразено в медиите, което се потвърждава от приложените копия
от издания на вестник Телеграф, вестник Стандарт, вестник 24 часа и вестник
Труд в периода 18.11.2009 г. -21.11.2009 г.
Не следва, според настоящия състав като обективен факт, определящ по-висок
размер на обезщетение да бъде отчетено и обстоятелството, че след повдигане на
обвинението П. е била отстранена от длъжност и след това възстановена на
работа. Не така обаче съдът преценява друга последица от отстраняването й от
работа – възстановяването й на работа в друг сектор „Охранителна полиция“ към
01 РУ Полиция при СДВР.
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищцата е понесла
във връзка с неоснователното обвинение морални вреди изразили се в тревоги,
притеснения, грижи за обвинението в извършване на соченото престъпление от общ
характер; негативни емоции и притеснения от обвиненията и това което предстои за нея след
приключване на производството. Несъмнено тези обстоятелства се установяват чрез
показанията на свидетелите Й.К.П.и С.А.Г.. Чрез последните се установи и
негативното отражение на неоснователното обвинение върху психиката на
пострадалия, неговото семейство, социална среда и упражнявана професия.
Допълнително, чрез констатациите на приетата в производството СПЕ се
установи, че вследствие задържането на ищцата в следствения арест при нея е
настъпило адаптационно разстройство – остра стресова реакция / остра кризисна
реакция, кризисно състояние/.
Съдът, съобрази и възрастта на ищеца, както и обстоятелството, че същият е
с изградена семейна среда, социални контакти и работа.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 2000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 60000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази, че в производството не бяха
доказани фактическите твърдения на ищцата, че в пряка причинно-следствена
връзка с неоснователното обвинение срещу нея са й били причинени здравословни
усложнения, които са наложили извършването на оперативна интервенция. Чрез
констатациите на приетите в производството СМЕ на д-р В.И.С. и д-р А.Б.Н. се
установи, че оперативната намеса е била проведена с оглед съществуващо
заболяване на ищцата, а доказване, че същото е било усложнено във връзка с
понесения от ищцата стрес по време на висящност на наказателното производство
и/или във връзка с престоя й в следствения арест за времето от 16.11.2009 г. до
19.11.2009 г. не бе проведено в производство в съответствие с правилата на
чл.154 ГПК, т.е. категорично и без съмнение.
Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване – 11.07.2016 г. до окончателно погасяване на задълженията. Чрез
представените в производството доказателства – деловодна справка се установява,
че Постановлението за прекратяване е било връчено на ищцата на 03.07.2016 г. и
същото е стабилизирано след изтичане на 7-ем дневен срок от тази дата или на
11.07.2016 г.
За времето от 11.07.2016 г. до 16.12.2016 г. размерът на законната лихва
върху сумата 2000.00 лв. определена като обезщетение за причинените
неимуществени вреди възлиза на сумата 88.33 лв. изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на интернет
програма http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Поради това, съдът намира че следва да уважи претенцията за посочения размер.
За разликата над посочената сума до предявения размер 2922.50 лв. претенцията
по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
10.00 лв. и 23.00 лв.-разноски за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на С.И.П., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.*********ап.40, действащ чрез адв.С.Х. от САК, сумата от 2000.00 лв. представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи във връзка
с обвинението в извършване на престъпление от общ характер; негативни емоции и
притеснения от
обвиненията и това, което предстои за нейния живот, семейството и работа след
приключване на производството; негативно отражение на обвинението върху
социалното й общуване - семейна и близка среда, всичките вреди претърпени от
незаконно обвинение по НОХД № 15126/2012 г. по описа на СРС, 21 с-в и НОХД №
15381/2015 г. по описа на СРС, 1 – ви състав за извършване на престъпни деяния
по чл.319а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 НК и по чл.387, ал.1 вр. чл.26 НК,
прекратени с Постановление на СГП за прекратяване на наказателното производство
от 21.06.2016 г. на основание чл.243, ал1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК поради
несъставомерност на инкриминираните деяния по чл.387, ал.1 вр. чл.26 НК при
съобразяване законодателни промени, публикувани в ДВ, бр.53 от 27.06.2014 г. на
разпоредбата на чл.371, б“в“ НК с които престъпното деяние е декриминализирано
по отношение на този субект, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.07.2016 г. г. до изплащането й, чийто размер към 16.12.2016 г. възлиза на
сумата 88.33 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 2000,00 лв. до пълния предявен
размер от 60000,00 лв. като неоснователен и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за
разликата над сумата 88.33 лв. до предявения размер 2922.50 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на С.И.П., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ж.к.*********ап.40, действащ чрез адв.С.Х. от САК, сумата от 10.00
лв.-разноски за държавна такса и сумата 23.00 лв.-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: