Присъда по дело №6488/2010 на Районен съд - Варна

М  О  Т  И  В  И

към присъда по НОХД N  6488 по описа за 2010 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

            Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П.И.А. , за това , че:

На 02.03.1999г. в гр.Варна, к.к."3латни пясъци", местност „Ален мак" чрез използване на МПС - л.а."Тико" с рег.№С 56-45 НВ собственост на П.П., отнел чужди движими вещи: 1бр.телевизор „Електроник" 14 инча, 1бр.тръбно легло, 1бр.дюшек, 4бр.пластмасови столове, 1бр.пластмасова маса, 1бр.градински чадър, 1бр.бутилка 0,5л.вино „мулешко мляко" на обща стойност 229 500неденоминирани лева /двеста двадесет и девет хиляди и петстотин лева/ от владението и собственост на П.Ф.Ц., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

 – престъпление по чл. 195, ал.1 т.4, във вр. с чл. 194, ал.1   от НК.

Предвид наличие на предпоставките на чл. 269, ал.3 от НПК, делото е приключило при условията на задочно производство.

В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с възведената в него фактическата обстановка. Пледира предвид изтеклия период от датата на извършване на деянието до произнасяне на присъдата по настоящото дело и чистото съдебно минало към момента на осъществяването му, на подсъдимия да бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в закона, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Защитата пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание към минималния размер, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

През 1999 г. свид.П.Ц. притежавала вилен имот, находящ се в местност „Ален мак" парцел №882 кв.60, гр. Варна. В имота имало малка вилна постройка представляваща дървена барака състояща се от две стаи. През 1998г. свид.Ц. възложила на свой познат - свид.Р.Р. да извърши строителна дейност в имота й. На обекта, като технически ръководител, работел и свид.И.И.. Строителните работи започнали през 1999г., като в обекта бил настанен да живее временно подс.П. ***. Същият извършвал функциите на общ работник, но не бил назначен на трудов договор във фирмата. Свид.Р. и свид.И. го настанили в постройката и с цел опазване на имуществото на свид.Ц.. Подс А. живеел в едната стая, а другата била заключена. В нея свид.Ц. имала следните вещи - едно тръбно легло с дюшек, телевизор марка „Електроник", 4бр.пластмасови столове, 1бр.пластмасова маса, както и 1 бутилка от 0,5л.вино „Мулешко мляко".. В стаята на Обв.А. имало 1бр.плажен чадър. Подс.А. работил и на друг обект изпълняван от фирмата на свид.Р., като свид.И. го превозвал с автомобил до вилната постройка. Една вечер прибирайки се от работа подс.А. установил, че е не се задейства електричеството в обекта и тъй като ел.таблото било разположено в другата стая, той разбил вратата, натискайки я с рамо и влязъл вътре. Тогава видял вещите на св. Ц.. Установил, че повредата не е в ел.таблото, след което привързал бравата с тел. . На 01.03.1999г. подс.А. решил да вземе посочените по-горе вещи и да ги остави в заложна къща. Около 10,30ч. спрял до ИУ гр.Варна таксиметров автомобил „Тико" с рег.№С 56-45 HB, управляван от П.П., който по това време работил като таксиметров водач към фирма „Макс груп 98"ООД. От него подс.А. ***, Свид.П. изпълнил поръчката. Отивайки на мястото подс.А. отключил с ключа, който имал за входната за постройката врата, изнесъл отвътре всички описани вещи, като ги натоварил в автомобила и двамата тръгнали в посока гр.Варна. По същото време свид.И.И. и свид.Н.Н. - полицейски служители при Пето РУ при ОД на МВР гр.Варна изпълнявали служебните си задължения по обход на района. Спрели за проверка водача на автомобила, като в него установили подс.А., който превозвал телевизор, пластмасови столове, маса, плажен чадър и бутилка с вино. Тъй като подс.А. не носил в себе си документ за самоличност полицейските служители поискали да представи такъв и той ги завел до вилната постройка, където им представил свой документ - акт за раждане, по който била установена самоличността му. Били направени справки с оперативно-дежурната част на полицейското управление, като било установено, че лице с такива имена се издирва, при което подс.А. заедно с вещите бил отведен в управлението. Вещите били иззети с протокол за изземване, в който подс.А. обяснил на кого са и с каква цел са в него. По-късно бил извършен оглед на мястото, а в последствие било образувано наказателно производство срещу него. По-късно вещите били върнати с разписка на собственичката.

Била назначена и съдебно-оценителна експертиза, като видно от заключението на назначеното вещо лице е, че стойността на отнетите вещи към момента на деянието възлиза на 229 500 неденоминирани лева.

Обв. П.И.А. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, реабилитиран, ЕГН **********

Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните в хода на съдебното производство доказателства, а именно: показанията на св. Ц., св. Р., св. И.П.И.,  св. Н., св. Р., както и писмените доказателства по делото, а именно – протокол за оглед на местопроизшествие, разписка за предаване на вещи от 02.03.1999 г. и свидетелство за съдимост на лицето. Позовавайки се на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, съдът приема за установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.

Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимият П.И.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и с чл. 194, ал.1 от НК, като на 02.03.1999г. в гр.Варна, к.к."3латни пясъци", местност „Ален мак" чрез използване на МПС - л.а."Тико" с рег.№С 56-45 НВ собственост на П.П., отнел чужди движими вещи: 1бр.телевизор „Електроник" 14 инча, 1бр.тръбно легло, 1бр.дюшек, 4бр.пластмасови столове, 1бр.пластмасова маса, 1бр.градински чадър, 1бр.бутилка 0,5л.вино „мулешко мляко" на обща стойност 229 500неденоминирани лева /двеста двадесет и девет хиляди и петстотин лева/ от владението и собственост на П.Ф.Ц., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна, изпълнителното деяние е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, докобкото при отнемането е използвано МПС послужило за отдалечаване от местопроизшествието, с оглед установяване на трайна фактическа власт върху вещта..

Престъплението е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат.  

От субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чужди движима вещ, чрез използване на МПС, че и е целял установяването върху тези вещи на своя фактическа власт, като същевременно е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.

Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.

            Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.

            При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът приложи разпоредбата на чл. 55 от НК ,            като съобрази съгласно трайната съдебна практика като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство значителният период, изминал от датата на извършване на деянието до постановяване на присъдата.

            След приложение разпоредбата на чл. 55 от НК и като съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на лицето към датата на извършване на деянието, предвид липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът му наложи наказание към минималния размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца.

Съдът намира, че предвид чистото съдебно минало на подс. А. по отношение на така наложеното наказание следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и същото да бъде отложено с изпитателен срок от три години.   за престъпления от общ характер не може да намери приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, с оглед на което постанови ефективно изтърпяване на така наложеното наказание.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени разноските по делото в размер на 74,90   лева.   

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: