РЕШЕНИЕ
№ 17432
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110157357 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. Ю. А. срещу „Сити Кеш“
ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 63 лева /съгласно увеличение на иска, допуснато с протоколно
определение от 10.10.2023г./, представляваща недължимо платена разлика между платените
вноски и чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 719073 от
09.08.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 24.10.2022г. до
окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2022г. ищецът е сключил договор за паричен
заем № 719073 с ответника за главница от 800 лева, платим на 17 седмични погасителни
вноски. В чл. 6 от договора било уговорено, че страните се съгласяват, заемът да бъде
обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция, като поръчителят
следвало да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение, нетния размер на същия да е минимум 1000 лева, да
работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и или да
представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството, като неустойката за
непредоставяне на обезпечението била начислена още при сключване на договора. На
16.08.2022г. ищецът внесъл сумата от 870 лева, с което погасил изцяло вземането по
договора за кредит. Счита, че договорът е нищожен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК
поради това, че не бил написан по ясен и разбираем начин, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК,тъй като липсвало ясно посочване на годишния процент на разходите, както и че
посоченият такъв не отговарял на действителния, тъй като в него не била включена
неустойката за непредоставяне на обезпечение, като излага подробни съображения, че
1
същата представлявала възнаграждение за кредитора, а не обезщетение за договорно
неизпълнение. Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
клаузата за плащане на възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с
добрите нрави. С оглед на това и на основание чл. 22 ЗПК счита договора за изцяло
недействителен. Евентуално твърди, че ако целият договор не е нищожен, неустоечната
клауза била нищожна. Моли съдът да осъди ответника да върне разликата между чистата
стойност на кредита /800 лева/ и платената от него сума /870 лева/, с която разлика
ответникът се бил обогатил без основание за негова сметка. Искът е предявен като частичен
за сумата от 5 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на договора за кредит с посоченото от
ищеца съдържание, оспорва изложените в исковата молба основания за недействителност на
кредита съгласно чл. 22 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на
ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит,
размера и изискуемостта на вземанията по него, в частност наличието на валидна клауза,
предвиждаща заплащане на възнаграждение и неустойка, както и че клаузата, от която
произтича процесното вземане, е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за
получаването на сумата.
Страните не спорят и от представения от ищеца Договор за потребителски кредит №
719073 от 09.08.2022г. се установява, че между страните е налице правоотношение по
договор за потребителски кредит за главница от 800 лева с краен срок на плащане
06.12.2022г., при фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР от 49,91%. Според чл. 3, ал. 1,
т. 12 от договора, общата сума за плащане по кредита е 863,26 лева.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
2
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/
поръчителство на едно или две физически лица. Условията, на които трябва да отговарят
поръчителите са следните – при един поръчител – осигурителният му доход следва да е в
размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при
двама поръчители – в размер на не по-малко от 4 пъти за всеки от тях; да не са поръчители
по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по
договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР на БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя или друг съответен документ, удостоверяващ
размера на получавания от тях доход. Според чл. 5, ал. 2 от договора, срокът за предоставяне
на обезпечението е до три дни от сключването на договора.
Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора, при непредоставяне на договореното в чл. 5
обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 326,74 лева, която се разсрочва съобразно погасителния план.
Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор
неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/,
което към 09.08.2022г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
3
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на
обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на
обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-
заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да
отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез
предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за
учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна
институция.
Същевременно в договора и общите условия липсва клауза, която да предвижда
освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави
обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният
срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на
заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия.
Следователно от значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е
обезпечаването на кредита, а спазването на краткия тридневен срок. Дори спазването на
срока, обаче, не е достатъчно, за да се освободи потребителят от задължението за плащане
на неустойка, защото в чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че кредиторът еднолично и без да
се мотивира може да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема,
дори когато обезпечението е предоставено в срок и отговаря на всички условия, поставени в
чл. 33, ал. 1 от ОУ.
Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора
/да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
4
дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля 40% от
размера на заетата сума. Касае се за вземане, което, ако беше включено в размера на
годишния процент на разходите, той при всяко положение би надхвърлил
законоустановения размер от 50%. Единствено формалното уреждане на вземането като
неустойка прави възможно неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност
на уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски.
Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за
потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката
представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към
датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите
без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение
относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 49,91% годишно, а не
над 80%. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да
изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и
приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.
Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 800 лева,
докато видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника платежно нареждане от
16.08.2022г., ищецът е заплатил на ответника по кредита сумата от 870 лева. Ето защо
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата
от 63 лева, представляваща разлика между платеното от ищеца по кредита и неговата чиста
стойност, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за
държавна такса в размер на 50 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с
ДДС, платено изцяло в брой съгласно приложения към исковата молба договор за правна
защита и съдействие, или общо 410 лева. Релевираното от ответника възражение за
5
прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото е в минимален
размер. С молбата от 10.10.2023г. е представен нов договор за правна защита и съдействие,
по силата на който адв. Димитър Милев е предоставил безплатна защита на ищцата и
претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, но съгласно нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК ответната страна отговаря за разноските само за един адвокат на ищеца,
независимо дали те са заплатени предварително или се дължат пряко на адвоката. Ето защо
следва да бъдат присъдени разноските единствено по първия договор за правна защита и
съдействие.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„Ц шосе“ № , ет.5, да заплати на Г. Ю. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „“, бл. , вх.
, ет. , ап. , на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 63 лева, представляваща
недължимо платена разлика между платените вноски и чистата стойност на кредита по
сключения между страните Договор за потребителски кредит № от 09.08.2022г., ведно със
законната лихва от 24.10.2022г. до окончателно изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 410 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6