№ 166
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110125394 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за нищожен на договор за
потребителски кредит № ***, сключен между ищцата и ответника „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК ****.
Ищцата твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № ***
ответникът се задължил да предостави на ищцата сумата от 3 000 лв., при
уговорени ГПР – 48,47%, годишен лихвен процент – 41%, срок на кредита –
36 погасителни вноски върху главницата от 3 000 лв. и обща стойност на
всички плащания – 5 259,00 лв. Твърди постигната договореност в раздел 6 за
заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 2 250,00 лв., като
сочи, че така за срока на договора е следвало да върне сумата от 7 509,00 лв.
Поддържа, че уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги противоречи на императивни законови разпоредби. Счита
допълнителните услуги за средство за заобикаляне на забрани. Твърди, че чрез
посочените услуги, касаещи управлението на кредита, кредиторът си
осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100% от предоставената
главница, което противоречи на добросъвестността и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, респ.
до нищожност на клаузата поради неравноправност. Твърди недължимост на
сумата в размер на 1 933,75 лв. поради недействителност на клаузите, с които
е уговорена. Счита, че възнаграждението за пакет допълнителни услуги
представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при
изчисляване на ГПР, като поддържа, че това не е сторено, с което са
нарушените императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поддържа,
че в посочения ГПР от 48,47% кредиторът не е включил разходите, които
ищцата е следвало да извърши за закупения пакет от допълнителни услуги.
1
Излага, че посоченият в договора ГПР не съответства на действително
прилагания в отношенията между страните, което счита за заблуждаваща
търговска практика. Твърди да е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като сочи, че със заплащането на пакет от допълнителни услуги
се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на
ПМС № 426/14 г. Твърди липса на реално предоставени допълнителни услуги
и калкулиране на допълнителна лихва /печалба/ към договорената
възнаградителна лихва чрез нарушаване на добрите нрави, заобикаляне на
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване.
Ответникът „ФИРМА“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Счита за неоснователни всички изложени в исковата молба възражения,
доводи, твърдения и оспорвания във връзка с действителността на процесния
договор за кредит, респ. отделни негови клаузи. Поддържа, че договорът за
кредит отговаря както на общите, така и на специалните изисквания на ЗПК
относно неговата действителност. Твърди, че в чл. 4 и 5 от ОУ,
представляващи неразделна част от договора и подписани от ищцата, ясно и
недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение,
какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е
изчислен ГПР. Сочи, че дори твърденията на ищцата по отношение на ГПР да
се приемат за основателни, това не би довело до недействителност на
процесния договор. Счита, че в случая е неприложимо изискването в ЗПК за
посочване на методика за изчисляване на начина на формиране на ГПР. Твърди
още, че в разпоредбата на чл. 5.2 от ОУ са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин. Излага, че в практиката си СЕС трайно е приел, че
при преценка на възможността за въвеждане в заблуждение, националните
юрисдикции трябва да вземат предвид възприятието на средния потребител,
който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен. Поддържа, че изборът и закупуването на допълнителни услуги
не е задължително условие за получаване на потребителски кредит. Счита, че
допълнителните услуги представляват услуги предлагани само от съответния
кредитор и възнаграждението за тях не следва да се включва при изчисляване
на ГПР, тъй като би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по
кредита. Излага, че разходите за допълнителни услуги следва да се отчетат при
формиране на ГПР, но само когато получаването им представлява
задължително условие за сключване на договора. Счита, че дори да се приеме,
че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, то
последица от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размера по
посочената разпоредба, но не и недействителност на целия договор. Оспорва
възнаграждението за допълнителните услуги да представлява такса за
дейност, свързана с усвояване и управление на кредита. По отношение
2
допълнителната услуга “****”, навежда твърдения, че ищцата е била
информирана и изрично е заявила желание да се ползва от същата. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски и релевира възражение за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да установи пълно и главно твърдените основания
за нищожност на договор за потребителски кредит № *** от 26.04.2022 г., като
установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК съобразно
изложеното в исковата молба.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за потребителски кредит № *** от 26.04.2022 г., че същият е сключен
между „ФИРМА“ ЕООД, като кредитор, и Б. А. С., като кредитополучател. По
силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на
ищеца сума в размер на 3000 лева, която сума да бъде върната от
кредитополучателя на 36 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 146,09 лева, с падеж на последната вноска 05.06.2025 г. Посочено е в
раздел VI от договора, че се прилага фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 41,00 %, при ГПР в размер на 48,47 %.
Съгласно раздел V от договора страните са уговорили предоставянето на
допълнителна услуга „****“, която предоставя право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и допълнителна услуга
„***“, която предоставя право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит. Посочено е в раздел VI от договора, че
възнаграждението за допълнителна услуга „****“ е в размер на 1050 лева, а
възнаграждението за допълнителна услуга „***“ е в размер на 1200 лева,
които суми се заплащат разсрочено към месечната погасителна вноска по
кредита, или същата възлиза на 208,59 лева месечно.
От приетия по делото погасителен план се установява, че всяка месечна
вноска е формирана от главница, договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
3
Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да
е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
опредЕ. с постановление на М.С. на Р.Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но същите следва да са в съответствие с
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора. В конкретния случай съдът намира, че уговорените такси за
допълнителни услуги не попадат в приложното поле на чл.10а ЗПК, доколкото
видно от характера на услугите се касае за действия от страна на кредитора,
които са вменени като негово задължение по силата на изискването за
добросъвестност във взаимоотношенията между страните по един договор.
Заплащането на тези допълнителни услуги води до противоречие със закона,
тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство, с които кредитополучателят разполага и без изричното им
уговаряне - искането му за отпускане на кредит и без наличието на изрична
уговорка подлежи на разглеждане от страна на кредитора преди постигане на
съгласие за сключване на договора.
4
Предвид изложеното съдът намира, че възнагражденията за тези
допълнителни услуги по своята правна същност представляват
възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва
да се включат в ГПР, тъй като се обхващат от легално дадената дефиниция в §
1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В случая видно от клаузите в раздел VI от
договора за потребителски кредит, още със сключването на договора,
страните са уговорили, че възнагражденията по допълнителните услуги ще се
изплащат заедно с дължимите месечни вноски. Поради което в случай, че
възникващото за кредитополучателя допълнително задължение за заплащане
на възнаграждения за допълнителни услуги по договора се прибави като
размер към уговорената възнаградителна лихва, то годишният процент на
разходите по кредита би надвишил ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК. Още
повече в случая уговорените възнаграждения за допълнителни услуги са над
2/3 от размера на усвоената главница по договора за кредит. Предвид това и
при преценка на всяка от уговорките по процесния договор за паричен заем
съдът намира, че формално договорът покрива изискуемите реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, но вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителния
ГПР в договора за кредит, кредиторът – ответник по иска е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка.
Предвид изложените съображения и установеното в производството
противоречие на кредитното съглашение с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и направения извод за недействителност следва да се
прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № *** от
26.04.2022 г., сключен между ищцата и „ФИРМА” ЕООД.
По отговорността на страните за разноски:
5
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на
разноски разполага ищцата. Съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата и ЕАД Е. И., се
установява, че е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗА. При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е
предоставено на съда при приключване на производството. С оглед Решение
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че
не е обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определяне
размера на адвокатското възнаграждение. При това положение за определяне
размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид фактическата и
правна сложност на делото. Съдът намира, че следва да присъди адвокатско
възнаграждение на ЕАД Е. И. за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца в размер на 200 лева, доколкото осъществените
процесуални действия по делото от адв. И. се изразяват единствено в
депозиране на искова молба, като същата не се е явила в проведено по делото
открито съдебно заседание.
Тъй като ищцата по делото е била освободена от заплащането на
държавна такса и разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по банкова сметка на СРС сумата в размер на
80 лева – държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по иска на Б. А. С., ЕГН: ********** срещу
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: **** договор за потребителски кредит № *** от
26.04.2022 г., сключен между Б. А. С. и ФИРМА“ ЕООД, поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: **** да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК: **** сумата 200
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ****
да заплати по банкова сметка на Софийски районен съд сумата 80 лева –
разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7