Р Е Ш Е Н И Е
№І-30 11.03.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
При секретаря Ани Цветанова ,
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова
гражданско дело № 2122 по описа за 2019
година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба на З.Т.С. с ЕГН ********** от гр. ***, против
Решение № 2591/17.10.219г. , постановено по гр.д.№ 2048/2019г. по описа на
РС-Бургас, с което въззивникът- ответник е осъден да заплати на Т.И.С.,
ЕГН **********, от гр.***, сумата от 5880.00лева, представляваща главница
по договор за заем от 04.11.2015г., както и законна лихва върху главницата от
предявяване на иска – 08.03.2019г. до окончателно изплащане на
задължението;осъден е да заплати на Т.И.С.
сумата от 1000.00лева,представляваща главница по договор за заем от
04.11.2015г., както и законна лихва върху главницата от предявяване на
иска на 08.03.2019г. до окончателно
изплащане на задължението; осъден е да заплати на ищеца Т.И.С. сумата от 12000
лева,представляваща главница по договор за заем от 27.11.2015г., както и
законна лихва върху главницата от предявяване на иска на 08.03.2019г. до
окончателно изплащане на задължението; присъдени са разноски от общо 1805,10лева,представляващи разноски
за водене на делото, съответно на ува****та част на иска.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. На първо място се изтъква непровеждане на пълно
и главно доказване на заемно правоотношение- липсвали както писмени
доказателства, така и убедителни гласни доказателства ,за което са обсъдени
показанията на разпитани от първоинстанционния съд свидетели. Развиват се и
съображения за наличие на дарствени намерения на ищеца, за което се изтъкват
доводи, основани на показанията на свидетели, разпитани по делото. Моли
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго , с което исковете
бъдат отхвърлени.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
въззивникът се явява лично и с
процесуален представител поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Т.И.С.,
в която се заявяват доводи, основани на фактическа обстановка, която според
въззиваемия е установена по делото. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, като се присъдят направените по делото разноски.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание въззиваемия се явява лично и с процесуалния си
представител поддържа писмения отговор на въззивната жалба; моли отхвърлянето й потвърждаване решението на
БОС.
Никоя от страните не заявява доказателствени
искания.
При обсъждане доводите на
жалбоподателя и като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и
въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Разгледаните искови претенции са
с правно основание чл. 240 ЗЗД вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД и акцесорна
претенция по чл.86 от ЗЗД..
Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в
отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният
съд намира за необходимо да изложи
следното:
Безспорно установено по делото е,
че на 04.11.2015г.,въззиваемия-ищец Т.И.С.
превел от своята банкова сметка в
,,Сосиете Женерал Експерсбанк“АД по сметка на
въззивника-ответник З.Т.С. в ,,Уникредит Булбанк“, следните парични
средства: сума в размер на 5880 лева(левовата равностойност на 3000евро), както и сумата от 1000лева.
На 09.12.2015г.,ищецът превел
сума в размер на 12000 лева (видно от нареждане- разписка- л.10,11,12 от делото
пред БРС).
Не
се спори между страните по делото, че на посочените дати, ответникът З.С. получил от баща си Т.С. процесните суми в общ размер от 18800 лева.
Спорно по делото е основанието,
на което са дадени/получени парите- т.е. възникнало ли е заемно правоотношение,
както твърди ищецът, или парите са
предадени с дарствено намерение предвид родствената връзка баща-син/ твърдение
на ответника/. Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума,
но не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа
признания за обвързаност от неговите съществени елементи, каквито обаче в
случая не се налице.
С оглед на изложеното и предвид
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в производството по иск с правно
основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска
ответникът следва при условията на насрещно доказване да установи възраженията
си-в случая, че средствата са дадени на друго основание и то е дарение; че е налице
порок на волята; че задължението е погасено и т.н. съобразно наведените възражения.
При договор за заем, заемодателят
предава на заемателя парична сума или определено количество заместими вещи,
като вторият се задължава при прекратяване на договора да върне еквивалентно
количество на получените в заем вещи.Заемът е реален договор и се счита за
сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да
заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато въз
основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на
заемателя. Валидността на договора за заем не е обусловена от спазване на
някаква форма. Простото съгласие, придружено с предаване е достатъчно за
действителността на договора, но тя е необходима с оглед доказване
съществуването му.
Както вече бе посочено, ищецът,
баща на ответника е предоставиил на последния парична сума в общ размер от
18800 лева, която последният е получил. Това е така, тъй като представените 3 броя платежни
нареждания, независимо, че не са подписани от ответника, представляват писмен
документ, с който по категоричен начин е доказано предаването на сумата; при това
положение за доказване на останалите елементи на договора (в т.ч. – срока за
връщане на сумата), за обстоятелствата, при които е сключен и за действителната
воля на страните, забраната чл. 164, ал.1, т.3 ГПК за
установяването им със свидетелски показания е неприложима.В този смисъл е и
постоянната съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав
и съгласно която, при наличието на
документ за предаване на сумата и на основанието, на което е предадена,
ограничението по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК не е
приложимо за установяването на останалите елементи от договора/ Решение №
82/12.05.2015 г. по гр.д.№ 5122/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
67/15.04.2013 г. по гр.д.№ 933/2012 г. на ВКС, III г.о., Решение №
524/28.12.2011 г. по гр.д.№ 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
546/23.07.2010 г. по гр.д.№ 856/2009 г. на ВКС, ІV г.о./.
Ето защо, БОС намира, че в случая свидетелските показания са били
допустими и правилно са били събрани и съобразени от районния съд.
Следва
обаче да се отбележи, че показанията на свидетелите на ищеца и ответника са
противоречиви. Тези, дадени от свидетелите,водени от ищцовата страна, сочат на
безпротиворечивия извод- че е налице
договор за заем между страните, тъй като бащата е предоставил процесните суми
на сина си за конкретна цел- първоначална вноска за закупуване на жилище срещу
задължение за връщане в определен срок .Показанията, дадени от свидетеля на
ответника са в посока, че намеренията на ищеца са били дарствени и неговият син
не се обвързвал със задължения.
При
противоречие в свидетелските показания относно относими към спорното право
факти,съдът извършва преценка за достоверността им, съпоставяйки ги помежду им
и с всички доказателства по делото и обосновавайки изводите си чрез логически
издържани съждения.
Районният съд
е извършил преценка на събраните по делото доказателства, като не е взел
предвид показанията на водения от ответника свидетел И. Д. Д. Същият свидетел заявява
само и изключително на обстоятелства, които са му споделени от ответника,о
неговите показания не се основават на преки и непосредствени впечатления,
поради което първоинстанционният съд е отказал да съобрази изложеното от него.
В този смисъл обаче е и обвързващата практика на ВКС, обективирана в
Решение № 176 от 28.05.2011г. по гр. д. № 759/2010г. на ВКС, ГК, II г. о.,
съгласно което само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и
са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти
могат да се приемат за доказани.
В същото време изложените от свидетелката К. показания се основават на преки нейни впечатления.Тази свидетелка заявява,че като съседка на ищеца била в
апартамента му и си играела с детето в
другата стая и тогава чула, че даваните от ищеца на ответника пари са за първоначалната вноска
за апартамента, за таксите по прехвърлянето, които се изискват и парите се
дават в заем за сделката за закупуване на апартамента. Парите следвало да се
върнат в течение на две –три години; такъв кредит ответника З. и бившата му съпруга С. взели и от нейната
майка.
Показанията
на свидетеля М. К.,също воден пред БРС от
ищеца и без родство със
страните,кореспондират на показанията на св. К. Свидетелят К. заявява, че
ответникът З. и **** му С. искали да купят апартамент; казали, че ще теглят
кредит и тъй като ищеца продал къща в Трояново, им дал към 18000 лева за
апартамента. Ищецът казал на свидетеля К., че тези пари са дадени в заем; в заем
на семейството за закупуване на
апартамент били дадени пари и от майката на С..
Свидетелят К. нееднократно заявява:“Бащата на З. му каза, че са млади,
да се стегнат и да ги върнат парите“.Според този свидетел ищецът казал на сина си З. - първо да върнат парите на родителите на ****
му, да не бърза и след това неговите пари.
Неопровергаването на така
депозираните и обсъдени по-горе
показания на св.К. и св.К.,които разкриват
всички елементи на договора за заем, води до категоричния и обоснован
извод за възникването и съществуването на заемен
договор между ищеца и ответника.
По тази причина и с оглед
изложеното по-горе правно ирелевантни за
спора са твърденията на въззивника З. С. за
дарствени намерения на бащата (въззиваем), както и изтъкнатите във въззивната жалба обстоятелства и факти,
касаещи личните отношения между
страните.
Ищецът(въззиваем) установи, че
задължението на ответника(въззивник) е
възникнало от заемен договор, като е безспорно,че е извършено предаването на
претендираната парична сума. Неизправна страна по заемния договор е
заемополучателя-ответник З. С.
,който по тази причина следва да бъде
осъден да върне на заемодателя получените в заем суми.
Съдът
не споделя изложените във въззивната жалба твърдения-че противоречало на
логиката обстоятелството такава сума пари да бъде дадена в заем просто така, на
ръка, без подписан документ между страните по договора за заем. На първо място
самият законодател позволява сключването
на договора за заем като неформална ,реална сделка.На второ място – в случая са
налице писмени документи/платежни
нареждания/ за предаване на сумата,още повече че самият ответник не спорва
получаването й.На трето място- страни по
договора са баща и син, като с оглед близката родствена връзка е логично
и житейски оправдано несъставяне на
писмен договор за заем помежду им. При това положение липсата на данни: на какво основание е предадена сумата,може да се
установява със свидетелски показания, в
какъвто смисъл е Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5122/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев.
Първоинстанционният съд е извършил правилна и
обоснована преценка, с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото, така, както следва от разпоредбите
на чл.202 ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл.203 ГПК.По изложените
съображения и препращайки към мотивите
на първоинстанционния съд / на основание
чл.272 ГПК/ решението на районния съд следва да се потвърди изцяло като
правилно и законосъобразно.
На основание чл.80 ГПК съдът
следва да се произнесе по въпроса за разноските,извършени пред въззивната
инстанция, като предвид изхода на спора искането на въззивника за присъждане на разноски в настоящото
производство е неоснователно и такива не
му се дължат.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2591/17.10.2019
година, постановено по гр.д.№ 2048/2019 година по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба по реда на чл.280 ГПК в едномесечен срок от съобшаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.