Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 673

18.10.2022 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.   ИВА БАЙНОВА

2.      ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Павел Жеков

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №578 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

            Образувано е по две касационни жалби против Решение №32 от 07.03.2022 г., постановено по АНД №589 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година.

С първата касационна жалба, подадена от „ТЕЦ Марица 3“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Д., Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор И.Д.П., чрез пълномощника му юрк.Ю.С., решението се оспорва като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Твърди се, че неизлагането от районния съд в решението на подробни мотиви относно изследването на факта дали клапата на К2 била затворена или не, водело до съществен пропуск при постановяване на съдебния акт. Това било сочен от АНО факт от съществено значение за обосноваване на административнонаказателната отговорност на дружеството, и в тежест на органа било да приложи надлежни доказателства. Сочи се, че административното обвинение почивало само на косвени доказателства, тъй като се базирало на изцяло субективни възприятия от страна на служители на АНО. Не отговаряло на материалния закон и изложеното в т.4 и т.5 от решението становище на РС Димитровград – че е без значение, че не е измерен емисионния поток, качеството и количеството му. Твърди се, че Условие 9.2.2.1. от КР било в систематична връзка с всички условия по Условие 9.2. – Емисии от точкови източници, и в частност с Условие 9.2.2. и съответно с Таблица 9.2.2. и Таблица 9.2.2.1 – продължение, от която било видно, че на Оператора били определени изрични норми на допустими емисии, които норми касаели организираното изпускане на въпросните емисии. Когато се касаело за неорганизирано изпускане на емисии обаче било налице Условие 9.2. и сл. от КР, а Условие 9.3.1. вменявало – всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2. Тоест АНО не бил посочил основното обстоятелство, което служи за формиране на административнонаказателната му теза, а именно дали К2 се ползва за организирано или за неорганизирано изпускане на емисии. Касаело се за съществено разминаване между констатациите и правната норма, при които било квалифицирано нарушението. Твърди се също, че АНО бил вменил на дружеството неорганизирано изпускане на вредни емисии, което от обективна страна представлявало нарушение на условие 9.3.1. от КР. Без значение било, че тези емисии се изпускали от изпускателно устройство К2, защото съществен бил въпросът дали емисиите се изпускат организирано, а не от къде точно се изпускат. По делото се съдържали доказателства, че към момента на проверката е установен емисионен поток, който се изпуска неорганизирано през К2, но по делото не било доказано изпусканите неорганизирано емисии да са вредни, и в частност – прахово-газови. По делото не били представени доказателства изпусканите неорганизирано емисии да са съдържали някоя от изброените в Приложение №8 към чл.123, ал.1, т.1 от ЗООС, раздел I, основни групи замърсяващи вещества. Сочи се, че предвид характера на предявеното по фактите с АУАН и НП, разследването на контролните органи следвало да се основе и в съответни измервания на съдържанието на изпусканите неорганизирано емисии. Фактът, че изпусканите емисии са вредни, подлежал на съответното доказване, и в този смисъл нарушението било недоказано. Касаторът считал и че отговорността му била ангажирана относно нарушение, по отношение на което не било категорично установено кога точно е извършено, поради непосочване на началния му момент. Считал, че обстоятелството дали коминът пуши или не, следвало да бъде доказано по друг достоверен начин, а не само чрез свидетелски показания за извършени от тях наблюдения.

            С втората касационна жалба, подадена от Директора на РИОСВ – Хасково, решението се оспорва само относно частта му, в която въззивният съд е изменил Наказателното постановление в частта на наложеното наказание над размера от 10 000 лв. Претендира се в тази част решението на районния съд да бъде отменено, като същото се остави в сила в частта му, с която е потвърдено НП, и Наказателното постановление на Директора на РИОСВ – Хасково бъде потвърдено изцяло.

            Касаторът излага съображения, че не бил съгласен с констатациите на съда в т.21 от решението, тъй като при налагане на санкцията по ЗООС органът бил отчел правилно степента на обществена опасност и наказанието било наложено при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства в размер малко над минималния, тъй като при подобни административни нарушения максималният размер на санкцията бил 500 000 лв. Деянието в случая било с много по-висока степен на обществена опасност, тъй като водело до повишен риск за околната среда, поради което се санкционирало и по-строго от законодателя. Безспорно било, че дружеството извършвало нарушение на екологичното законодателство, поради което се приемало, че като цяло нямало правилно и отговорно отношение към установения правов ред, което следвало да се отчете като отегчаващо обстоятелство и мотивирало наказващия орган да наложи по-висок размер на имуществената санкция, която в размер от 30 000 лв. била справедливо наказание.

Като ответник по касационната жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД, Директорът на РИОСВ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, я оспорва като неоснователна.  

Като ответник по касационната жалба на Директора на РИОСВ – Хасково, „ТЕЦ Марица 3“, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира и двете касационни жалби за неоснователни и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в касационните жалби оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

И двете касационни жалба са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е изменил оспореното пред него Наказателно постановление №34 от 25.10.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с което на основание чл.164, ал.1 и чл.168 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „ТЕЦ Марица 3“ АД, гр.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за осъществен състав на нарушението по чл.164, ал.1, във вр. с чл.123в, т.2 от ЗООС, и е отменил Наказателното постановление в частта за наказанието имуществена санкция над размер на 10 000 лева, а в останалата му част го е потвърдил.

За да достигне до този резултат, Димитровградският районен съд е установил и подробно изложил в решението си фактическата обстановка, въз основа на която приел, че в качеството си на оператор по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС по Комплексно разрешително КР №41-Н1/2012 г. „ТЕЦ Марица 3“ АД, гр.Д., е нарушило Условие 9.2.2.1. на Комплексното разрешително, актуализирано с Решение на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда и водите №41-Н1-И0-А-/2016 г., като е извършило отвеждане на емисиите от Котел ОР 380в през изпускащо устройство – Комин №2 извън периодите, определени по Условие 9.2.6. и Условие 9.2.7, или при аварийни спирания на СОИ, като на 20, 21 и 23.09.2021 г. в гр.Димитровград, на територията на производствена площадка на „ТЕЦ Марица 3“ АД, с посочени географски координати на условен геометричен център на площадката, при извършвани проверки от служители на АНО се констатирало, че емисиите се изпускали организирано през изпускащо устройство комин №1 (К1), но при всяка проверка се констатирал емисионен поток през изпускащо устройство комин №2 (К2), независимо, че клапите на същия били затворени. Съдът е приел, че с това дружеството е осъществило от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение и законосъобразно е санкционирано на основание чл.164, ал.1 от ЗООС. Преценил е за неправилно отмерен размера на санкцията, поради липсата на мотиви от страна на АНО защо е избран същият и поради липсата на доказване на вреди, доколкото не било доказано и какъв е съставът на дима и количеството газове, които изтичат.

Настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, обосновани са и се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите, въззивният съд е направил извод за безспорното извършване на нарушението от административнонаказаното лице.

Споделят се изцяло изводите на съда за липса на формални нарушения при издаването на Наказателното постановление, свързани с описание на административното нарушение. 

В Условие 9.2.2.1. от издаденото на „ТЕЦ Марица 3“ АД Комплексно разрешително за експлоатация на Горивна инсталация, включваща и котел ОР 380в (1 бр.) за производство на електроенергия, е предвидено следното: „На притежателя на настоящото комплексно разрешително, се разрешава да отвежда емисиите от Котел ОР 380в през изпускащо устройство – Комин №2 само в периодите определени с Условие 9.2.6. и Условие 9.2.7. и при аварийни спирания на СОИ.“ Съответно Условие 9.2.6. определя момента, в който се счита за приключил периодът на пускане на Котел ОР 380в за производство на електроенергия, а Условие 9.2.7. определя момента, в който се счита за започнал периодът на спиране на същия котел. Иначе казано, Условие 9.2.2.1. на КР разрешава отвеждане на емисиите от котела през Комин №2 само в периодите от спиране до пускане на котела за производство на електроенергия, или при аварийни спирания на СОИ.

Безспорно е обстоятелството, че в дните, в които са били извършвани проверките на място, нито едно от тези условия не е било налице – не е имало аварийни спирания на сероочистващата инсталация, а парогенераторът К-4 на енергийния блок е бил разпален и не е бил погасен, като е работел в нормален режим – разпален на 13.09.2021 г. в 00:40 ч. и погасен на 25.09.2021 г. в 01:35 ч. При липсата на поне едно от изброените обстоятелства, допускащи отвеждане емисиите от Котел ОР 380в през изпускащо устройство К2, дължимото съгласно Условие 9.2.2.1. от КР поведение на дружеството оператор е било да не отвежда емисиите от Котел ОР 380в през Комин №2. На дружеството е вменено неизпълнение на задължението му, предвидено в чл.123в, т.2 от ЗООС, според което операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. За съставомерността на описаното административно нарушение в случая е достатъчно отвеждането емисиите от Котел ОР 380в през Комин №2 при липса на изброените по-горе условия, в които това е допустимо, и с което предвиденото в Условие 9.2.2.1. от Комплексното разрешително безспорно не е изпълнено. Без значение за описание на вмененото на касатора административно нарушение от обективна страна са обстоятелствата била ли е затворена, или не, клапата на К2, както и съставът на отвежданите през К2 емисии. Без значение се явява и посочването дали в случая К2 се ползва за организирано, или за неорганизирано изпускане на емисии, доколкото изобщо не е следвало да се отвеждат емисии от това изпускащо устройство.

В тази връзка наведените в касационната жалба съображения за непълнота при описание на административното нарушение и за недоказаност на същото поради недоказване факта, че изпусканите емисии са вредни, не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Релевантните обстоятелства – че през комина са били отвеждани емисии, в нарушение на Условие 9.2.2.1. от КР, са безспорно доказани по несъмнен начин от писмените доказателства по делото и еднопосочните и непротиворечиви свидетелски показания на свид.Г. и свид.М.. Свид.Н., който в съдебно заседание заявява, че не видял изпускане на емисии от К-2, както и свид.Х. – главен еколог на ТЕЦ-а, която не помни дали в конкретния ден на проверката, на която е присъствала, излизали емисии от К-2, от своя страна са подписали без възражения съставения Констативен протокол от 23.09.2021 г., в който е вписано, че и в трите момента на проверката се забелязва много слаб поток през К2, независимо че клапите са затворени.

Заключението на въззивния съд за доказано осъществяване от обективна страна състава на административното нарушение, е съответно на събраните доказателства. Като е преценил, че дружеството законосъобразно е санкционирано на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, за неизпълнение на изискванията по чл.123в от същия закон, и е потвърдил Наказателното постановление, Димитровградският районен съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. Касационните оплаквания на първия касатор не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция не споделя и възраженията, изложени във втората касационна жалба, като намира, че санкционната норма в случая е правилно приложена от въззивния съд с намаляне размера на имуществената санкция до минималния предвиден в чл.164, ал.1 от ЗООС такъв от 10 000 лева.

На основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК, съдът препраща към мотивите на Димитровградския районен съд за изменяне размера на наложената имуществена санкция, като изцяло ги споделя. Твърдението на втория касатор за по-висока степен на обществена опасност на административното нарушение поради повишен риск за околната среда, освен че липсва изложено в санкциониращото НП, остава и недоказано по делото.

При касационната проверка съдът намира, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32 от 07.03.2022 г., постановено по АНД №589 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.       

                                        

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

                                                                                               2.