Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… декември 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на девети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№12999 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 във връзка с чл.435,
ал.2,т.6 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с
вх.№70503/13.10.2020 година, подадена от С.Г.Б., в която се твърди, че на
01.10.2020 година ЧСИ М.П., по изп.дело№20188510402986, изразяваща се в
удържане на сума от 1 117,23лева от личната сметка на жалбоподателката, по
отношение на която сметка е наложен запор.
В жалбата се твърди, че наследодателят на
жалбоподателката Г.Й.Л.е починал на 05.02.2018година, който е оставил като
единствени законни наследници дъщеря си С.Б. и сина си РадославЛ..
В жалбата се твърди, че юли 2020 година жалбоподателката е получила
покана за доброволно изпълнение по изп.дело№20188510402986 по описа на ЧСИ М.П.,
във връзка с изп.лист, издаден по гр.д.№62290/2017г. по описа на СРС, 36-ти
състав, с която покана, на основание чл.429, ал.2 ГПК, е поканена в двуседмичен
срок да заяви дали е приела наследството и ако го е приела, по какъв начин. В
поканата е посочено, че следва да се изпълни в 2-седмичен срок припадащата се
част от задължението на наследодателя. Твърди, че е отправила писмо до ЧСИ, с
което го е уведомила, че е приела наследството по опис и като доказателства
приложила съдебно решение от 29.06.2018г., като едновременно с това се е позовала
на изтекла погасителна давност. Твърди, че не счита за надлежен длъжник, тъй
като изпълнителният лист е издаден след смъртта на баща и.
Жалбоподателката твърди, че на 01.10.2020г. и е
удържана сумата от 1 117,23лева от личната и банкова сметка ***, наложен е
запор върху останалите и банкови сметки, както и на заплатата и, което създало
дискомфорт за нея и семейството и, както и неудобства с работодателя и.
Твърди, че тези действия на ЧСИ противоречат на
закона, тъй като не е надлежно конституирана като длъжник по делото. Налице е
незаконосъобразно издаден изпълнителен лист, тъй като същият е издаден срещу
неправосубектна страна и липсващо изпълняемо право, погасено по давност.
Твърди, че предприетите от ЧСИ действия срещу
личното и имущество са в нарушение на разпоредбата на чл.429, ал.2 ГПК и това е
така, тъй като с приемането по опис на наследството отговорността и е
ограничена само до стойността на приетото имущество. Неправилно се дири
изпълнение от личното и имущество. Моли действията на ЧСИ да бъдат отменени, да
се извърши проверка дали взискателят е уведомен за смъртта на длъжника и дали
същият в 6-месечен срок е посочил кръга от наследници срещу които да се
предприеме изпълнение и ако тези действия не са извършени да се прекрати
делото, като бъдат отменени предприетите изпълнителни действия от ЧСИ и
възстановени неправомерно отнетите средства. При условие на евентуалност моли
делото да бъде спряно до надлежното конституиране на страните. Претендира да и
бъдат присъдени разноските по това дело.
В срока за отговор взискателят по делото „Е.М.“
ЕООД оспорва основателността на жалбата. Твърди, че заповедното производство е
образувано през 2017 година срещу правоспособен субект за съществуващо и
непогасено вземане по действителен договор за кредит. Съдебно установеното
вземане е станало предмет на принудително изпълнение по изп.дело №2986/2018г.,
при спазване правилата на ГПК относно универсалното правоприемство на
наследниците па починалия длъжник.
ЧСИ излага мотиви на основание чл.436 ГПК за
неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело№20188510402986 по описа на ЧСИ М.П.
е образувано въз основа на молба от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, подадена на
12.12.2018година за образуване на изпълнително дело срещу Г.Й.Л.за принудително
удовлетворяване на вземане на взискателя в размер на 904,95лева главница, ведно
със законната лихва върху главницата и сумата от 48,94лева договорна лихва,
както и разноски в размер на 25 лева.Към молбата страната е представила
изпълнителен лист от 11.10.208година, издаден по гр.д.№62290/2017г. по описа на
СРС, 36-ти състав, от който е видно, че Г.Й.Л., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 904,95лева главница по договор
за кредитна карта от 02.04.2007г. с „БПБ“ АД, вземането по който е цедирано на
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, ведно със законната лихва от 07.09.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, договорна лихва за периода от 02.04.2007г.
до 02.04.2007г. и 25лева разноски по делото.
На 14.12.2018година е направена справка в БДН, от
която се установява, че длъжникът Г.Й.Л.е починал, поради което взискателят
прави искане на 19.12.2018година до ЧСИ за снабдяване с удостоверение за
наследници. Въз основа на това искане ЧСИ отправя писмо до СО – район „Овча
купел“, въз основа на което получава от административния орган удостоверение за
наследници изх.№ РОК 19 – УФО01-31/104.02.2019г., от което е видно, че
починалият на 05.02.2018г. е оставил за свои законни наследници С.Г.Б., ЕГН **********
– дъщеря и Р.Г.Л., ЕГН ********** – син.
На 19.02.2019година ЧСИ изпраща ПДИ до Р.Г.Л., с
което го уведомява, че по гр.д.№62290/2017г. е издаден изпълнителен лист срещу Г.Й.Л.в
полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********. Описано е какво е задължението и неговия
глобален размер, дължимите разноски по делото от 25 лева и разноските по
изп.дело – 375лева и 286,78лева такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 19.02.2019г.
В ПДИ се съдържа покана от ЧСИ, в качеството на
наследник на Г.Й.Л., да заяви приема ли наследството и ще изпълни ли доброволно
припадащата му се част от дълга, като е указано, че при неизпълнение в срок на
тези указания, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, в
резултат на което ще бъдат начислени допълнителни такси и разноски. Поради това,
че адресатът не е намерен на адреса на 20.03.2019г. е залепено уведомление по
чл.47 ГПК.
На същата дата е изпратена ПДИ и до настоящата
жалбоподателка, с идентично съдържание, относно връчването на която са
извършени идентични действия от длъжностното лице.
На 28.02.2020г. по делото постъпва молба от
взискателя, с която иска ЧСИ да извърши справки за получавани трудови
възнаграждения/пенсии от длъжника; за налагане на запори върху същите; за
извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ и
налагане на запори върху тях; моли да се извърши опис на притежаваните от
длъжника движими вещи.
В хода на изпълнителното дело ЧСИ връчва отново на
наследниците на длъжника ПДИ, получени от тях, както следва: от РадославЛ., на
13.07.2020г., чрез сестра С.Б. и на последната – получена лично на 13.07.2020г.
На 24.07.2020 година по делото постъпва писмо от С.Б.,
което представлява възражението относно правото на принудително изпълнение на
взискател, поради наведени доводи за изтекла погасителна давност, касаеща
периодичните плащания, както и възражение, че изпълнителен лист може да бъде
издаден след смъртта на длъжника. Отказва да изпълнява. Твърди, че е приела
наследството под опис.
В тази връзка ЧСИ се разпорежда да се изиска опис
на приетото имущество.
На 27.07.2020г. ЧСИ изпраща до двамата наследници
съобщение, конституирани като страна по изпълнителното дело, във връзка с
подадените молби (писма), с което ги уведомява, че не са налице предпоставките
за прекратяване на делото. Отказът на прекратяване подлежи на обжалване в
2-седмичен срок от съобщението.
Съобщенията са връчени на страните на 03.08.2020
година, но в съобщението не се сочи кому са връчени книжата.
На 24.09.2020 година ЧСИ налага запори върху
вземания на длъжниците по отношение на банки и заплати.
На 02.10.2020г. вдига наложените запори.
На
05.10.2020г. по делото постъпва молба от С.Б., с която моли ЧСИ да и бъдат
върнати надвзетите суми по изпълнителното дело, което искане е уважено от ЧСИ с
акт от 05.10.2020година.
На 13.10.2020г. по делото постъпва процесната
жалба.
По основателността на подадената жалба.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който
удостоверява право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено
като задължава и овластява изпълнителният орган да пристъпи, по молба на
кредитора, към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнително
основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание
той възпроизвежда.
Следователно, за да издаде изпълнителен лист съдът
се е уверил, че кредиторът има право на принудително изпълнение, а то следва от
изпълнителното основание (в случая заповедта за изпълнение, за вземания
предявени в заповедното производство).
Жалбата е неоснователна и това
е така, тъй като фактът на смъртта на длъжника ( 05.02.2018г.), макар и
настъпил преди издаване на изпълнителния лист (11.10.2018г.) е ирелевантен за
надлежното издаване на изпълнителен лист. Това е така, тъй като съгласно
нормата на чл.429, ал.2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя
може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен, ако
те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.
Това означава, че издаденият изпълнителен лист срещу починалия длъжник има сила
срещу неговите наследници по закон, освен в изрично посочените от закона
случаи. Съгласно чл.60, ал.2 ЗН наследникът,
който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото
наследство. Следователно, приемането на наследство
по опис не води до освобождаване на имуществена отговорност на наследника, а до
ограничаването и до размера на полученото наследство. Ето защо тезата на
жалбаподателката, че не е надлежна страна в процесуалната връзка по
образуваното изпълнително дело не може да бъде споделена. Същата е
конституирана като наследник на длъжника и отговаря за задълженията на своя
наследодател до размер на полученото наследство.
Издаването на изпълнителен
лист срещу починала страна не е основание за прекратяване на изпълнителното
дело, тъй като същото може да продължи срещу наследниците, както повелява
нормата на чл.429, ал.2 ГПК.
Относно твърдението и, че вземането
на взискателя е погасено по давност- такова възражение може да се разгледа в
исков процес и компетентен да се произнесе е съдът, но по него СИ не може да се
произнася.
Относно оплакванията за
наложени запори и възникнал от това дискомфорт, то налагането на запора извън
хипотеза на несеквестируемост не е основание за отмяна на извършените от ЧСИ действия,
тъй като не попада в лимитативно посочените основания за обжалване действията
на СИ от длъжника.
Съдът, в процедурата по
чл.435, ал.2 ГПК, не е компетентен да прекрати или да спре изпълнителното дело.
Тези действия са в правомощията на съдебния изпълнител, при наличие на
основанията, посочени в закона.
При така изложените
съображения настоящият състав на съда намира жалбата за
неоснователна и поради това
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№70503/13.10.2020 година, подадена от С.Г.Б., поради
нейната неоснователност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.