РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 02.10.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1786 по описа за 2017година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.С.” ЕАД- С. против Б.С.Ч., в която се твърди, че ответникът е собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. №042187 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода май, юни 2014г. ,която не е
заплатена и чиято цена възлиза на 42,54лв.
Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода 15.09.2015г.-19.10.2016г.
в размер на 7,24лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените суми по ч.гр.д.№9430/16г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е
абонат на “Топлофикация- София ”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
Софи, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С. " ЕАД на потребители за битови нужди,
одобрени от ДКЕВРс Решение№ОУ-001/07.01.2008г., в сила от 14.01.2008г. и ОУ, одобрени с Решение №02/03.02.2014г., в
сила от 12.03.2008г. Твърди се, че в раздел VIIС от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 33, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ ,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната
за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника,
е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№9430/2016г.Твърди
се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК
е предявил иск за съществуване на
вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи част от посочените в заповедта суми, както и да осъди
ответницата да заплати направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.
За третото лице- помагач,
представител не се явява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№9430/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като
доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№5903/15.12.2016г. спрямо ответника, както следва: Длъжникът Б.С.Ч.,
ЕГН **********,***, да заплати на
кредитора „Топлофикация София” АД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *********, представлявано от Г.Б., сумата от 2328,83 лева главница за
потребена топлинна енергия, 7143,98 лева лихва за забава за периода
15,09,2015г. – 19,10,2016г., законна лихва от датата на подаване на заявлението
– 11,11,2016 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 49,46 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Вземането произтича от следните обстоятелства: предоставена, но
незаплатена топлинна енергия за имот в ***, абонатен номер 042187, за периода
01,05,2014г. – 30,04,2016г. Депозирано е възражение от длъжника в срок. Предявени са искове :за сумата 42,54лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода май и юни 2014г., лихва
върху главницата в размер на 7,24лв. за периода от 15.09.2015г. до 19.10.16г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -14.12.2016г.
до окончателното изплащане на същата.
Спорен по делото е въпросът
дължи ли ответникът претендираните суми.
Въз основа на
така събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:
Съдът споделя
становището на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §
1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г.,
изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ.
бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната
е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация СофияЕАД на потребители за битови нужди в
гр. Плевен, които се изготвят от 'Т. С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищеца на
потребители за битови нужди в гр. София.В раздел VIIС от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата,
в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма – „Техем сървисис“ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от
ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153,
ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава,
когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда.
Направено е възражение, че
е заплатена претендираната за двата месеца сума и са приложени – 2 бр. касови
бележки-л.59 и 60.Съдът приема, че от същите се установява, че е заплатено
задължението , но след предвидения срок.В бележките, които са изходящи от ищеца, се посочено, кое задължение се заплаща
и кога е станало това-31.07.2014г.При това положение съдът приема, че предявената
претенция е била неоснователна към датата на заявлението-14.12.2016г. и следва
да се отхвърли.В тази връзка следва да се отхвърли исковата претенция за
лихвата за забава, като акцесорна и следваща главния иск.
При това положение, съдът приема, че не се дължат разноски в полза на
ищеца,а такива не са претендирани от ответника.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора “ „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********* против Б.С.Ч., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124
от ГПК,за следните суми: 42,54лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода май и юни 2014г., лихва
върху главницата в размер на 7,24лв. за периода от 15.09.2015г. до 19.10.16г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -14.12.2016г.
до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед №5903/15.12.2016г. по ч.гр.д.№9430/2016г. на ПлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Производството по делото е проведено при участието на-„ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, София 1111, ЕИК *********, и офис в ***, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :