№ 1319
гр. Варна, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20243110109922 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от М. П. Х., ЕГН **********,
адрес: град Б., ул. „Х. Ас.“ № ** срещу ЗАД „А. Б.“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: град С., район О., бул. „К. Ал. Д.“ № **, с
правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 3165.16 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/,
представляващо оставащо дължимо обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер облицовка предна
броня, броня облицовка предна, задно стъкло, врата задна, панел заден ляв,
колона лява задна, лайсна декоративна в облицовка броня задна, броня
облицовка задна, стоп – блок комбинирани светлини заден ляв, панел заден
десен, калник преден десен, врата дясна предна, врата дясна задна, основа
броня задна, маска задна, кора под двигател предна и подкалник пластмасов
ляв преден на собствения му л.а. „Ш. О.“ с рег. № В **** ТР, причинени в
резултат на реализирано на 18.06.2024 г. ПТП по вина на водача на лек
автомобил „М.“ с рег. № В **** ТМ, застрахован по договор Г. о. при
ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 18.06.2024 г. управлявайки собствения си л.а. „Ш. О.“ с рег. №
В **** ТР, по път 9004 посока от град Б. към Варна е блъснат от водача,
управляващ л.а. „М.“ с рег. № **** ТМ. След автомивката преди
бензиностанция „Петрол" искал да завие на дясно, като подал десен
пътепоказател и намалил скоростта, за да извърша маневрата. В този момент
бил блъснат от водача на лек автомобил марка „М.", с per. № В **** ТМ. От
1
удара автомобилът му се отклонил наляво, излязъл от пътното платно, като
преминал през бордюра и висока растителност. След обаждане на тел.112
пристигнал полицейски екип, който ги тествал за употреба на алкохол.
Пробата била отрицателна. Попълнили двустранен протокол за ПТП. За
виновен за настъпилото ПТП е посочен водачът на л.а. „М.“ като последният е
застрахован по застраховка „Г. о.“ при ответника, със същата е със срок на
действие 14.07.2023 г. до 13.07.2024 г., действаща към датата на ПТП. На
21.06.2024 г. е уведомил застрахователя на виновния водач и е изготвен
снимков материал и съставен опис на щета № ***/**/***/*****, в който като
увредени детайли са посочени - увреждане на спойлер облицовка предна
броня, броня облицовка предна, задно стъкло, врата задна, панел заден ляв,
колона лява задна, лайсна декоративна в облицовка броня задна, броня
облицовка задна, стоп - блок комбинирани светлини заден ляв, панел заден
десен, калник преден десен, врата дясна предна, врата дясна задна, основа
броня задна, маска задна, кора под двигател предна и подкалник пластмасов
ляв преден. Като застрахователно обезщетение получил сумата от 997,64 лева,
но сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 5000 лева.
След приспадане на заплатеното, оставащото дължимо обезщетение възлиза
на 4002,36 лева. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова
претенция, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва размера на вредите от настъпилото ПТП. Заявява, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие автомобилът е на възраст над 20
години като при огледа му са установени множество стари увреждания.
Заявява, че като нови части са посочени единствено – спойлер облицовка
броня предна, лайсна декоративна броня – предна; стоп – блок комбинирани
светлини зад.л.; кора под двигател пр. Твърди, че е заплатил дължимото
обезщетение като претендираното е крайно завишено и несъответстващо на
вредите. При частична щета, каквато е процесната, дължимото обезщетение се
определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на
застрахователния риск. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на
относимите правни разпоредби, съдът констатира следното от
фактическа и правна страна:
Безспорни и ненуждаещи се от доказване за следните обстоятелства: че е
налице валидно сключен договор за застраховка „Г. о.“, сключен между
собственика на л.а. М. с рег. № В **** ТМ и ответника, валиден към датата на
ПТП – 18.06.2024 г., със срок на действие 14.07.2023 г. – 13.07.2024 г.; че на
18.06.2024 г. собствения на ищеца л.а. „Ш. О.“ с рег. № В **** ТР движейки се
по път 9004 посока от град Б. към Варна, след автомивката преди
бензиностанция „Петрол" искал да завие на дясно, като подал десен
2
пътепоказател и намалил скоростта, за да извърши маневрата, в резултат на
което е блъснат от водача на лек автомобил марка „М.", с peг. № В **** ТМ, за
което е попълнен двустранен протокол за ПТП и за виновен за настъпилото
ПТП е посочен водачът на л.а. „М.“; че на 21.06.2024 г. уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП като е извършен опис
на автомобила и е съставен опис по щета № ***/**/***/*****, в който като
увредени детайли са посочени - увреждане на спойлер облицовка предна
броня, броня облицовка предна, задно стъкло, врата задна, панел заден ляв,
колона лява задна, лайсна декоративна в облицовка броня задна, броня
облицовка задна, стоп - блок комбинирани светлини заден ляв, панел заден
десен, калник преден десен, врата дясна предна, врата дясна задна, основа
броня задна, маска задна, кора под двигател предна и подкалник пластмасов
ляв преден; че като застрахователно обезщетение получил сумата от 997,64
лева.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за
регистрация част I, издадено от МВР, от която се установява, че л.а. „Ш. О.“ с
рег. № В **** ТР е собственост на М. П. Х..
Представен по делото е двустранен констативен протокол относно
процесното ПТП от 18.06.2024 г., което е реализирано в гр. Б., на входа на
града до автомивка. Прието е и уведомление за щети по МПС, адресирано до
застрахователя, настоящ ответник, от което се установява, че последният е
уведомен за настъпилото ПТП на 18.06.2024 г.
От приетия по делото опис на щета № ****/**/***/****** от 23.07.2024
г. е видно, че увредените детайли по л.а. „Ш. О.“ с рег. № В **** ТР са:
спойлер облицовка броня преден, броня облицовка предна, задно стъкло,
врата задна, панел заден ляв, колона лява задна, лайсна декоративна в
облицовка броня задна, броня облицовка задна, стоп - блок комбинирани
светлини заден ляв, панел заден десен, калник преден десен, врата дясна
предна, врата дясна задна, основа броня задна, маска задна, кора под двигател
предна и подкалник пластмасов ляв преден.
По делото са изготвени две съдебно автотехнически експертизи.
Първоначалната експертиза, изготвена от инж. И. посочва, че стойността на
ремонта възлиза на 3245,50 лева, действителната стойност възлиза на 4121,25
лева. Отразено е, че стойността на запазените части, възлиза на 1960 лева, а
стойността при предаване автомобила за срап – 480 лева. В съдебно заседание
се установява, че вещото лице е допуснало редица технически грешки при
посочване на увредените детайли като е изтървал стойностите за ремонта по
отношение на някои детайли. Освен това не е посочил стойността на
оригинални части на всеки от увредените детайли. Предвид гореизложените
неточните, в първоначалната експертиза, съдът намира, че не следва да я
кредитира и да изгражда изводите въз основа на същата. От приетата по
делото повторна тройна САТЕ, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото
3
доказателствен материал, се установява, че механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следният: на 18.06.2024 г. около 10:00 ч., л.а. Ш. О. с peг.
№ В **** TP движейки се от гр. Б. към гр. Варна, след автомивката преди
бензиностанция Петрол, подава десен пътепоказател и намалява, за да завие
надясно. В този момент е блъснат отзад от л.а. М. с peг. № В **** ТМ. От
удара л.а. Ш. О. с peг. № В **** TP се отклонява наляво и излиза от пътното
платно, преминава през бордюра и навлиза във висока храстовидна
растителност. Щетите по л.а. Ш. О. са: спойлер предна броня, броня предна
облицовка, задно стъкло, багажна врата, панел заден ляв, колона задна лява,
лайсна задна броня, броня задна облицовка, стоп ляв, панел заден десен,
калник преден десен, врата предна дясна, врата задна дясна, основа задна
броня, маска задна- (престилка), кора под двигател, подкалник преден ляв
ПВЦ. Установено е наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди по автомобила на ищеца, като е
възможно същите да се причинени по степен и вид от същото. Стойността за
ремонт на увредените детайли по средни пазарни цени възлиза на 4234.57
лева. Стойността на автомобила към датата на ПТП – 18.06.2024 г. възлиза на
4800 лева. Стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер
на 4234.57 лв. надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е
4800 лв. Експертите са изложили, че не би могло да се определи цената на
запазените части, поради обстоятелството, че автомобила може да бъде
продаден от собственика цял, неразкомплектован на фирма за
разкомплектоване или за скрап. В съдебно заседание са уточнили, че за да
бъде посочена сума на запазените части, автомобилът трябва да бъде тотално
разглобен, всяка една част да се дефектира, да се продаде и едва тогава да се
определи търсената стойност на запазените части. При предаване за скрап
стойността е 637.20 лева. От техническа гледна точка липсата на сертификат
за качество се отразява на качеството на ремонтите, но не е задължително във
всички случай.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът е сключил
договор за застраховка "Г. о.". Същата обезпечава неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Г.
о.» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени
твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за
тяхното отстраняване. В доказателствена тежест на ответника е да установи
наведените от него положителни правоизключващи отговорността му
4
възражения по иска, включително че е заплатил дължимото обезщетение.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и
приетата и приобщена към доказателствения материал повторна тройна
съдебно автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за
доказани следните обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за
застраховка „Г. о.“, сключен между собственика на л.а. М. с рег. № В **** ТМ
и ответника, валиден към датата на ПТП – 18.06.2024 г., със срок на действие
14.07.2023 г. – 13.07.2024 г.; че ответникът е заплатил сумата от 997,64 лева
като обезщетение за причинените имуществени вреди; че на 18.06.2024 г.
между собствения на ищеца л.а. „Ш. О.“ с рег. № В **** ТР и л.а. марка „М.",
с peг. № В **** ТМ е настъпило ПТП като управляващият л.а. марка „М." е
виновен за настъпилото ПТП, реализирано посока от град Б. към Варна, след
автомивката преди бензиностанция „Петрол", като автомобила на ищеца при
подаден десен пътепоказател и намалена скоростта, за да извърши маневра –
завой на дясно, е блъснат от водача на лек автомобил марка „М.", с peг. № В
**** ТМ. В резултат на ПТП възникнали имуществени вреди по собствения
на ищеца л.а. „Ш. О.“ с рег. № В **** ТР, за което е попълнен двустранен
протокол за ПТП; че на 21.06.2024 г. уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото ПТП като е извършен оглед на автомобила и е съставен
опис заключение по щета № ****/**/***/******, в който като увредени
детайли са описани - спойлер облицовка броня преден, броня облицовка
предна, задно стъкло, врата задна, панел заден ляв, колона лява задна, лайсна
декоративна в облицовка броня задна, броня облицовка задна, стоп - блок
комбинирани светлини заден ляв, панел заден десен, калник преден десен,
врата дясна предна, врата дясна задна, основа броня задна, маска задна, кора
под двигател предна и подкалник пластмасов ляв преден.
Виновността на водача на л.а. с рег. № В **** ТМ се доказва и от
приетия като писмено доказателство двустранен протокол за ПТП от
18.06.2024 г. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на
основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори
истинността му. В случай, че не го направи той губи възможността да стори
това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на
ответника в настоящото производство не е направено. Поради
обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на
двустранния констативен протокол за ПТП, същата не е оборена, тя следва да
бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен касационен съд,
решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008
г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г.
на Върховен касационен съд и др.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените
5
вреди на чуждо имущество. Спорният въпрос в настоящото производство е
относно обема на отговорността на застрахователя. Щетата съответства на
разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, по средни
пазарни цени - тоест по цените, за които вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се
отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде
реализирана обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на
настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до
необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл решение №
209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013
г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими в
след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни
цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови
оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество
с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към
инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO.
Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата,
без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на
правоимащия.
По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
6
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при
възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на
парично обезщетение. Стойността на разходите за ремонт по средни пазарни
цени отново съгласно заключението по повторната тройна САТЕ, което съдът
изцяло кредитира като компетентно изготвено, възлиза на 4234.57 лева.
От същото това заключение се установява, че действителната стойност
по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия автомобил марка „Ш. О.“ с рег. №
В **** ТР към датата на застрахователното събитието е в размер на 4800 лева.
Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на
автомобила. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, като дължимото обезщетение следва
да се определи в размер на действителната стойност посочена в заключението
на приетата по делото САТЕ в размер на 4800 лева. Посочената сума не следва
да се намалява със сума за запазени части, тъй като се забранява предаването
на ИУМПС или на отпадъци от МПС по начини, различни от предвидените в
наредбата; както и предаването на ИУМПС на лица, които не притежават
разрешение, издадено по реда на чл. 67 ЗУО, или комплексно разрешително,
издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната
среда, аргумент от чл. 18 от за излезлите от употреба МПС, в сила от
25.01.2013 г., приета с ПМС № 11 от 15.01.2013 г. От стойността следва да се
приспадне полученото обезщетение от 997.64 лева, който факт е признат от
страна на ищеца и е приет за безспорен между страните, както и сумата за
получаване при предаване на автомобила за скрап от 637.20 лева. С оглед
гореизложените мотиви следва, че дължимото обезщетение възлиза на 3165.16
лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен
иск се явява основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в
претендирания размер. По отношение искането за присъждане на законна
лихва, съдът намира, че същата следва да се присъди от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 06.08.2024 г. Систематичното тълкуване на
нормите на чл. 496, 497 КЗ, чл. 106 и чл. 390 КЗ обуславя следния извод, че
удостоверението за прекратяване на регистрацията е доказателство по
смисъла на чл.106, ал.3 от КЗ, което означава, че след представянето му ще
започне да тече срокът от 15 работни дни, след изтичането на който
застрахователят ще изпадне в забава. Основанието обаче за издаването на
такова удостоверение, съгласно чл.18а, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател до съответното
звено "Пътна полиция" за взето решение за изплащане на тотална щета. В
7
конкретния случай застрахователя е изплатил извънсъдебно част от
дължимото обезщетение, но не е определил и изплатил доброволно
обезщетение за тотална щета, съответно не е снабдил ищеца с
уведомление/решение за изплащане на такава. При анализ на разпоредбите на
чл.390, ал.1 КЗ ведно с чл.18а, ал.2, ал.7 и ал.8 от горепосочената Наредба се
установява, че при изплащане на обезщетение за тотална щета застрахователят
има активна роля и в административната процедура по прекратяване на
регистрацията. В случая се установява, че застрахователят въпреки
възможностите за експертиза е приел необосновано, че не е налице тотална
щета, поради което не е изпращал уведомление до съответните органи.
Тоталната щета не възниква със съдебното решение по определяне на
застрахователното обезщетение. Тя е съществувала още към момента на
уведомлението за настъпило застрахователното събитие. Следователно с
изтичането срок от 15 работни дни от огледа на увредения автомобил и при
липса на други изискани документи по смисъла на чл.106, ал.3 от КЗ
застрахователят е изпаднал в забава за изплащане на застрахователното
обезщетение и дължи обезщетение на основание чл.497, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва, която в случая се претендира от
предявяване на исковата молба в съда. Не на последно място, присъждането
на законна лихва е правоувеличаващ ефект от предявяване и уважаване на
иска, който се дължи на обстоятелството, че с предявяването му длъжникът е
поканен да изпълни главния дълг и е поставен в забава. В случая спорен е бил
единствено размерът на обезщетението /поради извънсъдебното плащане/.
Законната лихва е акцесорно вземане, което се поражда при неизпълнение на
друго, главно вземане, чиято изискуемост се поставя с предявяване на
исковата молба. В този смисъл са решение по в.т.д. № 1797/2021 г. на Окръжен
съд – град Варна и в.т.д. 654/2023 на Апелативен съд - град Варна. С оглед
гореизложените мотиви и предвид уважаването на предявения иск, съдът
намира, че следва да уважи и искането за присъждането на законна лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на разноски и от двете страни, но
предвид изхода на спора, такива се следват само на ищцовата страна, която
претендира – 50.00 лева първоначално внесена държавна такса и 76.61 лева
допълнително платена държавна такса, 300 лева – за изготвяне на експертиза
и 740 лева за адвокатско възнаграждение. По делото се съдържат
доказателства за заплащането на претендираните суми. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от страна на ответника, поради което съдът дължи произнасяне по същото.
При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която предвид задължителния
характер на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 не е
задължителна за съда, но същият може да я ползва за ориентир, при
определяне на адвокатското възнаграждение, като отчете фактическата и
8
правна сложност на делото, обема на извършената и оказана от адвоката
правна помощ, изслушаните по делото експертизи и др. С оглед
гореизложените мотиви следва, че дължимото възнаграждение с ДДС възлиза
на 739.82 лева. Заявеното адвокатско възнаграждение съдът намира, че не е
прекомерно като съобрази предприетите процесуални действия за защита на
предявената искова претенция, броя на проведените съдебни заседания и
изслушаните две експертизи по делото, поради което на ищецът следва да се
присъдят разноски в размер на 1166,61 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, ЗАД „А. Б.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., район О., бул. „Кн. Ал. Д.“ № **
да заплати на М. П. Х., ЕГН **********, адрес: град Б., ул. „Х. Ас.“ № **
сумата от 3165.16 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/,
представляваща оставащо дължимо обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер облицовка предна
броня, броня облицовка предна, задно стъкло, врата задна, панел заден ляв,
колона лява задна, лайсна декоративна в облицовка броня задна, броня
облицовка задна, стоп – блок комбинирани светлини заден ляв, панел заден
десен, калник преден десен, врата дясна предна, врата дясна задна, основа
броня задна, маска задна, кора под двигател предна и подкалник пластмасов
ляв преден на собствения му л.а. „Ш. О.“ с рег. № В **** ТР, причинени в
резултат на реализирано на 18.06.2024 г. ПТП по вина на водача на лек
автомобил „М.“ с рег. № В **** ТМ, застрахован по договор Г. о. при
ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗАД „А. Б.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: град С., район О., бул. „Кн. Ал. Д.“ № **
да заплати на М. П. Х., ЕГН **********, адрес: град Б., ул. „Х. Ас.“ № **
сумата от 1166,61 лева, представляващи сторени съдебно – деловодни
разноски в настоящото производство пред Районен съд, град Варна
УКАЗВА на ЗАД „А. Б.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: град С., район О., бул. „К. Ал. Д.“ № **, че може да заплати
дължимите суми на М. П. Х., ЕГН **********, адрес: град Б., ул. „Х. Ас.“ №
** по посочена в исковата молба банкова сметка – BG************
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9