РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Велико Търново , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500226 по описа за 2021 година
Предмет на подадената от името на „К.Б.“ ЕООД-гр.С., въззивна жалба е
решение № 469/29.12.2020 г. по гр.д. № 1165/2020 г. на ГОРС, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения срещу Т. ИВ. Г. , осъдителен иск за заплащане на
сумата 300 лева, представляваща получен на кредит паричен заем по силата на договор от
06.06.2016 г. и в условие на евентуалност : иск за връщането й като получена без правно
основание, с молба за отмяната му и уважаване на иска в неговата цялост, с присъждане
на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното
решение, поради несъответствие и неточна преценка със/ на събраните доказателства и
противоречие с материалния закон, както и поради нарушение на доказателственото право
на ищеца по чл.192 ГПК, установяващи необходимия за пораждане на претендираното
вземане, фактически състав , изведен от нормите на чл. 6 ЗПУФУР, чл.9 ЗПК, чл.чл.2, чл. 3,
ал.2, чл.13 ЗЕДЕП .
В с.з. не се представлява .
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата , нито е възразил срещу
нея в съдебно заседание , поради неявяване , както лично, така и на негов представител.
Съдът след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото
1
доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Ищецът „К.Б. “ ЕООД-гр.С. чрез пълномощник – юрисконсулт , твърди , че
на ответника Т. ИВ. Г. е отпуснат паричен заем в размер на 300 лева по силата на
сключен от разстояние по реда на чл.6 ЗПФУР с „Ф.“ ЕООД , с ЕИК ..., със седалище и на
управление : гр.С. , ул.Н.Г. № .. договор за кредит № **********/ 06.06.2016 г., регистриран
в електронната система „В.“на интернет страницата на кредитодателя в резултат на
подадена заявка, приемане на Общите условия и стандартния европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация и проекта за договор чрез натискане на бутона
„подпиши“. Поел е задължение да изплати стойността на кредита/ да върне отпуснатия му
чрез системата на „Изипей“ АД заем / в срок до 06.07.2016 г. , което не изпълнил.
Вземанията, произтичащи от договора за кредит са придобити от
дружеството –ищец съгласно договор за цесия от 23.11.2018 г. Изпратеното на длъжника-
ответник чрез „Български пощи“ ЕАД на основание чл.99, ал.3 ЗЗД съобщение за
прехвърлените вземания е върнато като „непотърсено“.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да
осъди ответника да заплати главницата по договора за кредит в размер на 300 лева, заедно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е подал по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба ,
не се явява и представлява в съдебно заседание.
Юридическият факт на сключен от разстояние на 06.06.2016 г. посредством
подробно описания в исковата молба електронен технологичен механизъм, договор за
потребителски кредит във вид на паричен заем / чл. 6, чл.7, чл.8, чл.10, чл.11 на ЗПФУР, вр.
с чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, ал.2 , чл.13, ал.4, изр.2-ро вр. с ал.1 ЗЕДЕП , чл. 9, чл.10 ЗПК, вр. с
чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД/ , както и факта на изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави на разпоредителната/ усвоителната/ власт на ответника неговата чиста стойност
/ отпуснатите за ползване парични средства / , доколкото той не отрича настъпването им,
а подобно бездействие по делото / липса на каквито и да е възражения срещу претенцията /
от гледна точка на логиката е психологически неправдоподобно да означава друго освен
мълчаливото им признание / съгласие, че твърденията на ищеца отговорят на
действителността / , съдът няма разумна причина да не приеме за установени по
логическата сила на следните каузално свързани обстоятелства с битност на косвени
доказателства:
1/ съставена и представена на хартиен носител извадка/ разпечатка/ от
електронната система „Vivus.bg“на интернет страницата на „4..с“ ЕООД , с ЕИК ..., със
седалище и на управление : гр.С. , ул.Н.Г.№ .., показваща информация за сключен между
2
това дружество и ответника договор за кредит **********/ 06.06.2016 г., на стойност 300
лева , която съдържа необходимите за качеството му на кредитополучател негови лични
данни / три имена, адрес, единен граждански номер, телефонен номер и имейл адрес/. За да
се разпечата тази договорна информация трябва преди това е била предмет на регистрация
/ генериране/ в съответната електронна система , а за да е такъв предмет, неминуемо се
предполага, че трябва да е въведена именно по негов почин , т.е. да е направил в
електронна форма изявления за желание за получи посочената сума в заем , както и за
потвърждение чрез натискане на бутон „подпиши“, че е съгласен със съдържанието на
предложения в платформата проект за договор , неделима част от който са общите условия.
Това предположение граничи със сигурно убеждение , защото се основава на едно здраво
логическо положение на конкретно необорена и трудно оборима правдоподобност: ако
ответникът не бе заявил личните си данни, т.е. не бе дал достъп до тях на търговеца ,
посочен в този възпроизведен на хартиен носител електронен документ като негов
кредитодател, тогава откъде/ как би могъл да разполага/ да се сдобие с тях вторият ?
2/ съставена и представена на хартиен носител извадка от електронен документ,
именуван „разписка за извършено плащане № 2000000104885154/06.06.2016 г.“ , показваща
информацията, че на тази дата в 09.19 часа, търговецът, посочен в качеството на
кредитодател е наредил превод на сумата 300 лева полза на ответника чрез системата на
електронни плащания „ EasyPay. bg“ . За да бъде разпечатан по този начин документът
трябва да е бил генериран в сочената електронна система/ за което обстоятелство той
изрично указва/ , а генерирането му е невъзможно , ако не е последица от действително
направено изявление на воля за превод на сумата / платежно нареждане/. Щом е направено
, всякакво съмнение , че получателят може и да не я е получил, би било равнозначно на
безразсъдно мислене за доказателствена недостатъчност.
Вземането за връщането на паричния заем е цедирано на ищеца от кредитодателя
съгласно договор за прехвърляне на вземания № ...../23.11.2018 г. – юридически факт,
установен от съвкупната доказателствена информация, извлечена от едноименния
документ във връзка приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания
, издадено от „4...“ ЕООД и уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 23.11.2018 г.
Правна последица на този факт е придобиването му от цесионера , който се е превърнал в
нов кредитор на ответника , считано от деня , в който на последния се счита съобщено за
прехвърлянето – чл. 99, ал.2, ал.4 ЗЗД. Тъй-като изпратеното на неговия постоянен и
настоящ адрес чрез „Български пощи“ ЕАД съгласно изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД
уведомление е останало непотърсено за получаване в нормативно определения срок/ до
08.08.2019 г./ , чрез прилагане по аналогия на правилото на чл. 47, ал.5 ГПК/ тъй-като няма
установено друго следващо от договора за кредит/ . Непотърсването на писмената пратка е
равнозначно на недобросъвестно бездействие на ответника , тъй-като с него неоправдано
създава пречка да бъде резултатно изпълнено задължението на стария кредитор по чл.99,
3
ал.3 ЗЗД , поради което за първия правният разум не допуска да настъпят благоприятни
последици и неблагоприятни за новия кредитор от неизпълнението му / аргумент от чл. 8,
ал.2, чл.63, ал.1 , чл.81, ал.1 ЗЗД/. Впрочем на непотърсването в случаи като настоящия, по
принцип може да се гледа и като на един вид отказ на длъжника да упражни правото си да
бъде информиран за цесията/ щом съобщаването за нея е предвидено като задължение на
стария кредитор, то очевидно е , че правната хармония поставя насреща му право на
длъжника да узнае този факт /, с който се счита отпаднало и задължението за съобщаване
по чл.99, ал.3 ЗЗД. Така или иначе дори с факта на получаване на уведомлението за
цесията като приложение към преписа на исковата молба , на ответника му е съобщено за
нея на 31.08.2020 г.
Ето защо и предвид отдавна изтеклия краен срок/ настъпил падеж / за
изпълнение на задълженията по договора за кредит- 06.07.2016 г. , претендираното
вземане подлежи на осъдителен правораздавателен резултат в своята цялост, доколкото
ответникът не твърди и доказва да го е погасил чрез плащане или по друг облигационен
способ - чл. 240, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
Разглеждането на евентуалния иск е процесуално ненужно.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца заплащане на направените по производството/ на двете съдебни инстанции/
разноски , възлизащи общо на 75 лева/ държавни такси/ и следва да бъде осъден да го стори
, тъй-като първият е упражнил правото си да поиска присъждането им.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 300 лева/ 200 лева – за първата инстанция и 100 лева- за
въззивната/ , определен съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № .../29.12.2020 г. по гр.д. № 1165/2020 г. на ГОРС, с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „К.Б. „ ЕООД , с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.Ш..П.№ .. срещу Т. ИВ. Г., с ЕГН:
**********, от гр.Г..О. ул. Б.№ .., вх..., ет..., ап.. , осъдителен иск за заплащане на
сумата 300 лева, представляваща получен паричен заем по силата на сключен от
разстояние договор за кредит № **********/ 06.06.2016 г., вместо което постановява:
4
ОСЪЖДА Т. ИВ. Г., с ЕГН: **********, от гр.Г.О. ул. Б. № .., вх..., ет..., ап... да
заплати на „К.Б. „ ЕООД , с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С. ,
ул.Ш..П. № .. сумата 300 лева, представляваща получен паричен заем по силата на
сключен от разстояние по реда на чл.6 ЗПФУР между „4..“ ЕООД , с ЕИК .., със
седалище и на управление : гр.С.. , ул.Н..Г. № .. и първия договор за кредит № ../
06.06.2016 г., което вземане е прехвърлено на дружеството- ищец съгласно договор за
цесия от 23.11.2018 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума, считано от 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, ал.8 ГПК Т. ИВ. Г., с ЕГН: **********, от
гр.Г.О., ул. Б.. № ..вх..., ет..., ап... да заплати на „К..Б. „ ЕООД , с ЕИК ... , със
седалище и адрес на управление : гр.С.. , ул.Ш..П. № .. сумата 75 / седемдесет и пет/
лева , представляваща направени по производството разноски / за двете съдебни
инстанции/ , както и сумата 300 / триста / лева – юрисконсултско възнаграждение / за
двете съдебни инстанции/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5