№ 173847
гр. София, 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Частно гражданско
дело № 20241110151936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския
процесуален кодекс ( ГПК ).
Образувано е по подадено заявление от „Д Д“ЕООД с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Б С“ООД.
С разпореждане на съда предвид констатирани нередовности в
заявлението на заявителя чрез пълномощника му е указано в тридневен срок
да конкретизира паричните суми от 3000 лева и от 1500 лева за какви услуги
са начислени и в кой времеви период са предоставени услугите,ако е
претендирана мораторна лихва върху паричните суми за период,предхождащ
подаване на заявлението – да бъде посочен конкретен размер на мораторна
лихва,съответно от 03.08.2024 г. и от 16.08.2024 г. до датата на подаване на
заявлението,ако е претендирана неустойка – да бъде посочено за
неизпълнение на кое задължение е претендирана неустойка,както и да бъде
посочен конкретен размер на неустойка за периода от 03.08.2024 г. до подаване
на заявлението,а след конкретизиране размера на мораторната лихва и на
неустойката да бъде внесена държавна такса върху претендираната парична
сума в размер на 2 % по сметка на Софийския районен съд,за което да бъде
представена вносна бележка.
Съдът е отправил предупреждение,че при неизпълнение на указанията в
срок заявлението ще бъде отхвърлено.
В законоустановения срок е постъпила уточняваща молба,с която
заявителят чрез пълномощника си сочи,че претендираните суми за главница
са за почистване на обекти за период от датата на сключване на договор между
страните да дата на издаване на последната фактура,претенцията за неустойка
е съобразно сключен договор между страните от 03.08.2024 г. до подаване на
заявлението.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки да бъде
отхвърлено заявлението.
1
Съгласно чл.410,ал.2 от ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. В хипотезата,когато заявлението е
нередовно,съдът дава указания за привеждането му в съответствие с
изискванията на закона,а ако заявлението е останало нередовно съдът е
длъжен да отхвърли заявлението. В конкретния случай съдът счита,че въпреки
дадените указания заявлението е останало нередовно,поради което за
дружеството заявител възниква неблагоприятната последица подаденото
заявление да бъде отхвърлено. Когато е подадено заявление по чл.410 от
ГПК,какъвто е настоящият случай,страната заявител следва да подаде
заявление,което точно съдържа обстоятелствата,на които се основава
вземането,както и какви парични суми претендира,без да е длъжна да
представя доказателства към заявлението. Разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК
категорично сочи,че заявлението следва да отговаря на изискванията за
редовност на искова молба. Съдът намира,че изискването заявлението да
отговаря на изискванията за редовност има съществено значение,защото
заявлението следва конкретно и точно да очертае основанието и размера на
претендираното вземане,а точното и конкретно описание на вземането е от
значение както за гарантиране правото на защита на длъжника,така и да
гарантира,че по еднозначен и категоричен начин е очертан и предмета на
бъдеща искова претенция по иск за установяване на вземането,ако срещу
заповедта за изпълнение постъпи възражение. Съдът счита,че доколкото
заявителят единствено сочи размер на две претендирани главници –съответно
от 3000 лева и от 1500 лева,без да е уточнено за кои услуги и в кой времеви
период са предоставени услугите за всяко от двете вземания,заявлението е
останало нередовно. Диспозитивното начало на гражданския процес
задължава съда да се произнесе в рамките на формулираното от страната
заявител искане и съдът не разполага с правото да анализира
доказателства,приложени към заявлението ( както беше посочено заявителят
не е длъжен да представя доказателства ),за да бъде изведен предполагаем
период,за който са предоставени услугите. Софийският районен съд приема,че
и в частта,в която са претендирани мораторна лихва и неустойка заявлението
също е останало нередовно – не са посочени конкретни парични суми за
период,предхождащ заявлението,нито е уточнено дали претендираната
неустойка има характер на мораторна неустойка. Така мотивиран,съдът
счита,че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.411,ал.2,т.1 от ГПК,
Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението,подадено от „Д Д“ЕООД с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Б С“ООД.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Делото да бъде докладвано след влизане в сила на настоящото
2
разпореждане с оглед даване на указания за предявяване на осъдителен иск по
чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3