Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260285
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 29.06.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Илияна
Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 740 по описа за 2019 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба, изпратена по пощата на 20.08.2019 год. и постъпила в съда
на 22.08.2019
год., от Л.П.А. против
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД. Предявени са обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно
произшествие.
Исковите претенции се
основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на *** год. в ***, при управление
на л.а. „Ситроен Саксо“ с рег. № *** и предприемане на маневра завой наляво,
навлизайки в ул. ***, водачът на лекия автомобил Ц.Н. нарушила правилата за
движение по пътищата, отнела предимството на праводвижещия се ищец, който
управлявал мотоциклет „Кавазаки“ по ул. „***” и въпреки задействането на
спирачната му система, настъпил удар между управлявания от ищеца мотоциклет и
лекия автомобил – съответно в задната част на лекия автомобил и предната част
на мотоциклета. Мотоциклетът се приплъзнал хоризонтално, след което настъпил
удар между ищеца и л.а. „Опел Астра“, който се движел по посока от гр. *** към гр. ***. Ударът по тялото на
мотоциклетиста бил в областта на шията.
Ищецът бил откаран по спешност в болница, в
която му била извършена неотложна животоспасяваща операция. Първоначалните
телесни увреждания били следните:
средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно счупване на тялото на пети
шиен прешлен, съпроводено с компресия /притискане/ и контузия на гръбначния
мозък, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
средна
телесна повреда – шийна травма, изразяваща се в многофрагментарно счупване на
тялото на пети шиен прешлен, съпроводено с компресия /притискане/ и контузия на
гръбначния мозък, наложило спешна оперативна интервенция и параплегия /временна
парализа/ на долните крайници, довело до трайно за***няване на движението на
долните крайници;
средна
телесна повреда, изразяващи се във възпалителен процес на белия дроб,
съпроводен с остра дихателна недостатъчност, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
В резултат на извършената
спешна оперативна интервенция животът на А. бил спасен.
Във връзка с
противоправното деяние на Н. било образувано наказателно производство. С влязло
в сила решение по НАХД № 3594 / 2015 год. по описа на РС – Пловдив водачът на
посоченото МПС Ц.Н. била признат за виновен в това, че е нарушил описаните
правила на ЗДвП и е причинил средни телесни повреди на ищеца – престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. б от НК.
По отношение на
управлявания от виновния водач лек автомобил с рег. № *** била налице валидна
застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД.
За първоначално
претърпените след произшествието вреди ищецът бил обезщетен от
застрахователното дружество в изпълнение на споразумение между страните от 2016
год., по което получил обезщетение на 22.02.2017 год.
НО в резултат на тежките
увреждания от многофрагментарното счупване на пети шиен прешлен, съпроводено с
контузия на гръбначния мозък, здравословното състояние на ищеца се влошило.
Той бил в състояние на пълна парализа на двата долни крайника и не можел въобще
да извършва самостоятелни движения. Допълнителните усложнения били констатирани за първи път на 30.03.2017 год.
След извършено образно изследване било установено, че ищецът е развил тежък осифициращ миозот на двата муск.
илиопсоас, по-изразено вляво. Констатирано било и срастване на лява тазобедрена
кост предвид пълната парализа на долните крайници и горна парапареза;
асиметричен тазов пръстен; разредена костна структура; наличие на
перитрохантерит вдясно, уплътнени мекотъканни структури в дясно около бедрената
шийка и малкия трохантеа, а в ляво на значително по-голяма площ. Така
констатираното състояние представлявало усложнение /екцес/, което се е развило
от първоначалната травма.
Допълнителните усложнения
наложили извършването на допълнителна
оперативна интервенция. На 18.04.2017 год. в УМБАЛ “София Мед“ била
извършена операция на лява тазобедрена става. Въпреки операцията, срастванията
в деформираната тазобедрена става не били напълно отстранени. Поради
обездвижването и парализата на двата долни крайника, процесът на срастване в
областта на тазобедрената става не можел да бъде овладян напълно, а това
значително за***нявало ежедневието на ищеца. Той не можел да се грижи сам за
себе си и се налагало да ползва 24 часа чужда помощ в ежедневните си дейности.
След 2017 год. не е напускал стаята си и за него се грижели майка му, баба му и
сестра му, които пазарували, готвели, хранели го, грижели е за личната му
хигиена и битово обслужване, сменяли облеклото му, слагали го в инвалидна
количка, закупували лекарства. Без чуждата помощ оцеляването му било
невъзможно.
С експертно решение на ТЕЛК
от 17.12.2017 год. на ищеца била определена 100% неработоспособност с
потребност от чужда помощ, със срок до 01.12.2020 год.
Във връзка с операцията
ищецът претърпял и имуществени вреди. Те били в размер на 840 лв. с ДДС,
заплатени на 25.04.2017 год. по сметка на УМБАЛ „София Мед” за престой в
самостоятелна стая, както и 900 лв. за избор на екип, заплатена на 18.04.2017 год.
За полаганите за ищеца
грижи от трети лица било необходимо същите да бъдат овъзмездени. За изминалия
период – от 18.04.2017 год. до 20.08.2019 год. /28 месеца/ ищецът счита, че му
се дължи обезщетение за болногледачи и придружители в общ размер на 56 000
лв., формирана на база 2 000 лв. на
месец. С оглед състоянието му на 100%-на инвалидизация до 01.12.2020 год., на
ищеца предстояли и бъдещи разходи за болногледачи и придружители, за периода от
21.08.2019 год. до 01.12.2020 год., които също определя в размер на 2 000
лв. на месец.
Л.А. се позовава на нормата
на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, и чл. 51, ал. 1 ЗЗД и моли съда да постанови решение, с което осъди Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД да му заплати обезщетения за имуществените и неимуществените вреди, които
е претърпял и ще продължава да търпи от
допълнителното влошаване на здравословното му състояние /ЕКЦЕС/, описано в
молбата, довело до оперативната интервенция от 18.04.2017 год., както следва:
сумата 200 000 лв.
обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва считано от
18.04.2017 год. до окончателното плащане /според допуснатото в последното съдебно заседание
изменение на размера на иска на основание чл. 214 ГПК/;
застрахователни обезщетения
за имуществени вреди в размери както
следва:
сумата 840 лв.
с ДДС,
заплатена на 25.04.2017 год. по сметка на УМБАЛ „София Мед” за престой в
самостоятелна стая, ведно със законната лихва,
считано от 18.04.2017 год. до окончателното плащане;
сумата 900 лв. за избор на екип,
заплатена на 18.04.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2017
год. до окончателното плащане;
сумата 56 000 лева обезщетение за полаганите
за ищеца грижи от трети лица за периода от 18.04.2017 год. до 20.08.2019 год.,
формирана на база 2 000 лв. на месец,
ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от 18.04.2017
год. до окончателното плащане;
по 2 000 лева на месец бъдещи /след подаването на
исковата молба/ разходи за болногледачи и придружители, за периода от
21.08.2019 год. до 01.12.2020 год., ведно със законната лихва върху всяко
месечно плащане, считано от 21.08.2020 год. /сп. уточняваща молба от 22.11.2019
год./ до окончателното плащане;
Претендират се сторените по
делото разноски.
На предявените осъдителни
искове ищецът е дал точна правна квалификация, която се възприема от съда.
Същите са правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса на застраховането /отм./,
приложим към процесните правоотношения, с оглед разпоредбата на пар. 22 от ПЗР
на КЗ /нов/, вр. чл. 45 и чл. 52 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД и сключването на
застрахователния договор преди влизането в сила на новия КЗ през 2006 год. Акцесорното искане за
законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но по същество за
неоснователни.
Акцентира се върху обстоятелството, че във връзка с
описаното в исковата молба произшествие при ответника е била образувана преписка
по щета, по която са били взети предвид всички документи за проведено лечение
до 01.03.2017 год. и след неколкократно разглеждане на щетата било взето
решение на Експертен съвет от 10.02.2017 год. за определяне на застрахователно
обезщетение за претърпените от А. имуществени и неимуществени вреди в общ
размер на 154 198,82 лв. Според сключеното между страните споразумение
определеното обезщетение покривало всички
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и вредите, които
могат да настъпят в бъдеще от влошаване на здравословното състояние на
увреденото лице, вредите при продължително лечение и възстановяване след датата
на произшествието. Застрахователното обезщетение било преведено от
ответника по банков път на 20.06.2017 год.
Поради изложеното ответникът счита, че липсват основания за
ангажиране на отговорността му за заплащане на ново застрахователно обезщетение
за настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, доколкото
описаните оперативни интервенции и страдания са били отчетени при определяне на
изплатеното вече обезщетение. С позоваване на т. 10 от ППВС № 4 / 1975 год.,
ответното дружество счита, че описаните като нови травматични увреждания са
били предвидими и очаквани при сключването на споразумението от 01.03.2017
год., обхванати са от него и поради това обезщетение за тях не се дължи.
Наред с това ответникът счита, че не е налице влошаване на
здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в тежък осифициращ миозит на
двата мускула, илиопсоас по-изразен вляво, тъй като това заболяване е било
констатирано много преди датата на сключването на споразумението, за което
свидетелства епикриза от „Еврохоспитал” от 13.02.2015 год. и резултатите от
проведеното на 13.02.2015 год. изследване на тазобедрените стави с магнитно-резонансна
томография.
При условията на евентуалност е направено възражение по чл.
51, ал. 3 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалия. Мотоциклетът, управляван от
ищеца, не е минал годишен технически преглед; скоростта му на движение преди
задействане на спирачната му система е била 73 км./ч., при максимално разрешена
скорост за мястото и участъка на ПТП – 50 км./ч. В наказателното производство
било установено, че ако мотоциклетистът се бе движил със скорост по-малка от 55
км./ч., би имал възможност да спре преди мястото на удара. С поведението си
ищецът нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1
и ал. 2, чл. 21, чл. 139, ал. 1, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Ако пострадалият бе
спазил описаните нормативни разпоредби, не би се стигнало до участието му в
произшествие. Съпричиняване на вредоносния резултат било налице и поради
това, че А. след проведеното оперативно и болнично лечение не е спазил дадените
му лекарски препоръки за активно проследяване на здравословното му състояние и
извършване на контролни прегледи; не е полагал достатъчно грижа за собственото
си здраве, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените болки и
страдания.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаряло
на критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост и било прекомерно.
Оспорва се обема и интензитета на твърдените неимуществени
вреди. Оспорва се и началната дата на претенцията за законна лихва.
Оспорват се претенциите за имуществени вреди, свързани с
разходи за болничен престой и избор на екип, тъй като не са били необходими и
присъщи, а са били направени по преценка на ищеца. Ответникът се позовава на т.
7 от Постановление № 4/1968 год. на Пленума на ВС при развиването на аргумент,
че когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за
необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване.
Също се претендират деловодни разноски.
На ищеца е връчен отговора на исковата молба, ведно с
разпореждане за възможността да подаде допълнителна искова молба, а
едновременно с това на ищеца са дадени указания за отстраняване на
нередовностите на исковата молба, констатирани в разпореждане № 8170 /
01.10.2019 год. Уточнения са направени от ищеца с подадените три уточняващи
молби, но той не е се е възползвал от възможността да подаде допълнителна искова молба и да изрази
становище по доводите и възраженията в отговора.
В молбата от 11.12.2019 год. излага твърдения за механизма
на произшествието. Твърди, че ищецът не е имал никаква техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, с такава възможност е разполагал
единствено водачът на лекия автомобил „Ситроен”, който е отнел предимството на
мотоциклетиста.
Ответникът е взел становище по уточненията на исковата
молба, озаглавено отговор на допълнителна
искова молба. Счита, че исковата молба е останала нередовна. Поддържа
първоначалния отговор и развитите в него становища и възражения.
С доклада по делото съдът е приел,
че след уточняването на исковата
молба с молби с вх. номера от 21.11.2019,
22.11.2019 и 11.12.2019 год., е сезиран с редовна искова молба, с която са
предявени процесуално допустими искове.
По въпроса за допустимостта на исковете за обезщетяване на
имуществените вреди, свързани с разходи за придружители и болногледачи, в т.ч.
за бъдеще време, съдът е постановил частично прекратяване на производствотопо делото
с определение № 310/04.02.2020 год., което е отменено от въззивния съд и въпросът
за допустимостта на тези искове е разрешен по окончателен и обвързващ първоинстанционния съд начин.
Искът за обезщетение за имуществени
вреди за бъдещ период е
възприет от съда с доклада единствено по начина, по който е докладван по-горе, а именно за период до датата на инвалидизацията –
01.12.2020 год. Според представеното ЕР на ТЕЛК. Посочено в исковата молба е, че при условията на
евентуалност се иска обезщетение за бъдеще време пожизнено до изчерпване на
застрахователния лимит. Съдът е приел с доклада,
че подобно заявено искане при условията на евентуалност е недопустимо – в случая при
условията на евентуалност се търси обезщетение в по-голям обем /пожизнено/, а
при условията на евентуалност по правило евентуалното искане е за право в
по-малък обем от предявеното като главно. Посоченото съединяване на искания
води би довело до неяснота в петитума и поради това посоченото при условията на
евентуалност искане не е докладвано като допустима част от последния иск за имуществени вреди.
Искът за бъдещи вреди се възприема като такъв за периода до изтичането на срока
на инвалидизацията - до 01.12.2020 год., както е заявено основното искане.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа на становищата на страните с доклада по делото са очертани множество безспорни между
тях и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение, породено от наличието навалиден застрахователен договор
„гражданска отговорност“ не се оспорва от ответника,
доколкото във връзка с него е образувал преписка по щета и е изплатил
обезщетение; не се спори досежно факта на осъществяване на посоченото ПТП и качеството,
в което е участвал ищецът в него – водач на мотоциклет; не се спори досежно
последиците от произшествието за здравето на ищеца, установени с влязлото в
сила решение на наказателния съд; не се спори досежно сключването на
споразумение между страните за изплащане на застрахователно обезщетение и
относно получаването от ищеца на предвиденото в споразумението обезщетение
/налице са известни фактологични различия досежно датата на сключването му –
2016 според ищеца и 01.03.2017 год. според ответника и датата на изплащането му
по банков път – 22.02.2017 год. според ищеца и 20.06.2017 год. според
ответника/.
Не се спори и относно наличието на влязъл в сила съдебен акт на
наказателния съд досежно деянието на водача на лекия автомобил. На основание
чл. 300 ГПК, установени по начин, обвързващ гражданския съд, са противоправното
поведение на водача на лекия автомобил и неговата вина; съставомерните
последици от деянието – описаните в решението на наказателния съд три средни
телесни повреди и причинно-следствената връзка между деянието на Ц.Н. и
причинените телесни повреди на Л.А.. На основание посочената разпоредба на чл. 300 ГПК тези обстоятелства не подлежат на доказване и е недопустимо
да се оспорват. Мотивите
на акта на наказателния съд и констатациите му за противоправно поведение на
пострадалия А. не се ползват с обвръзваща гражданския съд сила. Евентуалното
противоправно поведение на пострадалия не е установено с влезлия в сила съдебен
акт. То подлежи на доказване в настоящия процес при установяване на твърденията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото е изискано и приложено НАХД № 3594/2015 год. по
описа на РС – Пловдив. С постановеното по него решение № 260 / 16.02.2016 год.
обвиняемата Ц.С.Н. е призната за виновна в това, че на ***год. в ***, ул.
„***“, при управление на лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № ***е нарушила
правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 25,
ал. 1, чл. 37, ал. 1, изр. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила
на Л.А. следните три средни телесни повреди: средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно
счупване на тялото на пети шиен прешлен, съпроводено с компресия /притискане/ и
контузия на гръбначния мозък, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; средна телесна повреда
– шийна травма, изразяваща се в многофрагментарно счупване на тялото на пети
шиен прешлен, съпроводено с компресия /притискане/ и контузия на гръбначния
мозък, наложило спешна оперативна интервенция и параплегия /временна парализа/
на долните крайници, довело до трайно за***няване на движението на долните
крайници; средна телесна повреда,
изразяващи се във възпалителен процес на белия дроб, съпроводен с остра
дихателна недостатъчност, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота. На основание чл. 78а НК обвиняемата е освободена от
наказателна отговорност и ѝ е наложено административно наказание глоба.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 03.03.2016 год.
Не се спори, че
за обезщетяване на вредите от произшествието Л.А. е предявил претенция пред ЗД
„Бул Инс“ АД, въз основа на която е била образувана преписка по щета №
**********. Претенцията не е предявявана по съдебен ред, тъй като между
страните е постигнато извънсъдебно споразумение.
Самата писмена
претенция на ищеца, отправена спрямо застрахователя, не е представена по
делото. За съдържанието на отправените към застрахователя искания може да се
съди от становището по щетата, изготвено от д-р З. Й.: искането за обезщетение
е било заявено за сумата 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и
за сумата 8 397,63 лв. обезщетение за имуществени вреди /медикаменти и
консумативи/. От мотивите на становището /представено в неподписан вид/ може да
се съди също, че пред застрахователя са били представени доказателства за
извършената след произшествието неврохирургическа операция; за настъпилите
усложнения /белодробна пневмония, възпаления на тазобедрените стави/, които ще
съпровождат живота на постаралия в бъдеще. Отчетено е инвалидизирането на А. с
ЕР на ТЕЛК, определящо 100% трайно намалена работоспособност с потребност от
чужда помощ. Доколкото се представят по делото от застрахователя, може да се
съди, че пред него са били представени от пострадалия и резултатите от
проведената на 08.04.2015 год. магнитно-резонансна томография на тазобедрените
области, както и епикризата от болничния престой на А. през 2015 год. в МБАЛ
„Еврохоспитал“, ортопедично отделение. Същите не са коментирани и анализирани
изрично в становището на д-р Й.. В отговора на исковата молба се сочи, че
Експертен съвет е взел решение от 10.02.2017 год., но това решение не е
представено с отговора на исковата молба, поради което липсват преки
доказателства как са анализирани перспективите за развитие на констатираната в
документацията от 2015 год. находка. Лекарят, ангажиран от застрахователя да го
консултира при произнасянето по преписката по щета, е оценил състоянието на
пострадалия като постоянно разстройство на здравето, опасно за живота,
отговарящо а критериите за тежка телесна повреда, тъй като разстройството на
здравето е общо и постоянно, като не се очаква подобрение на клиничната
картина. Описаното състояние е до живот и изисква постоянни и интензивни грижи.
Предложеното от медика обезщетение за неимуществени вреди, което следва да се
изплати на А., е в размер не по-малък от 150 000 – 200 000 лв.
На 01.03.2017
год. между застрахователното дружество е подписано споразумение, по силата на което ЗД „Бул Инс“ АД е приело да изплати
на Л.А. застрахователно обезщетение в размер на 153 198,82 лв., представляващо
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на *** год. в ***, причинено от Ц.Н., водач на л.а. „Ситроен Саксо“ с
рег. № ***. В чл. 2 от споразумението е залегнала декларацията, че определеното
обезщетение е съобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е
определено чрез проведени преговори и взаимни отстъпки, които страните са
приели безусловно. Според чл. 3 „уговореното обезщетение е окончателно и в него
са включени всички претърпени от увреденото лице имуществени и неимуществени
вреди, както и вредите, които могат да настъпят при бъдещо влошаване на
здравословното състояние на увреденото лице /имуществени и неимуществени/;
вредите при продължително лечение и възстановяване след датата на
споразумението, лихви, разноски и всякакви други от какъвто и да е характер,
които се намират в причинно-следствена връзка с посоченото застрахователно
събитие.“ Според текста на чл. 4 с изплащането на определеното в споразумението
обезщетение ЗД „Бул Инс“ АД изпълнява изцяло задълженията си по
застрахователната полица във връзка с настъпилото застрахователно събитие по
заведена щета № ********* – настъпилите към настоящия момент и/или след
сключване на споразумението главница, лихви, разноски, претърпени вреди,
пропуснати ползи и всякакви други от какъвто и да е характер във връзка с
посоченото застрахователно събитие. В чл. 6 увреденото лице е заявило, че
сключва споразумението доброволно, че е съгласно с размера на застрахователното
обезщетение, което покрива изцяло претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди и тези, които евентуално би претърпяло за в бъдеще по повод
и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Истинността на
споразумението като документ не е оспорена от ищеца.
От представеното
от ответника преводно нареждане се установява, че пълният размер на
договореното със споразумението обезщетение, е изплатен на 20.06.2017 год.
Представени с
исковата молба са писмени доказателства, свързани със здравословното състояние на ищеца след подписването на споразумението.
На 30.03.2017
год. е извършена образна диагностика на тазобедрените стави. Според отразеното
заключение на рентгенолога, анализирал изследването, е налице остър осифициращ миозот на двата муск.
илиопсоас по-изразено в ляво.
На 18.04.2017
год. Л.А. е бил приет в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „София
Мед“, където е бил на лечение до 25.04.2017 год. Поставената диагноза е
миозитис осификанс мускулус илиопсоас синистра; резекцио плеврис синистра;
остеостомия. Извършена е била оперативна
интервенция. Във връзка с болничния престой ищецът е направил разходи в
размер на 840 лв. за седем нощувки в самостоятелна стая, както и 900 лв. за
избор на екип.
Според експертно
решение на ТЕЛК от 17.12.2018 год. на А. отново е определена 100% намалена
работоспособност с потребност от чужда помощ за срок от нови две години, до
01.12.2020 год. В решението е посочената датата на първоначалната инвалидизация
- 22.11.2014 год.
Разпитана като свидетел
е майката на ищеца, която обгрижва сина си от произшествието през 2014 год. и
до момента непрестанно. Разяснява, че още от произшествието А. не може да прави
нищо сам и за абсолютно всичко в ежедневието си разчита на помощта на близките
си, основно на майка си, която била подпомагана от дъщеря си и майка си –
хранене, пиене на вода през сламка, обръщане в леглото, за да не получава
декубитални рани, в. т.ч. и многократно през нощта, къпане, бръснене. Ползвал
торбичка-уринатор, която се сменя по няколко пъти в денонощието, бил изцяло на
памперс. След катастрофата започнала активна рехабилитация. В началото /2014,
2015 до началото на 2016 год./ всеки ден идвал рехабилитатор да го раздвижва,
при което сгъвал краката му. Впоследствие започнали постепенно да се образуват
калцификати, които нараствали. Те се изразявали в образуване на допълнителна
кост, ставите мутирали“, при което свидетелката вече не можела да го слага
седнал в инвалидната количка. В края на 2016 год. рехабилитаторът казал, че
трябва да се направи ЯМР, защото вече А. не не можел да сгъва краката му, не
можело дори да бъде повдигнат и облегнат на възглавница, което още повече
за***нявало обгрижването му. В изпълнение на препоръките на рехабилитатора
направили ЯМР и при това изследване се потвърдило, че и при двата крака има
големи калцификатни образувания. През 2017 год. направили операция на единия
крак в гр. София, а през 2018 год. направили операция и на другия крак.
Лекарите обяснили, че отстранената кост /“откъртена с длето“/ била с размери 20
см. на 6 см., с дебелината на човешка китка. След операциите били необходими
интензивни грижи, възстановителният период бил много ***ен и бавен, „страшен“ по
думите на А.. Последиците от операциите по тежест били като след смяна на
тазобедрена става. След операцията, поради намалената възможност да бъде
преместван в различна позиция и невъзможността да бъде обръщан на страната на
оперативната рана, отново се отворила декубиталната рана, която била
изключително упорита и ***но поддаваща се на лечение. По време на
възстановяването правели постоянно масажи и упражнения, за да стимулират
кръвообращението. След операциите бил постоянно на болкоуспокояващи, ползвал лекарства
за разреждане на кръвта, за да се предотврати образуването на тромби, както и
противовъзпалителни лекарства. Според свидетелката „тези операции трябваше да
се направят и ако не се направят, той щеше да се погуби нацяло“, нямало да може
въобще да го слагат да седи седнал и трябвало да бъде непрекъснато лежащ.
Лекарите обяснили, че предстои нова операция, при която евентуално ще бъде
сменена тазобедрената става, но тя била отложена заради пандемията. Понастоящем
го слагали в инвалидната количка, но в полулегнало състояние, тъй като не можел
да се сгъне на 90 градуса.
По делото е
допуснато изготвянето на съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на въпроси на двете страни след анализ на
медицинската документация по делото и извършване на личен преглед на ищеца.
Експертизата е изготвена като комплексна, двучленна, възложена на квалифицирани
специалисти съответно в областта на ортопедията и травматологията и на
неврохирургията.
За да отговорят
на въпросите, свързани с твъряното влошаване на здравословното състояние на А.,
вещите лица д-р М. и д-р С. са проследили състоянието на ищеца от
произшествието до изготвянето на експертизата. След произшествието от *** год.
Л.А. е бил откаран с Бърза помощ в шокова зала на Спешно отделение при УМБАЛ
„Св. Г.“***, където е приет с политравма – контузия на тялото, контузия на
главата, контузия на бял дроб, фрактура и луксация на С5 с компресия на
гръбначен мозък. Опериран е по спешност с декомпресия и метална стабилизация.
Постоперативно е с пареза на горните
крайници /според разясненията в с.з. това е непълно обездвижване, може да вдига
рамене и лакти, но не може да извършва фини движения, да сгъва пръстите си и да
хваща/ и параплегия на долните
крайници /пълна липса на активни движения/. Поради невъзможност за самостоятелно
дишане е била извършена трахеостомия с поставяне на канюла за обдишване и
поставяне на цистофикс за отделяне на урина. На 17.06.2014 год. е бил приведен
в клиника по неврохирургия за долечение, откъдето е изписан на 06.07.2014 год.
и постъпил в клиника УНГ за деканюлизация. Установени са били декубитални рани
в областта на сакрума, както и пневмония, поради което е приведен в клиника по
пулмология. Изписан е на 17.07.2014 год., а на следващия ден е приет в клиника
по специална хирургия с диагноза емпием
на плеврата.
Поради болка в
областта на лява тазобедрена става А. е постъпил на 10.02.2015 год. в МБАЛ
„Еврохоспитал“, отделение по ортопедия с диагноза пиогенен артрит. При
направената компютърна томография били забелязани множество калцификати и
уплътнения в меките тъкани и около двете тазобедрени стави. След оперативна
евакуация на гнойния секрет, лаваж и антибиотична терапия, бил изписан на
13.02.2015 год.
При крайно ограничаване на движенията на двете
тазобедрени стави на 30.03.2017 год. било направено ново скенерово
изследване на таза, където е открито още по-голямо натрупване на вкалцяване,
т.нар. „осифициращ миозит“. На
18.04.2017 год. е бил опериран в УМБАЛ „Софиямед“ за отстраняване на голяма
част от калцификатите около лявата тазобедрена става. На 04.08.2020 год. /след
образуване на делото/ е била извършена магнитно-резонантна томография, при
която е констатирана фрактура на шийката на лявата бедрена кост и наличие на
осифициращ миозит на мускули илиопсоас вляво.
При извършения
клиничен преглед от експертите на 10.03.2021 год. е констатирано увреденото
общо състояние на ищеца, придвижването му в инвалидна количка. Установен е абсолютен блокаж на двете тазобедрени
стави във флексия, наличие на твърди образувания около двете тазобедрени стави,
липса на всякакви движения на долните крайници. Констатирани са оперативни
цикатрикси в областта на лявата тазобедрена става и шията; хипотрофия на
мускулатурата на четирите крайника, наличие на козметичен дефект в областта на
гръкляна от трахеостомата. От рентгеновите снимки е установено ектопично
натрупване на калций около целия таз, както от вътрешната, така и от външната
страна и около двете тазобедрени стави, на което се дължи и наличното скъсяване
на мускулите. Установена е хипотрофия на мускулите на крайниците. Посочва се,
че според медицинската неврохирургична доктрина това, което не може да се
възстанови до една година, остава до края на живота на пациентите; това правило
в случая било изцяло потвърдено.
При отговорите на
конкретните въпроси на страните вещите лица разясняват, че първоначалната
телесна увреда е довела до прекъсване на нервните импулси, провеждани по
пирамидните и екстрапирамидни пътища, инервиращи долните и горните крайници и
тазовите резервоари. Тези изменения в случая не се временни, а дефинитивни. При
образните изследвания от края на м. 03.2017 год. е установено ектопично
натрупване на калций в меките тъкани около тазобедрените стави, по-изразено
вляво, като същевременно се наблюдава остеопороза – разреждане на плътността на
костите. Тези именно изменения са известни в медицината като „осифициращ
миозит“. Причината за натрупването на калций е обездвижването – невъзможността
за активни движения в тези стави, както и генетичното предразположение на
лицето към тези усложнения. Извършената през м. 04.2017 год. оперативна
интервенция представлява открито отстраняване /излющване, прерязване/ на
колкото се може по-голяма част от ектопично натрупания калций в меките тъкани
около лявата тазобедрена кост. Според медиците целената последица от
евентуалната операция е временно увеличаване на обема на пасивните движения в
ставата. Но тъй като процесът по натрупване на калцификати е необратим при
лица, при които движенията са само пасивни, то ефектът от проведената операция
не е траен. Към момента на прегледа, отстоят във времето на четири години от
оперативната интервенция, от нея няма остатъчен положителен ефект.
Според експертите
непосредствено след получените от ищеца травматични увреждания през 2014 год.
не е могло да се даде прогноза дали ще се прояви осифициращ миозит, тъй като
той се появява само при лица, предразположени към това усложнение; към момента
на първоначалното лечение от 2014 год. предвидими са били само усложненията
като пневмония, декубитоси, невъзстановяване на нервните импулси. Не може да се
каже кога е било началото на осифициращия миозит, но според отговора на въпрос
№ 6 за първи път измененията в областта на тазобедрените стави по
документацията, приета по делото, са доказани в рентгеновото изследване и КАТ
от м. 02.2015 год. Според разясненията в с.з. още към 2015 год. е имало
известно ограничение на пасивните движения, които са прерастнали постепенно във
времето до пълен блокаж.
При така събраните доказателства, от правна страна съдът взе предвид следното:
Чл. 51, ал. 1 ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С тази
норма е въведен принципа на пълно
обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволеното увреждане
неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които са
настъпили, така и тези, които ще настъпят, стига те да са пряка и
непосредствена последица от деликта – т. 1 на ППВС № 4 / 1968 год.
Според т. 10 от Постановление на Пленума на ВС № 4 /
30.10.1975 год. от
принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението,
нему се дължи ново обезщетение за самото
влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не
се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да
се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението
за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на
присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването
на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки
влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да
иска ново обезщетение за тях. Ново
обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното
обезщетение влошаването на здравословното
състояние е било предвидено и съобразено от съда. По аргумент от
противното следва, че ново обезщетение се дължи след определянето на
първоначалното обезщетение ако влошаването не е било предвидено и съобразено от
съда, респ. от страните при постигането на споразумението.
Според актуалната
съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. решение № 196/2011
год. по гр.д. № 1724/2009 год. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 449 /
26.10.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1629 / 2010 год. на ВКС, четвърто г.о.;
решение № 60172 / 22.06.2021 год. на ВКС по гр.д. № 3604 / 2020 год. на ВКС,
четвърто г.о. при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното,
което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при
определянето на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди,
които се добавят към вече обезщетените.
Според решение №
161 / 17.01.2013 год. на ВКС по т.д. № 1040/2011 год. на първо т.о., с т. 10
на ППВС № 4/1975 г., в съответствие с принципа на
пълното обезщетяване е разгледал хипотезата, когато по-късно настъпилите вреди
съставляват влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент
вече е било присъдено обезщетение. Това
не следва да се тълкува в смисъл, че по-късно настъпилите вреди подлежат на
обезщетяване само ако могат да бъдат квалифицирани като влошаване, и не
подлежат на обезщетяване и когато са настъпили при етап от
лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието му.
По отношение на неимуществените вреди, последващото обезщетяване би било
неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в предходното
производство и е формирало размера на присъденото обезщетение. Предходното
обезщетение за претърпени имуществени вреди, обаче, не може да обхваща и
новонастъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща периодичност такива.
Пред такава хипотеза в случая не сме изправени и произнасянето по правния
въпрос не я обхваща. Т. е. при
новонастъпили имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от
влошаване на състоянието, обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. На обезщетяване подлежат както
вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното
състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3
на чл. 51 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на
последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат
квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, не е в противоречие с т. 10
на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от
деликта и за тях не е присъдено обезщетение.
През призмата на
установената нормативна уредба и възприетото нейно тълкуване, съдът прави
следния анализ на събраните доказателства:
От значение за
обема на обезщетените вреди, претърпени от А., вследствие на произшествието, е
датата на сключването на споразумението, а не датата на фактическото изплащане
на породеното от него парично обезщетение. Със споразумението несъмнено са
обезщетени вредите, настъпили до 01.03.2017 год., както и тези, които ще
продължават да се търпят, но вследствие на същото здравословно състояние –
най-общо казано частична парализа на ръцете, пълна парализа на краката, 100 %
намалена работоспособност, потребност от чужда помощ, липса на перспектива за
оздравяване. Това първоначално състояние на А., установено след произшествието,
е допускало все пак възможност по отношение на пострадалия да бъдат извършвани
рехабилитационни процедури, краката му да се поддават на пасивни движения /да
бъдат движени с помощта на ръцете на рехабилитатора и близките/, ставите му да
се движат, за да може пострадалият да се слага облегнат в седнало положение,
така необходимо както за да бъде хранен и да му се дават течности, така и да
бъде транспортиран в инвалидна количка за тоалет или за прегледи извън дома.
Декларацията,
залегнала в споразумението, че с определената в него парична сума се покриват и
вредите, които могат да настъпят от бъдещо влошаване на здравословното
състояние не е породила действие. Основен принцип в правото , че е недопустим
предварителен отказ от бъдещи права. А правото на обезщетяване от влошаване на
състоянието е ново право, което към момента на сключването на споразумението не
е възникнало. Поради това и предварителния отказ от него е недействителен.
Макар че към
момента на сключването на споразумението вече са били налице медицински находки
/от 2015 год./ за забелязани калцификати и
уплътнения в меките тъкани и около двете тазобедрени стави, липсват
доказателства тези обстоятелства да са подложени на надлежен анализ, да е
отчетено развитието им във времето до степен на развитие на осифициращ миозит,
изразил се в крайно ограничаване вече и на пасивните движения на долните
крайници, до пълна невъзможност за сгъване на тазобедрените стави, а оттам и
невъзможност разгъване на краката, респ. до сгъването им до седяща поза, до
отречената възможност пострадалият да бъде изправян до седнало положение в
леглото си и да бъде транспортиран с инвалидна количка при ежедневен тоалет и
при търсене на медицинска помощ. Осифициращият миозит и натрупаните големи
калцификати, довели до блокиране на пасивните движения на тазобедрените стави,
са констатирани по категоричен и недвусмислен начин едва месец след
подписването на споразумението от 01.03.2017 год., на 30.03.2017 год. и
потвърдени при извършената на 18.04.2017 год. оперативна интервенция по
отстраняването на калцификатите, чиято цел е била да се възстанови до известна
степен обема на пасивните движения на ставата.
Както разясняват
експертите по медицинската експертиза, осифициращият миозит не е могъл да бъде
предвиден непосредствено след произшествието, той не е типично усложнение след
обездвижване, каквито са пневмониите и невъзстановяването на нервните импулси,
тъй като е усложнение, проявяващо се само при хора, които са предразположени
към него.
В тежест на
ответника е да установи, че дори осифициращият миозит да е бил предвидим към
подписването на споразумението, е бил реално предвиден от него. По делото не е
представено решението по щетата на експертния съвет от 10.02.2017 год. и
мотивите към него, посочени в отговора, за да се установи какъв анализ е даден
на развитието на проблема, свързан с първоначалното натрупване на калцификати,
констатиран в началната му фаза през 2015 год. В писменото изявление на д-р Й.,
дал становище по щетата на 12.01.2017 год., липсва анализ на опасността от
подобно усложнение. Заключението на експерта, ангажиран от застрахователя, е че
състоянието на А. е тежко и необратимо, без перспектива за подобряване и
оздравяване, но не съдържа анализ на вероятността от още по-голямо влошаване.
Както се посочи,
според т. 10 от ППВС № 4 / 1975 год. ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено
и съобразено от съда, т.е. в решението не се говори за принципна
предвидимост, за предвидимост с оглед степента на развитие на медицината, а за
реално предвиждане на усложнението във всеки конкретен случай. Когато
законодателят придава значение на предвидимостта на определено събитие, той
изрично посочва това в съответна правна норма, като напр. чл. 307 ТЗ досежно
стопанската непоносимост, чл. 82 ЗЗД досежно границите на договорната
отговорност за вреди, простираща се до предвидимите вреди при пораждане на
задължението и т.н. В случая обаче отговорността на лицето, отговарящо за
вредите от усложнение на здравословното състояние на увреденото при деликт
лице, е ограничена само до реално и конкретно предвидените при определянето на
първоначалното обезщетение вреди.
В случая не се
установи влошаването на здравословното състояние на А., изразило се в
осифициращ миозит, блокирал изцяло пасивните движения на тазобедрените стави
/пълен блокаж/ да е било предвидено от страните по споразумението и в частност
от застрахователя като страна по него, доколкото въпросът за размера на
обезщетението и обема на неимуществените вреди не е бил изследван по съдебен ред
и разрешен с влязло в сила решение.
Въз основа на
събраните доказателства съдът приема, че осифициращият миозит е усложнение в
здравословното състояние на А., което не се доказа от ответника, носещ тежестта
за това, да е бил предвиден при определянето на първоначалното обезщетение.
Като усложнение, причинило страдание, което се е отклонило съществено от
установената прогноза при определянето на първоначалното обезщетение, то
подлежи на обезвреда, тъй като не е било обезщетено с обезщетението по споразумението
от 01.03.2017 год.
Осифициращият
миозит според експертите е в пряка причинна връзка с първоначалните вреди от
произшествието, тъй като се дължи на обездвижването на пациента, което от своя
страна е причинено от счупването на петия шиен прешлен с компресия на
гръбначния мозък. Следователно, установена е причинно-следствената връзка между
усложнението и противоправното деяние, наказано с решението на наказателния
съд.
Вследствие на
усложнението и извършената във връзка с него медицинска интервенция ищецът е
претърпял нови, значителни по степен болки и страдания, които не биха могли да
бъдат предмет на определеното и изплатено застрахователно обезщетение. Както се
каза, ософициращият миозит е възпрепятствал възможността с тазобедрените стави
на пострадалия да бъдат извършвани дори пасивни движения, той да бъде поставян
в седнало положение и съответно да изпъва краката си, намалило е възможностите
да бъде премествано тялото му в лежащо положение. При извършване на операцията
от 18.04.2017 год. на пациента е нанесена голяма по размер оперативна рана и
значителни неудобства в оздравителния процес, които разкрива разпитания
свидетел, през който период А. не е можел дори да бъде поставян да лежи на
лявата си страна, което от своя страна е допринесло за повишаване на риска от
нови декубитални рани, който риск се е и реализирал според свидетелските
показания.
Дори да не би
могло да се приеме, че осифициращият миозит, заради който е претърпяна
оперативната интервенция от м. 04.2017 год., е ексцес на първоначалното увреждане,
то от това, според вече цитираната съдебна практика на ВКС, не следва, че по-късно настъпилите вреди подлежат на обезщетяване
само ако могат да бъдат квалифицирани като влошаване; те подлежат на обезщетяване, когато са настъпили при
етап от лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието му. В случая вредите са претърпени от пострадалия от
оперативна интервенция, чиято единствена цел е била да допринесе за подобряване
на състоянието му, до отстраняване на калцификатите, които са блокирали
движението на тазобедрените стави и до възстановяване на възможността за
сгъването и разгъването им.
Претърпените от
ищеца след 18.04.2017 год. неимуществени вреди не са обезщетени по силата на
споразумението от 01.03.2017 год. и като нововъзникнали, подлежат на
обезщетяване, с оглед принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за пълна обезвреда на
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
При приложение на
принципа за справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени
вреди, залегнал в чл. 52 ЗЗД и при отчитане само и единствено на вредите,
свързани с усложнението на здравословното състояние на ищеца, без да се вземат
предвид най-съществените вреди, които са следствие от първоначалното увреждане,
настъпило вследствие произшествието, които вече са обезщетени по силата на
сключеното споразумение от 01.03.2017 год., съдът приема за справедливо
обезщетение на новонастъпилите вреди, вследствие на осифициращия миозит,
обезщетение в размер на 80 000 лв.
Отговор на въпроса
дали същото подлежи на изплащане изцяло или подлежи на редукция, следва да се
даде едва след като бъде разгледано
възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалия. Както се посочи, този
въпрос не е изследван до момента с обвързващ гражданския съд съдебен акт,
доколкото от една страна мотивите на решението на наказателния съд не се
ползват със сила на пресъдено нещо, а от друга страна въпросът за приноса на
пострадалия не е изследван при определянето и изплащането на първоначалното
обезщетение.
За установяване
на поведението на пострадалия и неговия принос за настъпване на произшествието
по делото е допуснато изготвянето на съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
обективно и безпристрастно. Вещото лице инж. М. описва най-вероятния механизъм
на произшествието така: водачът А. е управлявал мотоциклет „Кавазаки 600“ по
дясната лента на платното за движение на ул. „***“ в село ***в посока от север
на юг. През това време Ц.Н. е управлявала л.а. „Ситроен Саксо“ по платното за
движение на улица, която е ляво перпендикулярна на ул. „***“ в посока от изток
на запад, като преди кръстовището е спряла. По същото време водачът на л.а.
„Опел Астра“ се е движил по „***“ в посока от юг на север. Когато мотоциклет
„Кавазаки“ е бил на 68 м. от мястото на удара, водачът на л.а. „Ситроен Саксо“
е потеглил и навлязъл в кръстовището, като е извършил маневра завой наляво.
Водачът на мотоциклета е реагирал след навлизането на л.а. „Ситроен Саксо“ в кръстовището,
като е задействал спирачната система, загубил е устойчивост и мотоциклетът е
паднал на лявата си страна и е продължил да се плъзга към л.а. „Ситроен“, а
пострадалият А. е паднал на платното и е продължил да се плъзга към лявата
лента, където е бил л.а. „Опел Астра“. Така е настъпил удар в задната част на
л.а „Ситроен“ в мотоциклета и втори удар в предната лява част на л.а. „Опел
Астра“ с в тялото на пострадалия А.. Според автоексперта скоростта на движение
на л.а. „Ситроен Саксо“, извършващ ляв завой, в момента на удара е била 25
км./ч. Скоростта на движение на мотоциклет „Кавазаки 600“, управляван от ищеца,
непосредствено преди задействане на спирачната му система и падането му е била
73 км./ч. При анализираната пътна ситуация, от момента, в който е реагирал,
водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да го установи преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Но от момента, в който л.а. „Ситроен Саксо“ е навлязъл в платното за движение
на ул. „***“, при своевременна реакция на водача на мотоциклета и задействане
на спирачната система, би имал техническа възможност да го установи преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Според експертното заключение водачът
на л.а. „Ситроен Саксо“ е имал техническа възможност да избегне произшествието
като отложи навлизането си на платното за движение пред мотоциклета –
обстоятелство, което е установено и от влязлото в сила решение на наказателния
съд. Но и водачът на мотоциклета би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в
момента, в който е реагирал, се е движел със скорост по-малка от 55 км./ч.
От момента, в който л.а. „Ситроен Саксо“ е навлязъл в платното за движение на
ул. „***“, водачът на мотоциклета при
своевременна реакция и задействане на спирачната система, е имал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от
наличието на причинно-следствена връзка,
а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия.
Според формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. решение №
444 / 31.10.2012 год. по гр.д. № 453 / 2012 год. на второ г.о. на ВКС, за да е
налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са
допринесли най-малко две лица - делинквентът и увреденият, като тяхното
поведение е част от общия верижен процес на увреждането. Само по себе си
нарушаването на нормативни, общоприети или опитни правила за поведение от
страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване.
И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им
и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие на нарушаването.
Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем – решение № 172 / 11.01.2017 год. по
т.д. № 2140 /2015 год. А според решение № 198 / 03.02.2017 год. по т.д. № 3252
/ 2015 год. на ВКС решаващият съд винаги следва да прецени дали конкретните
установени при условията на пълно и главно доказване действия на пострадалия са
допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили и
въз основа на тях да определи обективния принос на последния.
При анализа на така събраните доказателства за механизма
на произшествието и поведението на пострадалия моторист, съдът приема за установено,
че при произшествието правилата за движение по пътищата са нарушени не само от
автомобилиста, но и от водача на мотоциклета.
Последният се е движил по път, попадащ в рамките на
населено място – село ***. Не се установи към момента на произшествието дали е
бил налице пътен знак, определящ максимално допустимата скорост. Предвид
липсата на доказателства за конкретната пътна сигнализация към релевантния
момент, приложимо е произтичащото директно от закона ограничение на скоростта в
този участък, установено в нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50 км./ч. Ищецът
преди удара се е движил със скорост 73 км./ч., т.е. със скорост над максимално
допустимата. Установи се от заключението на вещото лице, че ако се бе движил
със скорост до 55 км./ч., т.е. дори с 5 км./ч. по-висока от допустимата, би
имал възможност да предотврати удара, тъй като би имал възможност да спре
безопасно. Той би могъл да предотврати удара и при скоростта, с която се е
движил, при своевременна реакция спрямо препятствието, но в случая реакцията на
мотоциклетиста е закъсняла. Забавената реакция не е противоправно поведение,
нарушаваща конкретна правна норма, но е обективен факт, който също е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.
Следва да се подчертае, че според разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая ищецът, като водач на мотоциклет е бил и водач на ППС, спрямо
който е приложима цитираната правна норма. Той не само се е движил с
недопустима според закона скорост, но и тази скорост не е била съобразена с
възможността да спре пред всяко предвидимо препятствие. Съдът приема, че
завиващият наляво автомобил е бил предвидимо препятствие, тъй като той е завил
от кръстовище, от което може да се очаква в главния път да се включат
автомобилисти. Завиващият, при преценката дали да предприеме маневрата,
разчита, че другите участници в движението спазват правилата за движение по
пътищата и в случая, че се движат със скорост, не-по висока от максимално
допустимата и предприема маневра, разчитайки, че разполага с достатъчно време
да я завърши с оглед съобразената със закона скорост на приближаващия
автомобил. Следователно, с поведението си, което е в грубо
нарушение на правилата за движение по пътищата, ищецът е допринесъл съществено
за вредоносния резултат. Установи се по категоричен начин, че произшествието не
би се случило, ако А. се бе движил със скорост 55 км./ч.
По изложените
вече съображения съдът приема приносът на двамата
участници в движението за настъпването на произшествието е равен, т.е. приносът
на ищеца е в обем на 50%.
Поради
изложеното, обезщетението за претърпените от усложненията неимуществени вреди,
което се посочи, че се приема да е в размер на 80 000 лв., следва да се
редуцира на две и в полза на ищеца да се присъди сумата 40 000 лв.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД при забава в изпълнението на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования. Според приложимия в случая КЗ /отм./ и неприложимостта на новите правила на
КЗ /нов/, досежно началния момент на
законната лихва, свързан с писменото отправяне на претенция за обезщетение,
застрахователят отговаря за всички вреди, за които отговорност носи
причинителя на вредата, в това число и за последиците от несвоевременното
изпълнение на задължението за парична обезвреда. Следователно той носи
отговорност не само за главницата, а и за законната лихва от момента на
увреждането.
В случая началният момент на дължимост на законната лихва е датата на
ексцеса, а именно 18.04.2017 год. Този извод е в синхрон с разрешенията по т. 4
от ТР № 1 / 23.12.2015 год. а ОСТК на ВКС. Поради това обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
18.04.2017 год до окончателното плащане.
Във връзка с
обективно съединените искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди се установи
следното:
С исковата молба
са представени писмени доказателства за заплатени от ищеца разходи във връзка с оперативното му лечение от м. 04.2017 год. в
„Софиямед“.
Приета е фактура
от 25.04.2017 год., издадена от „Софиямед“ ЕООД за сумата 840 лв. с ДДС за
самостоятелна стая за денонощие и от 18.04.2017 год. за сумата 900 лв. за избор
на екип. Същите са придружени с фискални бонове, установяващи заплащане на
начислените по фактурите суми. Следователно, налице са доказателства, че
разходите са действително извършени, в светлината на разясненията по т. 7 от ТР
№ 4 / 1968 год. на ППВС.
Съдът приема, че
това са разходи, свързани с оперативната интервенция, насочена към подобряване
на здравословното състояние на ищеца и преодоляване на последиците от
усложнението осифициращ миозит и имат характер на необходими разноски. Установеното
по делото тежко здравословно състояние на ищеца, пълна неподвижност и
потребност от чужда помощ е изисквало той да бъде подпомаган при престоя си от
придружител, а неговия престой е възможен ако придружителят не пречи на другите
пациенти, т.е. ако оперираният е настанен в самостоятелна стая. Следователно
този разход може да се квалифицира като необходим, а не като луксозен.
Разноските за избор на екип също са свързани с лечението – установи се, че
осифициращият миозит се получава сравнително рядко като усложнение след
обездвижване на парализиран пострадал и за преодоляване на последиците му
ищецът е разполагал с правото да се довери на екип с опит при подобни операции.
Но възможността да се довериш на избрани специалисти според уредбата е свързано
с допълнителни разходи за избор на екип.
Поради
изложеното, разходването на сумите 840 и 900 лв. по представените две фактури,
съставляват подлежаща на обезвреда имуществена вреда за ищеца.
Предвид приетия
процент на съпричиняване на вредоносния резултат, обезщетенията следва да бъдат
редуцирани на половина, като в полза на ищеца се присъдят съответно 420 лв. и
450 лв. от претендираните обезщетения, ведно със законната лихва от деня на
забавата, а именно от разходването на сумите – съответно от 25.04.2017 год. и
от 18.04.2017 год.
Във връзка с претенцията за присъждане на сумата
56 000 лв. обезщетение за полаганите за ищеца грижи в периода от
18.04.2017 год. до 20.08.2019 год., формирана на база 2000 лв. на месец:
Производството по
делото по този иск е било първоначално прекратено от първоинстанционния съд. С
определение на ПАС № 121 / 23.04.2020 год. по ч.в.т.д. № 154/2020 год. е
прието, че искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Установява се по
несъмнен начин, в това число и от експертните решения на ТЕЛК, че ищецът е с
трайно намалена до 100 % работоспособност и се нуждае от чужда помощ, като
тежкото му състояние е необратимо и не се очаква подобряване. От гласните доказателства, а и
от констатциите на вещите лица по медицинската експертиза, се установява, че за
ищеца се полагат интензивни грижи от неговите близки денонощно. Без тяхната
подкрепа той не би могъл да живее, тъй като помощта им му е необходима за
задоволяване на елементарните битови потребност по хранене, пиене, смяна на уринарни
торбички и памперси, къпане, раздвижване и пр. Майката на ищеца е напусната
работа и е посветена на грижите за сина си. При полагането на грижите, тя
разчита и на подкрепата на възрастната си майка /баба на ищеца/, на дъщеря си,
както и на приятелите на А. при всяка необходимост да бъде транспортиран извън
дома за прегледи, лечение и пр. Констатираното от вещите лица състояние на
ищеца е довело експертите до извод, че за него са полагани и се полагат и
понастоящем много грижи, индиция за което е и липсата на актуални декубитални
рани към момента на прегледа, каквито несъмнено биха били налични, ако А. не
обгрижван перманентно.
Според
разрешенията, възприети в т. 4 от ППВС № 4 / 30.10.1975 год. ако здравословното
състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото обслужване
от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на
увреждането дължи обезщетение. Той дължи
такова обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е
заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази
причина не е получавал трудово възнаграждение. Размерът на обезщетението в
този случай се равнява на необходимото възнаграждение за положените грижи.
Необходимото
възнаграждение за полагани на 24-часови грижи за ищеца е обект на изследване от
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Според заключението на в.л. Р. за периода от 18.04.2017 год. до датата на
исковата молба – 20.08.2019 год. дължимото възнаграждение е в общ размер на 63
658,50 лв. Тази сума е формирана на база среднодневна ставка от 73 лв. за
денонощие за дните от 2017 год. /258 дни/; 74,50 лв. на денонощие за дните от
2018 год. /365 дни/ и 76 лв. за денонощие за 232 дни от 2019 год., които са
включени в исковия период. При средно 30 дни в месец, месечното възнаграждение
и при най-ниската ставка, относима към 2017 год., би било 2190 лв. Претенцията
на ищеца е формирана на база 2 000 лв. на месец. Така, експертизата
установява по-големи разходи за болногледач от твърдените в исковата молба. Но
след приемането на заключението на вещото лице исковата претенция не е изменена
и в частност не е увеличена по размер. Поради това следва да се приеме, че
ищецът доказва изцяло твърдението си, че принципно му се дължи обезщетение за
посочения период в размер на 56 000 лв.
Този размер
подлежи на редуциране съобразно приетото съпричиняване от 50%, в съответствие с
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като намаляването на обезщетението при съпричиняване е
относимо не само към неимуществените, но и към имуществените вреди. В полза на
ищеца да се присъди половината от претендираната сума, а именно 28 000 лв., а
за разликата до пълния претендиран размер от 56 000 лв. искът следва да се
отхвърли предвид съпричиняването на вредоносния резултат.
Сумата следва да
се присъди ведно със законна лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от
първо число на месеца, следващ този, за който се отнася то, до окончателното
плащане. А искането за присъждане на законната лихва от общ начален момент –
считано от 18.04.2017 год. ще се остави без уважение, тъй като застрахователят
е изпадал в забава за всяко месечно плащане отделно; не би могъл да изпадне в
забава преди вземането дори да е възникнало.
Във връзка с претенцията за присъждане на 2 000 лв. на
месец обезщетение бъдещи вреди /след подаването на исковата молба/, изразяващи
се в разходи за болногледачи и придружители за периода от 21.08.2019 год. до
01.12.2020 год. /момента на изтичането на срока на инвалидизацията по ЕР
на ТЕЛК № 5834/17.12.2018 год./
Не е налице
промяна в състоянието на ищеца след 21.08.2019 год. /след подаването на
исковата молба/ спрямо предходния период, за който се коментира като установена
както необходимостта на А. от грижите на своите близки, така и реалното
полагане на тези грижи. В целия този период той е със 100% намалена
работоспособност и потребност от чужда помощ и е реално обгрижван от близките
си. Към момента на приключването на съдебното дирене /03.06.2021 год./ исковият
период е изчерпан.
От заключението
по счетоводната експертиза се установи, че дневният размер на възнаграждението
за болногледач на ищеца е 76 лв. за 2019 год. и 77,50 лв. за дните от 2020 год.
Доколкото исковата претенция е формирана помесечно, то умножено дневното
възнаграждение по средно 30 дни на месец, прави средно месечно възнаграждение
от 2 280 лв. на месец. Следователно, установи се, че необходимите разходи
на месец за обгрижването на ищеца са по-големи от твърдените от него като
необходими 2000 лв. на месец. Но съдът не може да се произнесе свръхпетитум, а
само в рамките на търсената от ищеца защита, с оглед принципа на диспозитивното
начало, залегнал в чл. 6, ал. 2 ГПК. Напълно доказаният размер на разходите за
обгрижване от 2000 лв. на месец, следва да се редуцира с оглед установения
процент на съпричиняване, като в полза на ищеца се присъдят по 1 000 лв. на
месец за периода от 21.08.2019 год. до 01.12.2020 год. – крайния момент на
инвалидизацията му според представеното ЕР на ТЕЛК.
Обезщетенията
следва да се присъдят ведно със законна лихва, считано от края на периода, за
който се отнасят – 01.12.2020 год., а за периода от 21.08.2020 год. до края на
периода, за който се отнася претенцията – 01.12.2020 год. искането за законна
лихва ще се остави без уважение. Застрахователят не би могъл да изпадне в
забава в момент, който предшества възникването на задължението.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 83, ал. 1 ГПК ищецът е освободен от такси и разноски,
поради което не е сторил разноски за внасяне на такса и не е направил разноски
за събиране на доказателства. На ищеца е предоставена безплатна правна помощ от
адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /л. 10/. Предвид частичното
уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА,
дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на адвокат Л.Г.Г.. Размерът на адвокатското възнаграждение за дело с
материален интерес 288 406,67 лв., определен в съответствие с чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1 МРАВ, е 7 298,13 лв. Пропорционално на уважената част от
исковете, възнаграждението за предоставената правна помощ следва да се определи
на 2 128,14 лв., която сума следва да се присъди в полза на упълномощения
адвокат.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд – Пловдив, сумата 3 368,13 лв. държавна такса, дължима
върху уважената част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати и разноските по делото, изплатени от
бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските от
бюджета на съда са в размер на 300 лв. за СМЕ и 350 лв. за ССЕ, или общо 650
лв. От тях върху ответника следва да се възложат 189,77 лв., пропорционално на
уважената част.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило
списък, съдържащ се в молбата от 02.07.2020 год. На основание разпоредбата на чл.
78, ал. 3 ГПК то има право на разноските по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете. Разноските на ответника за заплатени депозити по
допуснатите експертизи /СМЕ и САвтЕ/ са в общ размер на 964 лв. За договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 5 400 лв. без ДДС е представен договор за
правна защита и съдействие /л. 128/, според който възнаграждението е заплатено
в брой. Върху същото принципно е дължимо ДДС от 20%, с оглед регистрацията на
адвоката по реда на ЗДДС /удостоверение на л. 129/, но по делото не се
представят доказателства за реалното начисляване на данъка и за заплащането му
от упълномощителя. Поради това ДДС не следва да се прибавя към
възнаграждението. В последното по делото с.з. ответникът прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следва да се отчете, че
договореното адвокатско възнаграждение е определено по размер на базата на
първоначалния размер на исковете, преди увеличаването на размера на иска за
неимуществени вреди от 100 000 лв. на 200 000 лв. Минималният размер
на адвокатските възнаграждение по дело с материален интерес 188 406,67 лв.,
определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за МРАВ е 5 298,13
лв. без ДДС. Договореното възнаграждение от 5400 лв., което е със 101,87 лв.
по-високо от минимума, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност
на делото. Поради това същото не следва да бъде редуцирано. Следва да се посочи
за яснота, че на основание чл. 83, ал. 1 ГПК ищецът е освободен от таксите и
разноските, дължими по бюджета на съда, но не и от отговорността пред
насрещната страна за сторените от нея разноски за неоснователната част от иска.
Така, от разноските на ответника в общ размер на 6 364 лв., върху ищеца следва
да се възложат и съответно в полза на ответника следва да се присъдят 3 519,78
лв., пропорционално на отхвърлената част от първоначално предявените размери на
исковете, във връзка с които ответникът е правил всички констатирани разноски
/увеличението на иска за неимуществени вреди е от последното по делото с.з., на
което не се е явил представител на ответника/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831 830 482, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на Л.П.А., ЕГН **********, с адрес ***,
следните суми, представляващи обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди, търпени от А. вследствие на усложнение в здравословното му състояние,
изразило се в тежък осифициращ миозит
на двата муск. илиопсоас, констатирано на 30.03.2017 год., във връзка с което е
извършена оперативна интервенция на 18.04.2017 год. в УМБАЛ „София Мед“, което
е във връзка с първоначалното увреждане при пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на ***год. в село ***, ***, ул. „***“, причинени виновно и
противоправно от водача на л.а. „Ситроен Саксо“ с рег. № ***, по отношение на
който е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул
Инс“ АД:
сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяваща се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.04.2017 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 40 000 лева до пълния претендиран размер от
200 000 лева;
сумата 420 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени в полза на УМБАЛ „София Мед“ за престой в
самостоятелна стая по фактура и фискален бон, издадени на 25.04.2017 год.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 25.04.2017 год. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 420 лева до пълния
претендиран размер от 840 лева и искането за присъждане на обезщетението ведно
със законната лихва от 18.04.2017 год. до 24.04.2017 год.;
сумата 450 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени в полза на УМБАЛ „София Мед“ за избор на екип по
фактура и фискален бон, издадени на 18.04.2017 год., ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 18.04.2017 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 450 лева до пълния
претендиран размер от 900 лева;
сумата 28 000
лева
обезщетение за полаганите за ищеца грижи от трети лица за периода от 18.04.2017
год. до 20.08.2019 год., формирано на база 1 000 лв. на месец за всеки от
месеците, включени в периода, ведно
със законната лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от първо число
на месеца, следващ този, за който се отнася, до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер от 28 000 лв. до
пълния претендиран размер от 56 000 лева, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за присъждането на законна лихва върху цялостното обезщетение от 28 000
лв., считано от общ начален момент – 18.04.2017 год. до първо число на месеца,
следващ месеца, за който обезщетението се отнася;
сумата от по 1 000 лева на месец обезщетение за бъдещи /след подаването на
исковата молба на 20.08.2019 год./
разходи за болногледачи и придружители, за периода от 21.08.2019 год. до
01.12.2020 год., когато изтича срока на инвалидизирането на А. по ЕР на ТЕЛК № 5834 / 17.12.2018 год., ведно със законната лихва считано от
01.12.2020 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер от по 1000 лв. на
месец до пълния претендиран размер от по 2 000 лева на месец, и ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна
лихва, считано от 21.08.2020 год. 01.12.2020 год.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив за
държавни такси сумата 3368,13 лева държавна
такса, определена върху уважената част от исковете и сумата 189,77 лева
разноски, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А Л.П.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 3519,78
лева разноски по делото,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
да заплати на адвокат Л.Г.Г. от Адвокатска колегия ****, сумата 2128,14 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и пар. 2а от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от
исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..