№ 175459
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110159286 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. М.
срещу ** – гр. София с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 24999 лв., представляваща неимуществени вреди от противоправно
деяние на ответника, изразяващо се в незаконно задържане по н.ч.д. 46/2017 г.
по описа на АСНС.
В исковата молба се посочва, че ответникът незаконно бил задържал
ищеца с мотив, че бил извършил престъпление, което представлявало
произволно и противозаконно лишаване от свобода.
Настоящият състав намира, че така предявеният иск се явява е
недопустим. В случая е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за вреди от задържане под стража във връзка с наложена
мярка за неотклонение по посоченото в исковата молба производство. Като
предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е
обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени
в исковата му молба /определение № 339 от 31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1375 /
2020 г. на ВКС, III г. о./. При проверката дали искът е предявен от и срещу
надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с
исковата молба. Съгласно разрешенията да дадени с тълкувателно решение №
5 от 15.06.2015 по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по
чл. 2 ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в
случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване
1
и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени
поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. Съдът не е легитимиран да представлява държавата по
искове за обезщетение за вреди от задържане под стража като мярка за
неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание.
Мерките за неотклонение са законови средства за процесуална принуда, които
съобразно разпоредбата на чл.57 НПК се налагат с цел да бъде осигурено
нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно
производство и да гарантират изпълнението на влязлата в сила присъда.
Легитимиран да представлява държавата в тези случаи е органът, инициирал
наказателното производство. Съдът, като процесуален субституент, не е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по
чл. 2, ал. 1, т.1 ЗОДОВ, поради което и производството по делото, като
образувано срещу ** – гр. София, следва да бъде прекратено, като
недопустимо - в този смисъл са и определение № 89/01.04.2016 г. по гр. д. №
240/2016 г. на ВКС, I г. о., и определение № 465/25.04.2017 г. по гр. д. №
4265/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че предявеният
иск се явява недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната.
Така мотивиран, съдът
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
315589/08.10.2024 г., подадена от Е. Д. М. срещу ** – гр. София, по която е
образувано гр.д. № 59286/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 39
състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2