Р Е Ш Е Н И Е
15.02.2021, гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 състав, в закрито заседание на шести октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търг. дело № 186 по описа за 2019 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по
искова молба на „111 С.– БГ“ ООД, ЕИК ********, чрез адв.
А.И. и адв. М.Б., САК, с адрес за съобщения и
призовки гр. София, р-н „Витоша“, ул. „************действащ като кредитор в
полза на трето лице „М.6.“ ЕООД, ЕИК ******, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 134,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 208 КЗ /отм./, чл. 405 КЗ, вр. чл. 215 КЗ /отм./, вр. чл.
419 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на „З.К. „У.““
АД, ЕИК******, да заплати в полза на „М.6.“ ЕООД застрахователно обезщетение по
договор за застраховка на отговорността на превозвача в размер на 25 598,
04 британски лири в левовата равностойност към 29.01.2019 година -57 620,68 лв.,
която сума съставлява стойността на откраднатата стока, както и сумата от 2 000
лв. - представляваща лихва за забава от 29.07.2016 г. до датата на завеждане на
исковата молба, частично от пълния размер от 14 645,34 лева и законна
лихва от 29.01.2019 г. върху главницата до окончателно изплащане на сумите.
С исковата молба се твърди, че исковата претенция се
предявява по реда на чл. 134 ЗЗД, доколкото между "М.6." ЕООД и З.К.
„У." АД е бил налице валиден
договор по застрахователна полица № **********/24.11.2015 година със срок на
валидност от 27.11.2015 година до 26.11.2016 година. Поддържа, че е
застрахована отговорността на международния автомобилен превозвач, при посочен
застрахователен интерес „отговорност на застрахования международен автомобилен
превозвач на товари по шосе, превозвани с изброени в полицата МПС – товарни
автомобили, в това число, но не само Mercedes 2544 L ДКН ******, с ползващо се лице "М.6."
ЕООД.
Излага, че със заявка от 08.07.2016 година ищцовото дружество възлага на спедиторско дружество „С.Ш.“
ООД транспорта на три палета стока (козметични продукти), с адрес на доставка в
гр. Лондон, Великобритания, със срок на доставката 15.07.2016 година.
Сочи, че от своя страна спедиторското дружество „С.Ш.“
ООД прави заявка за транспорт към превозвача "М.6." ЕООД. Последващата заявка се твърди да е от същата дата по
позиция G2058/16, за същата стока, до същия адрес за доставка, като за заплащане
на услугата "М.6." ЕООД издава фактура № 7671/25.07.2016 година.
Поддържа, че стоката е съпроводена с международна
товарителница от 08.07.2016 г. (CMR), описана е в опаковъчен лист, като за
продажбата ѝ ищецът издал фактура № 50059/07.07.2016
година.
Твърди, че стоката била натоварена от "М.6."
ЕООД на товарен автомобил Mercedes 2544 L, ДКН ******,
управляван от Т.П.С., който отпътувал към Великобритания. Излага, че сутринта
на 14.07.2016 г. в Белгия на паркинг на автомагистрала А7-Е19, км. 45,5, посока
Валенсиен (Франция), изход 21 от Тийо,
водачът на товарния автомобил установил, че на автомобила са нанесени щети, в
следствие на които е проникнато в багажника и е открадната по-голяма част от
стоката от трите палета, а останалата стока е с разкъсани опаковки, смачкана и
увредена.
Сочи, че за събитието незабавно били уведомени местните
полицейски власти, собственика на транспортното средство, спедиторската
компания и собственика на стоката, за което е съставен протокол № МО.17OG.000863/14.07.2016 г. и е образувано дело в първоинстанционния съд на провинция Ено,
а от превозвача са снети обяснения.
Поддържа, че на 14.07.2016 г. спедиторското дружество „С.Ш.“ ООД е уведомило
превозвача ("М.6." ЕООД), че желае остатъка от стоката да бъде
доставена до получателя.
Излага, че на 15.07.2016 г. във
връзка с кражбата, ищецът като собственик на товара отново предоставя на „С.Ш.“
ООД придружаващите стоката документи (фактура, опаковъчен лист и декларация за
липсваща друга застраховка).
Сочи, че на 20.07.2016 г., след
доставяне на остатъка от стоката в Лондон от получателя - “111 SKIN” LTD чрез неговите
представители, е съставен констативен протокол, видно от който стоката е
увредена, изцяло негодна за ползване по предназначение и подлежи на бракуване.
Твърди, че на 14.07.2016 г, с вх.
№ 15400010012 по полица 15001400042 превозвачът "М.6." ЕООД заявил
претенцията за настъпилото застрахователно събитие „кражба от товарен
автомобил“ пред ответника ЗК „У.“ АД.
Сочи, че на 17.11.2016 г. с изх.
№ 4299 ЗК „У.“ АД отказва изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпилото събитие. Излага, че за отказа управителят на дружеството-превозвач
бил уведомен по телефона, като официален отказ не бил получен на адреса на
превозвача.
С възражение изх. № 15/30.12.2016
г. управителят на дружеството превозвач ("М.6." ЕООД) възразил срещу
отказа с искане за преразглеждане на решението. С покана изх. № 7/07.02.2017 г.
управителят на "М.6." ЕООД повторно поканил ЗК „У.“ АД да се
произнесе по искането му за преразглеждане на отказа.
Излага, че с писма изх. №
69/09.02.2017 г. и № 846/13.02.2017 г., ЗК „У.“ АД посочва като причина за
отказа, че събитието е настъпило на неохраняем
паркинг, без камери.
Оспорва отказа на ЗК „У.“ АД,
твърди че застрахователното събитие е настъпило в присъствие на водача, на
осветен паркинг, в близост до търговски обекти. Твърди, че отказът на
застрахователната компания – ответник е незаконосъобразен.
Излага, че с писмо №
001450/30.05.2017 г. „С.Ш.“ ООД цедирал на ищеца
правата си спрямо превозвача "М.6." ЕООД. Поддържа, че в качеството си на кредитор на
последното дружество за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск по
чл. 134 ЗЗД за упражняване правата на превозвача срещу застрахователя, както и
че бездействие на превозвача във връзка с претенцията за застрахователното
обезщетение, заплашва удовлетворяването правата на ищеца.
Моли ответникът да бъде осъден да
заплати на "М.6." ЕООД сума в размер на 25 598,04 британски лири в левовата им равностойност към
29.01.2019 г. в размер на 57 620,68
лв., като обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, която сума
съставлява стойността на откраднатата стока,
както и сумата от 2 000 лв. -
представляваща лихва за забава от 29.07.2016 г. до датата на завеждане на
исковата молба и законна лихва от 29.01.2019 г. върху главницата до окончателно
изплащане на сумите. Претендира разноски.
С Определение от 01.02.2019
година, на осн. чл. 134, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ГПК съдът е конституирал "М.6."
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н *********, ж.к. „*********“,
ул. *********представлявано от управителя О.А.Б., като страна-съищец.
С молба вх. № 26383/26.02.2019
година "М.6." ЕООД депозира становище, в което поддържа исковата
молба.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който оспорва иска.
Ответното дружество поддържа, че
по силата на застрахователния договор, обективиран в
полица № 16243400037, ЗК „У.“ АД е поело ангажимент да покрие отговорността на
превозвача "М.6." ЕООД, за
причинени от него вреди на трети лица в следствие на извършване на автомобилен
превоз на товари. Излага, че това не включва стоката. Сочи, че отговорността на
превозвача за липси и повреди на превозвани товари има договорен характер,
който изключва деликтната отговорност. Излага, че липсата и повредите не са деликт, а неосъществяване на целения от превозвача
резултат, да предаде товара на получателя в количество и състояние, отговарящи
на тези при приемането му.
Поддържа, че правото на
застрахования да търси обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ било
под отлагателно условие и възниква в момента, в който застрахованият
удовлетвори третото увредено лице, т.е. не е изискуемо.
Оспорва допустимостта на иска.
Счита, че не е налице правен интерес от завеждането му, както и че ищеца няма
процесуална и материална легитимация.
Оспорва ищецът да е кредитор на
"М.6." ЕООД, по силата на договор за цесия със „С.Ш.“ ООД. Излага
още, че „С.Ш.“ ООД не е страна по процесната
застрахователна полица, поради което не може да черпи права по застрахователния
договор.
Оспорва валидността на цесията
между ищеца и „С.Ш.“ ООД. Излага, че последното дружество не може да прехвърля
права, които няма, поддържа, че същото не е страна по застрахователния договор
и не е собственик на товара.
Излага, че исковата молба е
нередовна поради липсата на справка по чл. 366 ГПК, както поради липсата на
уточнение дали претендираната сума включва само
откраднатата стока или и увредената. Поддържа, че липсва яснота каква е
стойността на увредената стока, нейното количество. Сочи, че посоченият адрес
на седалище на дружеството не отговаря на вписания в ТР, както и че с исковата
молба ищецът не посочва банкова сметка ***.
Оспорва претендираната
стока да е била превозвана. Сочи, че има
разминаване между заявката за превоз, товарителницата и документите, установяващи
вида и стойността на стоките.
Оспорва вида и размера на
пратката, както и стойността на козметиката.
Оспорва
качеството на "М.6." ЕООД на превозвач. Сочи, че в документите за
превозвач е посочен „С.Ш.“ ООД.
Излага, че застрахованият не е уведомил застрахователя
за настъпилия инцидент, така че той да може да направи оглед. Позовава се на
чл. 207, ал. 3 ЗК /отм/. Счита, че поради
несвоевременното уведомяване и липсата на оглед от застрахователя на осн. чл. 206,
ал. 2 КЗ /отм./ същият може да откаже плащане.
Твърди, че по отношение на процесния товар липсва застрахователно покритие. Поддържа,
че кражбата се покрива само когато е извършена на охраняем
паркинг, но не и в случаите, когато превозното средство е оставено без надзор.
Сочи, че водачът не е нощувал на мястото на кражбата, както и че мястото не
отговаря на дадената в общите условия дефиниция за охраняем
паркинг.
Излага, че поведението на
застрахования представлява „груба небрежност“ и основание за отказ по т.3.14 и 3.15
от ОУ.
При условие на евентуалност, моли
съдът да приспадне от присъденото обезщетение уговореното в полицата самоучастие в размер на 5%.
Прави възражение за давност,
обосновава, че съгласно чл. 23 от Конвенцията за договора за международен
превоз на стоки /CMR/, исковете,
свързани с превози, подчинени на Конвенцията, се погасяват с изтичането на
едногодишен давностен срок.
На основание чл. 111 ЗЗД
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните лихви за забава.
Оспорва претенцията за лихви,
като излага че пред застрахователя не са приложени документи, установяващи
основанието и размера на вредата, респ. същият не е изпаднал в забава.
Моли за отхвърляне на иска.
В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Поддържа, че е
процесуално и материално легитимирана страна. Относно справката по чл. 366 ГПК,
сочи, че не е задължен да прави разбивка по пера, съгласно практиката на ВКС.
Излага, че количествата стоки,
останали след кражбата, били напълно унищожени. Сочи, че се касае за претърпени
вреди в пълен размер, съгласно товарителницата и констативния протокол на
получателя, като от съпоставянето между тях може да се установи съвсем точно
какво е откраднато и какво е доставено като остатък от превозваната стока,
включително количества, пера, артикули, цени и стойност.
Оспорва твърденията на ответника
за нередовност и недопустимост на иска.
Поддържа изложените в исковата
молба твърдения за сключен спедиторски договор между ищеца и „С.Ш.“ ООД.
Излага, че ищецът и друг път е ползвал услугите на спедитора „С.Ш.“ ООД и на
превозвача "М.6." ЕООД, както и че между ищеца и „С.Ш.“ ООД е сключен
договор за цесия.
Оспорва ищцовото
дружество да е увредено от превозвач, освен ако това твърдение не се отнася до
увреждане на стоката като основание за иницииране на този процес.
Оспорва като неоснователни
направените от ответника възраженията за
давност.
Излага, че процесната
застрахователна полица покрива рисковете по глава IV от Конвенцията при международни
превози. Сочи, че в конкретния случай отговорността на застрахователя се
изключва при условията на чл. 2-8 от Общите условия. Счита, че общите условия не са приети от "М.6." ЕООД, поради
липсата на изрично изявление за това. Излага, че общите условия на
ответника следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Оспорва
дадената от ответника дефиниция на „охраняем
паркинг“. Поддържа, че размерът на вредите се установява от приложената по
делото фактура №5059/07.07.2016 г. Посочва банкова
сметка.
***, в случай че общите условия
на ответника бъдат приети като доказателство по делото, предявява инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 3.15 от общите условия за застраховка, поради
невъзможен предмет за изпълнение на основанията, подробно изложени в раздел ІІІ
от допълнителната искова молба.
В срок е депозирано становище по отговора от съищеца
"М.6." ЕООД. Поддържа, че дружеството "М.6." ЕООД
уведомило ответника за кражбата в деня на инцидента. Излага, че застрахователят
има възможност да изпрати за оглед на място свой представител. Сочи, че
изготвеният от представители на полицията протокол е надежден източник на
информация. Оспорва даденото от ответника разбиране за „охраняем
паркинг“. Посочва банкова сметка.
***ната искова молба, с който
ответникът изцяло поддържа изложеното в отговора. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Сочи, че не се установява
плащане по фактура № 50059/07.07.2016 г. Оспорва наличието на валиден превозен договор.
Излага, че дефиницията „охраняем паркинг“ е дадена
между страните в ОУ. Сочи, че общите условия кореспондират с КЗ. Претендира
разноски.
Като трето лице - помагач на страната
на ищеца по делото е конституирано „С.Ш.“ ООД. На 18.08.2020
г. е депозирана молба от адв. Д.С. - пълномощник на
третото лице-помагач „С.Ш.“ ООД, в която се оспорва като неоснователно
възражението на ответника затова, че превозното средство е било паркирано на неохраняем паркинг, доколкото са налице писмени
доказателства за обратното. Счита, че така, както е предявена, исковата
претенция е неоснователна, тъй като правото на втория съищец
по делото „М.6.“ ЕООД да търси като превозвач обезщетение от застрахователя по
валидно сключената застраховка „Отговорност на превозвача в международно
съобщение" може да възникне след като обезщети правоимащия
– в случая изпращача, той също е и първи ищец по делото. При липса на твърдения
и доказателства от страна на двамата съищци, да има
такова парично обезщетяване на вредите по превозвания товар, липсва и щета за
превозвача, която да бъде покрита от неговия застраховател. Оспорва иска и по
размер, доколкото застрахователното обезщетение по този вид застраховки е
обвързано с ограничената отговорност на автомобилния превозвач, предвидена
съгласно Протокола от Женева от 05.07.1978 г. и изменящ чл. 23 §.3 от СМР-конвенцията,
въвеждайки максимален лимит на обезщетението от 8,33 разчетни единици на кг
липсващо брутно тегло, като идентичен текст е възпроизведен в чл.71, ал.3
ЗАвтП. Оспорва и по съдържание Установителен (констативен)
протокол, тъй като същият бил изготвен от представители на получателя на
товарителницата, без да е извикан независим авариен комисар и следователно не е
годно доказателство по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на
ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
От
представените по делото копия от заявка за транспорт от страна на ищеца „111 С.–
БГ“ ООД до „С.Ш.“ ООД от 07.07.2016 г. (стр. 16), и
заявка за превоз от „С.Ш.“ ООД до „М.**“ ООД от 17.06.2016 г. (стр. 17) и
фактура № 7671/25.07.2016 г. (стр. 19), се установява, че
ищецът е възложил на спедитора „С.Ш.“ ООД организиране на транспорт на негови
собствени козметични продукти от София, България, до Лондон, Великобритания,
като в изпълнение на заявката спедиторът сключил от свое име и за сметка на
възложителя договор за превоз № G2058/16 г. на
тази стока с превозвача „М.**“ ООД. В тази връзка следва да се посочи, че
възраженията на ответника „ЗК „У.““ АД, че „М.**“ ООД не е превозвач по
договора, а такъв е „С.Ш.“ ООД, са изцяло неоснователни и се оборват от
горепосочените доказателства. В представената по делото международна
товарителница, „С.Ш.“ ООД е посочен в графа № 22, в която се отбелязва
изпращачът на товара. Освен това, от публичната партида на „С.Ш.“ ООД в
търговския регистър към Агенция по вписванията се установява, че предметът му
на дейност включва спедиция, а не превозни услуги,
което се потвърждава от обсъдените документи. Обстоятелството, че в някой от
документите е посочен като превозвач (което съдът не установи), и при наличие
на горните доказателства, не е основание да се счита, че той е извършил
превоза.
Видно от представените документи, вкл. представеното по делото копие от СМR - товарителница (стр. 20), товарът се състои от три палета, с общо тегло
1100 кг., в които са опаковани общо 16 кашони, съдържащи общо 80 000 броя
насипни кремове и рекламни пощенски картички, подробно описани в опаковъчна
листа, приложена към товарителницата, чийто превод е представен на стр. 21-22
по делото. Видно от представената товарителница, датата на товарене е посочена
като 08.08.2016 г. и е различна от тези, посочени в
заявката до спедитора (08.07.2016 г.) и в заявката на спедитора до превозвача
(07.07.2016 г.), като, наред с това, в
товарителницата не е посочена дата на пристигане. Въпреки това, от опаковъчната листа, приложена към товарителницата, се
установява, че датата на товарене е 08.07.2016 г., а датата на доставка е
уговорена като 15.07.2016 г., като за установяване на тези параметри на
договора за превоз, съдът цени последното доказателство, като издадено последно
във времето и надлежно попълнено, и с оглед обстоятелството, че между страните
няма спор по отношение на тези дати.
В товарителницата е посочен адрес на разтоварване на стоката, както следва:
E3 3PA London, United Kingdom, като в графа № 24 „Стоките получени:
Място:, на:“, е отбелязано с ръкописни букви „FRANK”.
От приложената по делото заявка до превозвач (стр. 17) и от товарителницата
(стр. 20) се установява, че товарното превозно средство, с което ще се извърши
превоза, е с рег. номер *******и номер на ремарке *******.
Установява
се, че по отношение на превозвани с посочения товарен автомобил с
регистрационен номер *******товари, към момента на извършване на кражбата
(14.07.2016 г.) е била сключена валидна застраховка между
превозвача „М.6.“ ЕООД и „ЗК „У.““ АД, с валидност от 00.00 часа на 27.11.2015
г. до 24.00 часа на 26.11.2016 година (стр. 12). Застраховката е валидна на
територията на Република България и на Европа, като е уговорен лимит на
отговорността: 20 евро за килограм бруто тегло липсващ/повреден товар до
стойността на товара, съгласно търговската фактура, което от двете е по-малко.
Уговорено е, че размерът на обезщетението не следва да надвишава 350 000 евро
за едно събитие и 600 000 евро в годишен агрегат за срока на полицата. Описано
е, че приложими към договора за застраховка са общи условия от 15.08.2012 г.,
изм. през 10.02.2014 година. Уговорена е застрахователна премия, платима
еднократно, като между страните не се спори, че същата е била платена. В графа
„специални условия“ страните са уговорили, че „Кражба на товара, включително
при кражба на цялото превозно средство, се покрива само от охраняем
паркинг“. По делото са представени и общи условия по договора за застраховка
(стр. 115), съгласно които (т. 3.15. Общи изключения) застраховката не покрива
отговорността на превозвача, причинена от или вследствие на: кражба от
превозните средства, оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността
на застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и обезопасено
превозно средство в района на охраняем паркинг.
Дадена е и дефиниция на „охраняем паркинг“ по
смисъла, употребен в ОУ, както следва: специално организирано място за
паркиране на товарни превозни средства, снабдено с необходимите обозначителни знаци, ограждения,
осветление и денонощна ограда. Общите условия са неразделна част от договора,
видно от описаното в договора, с което се е съгласило застрахованото лице,
видно от поставения подпис.
От
представения на стр. 24 от делото превод на фактура № 50059 от 07.07.2016 г. се установява, че договорът за превоз е сключен
в изпълнение на задължението на възложителя „111 С.България“ ООД да предаде
стоката по сключен между последното и „111 Скин“ -
Великобритания договор за международна покупко-продажба. Във фактурата се
съдържа подробен опис на стоките, предмет на договора, както и общата им
стойност от 34 578,94 британски лири. При сравнение на количествата в описа,
съдържащ се в опаковъчната листа, се установява, че количествата, с изключение
на единични бройки, съвпадат изцяло.
От
приложения по делото превод на полицейски доклад (стр. 28 и сл.) се установява,
че между 13.07.2016 г., 21 ч. и 14.07.2016 г., 05.30 ч. на паркинг на
автомагистрала А7-Е19 посока Валансиен (Франция),
изход 21, км 45.5, Льо Рьо 7070, Белгия, е извършена
кражба от неизвестни лица в превозното средство на съищеца
„М.6.“ ЕООД, а именно: камион, марка Мерцедес 2544 К 6х4, рег. табели № *******
и ремарке, марка Krone, рег. табели № *******, чрез
направен разрез в метален кабел на брезентово покривало на камиона от задната
страна, проникнато е вътре и е откраднат част от товара. В доклада е описано и
мястото на кражбата, както следва: „Касае се за паркинг, разположен на изход от
автомагистрала (изход от Тийо), на който има
бензиностанция Q8 с магазин и ресторант. Мястото
е разположено на открито, на равен терен в права линия. Деянието е извършено
през нощта, като осветлението на паркинга е работело нормално. На паркинга е
имало няколко тежкотоварни камиона, паркирани в близост един до друг, поради
което видимостта е била ограничена. При успоредното паркиране под ъгъл на
камионите, кабините им се намират от външната страна на паркинга, поради което
няма видимост към задната страна на другите съчленени
превозни средства. На мястото няма инсталирана камера.“. Посочен е обектът на
кражбата, като това е парфюмерия и козметика (продукти за красота, наименовани: space anti age day cream; nocturnal eclipse recovery cream, марка 111 SKIN), неизвестно количество, с
националност Обединено Кралство. Като потърпевша от кражбата страна е посочено
дружеството – съищец „М.6.“ ЕООД. Посочено е, че
изпращач е „111 С.– БГ“ ООД, а получател “111 SKIN UK WESTEX” Ltd. От вписаното в доклада се установява, че шофьорът на превозния автомобил
е уведомил полицията на 14.07.2016 г. в 05.40 ч. сутринта.
На
14.07.2016 г. спедиторът „С.Ш.“ ООД дал инструкции
до превозвача „М.6.“ ЕООД да достави остатъка от пратката на предвидения адрес,
за да се установи с точност какво е откраднато, като му обърнал внимание, че ще
го задължи със стойността на липсващите стоки (стр. 43). На 15.07.2016 г.
спедиторът уведомил възложителя на превоза за извършената кражба (стр. 44).
Представено
е копие от писмо, изх. № 001450/30.05.2017 г. (стр.
70-71), изходящо от „С.Ш.“ ООД и адресирано до „111 С.БГ“
ООД, с копие до „М.6.“ ЕООД и „У.“ АД, с което
спедиторът волеизявява, че прехвърля на ищеца
упражняването на правата за получаване на обезщетение от „М.6.“ ЕООД и „У.“ АД.
В открито съдебно заседание от 03.12.2019 г. процесуалният представител на
ищеца изрично е заявил, че между страните няма подписан договор за цесия и
писмото е единствения писмен документ, с който разполагат.
По
делото е представено и копие от претенция от страна на застрахованото лице „М.6.“
ЕООД, до застрахователя „ЗК „У.““ АД, във връзка с реализираната кражба на
стоки на 14.07.2016 г. в Белгия (стр. 49). На стр. 50 от делото е представено
копие от писмо, изх. № 4299 от 17.11.2016 г. от „ЗК „У.““ АД до „М.6.“ ЕООД, с
което застрахователят е отказал да плати застрахователно обезщетение за
покриване на вреди от реализирания риск, с аргументи, че събитието е настъпило
по време на престой на композицията на неохраняем
паркинг в Белгия, което противоречи на уговорката по т. 3.15. от сключения
помежду им договор за застраховка.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка по делото, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените
права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на
кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от
чисто личната преценка на длъжника. По иска по чл. 134 ЗЗД ищецът действа не
като титуляр на претендираните материални права, а
като процесуален субституент, упражняващ правата на
бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането
му. Следователно, за да има интерес от този иск, ищецът следва да твърди, че
има качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както и да
обоснове правния си интерес от предявяване на иска, какъвто е налице, когато
длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не упражнява
тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца.
Безспорно
в практиката е, че едно лице притежава процесуалноправна легитимация по иска по
чл. 134 ЗЗД, при наличие на следните предпоставки: ищецът (процесуален субституент) твърди, че има качеството на кредитор спрямо
дадено лице (в случая застрахования превозвач), т. е. че има вземане към това
лице, възникнало на договорно или извъндоговорно
основание; ищецът твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се
защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права;
неупражняването на правата на длъжника на ищеца заплашва удовлетворяването на
последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си;
ищецът в качеството си на процесуален субституент
следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията. Докато процесуалноправната легитимация се
определя от ищеца чрез заявеното от него в исковата молба, то съответствието му
с материалноправната легитимация (дали в
действителност е налице вземане и титулярството му) е
въпрос по същество и обуславя основателността на иска, поради което подлежи на проверка от
съда (така и решение № 138 от 05.01.2015 година по т.д. № 1727/2014 г. на II
ТО, ВКС).
На
първо място трябва да се изследва въпросът за наличието на твърдяното от ищеца
вземане по отношение на длъжника „М.6.“ ЕООД.
За
да бъде уважен искът по чл. 134 ЗЗД е необходимо ищецът да установи наличието,
съществуването на задължение, което съищецът му има
към него (така Определение № 51 от 20.01.2016 г. по к. т. д. № 1344 /2015 г. на
ВКС, 1-во тър. отделение). В настоящия случай ищецът твърди,
че вземането му срещу длъжника „М.6.“ ЕООД произтича от договор за цесия,
сключен с третото лице – помагач „С.Ш.“ ООД.
Съгласно
изложеното във фактическата част от мотивите, по делото се установи, че са
налице няколко правоотношения. По силата на сключения спедиторски договор,
ищецът „111 С.БГ“ ООД е възложил на спедитора „С.Ш.“ ООД
организиране на транспорт на негови собствени козметични продукти от София,
България, до Лондон, Великобритания, като в изпълнение на заявката спедиторът
от своя страна сключил договор за превоз със съищеца
„М.6.“ ЕООД. По делото не са налице данни между доверителя и спедитора да е
постигнато съгласие, че спедиторът ще действа като пълномощник на доверителя,
поради което съдът приема, че в случая е бил сключен същински спедиционен договор и при сключване на договора за превоз,
спедиторът е действал от свое име и за сметка на възложителя (арг. от чл. 361 ТЗ).
Спедиционният договор е изграден на принципа на договора за
поръчка (чл. 361, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 2 от ТЗ) и има за основа
мандатно правоотношение, поради което ищецът - доверител по спедиционния
договор не разполага с пряк иск срещу превозвача. От сключения спедиционен договор възникват три правоотношения: 1) по
учредителната сделка (сключения спедиционен договор),
2) по изпълнителната сделка (сключения договор за превоз) и 3) по отчетната
сделка. Тъй като в конкретния случай договорът за превоз е сключен от името
на спедитора „С.Ш.“ ООД, всички права и
задължения по него са възникнали за спедитора, включително и правото на
обезщетение за вреди (чл. 361, ал. 2 вр. чл. 349, ал.
1 във вр. чл. 373, ал. 1 ТЗ). Правото на
спедитора да получи обезщетение от превозвача е придобито в резултат на
изпълнителната сделка, като последният („С.Ш.“ ООД) е длъжен да упражни
правата, породени от нея спрямо третото лице („М.6.” ЕООД) до прехвърлянето им
в полза на доверителя („111 С.БГ“ ООД), от който момент те вече могат да бъдат
упражнени и от последния. В зависимост от предмета на придобитите субективни
права и поетите правни задължения по изпълнителната сделка при осъществяване на
поръчката прехвърлянето на правния резултат от патримониума
на спедитора в имуществения комплекс на възложителя се извършва чрез правна
сделка в съответната законоустановена форма за
действителност.
Характерът
на възникналото право в патримониума на спедитора, а
именно парично вземане, представляващо обезщетение за вреди, обуславя и транслативния способ за преминаването му в патримониума на възложителя – цесия. Именно със сключването
на договор за цесия със спедитора ищецът обосновава качеството си на кредитор
на съищеца.
Договорът
за цесия е неформален, консенсуален договор, който се
счита сключен с постигането на съгласие между двете страни. Тази негова правна
характеристика обуславя необходимостта от доказване на насрещни волеизявления с
всички допустими доказателствени средства. В случая
ищецът е представил единствено писмо, изх. № 001450/30.05.2017
г., изходящо от „С.Ш.“ ООД, адресирано до „111 С.– БГ“ ООД, с което „по
силата на настоящото писмо Ви прехвърляме да упражнявате правата ни за
получаване на дължимото обезщетение от „М.6.“ ЕООД и застрахователя „У.“ АД.“
Други доказателства не са сочени, а в открито съдебно заседание от 03.12.2019 г. процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че правото да получи обезщетение от превозвача, е
прехвърлено на доверителя му с представеното писмо и няма друг подписан договор
между страните. Представеното писмено доказателство не доказва съществуването
на договор за цесия, не може да се разглежда и като потвърждение за сключена
цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3, предл. 3 ЗЗД. В
най-добрия случай би могло да се разгледа като оферта за сключване на такъв
договор.
Гореизложеното
обосновава извода, че е недоказано наличието на първия елемент от сложния
фактическия състав на чл. 134 ЗЗД - ищецът да е кредитор
на длъжника, чиито права предявява, поради което предявеният косвен иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен само на това основание, като останалите
възражения не следва да бъдат разглеждани. Акцесорният
иск също се явява неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че дори да
се вземат предвид твърденията на ищеца, че е собственик на стоката и оттам
увредено лице, което му дава право да претендира обезщетение от превозвача, то
съдът намира следното:
Съгласно изложеното във фактическата част от мотивите, по
делото се установи, че са налице три сключени договора, като договорът за спедиция и за превоз са сключени с оглед изпълнение по
основния – договора за покупко-продажба на стоки.
Видно
от посоченото по-горе, този договор е сключен между ищеца „111 С.– БГ“ ООД
(юридическо лице със седалище в Република България) и третото за производството
лице „111 SKIN” LTD – чуждестранно
юридическо лице, със седалище във Великобритания. Видно от фактура № 50059 от
07.07.2016 г. (стр. 24 по делото), договорът е
сключен между две държави – членки на Европейския съюз към момента на
сключването му, т.е. става дума за договор за международна продажба на стоки.
Следователно,
за тази продажба са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото
право към договорни задължения (Рим I). Липсват данни страните да са избрали
приложимо право, поради което и по аргумент от чл. 4, т. 1, б „а“ договорът за
продажба на стоки, оформен с фактура № 50059 от 07.07.2016
г. се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на
продавача, т.е. приложимо е българското право. Част от приложимото право е и
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (разг. „Виенска конвенция“), която, като международен акт,
има предимство пред вътрешната уредба по ТЗ и ЗЗД относно търговската продажба.
В
случая, не се установи кодове за доставка (франкировка),
утвърдени от Международната търговска камара, наречени ‘Incoterms
2010”, с които страните могат да уговорят разместване на отговорността и риска
по време на извършване на превоза, в отклонение от приложимите международни
правни норми, да са ползвани, като следва да се приеме, че приложимото право за
уреждане на спора се съдържа в Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки (чл. 1, т. 1 от Конвенцията) и българските
закони (чл. 7, т. 2 от Конвенцията). Съгласно чл. 67 от Конвенцията, ако
договорът за продажба налага превоз на стоката и продавачът не е длъжен да я
предаде на определено място, рискът преминава върху купувача, когато стоката
бъде предадена на първия превозвач за изпращане на купувача съобразно договора
за продажба. В случая не е налице изключението по чл. 67, ал. 1, изр. 2, тъй като няма
данни страните да са договорили задължение за продавача да предаде стоката на
превозвач на определено място, различно от мястото на натоварване – предаване
на превозвача – гр. София. Наред с това,
чл. 66 урежда, че погиването или повреждането на стоката, след като рискът е
преминал върху купувача, не го освобождава от задължението да плати цената,
освен ако погиването или повреждането се дължи на действие или бездействие на
продавача. Тези разпоредби кореспондират изцяло с разпоредбата на чл. 186а ЗЗД,
доколкото в конкретния случай се касае за родово определени вещи, обособени в
момента на натоварване.
Следователно,
към момента на настъпване на кражбата, по време на превоза на стоката, рискът
от погиване, увреждане на товара е за „111 СКИН“ – Великобритания, а продавачът
„111 С.– БГ“ ООД е носител на вземането за цената на
стоката. С оглед на цитираните разпоредби, погиването на товара по време на
превоза до момента на доставката на купувача, не може да доведе до настъпване
на никакви имуществени вреди за продавача, тъй като купувачът дължи плащане на
цената. Следователно, ищецът „111 С.– БГ“ ООД няма правен интерес да търси
обезщетение за неизпълнение от страна на превозвача и в качеството си на
увредено лице, доколкото не е претърпял загуба, вследствие на така
реализираното неизпълнение по договора за превоз. (аналог. решение № 1765 от
22.07.2013 г. на САС по в. т. д. № 725/2013 г.). И по отношение на тези
твърдения ищецът не се домогва да докаже наличие на вземане спрямо съищеца, което обуславя основателността на исковата
претенция по чл. 134, ал.1 ЗЗД.
По
отношение на предявения от ищеца по реда на чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 26, ал. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 3.15 от Общите условия
към Застрахователна полица № 15001400042 от 26.11.2016 г., сключена между превозвача „М.6.“ ЕООД и застрахователя „ЗК „У.““
АД, с валидност от 00.00 часа на 27.11.2015 г. до 24.00 часа, настоящият
състав намира следното:
За
предявяването на установителен иск за нищожност на
договор наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при
подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване.
Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на
ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост
от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните
страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за
всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и
се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните
и обстоятелствата по спора.
Предмет
на иска по чл. 26, ал.2, предл. 1 ЗЗД в случая е
валидността на клауза от общи условия, неразделна част от застрахователен договор,
по който ищецът не е страна. Ищецът „111 С.– БГ“ ООД се явява трето на
оспореното правоотношение лице. За да обоснове защитим правен интерес от
установяването нищожността на въпросната клауза, ищецът следва да докаже по
какъв начин това външно за него правоотношение влияе върху правната му сфера.
Анализът
на доказателствата и достигнатите правни изводи от страна на съда, изложени по
главния иск, свидетелстват, че в разглеждания казус ищецът няма правен интерес
от предявяване на настоящия установителен иск , тъй като към момента на предявяване на
иска същият не притежава вземане срещу застрахованото лице „М.6.“ ЕООД, нито
притежава качеството на увредено лице като продавач по договора за международна
продажба на стоки. Правната сфера на ищеца не би била увредена, независимо от
развитието на правоотношението между превозвача и застрахователя, регулирано от
атакуваната клауза.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният инцидентен установителен
иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца, поради което следва
да бъде оставен без разглеждане.
Относно разноските по делото.
С
оглед изхода по делото, на ищеца не се дължи присъждане на претендираните
съдебни разноски. На ответника следва да се присъдят разноски, както следва:
150 лева – платен депозит за експертиза; 250 лева - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от "111 С.- БГ" ООД, ЕИК ********, чрез адв. А.И. и адв. М.Б.,
САК, с адрес за съобщения и призовки гр. София, р-н „Витоша“, ул. „************срещу
„З.К. „У.““ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, чрез юриск. Г.П., искове с правно основание чл. 134, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.208 КЗ /отм./ чл.405 КЗ, вр. чл.215 КЗ /отм./, вр. чл.419 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане в полза на „М.6.“ ЕООД , с ЕИК ****** на сумата от
25 598,04 британски лири, в тяхната левова равностойност към 29.01.2019 година
в размер на 57 620,68 лв. – суброгаторна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка №
15001400042 в полза на „М.6.“ ЕООД, и за сумата от 2 000 лв. - представляваща лихва за забава от
29.07.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба, частичен иск от пълен
размер на вземането 14 645, 34 лева, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от 29.01.2019 г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от 111 С.- БГ" ООД, ЕИК ********,
чрез адв. А.И. и адв. М.Б.,
САК, с адрес за съобщения и призовки гр. София, р-н „Витоша“, ул. „************срещу
„З.К. „У.““ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, чрез юриск. Г.П., инцидентен установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 3.15 от Общите условия към Застрахователна полица №
15001400042 от 26.11.2016 г., сключена между „М.6.“ ЕООД и „ЗК „У.““ АД.
ОСЪЖДА "111 С.-
БГ" ООД, ЕИК ********, чрез адв. А.И. и адв. М.Б., САК, с адрес за съобщения и призовки гр. София,
р-н „Витоша“, ул. „************да заплати на „З.К. „У.““ АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 400 лева – разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „С.Ш.“ ООД, с ЕИК*******
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Решението в частта, в която е
оставен без разглеждане предявения инцидентен установителен
иск като недопустим има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред САС съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: