Решение по дело №2320/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1545
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева - Гургова
Дело: 20225330102320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1545
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева - Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело
№ 20225330102320 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.22, вр. чл.10а и чл.19 ЗПК, вр. с чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Ищците П. Я. Ю. ЕГН **********, И. М. Ю. ЕГН ********** и Я. М. Ю. ЕГН **********,
последния действащ лично и със съгласието на ..... П. Я. Ю., всички с адрес: гр. П........,
ул.“Й.... Е..........М. М., със съдебен адрес: гр. П...., бул.“П... ш..... в исковата си молба против
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин №9, бл.963, ет.1, офис 11, са поискали от съда да
прогласи като недействителна на клаузата за такса за експресно разглеждане, обективирана в
чл.1 от Договор за потребителски кредит........ поради противоречие със закона - чл.10а ЗПК,
поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона - чл.19, ал.4 ЗПК и като
неравноправна. Претендирани са разноски.
Ищците твърдят, че М... Е...... Ю. е страна по договор за потребителски кредит № ...............,
по силата на който получил сумата от 700,00 лева. Съгласно чл. 1 от договора същият
следвало да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 210,00 лв., включена в
размера на всяка една погасителна вноска. На ....... М....... Ю. починал, като оставил в
качеството на законни наследници ищците. Клаузата по договора относно такса за експресно
разглеждане била нищожна на основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че клаузата предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане е в
противоречие и с разпоредбата на чл. 10а ЗПК.
1
Твърди се, че клаузата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала, била в размер над
1/3 от получената сума по отпуснатия кредит. Така се нарушавал принципът на
добросъвестност и справедливост. С така уговорената такса за експресно разглеждане в
полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение. Основната цел на
така уговорената клауза целяла неоснователно обогатяване на кредитодаталя за сметка на
кредитополучателя. С клаузата се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с се
нарушавало и изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочените задължения. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагния в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика
по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Така уговорената
клауза е нищожна и неравноправна по см. на чл. 146 от ЗЗП, доколкото същата не била
индивидуално уговорена.
ОТВЕТНИКЪТ „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ............,
оспорва иска като недопустим. Счита, че доколкото по ч.гр.д. № 17796/2021 г. по описа на
ПРС е издадена Заповед по чл.410 ГПК срещу д.... М.... Е..... Ю. за вземания по процесния
договор за кредит, по което дело са конституирани като страни наследниците на длъжника -
ищците в настоящото производство, които не са подали възражение срещу заповедта и
същата е влязла в сила. Считат, че с неподаване на възражение се преклудира възможността
ищците да предявяват настоящия иск и да оспорват валидността на таксата за експресно
разглеждане. Твърди се, че вземанията по заповедта са заплатени, поради което настоящото
производство е безпредметно и е отпаднал правният интерес от същото. С оглед изложеното
се иска прекратяване на делото. Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представен препис – извлечение от акт за смърт на М... Е.... Ю., поч. на .........
Представено е и удостоверение за наследници на М.... Е...... Ю., видно от което негови
законни наследници са П. Я. Ю. – преживяла с.......... и И. М. Ю. и Я. М. Ю. – негови деца.
С индивидуален договор за потребителски кредит ............ сключен между „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД и М..... Е.... Ю., по силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на 700 лв., при годишен лихвен процент по кредита: 40.15 % и
ГПР: 47.98 %.
Представени са Общи условия за предоставяне на потребителски кредити от
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. Приложен е и Стандартен формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, заявка за кредит.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Неоснователни са възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявения
иск.
От извършена служебна справка се установява, че по ч.гр.д. № ............ по описа на ПРС е
2
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по което М........ Е......Ю. е осъден
да заплати вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит.............. като по
делото не е подадено възражение по чл.414 ГПК и заповедта е влязла в сила. Предмет на
заповедта обаче са били само вземания за главница, договорна и законна лихва по цитирания
договор за кредит, но не и таксата за експресно разглеждане, поради което въпросът за
действителността на тази клауза от договора се поставя за пръв път в настоящето
производство.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
М.... Е.... Ю. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е сключен договор за
потребителски кредит ................., в който е уговорена клауза за такса за експресно
разглеждане, обективирана в чл.1 в размер на 210,00 лева. Не се спори, че вземането за
таксата за експресно разглеждане не е включено в посочения в договора ГПР. Не се спори,
че ищците са наследници на М.... Е......Ю.. Ответното дружество представлява финансова
институции по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а
наследодателят на ищците - потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Поради това
сключеният между тях договор за потребителски кредит по своята същност е договор по
смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. В чл.1 от Индивидуален договор за потребителски кредит ....... е
предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 210,00 лв. Посочената
клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й
е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Не е
посочено какви са възможностите на потребителя, ако не избере експресно разглеждане на
документи и в какъв срок се произнася кредитодателят по тях. Липсва еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от
възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед
изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както
и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и
с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а ЗПК, поради
което е нищожна. Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния
случай не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 1 от
договора. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за бързо разглеждане по
чл.1, ал.2 от договора.
При този изход на делото на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 50,00 лв. По делото са представени договори за правна помощ
3
и съдействие за всеки от ищците, видно от които на ищците е предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл.38 ЗА от .... М. М.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в размер на 300,00 лева, което ще му се присъди.
Съдът намира, че на адвоката се дължи едно адвокатско възнагарждение, доколкото
защитата на ищците е била една и съща, в защита на един и същи интерес, който е общ, а не
отделен за всеки един от тях, произтича от наследственото правоприемство, по силата на
което заместват наследодателя си - кредитополучател по договора за кредит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане
в размер на 210,00 лева, обективирана в чл.1 от Индивидуален договор за потребителски
кредит ............, сключен между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК
............. и М... Е.... Ю., поч. на ......... наследодател на П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., като
противоречаща на добрите нрави и като заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ................... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963, ет.1, офис 11 да заплати
на П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН **********, и
тримата с адрес: гр. П.... ул. „Й.... Е.... сумата в размер на 50,00(петдесет)лева направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК ...........със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963, ет.1, офис 11 да заплати на ....... М.
В. М., със съдебен адрес: гр. П.......... бул.“П.... ш................. сумата от 300,00(триста) лева
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4