Номер 212623.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов
Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно гражданско дело №
20203100501588 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********,
против Разпореждане №20700/23.06.2020г. по ч.гр.д.№6725/2020г. на РС Варна, в частта, с
която е оставено без уважение заявлението на жалбоподателят за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, срещу солидарните длъжници В. Д. С. , с ЕГН ********** и М. Г. С. , с
ЕГН **********, относно претендираната наказателна лихва предвидена в Раздел I, т.6 от
Договор за потребителски кредит №192/20.05.2013г. в размер на 539.06лв. за периода от
31.10.2018г. до 12.03.2020г. и в размер на 58.84лв. за периода от 14.05.2020г. до
18.06.2020г., както и за разликата над присъдените от РС разноски до дължимите такива.
В частната жалба, се поддържа, че разпореждането в атакуваната му част, е
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че уговорената
в процесния договор клауза предвиждаща задължение на потребителя да заплати
наказателна лихва в размер на лихвата за редовен дълг и плюс наказателна надбавка от 1000
базисни точки или 10 процентни пункта, противоречи на разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК,
съответно на максимално предвидения праг на отговорност на кредитополучателят при
допусната забава, е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съответно че начислената въз
основа на нея наказателна лихва е недължима. Сочи се, че процесната клауза има неустоечен
характер и предвижда, че при забава подлежат на олихвяване само части от вноски,
представляващи главница, като върху тези забавени вноски, се начислява договорния лихвен
процент и надбавка в размер на 10 % пункта. Сочи се, че предвид забавеното плащане,
размерите на главницата по вноски с пропуснат падеж, не са предвидени в погасителният
план, като неплатен остатък за следващ месец и не се олихвяват по общия ред, затова за тях
следва да се извърши отделно начисляване на договорна лихва, съставляваща
възнаграждение за продължаващото ползване на тези непланирани средства от
кредитополучателя. Ето защо се поддържа, че макар договорната лихва да е включена в
наказателната лихва, всъщност върху неолихвените по плана части, се начислява текуща
възнаградителна лихва по прилагания лихвен процент, а надбавката над него в размер на
допълнително обезщетение за вреди от забава /мораторна неустойка/ има типичен
обезщетителен характер, поради което тя не надхвърля законната лихва и съответно
валидността на това основание за начисление на задължение по кредита, не следва да се
отрече.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
По смисъла на чл.414, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК не се издава заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона, с добрите нрави или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В
разглежданият казус искането на заявителя за заплащане на наказателни лихви, се основава
на т.6 от договор за потребителски кредит, според който при забава в плащането на част или
цялата вноска по главницата или при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи на
банката обезщетение за забава-наказателна надбавка, равняваща се сбора от 10 процентни
пункта и договорената лихва по т.4, която е в размер не по-малък от 9.75 %, или общо 19.75
%. Така фиксираният размер нахвърля този предвиден в приложимият към случая чл.33,
ал.2 вр. ал.1 от ЗПК, според който при забава на потребителя, кредиторът има право на
обезщетението за забава върху неплатената в срок сума, което обезщетение не може да
надвишава законната лихва. Тук е мястото да се посочи, че процесната клауза от договора не
изключва възможността върху просрочените вноски да продължи да се начислява редовна
лихва, което очевидно от съдържанието на заявлението, е сторено от банката, доколкото
същата претендира възнаградителна и наказателна лихви за идентични периода. Ето защо,
се налага извода, че въпросната клауза е нищожна, поради противоречие със закона, и като
такава не може да е източник на облигационни задължения.
Доводите на заявителя, че не е нищожна уговорка за дължимост на наказателна лихва, която
урежда последиците при забава, с оглед неприложимостта на отнапред уговореният
погасителен план, която уговорка запазва заплащането на възнаградителна лихва за
ползването на отпуснатия на кредитополучателят паричен ресурс и едновременно с това
обезщетява кредитора за забавата с размера на законната лихва, принципно са правилни, но
са неотносими към спора. Както вече се посочи по-горе наличието на претенции за редовна
лихва, които съвпадат по период с тези за наказателна лихва, обосноват вероятността да е
налице увреждаща потребителя клауза, която позволява на кредитора да събира
едновременно възнаградителна лихва и наказателна такава в размер над позволения от
цитирания по горе текст от ЗПК.
Само за пълнота по отношение на развитите в обстоятелствената част на жалбата доводи за
възможността, при отхвърляне на искането за наказателна лихва да се присъди мораторна
такава, които не са съпроводени със сезиращо искане към въззивният съд, следва да се
посочи, че предвид формалният едностранен характер на заповедното производство, съдът
следва да се произнесе по съдържащите се в заявлението претенции, като провери подлежат
ли принудително изпълнение ангажираните от заявителя документи, т.е да провери
удостоверителната им сила по смисъла на чл.418, ал.1-ал.3 от ГПК. Ето защо при
неоснователност на заявеното искане, не се дължи присъждане на определяемо такова по
реда на чл.162 от ГПК, още повече че пред заявителя стой възможността да предяви
осъдителен иск при условията на чл.415, ал.1, т.3 вр. с ал.4 от ГПК за отхвърлената част от
заявлението.
В заключение състава на въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно, в атакуваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №20700/23.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№6725/2020г.
на РС Варна, с което е оставено без уважение заявлението на “Първа Инвестиционна Банка“
АД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу
солидарните длъжници В. Д. С. , с ЕГН ********** и М. Г. С. , с ЕГН **********, в частта
относно претендираната наказателна лихва по Раздел I, т.6 от Договор за потребителски
кредит №192/20.05.2013г. в размер на 539.06лв. за периода от 31.10.2018г. до 12.03.2020г. и
в размер на 58.84лв., за периода от 14.05.2020г. до 18.06.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________