№ 12585
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110159638 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 ГПК
Подаденото по делото заявление вх.№71221/18.10.2021 г. от Е.С.. М. с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б ЕООД е уважено и е издадена заповед
№17549/02.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
По делото в срока по чл.414а ГПК длъжникът е депозирал възражение вх.
№113556/22.12.2021 г. по чл.414а ГПК с приложени доказателства за плащане в полза на
заявителя на главниците по заповедта, извършено на 13.12.2021 г.-в хода на делото и след
връчване на заповедта; оспорено е задължението за разноски по делото.
Кредиторът със становище вх.№3521/10.01.2022 г. в срока по чл.414а, ал.3 ГПК заявява,
че сумите по заповедта са платени в хода на делото, въпреки че преди това длъжникът е бил
канен да ги погаси и така е дал повод за съдебно предявяване на вземанията, поради което
дължи и разноските по заповедта. Прави се искане за издаване на изпълнителен лист за
непогасената част от разноските по заповедта съгласно ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК.
Длъжникът с молба вх.№119730/03.02.2022 г. чрез процесуалния си представител
поддържа, че не дължи разноски по делото, защото е погасил задължението си в срока по
чл.412, т.8 ГПК и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото; в производството
по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства, поради което не може да се кредитира
твърдението на кредитора за отправяни покани за доброволно изпълнение, а доказателства
за това не са достигали до длъжника; при условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на заявителя с искане то да се намали до минимума по
Наредба №1/2004 г.
След влизането в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр.86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) в
заповедното производство са регламентирани две отделни възражение: това по чл.414а ГПК-
1
основано на твърдения, че сумата е заплатена в хода на заповедното производство (или в
срока по чл.412, т.8 ГПК), и възражението по чл.414 ГПК-за всички останали хипотези на
оспорване на задължението, като само възражението по чл.414 ГПК може да не се
обосновава и да не съдържа мотиви защо длъжникът намира, че не дължи (съгласно
изричната норма на чл.414, ал.1, изр.ІІ ГПК-възражението по чл.414а ГПК винаги следва да
се основава на твърдението за плащане в хода на заповедното производство-чл.414а, ал.1,
изр.І ГПК, и да съдържа доказателства за тези твърдения- чл.414а, ал.1, изр.ІІ ГПК).
Съгласно чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК „Ако становището е подадено в срок, съдът се
произнася по възражението и постъпилото становище“-следователно и при подадено
възражение по чл.414а ГПК (което винаги следва да се основава на твърдението за плащане
в хода на заповедното производство), а дължимостта на процесните вземания и разноските
по делото следва да се разреши от съда с разпореждането по чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК представлява покана до длъжника да изпълни
посоченото в нея задължение (чл.412, т.7 ГПК), а след влизането й в сила-и изпълнително
основание за принудителното изпълнение на това задължение.
Тъй като предмет на делото са исканията на кредитора в заявлението: да се издаде
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, то по реда на чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК след
издаване на заповедта съдът може да се произнесе само по искането за издаване на
изпълнителен лист, направено в заявлението.
1. С оглед безспорните между страните обстоятелства относно извършеното плащане от
длъжника, представените от последния доказателства, следва да се приеме, че главниците по
заповедта за изпълнение в общ размер 4 077,00 лв. са погасени чрез плащане.
Следователно за тези суми искането за издаване на изпълнителен лист следва да се
отхвърли, доколкото в заповедното производство за платени задължения не може да се
издава изпълнителен лист.
2. Спорен между страните е въпросът относно разноските в настоящото производство и
на коя от страните те следва да се възложат.
Неоснователен е доводът на длъжника с позоваване на ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК,
т.2б, че по делото съдът не може да събира доказателства-в мотивите по т.2б ясно е
посочено, че доказателства не се събират само за вземането-предмет на подаденото
заявление (за неговото съществуване и изискуемост), а не изобщо-очевидно е например, че
за наличието на платено адв.възнаграждение такива се събират и преценяват. Отделно от
това след постановяване на посоченото тълкувателно решение е приета разпоредбата на
чл.414а ГПК, с чийто ал.1, изр.ІІ, ал.3 и 4 заповедният съд е задължен да преценява
представените от страните доказателства (за плащане или погасяване по друг начин на
сумите-предмет на заповедта, за това дал ли е длъжникът повод за подаване на заявлението
и т.нат.).
Доказано е твърдението на заявителя, че кредиторът е канен да върне общата сума
4 077,00 лв.-по делото е представено такава покана (л.31 от делото), прието от служител на
2
дружеството-длъжник с поставени негов подпис, дата (24.06.2021 г.) и печат на
дружеството. Представено е и писмо до заявителя от Комисията за защита на потребителя, в
което се съдържа официално удостоверяване за извършени пред този административен
орган изявления на длъжника относно извършена отмяна на процесните резервации поради
пандемичната ситуация, съдържащи признание на задължението за плащане на процесните
суми и готовност за изпълнение в най-скоро време.
Тези обстоятелства обаче са без значение за преценката дали длъжникът е дал повод за
завеждане на делото-след като двата договора между страните са прекратени поради отмяна
на резервациите, платените по тях суми са платени без основание и съответно задължението
за тяхното връщане е изискуемо от датата на прекратяването им, доколкото вземането за
връщане на суми, платени при отпаднало основание, e изискуемо от датата на отпадане на
основанието (така-ППВС №1/1979 г., т.7) и съответно кредиторът го дължи от този момент.
Изискуемостта на процесните вземания е настъпила преди подаване на заявлението и това е
станало най-късно на 15.09.2021 г., когато длъжникът е признал с писмо това обстоятелство
пред Комисията за защита на потребителите.
След като задължението на длъжника за процесните суми е станало изискуемо преди
подаване на заявлението по настоящото дело, но не е било платено, очевидно е, че именно
длъжникът е дал повод за образуване на настоящото дело и съответно-дължи разноските по
него.
Разпоредбата на чл.414а ГПК е процесуално средство за защита на длъжника срещу
влизането в сила на заповедта и издаването на изпълнителен лист както за сумите по
заповедта, така и за разноските по делото; поради това той може да прави възражение за
недължимост на разноските, включително и поради прекомерност на адв.възнаграждение на
заявителя, както по реда на чл.414а, ал.2 ГПК с възражението си, така и с частна жалба по
реда на чл.413, ал.1 ГПК; когато длъжникът е възразил по реда на чл.414а, ал.2 ГПК срещу
разноските, по това възражение е длъжен да се произнесе заповедният съд по реда на
чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК-следователно възражението на длъжника за прекомерност е
допустимо.
То е и основателно-при общ размер на претендираните суми 4 077,00 лв., минималното
адв.възнаграждение се определя върху ½ от тази суми-2 038,50 лв. и според чл.7, ал.2, т.2
Наредба №1/2004 г. то е в размер на 372,70 лв., до която сума следва да се намали
претендираното в размер на 600,00 лв. адв.възнаграждение на кредитора с оглед обема на
процесуалните действия по делото и начина му на приключване.
По изложените съображения искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист
следва да се остави без уважение за общата сума от 4 077,00 лв.-като платена в хода на
делото, и за сумата 227,30 лв.-прекомерен размер на адв.възнаграждение (над основателния
му размер от 372,70 лв. до пълния му претендиран размер от 372,70 лв.).
Следва да се разпореди издаване на изпълнителен лист за 372,70 лв.-платено
адв.възнаграждение, и за 81,54 лв.-държавна такса по делото.
3
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя Е.С.. М. за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника Б ЕООД, направено със заявление вх.№71221/18.10.2021 г. по ч.гр.д.№59638/2021
г. на СРС-161 с-в за следните суми: 2 718,00 лв. със законна лихва от 18.10.2021 г. до
изплащане на вземането-авансово заплатена на 28.01.2020 г. сума по договор
№**********/28.01.2020 г. за туристически пакет по резервация №907653165306; 1 359,00
лв. със законна лихва от 18.10.2021 г. до изплащане на вземането-авансово заплатена на
29.01.2020 г. сума по договор №**********/28.01.2020 г. за туристически пакет по
резервация №901669165311, както и за сумата 227,30 лв.-адв.възнаграждение (над
основателния му размер от 372,70 лв. до пълния му претендиран размер от 372,70 лв.).
ДА СЕ ИЗДАДЕ след влизане в сила на настоящото разпореждане изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение за сумите:
1. 81,54 лв.-разноски по делото за платена от заявителя държавна такса;
2. 372,70 лв.-разноски по делото за платено от заявителя адв.възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4