№ 3
гр. Казанлък, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510100903 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. Г.С.С.К. против П. И. П., ЕГН
**********, с адрес: п.к. ***. Твърди, че на *** г. П. И. П. подал до „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри.
Последният получил разяснения, които му дали възможност да прецени
доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на
финансовото му състояние. Същият декларирал, че е запознат и с Общите
условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от Декларации.
Получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен
европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Сочи, че
съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по
ДПК № *** клиентът можел да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Изборът бил на клиента, като
закупуваното на същите не било задължително условие за сключване на
договора, а опционално. За клиент, избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниквало задължение да
заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочвало за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. С част от сумата по
договора било поискано да бъде извършено рефинансиране по друг договор,
който клиентът П. И. П. сключил с „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД (т. V
на ДПК, Допълнителни възможности за клиента“): Вътрешно рефинансиране
1
към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД: сума за рефинансиране: 4603.28
лева. Общият размер на договорното възнаграждение по кредита бил
предварително определен в погасителния план. Страните се споразумели
договорното възнаграждение по кредита, което възниквало за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и
да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. По същия начин
било уговорено и заплащането на възнаграждението за закупена услуга
„Фаст“ и възнаграждението за закупена услуга „Флекси“, което възниквало за
клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то било
разсрочено във времето и се погасявало от клиента като част от
погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към
ДПК). След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрил отпускането на
заем съгласно исканите параметри, на дата *** г. с ответника П. П. бил
сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който
заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнил точно и в срок
задължението си, като извършил поисканото рефинансиране, а останалата
част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране, в размер на
396,72 лева била преведена на П. П. по посочена от него банкова сметка,
видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от 14.07.2021
г. (заверено копие по реда на чл.183 от ГПК). Клиентът П. П. получил
одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“. П. П.
поел задължения (чл. 8 от Общите условия) по Договора за потребителски
кредит, който бил подписан при Общи условия. ОУ били неразделна част от
договора, били предадени на клиента при подписването им и той декларирал,
че е запознат със съдържанието им и ги приемал, нямал забележки към тях и
се задължавал да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и ги
подписал. Изготвен бил погасителен план с определени 36 вноски с падежна
дата - всяко 5-то число на месеца. Погасителния план бил получен от
длъжника на *** г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски
формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Договор №*** е
сключен при следните параметри: сума на кредита: 5000,00 лв.; срок на
кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита: 240,27лева; дата
на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 5-то число на
месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 49,13; годишен лихвен
процент: 41,00; лихвен процент на ден: 0,11; общо дължима сума по кредита:
8648,96лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били
както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“:
1250,00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“:
2300,00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 98,61
лева. Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и
закупена допълнителна услуга било както следва: общо задължение: 12198,96
лева; общ размер на месечна вноска по договора: 338,88 лева; дата на
погасяване: 5-ти ден от месеца. П. П. не изпълнил задължението, което поел
по договора. Преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал в
забава, направил следните плащания по заема на дати: на дата 03.08.2021 г. –
платени 198,80 лева; на дата 30.08.2021 г. – платени 148,80 лева; на дата
17.03.2022 г. – платени 58,80 лева; на дата 14.04.2022 г. – платени 98,80 лева;
на дата 29.07.2022 г. – платени 38,80 лева; на дата 29.07.2022 г. – платени
300,00 лева; на дата 26.09.2022 г. – платени 98,80 лева; на дата 24.10.2022 г. –
2
платени 30,00 лева; на дата 21.11.2022 г. – платени 48,80 лева; на дата
21.12.2022 г. – платени 68,80 лева; на дата 16.02.2023 г. – платени 98,80 лева.
Общата сума на направените плащания по ДПК *** (по кредита и по
споразумението) било в размер на 1189,20 лева. С нея била погасена сума в
размер на 443,88 лева, съгласно задължението по погасителен план - 1 пълна
вноска. Частично плащане в размер на 105,00 лева има по 2-та вноска. В
общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план – 458,92 лева. Поради плащане на вноските със забава били били
начислени лихви в размер на 458,92 лева, които към момента били заплатени
изцяло. Сочи, че с плащанията си клиентът заплатил и 40,00 лева начислени
такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към
ДПК № ***, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ
ПО ТАРИФА“ КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за
всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно
събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските
за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени
задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща
Тарифа..“. С плащанията си ответникът заплатил и 246,40 лв. законна лихва,
която започвала да се начислява върху вземането и била дължима от *** г. -
датата на предсрочна изискуемост на кредита до изплащане на вземането.
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът изпаднал в
забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № ***. След
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от в чл. 12.3 от
Общите условия към ДПК, а именно: „...КР може да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните
обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер...“, договорът бил прекратен, а задълженията по него
обявени за предсрочно изискуеми на *** г. Договорът за кредит бил
прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за
което П. П. бил уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него
адрес в договора. След обявяването на предсрочна изискуемост (*** г.)
започнало начисляване на обезщетение за забава. Същото било начислено
съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ, а именно: Начислено е 1.
Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща
задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги). След прекратяването на договора
размерът на задълженията станал предсрочно изискуем, като оставало в сила
задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния
договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен
план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
било обединено в една последна погасителна вноска /в случая 14-та/, чийто
падеж бил датата на обявяване на предсрочната изискуемост - *** г.
Горепосоченото било изложено за яснота на съда и във връзка това, че
страните уговорили задължението да бъде изплатено на равни месечни
вноски - 36 на брой, а в приложените към исковата молба документи били
описани 14 вноски, като последната обединявала непогасеното задължение по
погасителен план, поради настъпилата предсрочна изискуемост. Уточнява, че
предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна
3
изискуемост на вземането на дата *** г., неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер на 1928,64
лева /хиляда деветстотин двадесет и осем лева и 64 ст./, дължимо за периода
от 05.09.2021 г. до *** г. - дата на предсрочната изискуемост. Това била
сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не се претендирало
договорно възнаграждение за периода след *** г. /датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/. След като били отразени направените
плащания, се дължали следните суми: остатъчна непогасена предсрочно
изискуема главница – 4862,23 лева; непогасено договорно възнаграждение
1928,64 лева; неплатено възнаграждение за закупена и използвана
допълнителна услуга Фаст – 1180,56 лева; неплатено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга Флекси – 2172,22 лева; Законна лихва в размер
на 356,41 лева, дължима от *** г. - датата на предсрочна изискуемост до
27.02.2023 г. и законна лихва от датата на входиране на заявлението до
изплащане на вземането. За периода 13.03. - 13.07.2020 г. не била начислявана
законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП. Преди
сключването на процесния договор, на ответника бил предоставен
Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж
преди сключването на самия ДПК. От него било видно, че дружеството в
качеството си на кредитор предоставило преддоговорна информация във
форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра
били посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит.
П. П. посочил, че е получил екземпляр от него, изписал имената си и се
подписал. Параметрите на кредита били посочени в европейския формуляр,
който бил подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път
били посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на
същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен бил и връчен на
ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен
на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. Сочи, че в
българското действащо право, в отношенията между правните субекти
действал принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този
принцип всеки бил свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако
желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябвало да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставлявали кръга на т. нар. волева
автономия, която се предоставяла на индивида за свободна инициатива. С
оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните
се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „Фаст“ и „Флекси“.Съгласно т. 15.1. от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД
може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или
повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга“. Закупуването на услугите Фаст и Флекси било изцяло
по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
съдържали следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на
4
длъжника за отпускане на кредит. Представителите на ищеца извършили
всички необходими действия за проучването на кредитното досие на
длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от
длъжника. Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура
се осъществявала по реда и при условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ,
озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжникът не се възползвал от същата.
Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на
длъжника намалеел, той ще можел да поиска от кредитора да му намали с до
75% размера на определен брой погасителни вноски. Процедурата била
описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него
услуга „Флекси“, не се възползвал от същата. Смяна на падежната дата на
вноските. Тази уговорка давала на длъжника гаранцията, че ако сменят датата
на заплащане на месечните им възнаграждения, същите ще могат да променят
и падежната дата по кредита си, така, че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ
„Промяна на дата на падеж“ като длъжникът не се е възползвал от същата.
Сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговарял
на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК
относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на
подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на
ответника всички полетата били попълнени, в това число и параметрите на
кредита и данните на кредитополучателя. Съгласно уговореното, клиентът с
помощта на кредитния експерт бил длъжен надлежно да попълни и провери
всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите
приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1.
от Общите условия ясно и недвусмислено било описано, че се попълват
всички полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това
число и параметрите на потребителския кредит. Клиентът проверявал
коректността на данните и следвало да следи всички полетата да са
попълнени. Кредиторът уведомил ответника чрез общите условия, които били
неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за
отпускане на потребителски кредит“, който бил поставен на видно място във
всеки офис, какъв бил процесът по сключване на договорите за потребителски
кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълвал всички
клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписвал,
след което се изпращал на кредитора, който също го подписвал от своя
страна. Видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК
било, че още при подписване на искането за кредит, потребителят бил
информиран за общо дължимата сума по ДПК. Следователно било налице
наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо
дължимата в края на периода сума, тъй като била изразена воля от страна на
потребителя за приемането им. Следвало да се отбележи също, че ответникът
в настоящото производство имал възможност да се откаже от договора при
условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да
върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата,
начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата
на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите
условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът имал и възможност
5
да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и
ЗПК, като не се възползвал и от това право. П. П. усвоил предоставената му в
заем сума, поел изпълнение на уговореното в ДПК, съгласно погасителния
план към него, правил плащания. От тези обстоятелства можело да се направи
обоснован извод, че ответникът бил запознат с условията на сключения с
ПРОФИ КРЕДИТ България Договор за потребителски кредит и се съгласил с
цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения и
Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на
договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да
върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения
договор, така и с погасяването на вноски. Моли съда да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника П. И. П., ЕГН
**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ***, в общ размер на 7 147,28 лв. /седем хиляди сто
четиридесет и седем лева и 0.28 ст./, от които: главница – 4862,23 лева
/четири хиляди осемстотин шестдесет и два лева и 23 ст./; непогасено
падежирало договорно възнаграждение – 1928,64 лева /хиляда деветстотин
двадесет и осем лева и 64 ст./, дължимо за периода от 05.09.2021 г. до *** г.;
законна лихва в размер на 356,41 лева /триста петдесет и шест лева и 41 ст./,
дължима от *** г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.02.2023 г.;
претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
длъжника ни П. И. П., ЕГН **********, да заплати задължението, възникнало
на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ***, а
именно: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1 180,56 лева
/хиляда сто и осемдесет лева и 56 ст./ и възнаграждението за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 2 172,22 лева /две хиляди сто седемдесет и два лева и 22
ст./, ведно със законната лихва. Претендира разноски в заповедното
производство и в исковото производство. Представя банкова сметка, по която
длъжникът може да плати присъдената сума: ЮРОБАНК България АД IBAN:
BG 94 BPBI 7940 1057 3790 02; Алианц Банк България АД IBAN: BG BUIN
9561 1000 3161 83.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Ст.
Г.-Ч., в качеството й на процесуален представител на ответника, назначена по
Закон за правната помощ. Заявява, че счита предявеният установителен иск за
допустим и разгледан по същество частично основателен. По отношение на
осъдителният иск, счита, че не следва да се разглежда в настоящото
производство. От представения, с исковата молба, Договор за потребителски
кредит № *** от *** г. се установявало, че П. И. П. сключил същият, като по
данни на ищеца, сумата в размер на 4603,28 лева била за вътрешно
рефинансиране към „Профи кредит България “ ЕООД. В тази връзка,
отбелязва, че от представените по делото доказателства не се установявало,
че такъв, предходен кредит между ищеца и ответника съществувал и реално с
преведената сума в размер на 4603,28 лева в полза на „Профи кредит
България“ ЕООД, ищцовото дружество неоснователно се обогатило. Сочи, че
реално от искането за отпускане на потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
6
Стандарт“, лицето П. П. получило само сумата в размер на 396,72 лева. По
отношение на предявения осъдителен иск отбелязва, че от записаното в
исковата молба се подразбирало, че предложената от ищцовото дружество
услуга „Фаст“ била предоставена на ответника, но реално нямало
доказателство, че същата е използвана от него, а що се отнася до услугата
„Флекси“ в исковата молба, дружеството ищец заявило, че същата не била
използвана от ответника. Твърди, че след като такава услуга не била
използвана, то не следвало да бъде заплащана от ответника. С оглед
изложеното в писмения отговор становище, както и обстоятелството, че няма
достатъчно данни за отпуснатия и усвоен от ответника кредит, моли съда да
постанови съдебно решение, по предявеният установителен иск, съобразно
представените по делото доказателства. В случай, че приеме за разглеждане в
настоящото производство и предявеният осъдителен иск, то моли съда да
отхвърли същия като неоснователен и недоказан. Моли при уважаване
исковата претенция на ищцовото дружество, претендираните от тях разноски
да бъдат сведени до съответния минимален размер, съобразно Наредба №4 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 28.02.2023 г. заявителят е отправил искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за: 4862,23 лева (четири
хиляди осемстотин шестдесет и два лева и 23 ст.) – главница; 1928,64 лева –
договорно възнаграждение за периода от 05.09.2021 г. до *** г.; 356,41 лева –
законна лихва за периода от *** год., датата на предсрочна изискуемост, до
27.02.2023 г.; законната лихва върху главницата от 28.02.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 1180,56 лв. възнаграждение за закупена услуга
"Фаст", сумата от 2172,22 лв. възнаграждение за закупена услуга "Флекси".
С разпореждане от 28.02.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за: сумата от сумите: 4862,23 лева (четири хиляди осемстотин
шестдесет и два лева и 23 ст.) – главница; 1928,64 лева – договорно
възнаграждение за периода от 05.09.2021 г. до *** г.; 356,41 лева – законна
лихва за периода от *** год., датата на предсрочна изискуемост, до 27.02.2023
г.; законната лихва върху главницата от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото: 142,95 лв. държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 28.02.2023 г. съдът е отказал издаването на заповед
за изпълнение за: сумата от 1180,56 лв. възнаграждение за закупена услуга
"Фаст", сумата от 2172,22 лв. възнаграждение за закупена услуга "Флекси".
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 415 ГПК съдът е предявил установителни искове за
установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение, и осъдителни – за вземанията, за които съдът е отказал
издаването на заповед за изпълнение.
Представен е договор за потребителски кредит "Стандарт" № ***/***
г., сключен между П. И. П. и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, при
следните параметри: сума на кредита: 5000.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца;
7
размер на вноската: 240, 27 лв.; ГПР – 49, 13 %; ГЛП – 41 %; лихвен процент
на ден: 0, 11 %; общо задължение по кредита: 8648,96 лв.. По пакета
допълнителни услуги: възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на
1250.00 лв.; възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 2300.00
лв.; размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 98,61 лв.. Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо
задължение: 12198,96лв.; общ размер на вноска: 338,88 лв.; дата на
погасяване: 5-ти ден от месеца.
По делото са приложени общи условия към договора, погасителен
план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Видно от представения погасителен план, падежът на последната
погасителна вноска е 05.07.2024 г. С част от сумата по договора страните
договорили да бъде извършено рефинансиране по друг договор, който
клиентът П. И. П. сключил с „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД (т. V на
Договора за потребителски кредит, Допълнителни възможности за клиента“):
Вътрешно рефинансиране към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД: сума за
рефинансиране: 4603.28 лева. Останалата част от сумата по договора, след
извършеното рефинансиране, в размер на 396,72 лева била преведена на П. П.
по посочена от него банкова сметка, видно от приложеното преводно
нареждане за кредитен превод от 14.07.2021 г.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите
условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от
допълнителни услуги от кредитора Фаст приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит /т. 15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни
услуги Флекси - право на промяна на погасителния план при специфични
условия/т. 15. 2 от ОУ/. От страна на ответника не се твърди и установява
изцяло погасяване на задълженията по договора.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че страните са
обвързани на валидно договорно основание - договор за потребителски
кредит "Стандарт" № ***/*** г. Страните по този договор са потребителят –
физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа
всички необходими реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК,
поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът
за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията
на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни
и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Видно от представения договор за потребителски кредит, в същия е
8
предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ
размер на 3352.78 лв. при главница по кредита – 5000 лв.
От съдържанието на Раздел 15 "Допълнителни услуги" от
представените Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД към
договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените
допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15. 1 – клиентът
закупил допълнителна услуга "Фаст" получава приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без
закупена допълнителна услуга "Фаст". Според чл. 15. 2 всеки клиент,
пожелал и закупил услуга "Флекси", получава право да променя погасителния
си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл.
15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две
насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и
отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото
изпълнение.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има
предвид, че услугата "Фаст" касае действия, свързани с отпускането на
кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана.
Услугата "Флекси", свързана с отлагане на вноски и тяхното намаляване,
представлява по своя характер изменения на кредитното правоотношение по
съгласие на страните по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в
хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са
уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение,
а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
От друга страна при сключването на договора не се дава възможност
на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за услуги "Фаст" и
"Флекси", доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния
план и от общите условия на дружеството. След като това е така, във всички
случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на
кредитора.
Предоставянето на каквито и да било допълнителни услуги следва да
бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй като представляват сигурна
печалба за кредитора. В случая това не е сторено, което води до нарушаване
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в договора на
лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 41% не
9
съответства на реалния такъв.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 49, 11%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – разходите за допълнителните услуги "Фаст"
и "Флекси", които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От съдържанието на приобщения
договор по кредита, главницата възлиза на сумата в размер на 5000 лева.
Изясни се и че в изпълнение на задълженията си по кредитното
правоотношение, ищецът е заплатил на ответника по договор за паричен заем
сумата в общ размер на 1189,20 лева, респ. дължимият остатък от главницата
възлиза на сумата в размер на 3810,80 лева. До този размер предявеният иск
за заплащане на главницата следва да бъде уважен, като над този размер
предявеният иск за заплащане на главницата, както и останалите предявени
искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство, определени отново съразмерно на
база уважените искови претенции, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така от страна на ищеца са представени доказателства за извършени
разноски в исковото производство в размер на 248, 53 лева – заплатена
държавна такса, 142, 95 лв. заплатена държавна такса в заповедното
производство и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда съобразно фактическата и правна сложност на спора, 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
изложеното размера на извършените от ищеца разноски съразмерно на
10
уважената част от исковите претенции възлиза на 196,52 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
П. И. П., ЕГН **********, с адрес: п.к. *** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53 Е, вх. В, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 3810,80 лева - главница,
дължима по договор за потребителски кредит "Стандарт" № ***/*** г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
28.02.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над сумата в размер на 3810,80 лева до пълния претендиран
размер от 4862,23 лева, и за сумата от 1928,64 лева /хиляда деветстотин
двадесет и осем лева и 64 ст./ договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 05.09.2021 г. до *** г.; законна лихва в размер на 356,41 лева /триста
петдесет и шест лева и 41 ст./, дължима от *** г. - датата на предсрочна
изискуемост до 27.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед №
269/28.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 468/2023 г. на Районен съд Казанлък.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В
срещу П. И. П., ЕГН **********, с адрес: п.к. *** иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в
размер на 1 180,56 лева /хиляда сто и осемдесет лева и 56 ст./ и
възнаграждението за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2 172,22 лева /две
хиляди сто седемдесет и два лева и 22 ст./ по Договор за потребителски
кредит № ***/ ***г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. И. П., ЕГН **********,
с адрес: п.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата в
размер на 196,52 лева, представляваща разноски в настоящото производство и
в производството по ч. гр. д. № 468/2023 г. на Районен съд Казанлък,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ОС - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11