Р Е Ш Е Н И Е
№227
27.05.2022 год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: Г.
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
М. РУСЕВ
при секретаря С. Христова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАД №187 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на община
Стара Загора и по касационна жалба на С.М.М. против Решение №206/12.07.2021г, постановено
по гр.д.№1726/21г по описа на РС Стара
Загора, с което е обявена нищожността на Заповед №10-00-485/24.02.2020г на
Кмета на община Стара Загора за признаване правото на С.М.М. да придобие
собственост върху 500/624кв.м. идеални части от имот №331.13 целия с площ от
624кв.м. по не одобрен план на новообразуваните имоти, местност „Найденови
пръти“, землище на село Малка Верея, област Стара Загора, съгласно протокол на
Комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г при граници и съседи:
331.742, 331.12, 331,590, 331.42, 331.549 и 331.14. Правното основание е §62
ал.3 от ПЗР към Постановление №456 на МС от 11.12.1997г за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018г на
Комисията, назначена със Заповеди на Кмета на община Стара Загора. Мотивите за
възприемане на сбъднат фактически състав за преобразуване правото на ползване в
право на собственост са следните: Правото на ползване е предоставена на
основание ПМС №1/07.01.1981г, което е сред изброените в §63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове,
съгласно Удостоверение №430/20.05.1982г в изпълнение на Решение №50/29.10.1981г
на ИК на ОБНС град Стара Загора / акта за учредяване правото на ползване/. Към
момента на подаване на заявлението имота е представлявал овощна градина.
Съществува и сезонна постройка, съгласно строително разрешение
№47/14.06.1982г - декларираните в
заявлението фактически основания.
Дело №1726/21г по описа на РС Стара Загора е
образувано в изпълнение на Решение № 37/05.02.2021г постановено по КАД №683/20г
по описа на АС Стара Загора за отмяна на Решение от 03.08.2020г по гр.
д.№1427/20г по описа на РС Стара Загора и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд за изпълнение на следните указания: Решението от
03.08.2020г по гр.д.№1427/20г отхвърля жалбата против Заповед №
10-00-485/24.02.2020г на Кмета на община Стара Загора, подадена от
заинтересованите наследниците на бившите собственици на земеделската земя,
която е идентична с предоставения за ползване на М. имот от 0.500кв.м. –
съвпада с имот №331.13 по кадастралния план от 92г и по неодобрения план на
новообразуваните имоти, в регистъра към който като собственици на разликата до
пълната площ на имота от 624 кв.м. /за 124кв.м./ са записани наследниците на
собственика на земеделската земя. В касационното отменително решение е прието,
че всички елементи от състава на §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, водещи до признаване
право да се придобие собственост върху имот, предоставен за ползване са
установени, освен построяването на
сграда до 01.01.1991г. За да се установи с категоричност този деклариран в
заявлението на М. факт, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Ето защо въпросите за своевременното подаване на заявление за признаване право
да се придобие собственост върху предоставен за ползване имот, предоставено
право на ползване при спазване изискванията на актовете на държавните органи,
посочени в него – в самия акт за учредяване право на ползване и в случая това
решението на Градски общински народен съвет, са преклудирани.
За да обяви нищожността на административния акт,
въззивния съд е приел, че той е постановен при особено съществено нарушение на производствените
правила, под което е подвел доводи за липса на мотиви – фактически относно
основанието, на което признава правото да се придобие собственост, тъй като е
посочено едновременно, че имота е лозе и овощна градина и застроен със сграда,
а правното основание е само §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заключението е, че волята на
органа е неясна, а освен това като особено съществено нарушение на материалния
закон, обосновано подробно с правното съдържание на относимите разпоредби –
правилата, които органа е следвало да приложи при решаване на материалния
въпрос за правото, е посочено признаването на право да се придобие собственост
върху идеални части от новообразуван имот в противоречие с целта на закона за
признаване право да се придобие в собственост предоставения за ползване имот.
Съдът е приел в мотивите, че в имота има построена от ползвателя сграда до
01.03.91г. В мотивите има съображения за
връщане на преписката за ново произнасяне, но липсва диспозитив в този смисъл.
Въззивния съд не е приел, че и в протокола на помощната комисия се съдържат
мотиви конкретни фактически за преценка на състава, въз основа на който да се
признае правото за придобиване на собственост.
С
касационните жалби се твърди, че
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и
не обосновано с установеното по делото осъществяване на фактическия състав на
§4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че заповедта не е годна по своите правни
последици да породи съсобственост, тъй като разликата до фактически ползваната
земя се възстановява на бившите собственици на земеделската земя, когато не е
по-малко от 200кв.м., а в обратния случай остава в имота, образуван за
правоимащия бивш ползвател, но се придобива по реда на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето
защо не е допустимо Кмета на общината да признава правото и за разликата, тъй
като основанието за нейното придобиване ще бъде влязъл в сила план на
новообразуваните имоти.
В касационната жалба на М. се поддържа, че
конкретизирането на имота, който бившия ползвател ще придобие в собственост се
извършва с плана на новообразуваните имоти, а помощния план има значението на
средство за доказване на идентичност на предоставения за ползване имот и
неговото местоположение. Ето защо
правилно Кмета на община Стара Загора е признал право да се придобие
собственост върху толкова квадратни метра от имота по проекта за ПНИ, колкото
са предоставени за ползване като се е съобразил с водещото му правно значение.
Касаторите искат от съда да бъде отменено в цялост
въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отхвърляне на жалбите
против Заповедта на Кмета на община Стара Загора.
Ответниците, редовно призовани не се явяват, представляват
се от адвокат М., която иска от съда да бъдат отхвърлени касационните жалби
като неоснователни, поради това, че правилно е обявена за нищожността
оспорената от тях заповеди и по подробните съображения в писмен отговор, които
се свеждат до обсъждане значението на признаването на идеални части
500кв.м./624 от новообразуван имот 331.13 по неодобрения план на
новообразуваните имоти. Претендира
разноските за адвокат и държавна такса, платени по КАД №683/20г по описа на АС
Стара Загора, които са присъдени с обжалваното решение, но счита, че следва да
бъдат признати в настоящото второ по ред касационно разглеждане на спора.
Заинтересованите страни /сънаследници с ответниците
и първоначални жалбоподатели на К.Б. С./ не се явяват и не се представляват.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационните
жалби са подадени в законово установения срок, от надлежни страни, за които съдебният
акт е неблагоприятен и са процесуално допустими.
Разгледани
по същество жалбите са основателни.
В
изпълнение на указанията, дадени в Решение № 37/05.02.2021г постановено по КАД
№683/20г по описа на АС Стара Загора, въззивния съд е изследвал фактическия въпрос за построяване до
01.01.1991г на сграда в предоставения за ползване имот, който е следвало да се
разреши, за да се прецени законосъобразността на оспорената заповед постановена
по реда на §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/11.12.1997г за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ. В мотивите на стр. 4 от решението е обсъдено заключение на вещо лице и
е прието, че в имота, предоставен за ползване и идентичен с имот №331.13 по
неодобрения план на новообразуваните имоти за местността „Найденови пръти“,
землище на село Малка Верея, към 01.01.1991г е построена сграда, която не
попада в изключенията на §1в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Предвид изричните, а поради
това конкретни и специални разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ относно сградата по
смисъла на §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно да е построена до 01.03.1991г при
спазване на изискванията на актовете за предоставено право на ползване, но не и
да е законен или търпим строеж по определенията на ЗТСУ, съдът е отхвърлил
възраженията на настоящите ответници по касация за липса на едно от условия за
преобразуване на прекратеното право на ползване в право на собственост. В
отговора си ответниците не представят защитна теза в случай, че са налице
сочените касационни основания, да се приеме, че следва да се отмени заповедта,
тъй като не са налице условията на §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което съдът
приема, че този факт като установен с въззивното съдебно решение и не въведен за
обосноваване на касационно основание, е преклудиран. Спрямо съществуването му
следва да се извърши и служебната проверка за материална законосъобразност.
На първо място правните изводи, изложени на
стр.7 абзац втори, че липсата на мотиви, съответно противоречивите мотиви е
съществено процесуално нарушение, водещо до нищожност на административния акт,
са в противоречие с правната норма на чл.146 от АПК и с теорията включително.
Неспазването на изискването за съдържание на административния акт се подвежда
под условията за форма по чл.146 от АПК, поради което не се квалифицира като
процесуално нарушение. Административното производство подготвя издаването на
административния акт и поради това изискванията към неговото съдържание не са
производствени правила. Точно защото не са производствени правила и защото
производството подготвя издаването на акта, мотивите му могат да се съдържат и в
други актове, които имат спомагателен характер относно крайното решение на
административния орган. Това е протокола на комисията, а фазата по разглеждане
на заявлението е задължително производствено условие, което е спазено. Във
връзка със съответствието между правни и фактически мотиви следва да се
съобрази още, че когато заявителя е посочил и двете основания за преобразуване
правото на ползване в право на собственост, тогава по силата на §4д от ПЗР на
ЗСПЗЗ в ред ДВ бр.98/97г, трябва в срок до 31.01.1998г да се уточни едно от
двете основания. Не изпълнението на това условие може да се възложи в тежест на
заявителя – да му се признае по-малко благоприятния размер на ползвания имот по
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, но и само ако решаващия
орган, чрез уведомяване му е предоставил възможност да избере едно от двете
основания. Заявителя е ползват имот №13 с площ от 500 кв.м. по помощния план на
ползвателите, върху който е следвало да му се признае право да придобие
собственост, а не върху новообразувания имот, с който е идентичен, в което се
състои и единствения порок на оспорената заповед. Тук е мястото да се каже, че в
ДВ бр.98/97г за приемане на Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ е
предвидено за първи път, с новия §4к
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, изработването на план на новообразуваните имоти за
земите, предоставени на гражданите за ползване, а значението му е двояко –
образува нови вещи на правото на собственост при спазване правилата на §4з от
ПЗР на ЗСПЗЗ, които ще се придобият в собственост или върху които ще се
възстанови собственост, но е и кадастрална основа за имотите, които вече са
придобити в собственост по предходните процедури преди §62 от ПЗР на ПМС №456/97г
за изменение на ППЗСПЗЗ, или са възстановени в собственост с граници по
предходни кадастрални планове. Приети са и изменения в §4а и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ, които са приложими към настоящия казус правни норми. Целта на
производството е да се придобие собственост върху ползвания имот като е
недопустимо да се създават имоти в съсобственост между двете конкуриращи се
групи – тази на ползвателите и тази на собствениците на земеделска земя. Последната
е загубила своите граници при обобществяването, поради което се възстановява в
стари реални, само при определени условия и се създава КВС – също кадастрална
основа, а когато това не е възможно и земите не са раздавани за ползване, се
изработва план за земеразделяне, който аналогично на плана на новообразуваните
имоти създава нови обекти на правото на собственост за всеки правоимащ. С цел образуване на самостоятелни имоти, които
да бъдат възстановени/придобити от конкуриращи се правоимащи, законодателя е
предвидил изработването на план на новообразуваните имоти – за да се създадат
имоти, които са индивидуална собственост, придобита с последната заповед по §4к
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и точно тази заповед индивидуализира имота по граници и
площ, определени с ПНИ. Тя обаче има конститутивно действие – с нейното влизане
в сила се придобива собствеността, а с ПНИ се индивидуализира нейния обект за
всеки правоимащ от двете конкуриращи се групи. Определянето на един имот с ПНИ
за двете групи правоимащи лица с противоположни права и интереси е абсолютно
нарушение на материялния закон при изработването и одобряването на този план,
което е основание за неговото атакуване. Кмета обаче, при постановяване на
първата заповед за признаване правото да се придобие имот, която е предпоставка
за образуване на имот с ПНИ за конкретно правоимащо лице, инидвидуализира
предоставения за ползване имот, а не този, който ще се определи с ПНИ.
Последния може по силата на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ да има други граници, а оттук и
площ. Главното и най-важно значение на заповедта по §62 ал.3 от ПЗР на ПМС
№456/97г за Изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е следното: правното основание,
правоимащото лице и предоставения за ползване имот с оглед на неговата площ,
защото по аргумент от §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ тъкмо правното основание и
предоставената за ползване площ определят площта на новия имот, към която могат
да се добавят до 250кв.м. в повече, когато от тях не може да се образува
самостоятелен имот за бившия собственик на земеделската земя. Така и фазите на
процедурата по преобразуване на ползването в собственост са най-общо три –
признаване правото да се придобие собственост по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
отреждане на имот с ПНИ съобразно §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаване на заповед с
конститутивно действие по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на
собственост върху образувания с ПНИ имот за правоимащите, съответно заповед за
възстановяване на собственост върху имотите, образувани за лицата с право на
реституция върху земеделската земя. Това е процедурата за онези висящи
производства, които към 97г не са приключили с окончателни актове за
трансформация или реституция, поради което за приключилите ПНИ е кадастрална
основа, а за висящите е едновременно и план, който ги обособява, като всички са урегулирани с лице към улица, път
или алея – особен вид план, който има двойствена природа, без да е подробен
устройствен план по смисъла на ЗУТ.
Кмета
е следвало да признае право на собственост върху имота, предоставен за ползване
и индивидуализиран по помощния план – кадастралния от 92г за местността
„Найденови пръти“, а именно както е в протокола на комисията – имот 13 с площ
от 500 кв.м.
Предмет
на заповедта по §62 ал.3 от ПЗР на МПС №456/97г за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ е признаване на правото да се трансформира ползването на един имот –
реално предоставен, в право да се придобие собствеността върху същата вещ, поради
което се налага извода, че е незаконосъобразно да се признава право на ползване
върху идеални части от новообразуван имот с проекта за ПНИ. Кмета следва да
признае правото да се придобие собственост върху този имот, който е предоставен
за ползване, така както е индивидуализиран по акта за учредяване правото на
ползване, удостоверението за учредено право, ако в акта няма граници и съседи,
по помощен кадастрален план, какъвто в случая има за местността Найденови
пръти. Въз основа на тази негова заповед, в следваща фаза на производството, а
именно изработване на ПНИ ще се съобрази основанието – §4а ал.1 или §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ и лицето, на което Кмета е признал правото на трансформация по
аргумент от §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е приложима норма към изработването на
ПНИ. Местоположението на ползвателските имоти се установява по правилата на
чл.28 от ППЗПЗЗ, доразвиващи §4к ал.1 от ПЗР на ЗПЗЗ за изработване на ПНИ, а
когато е изработен помощен план – съвместяващ данните за земеделските земи и
ползвателските имоти и поради това законов източник за идентичност между тях,
преди издаване на заповедта по §62 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тогава Кмета на
общината следва да признае правото върху
имота по помощния план, който е предоставен за ползване на заявителя. Вписването
в оспорената заповед, че се признава собственост върху 500кв.м. идеални части от
проекта за нов имот, не може да доведе до съсобственост по определение, но това
не отрича допуснатото нарушение на материалния закон, който изисква да се
признае право върху предоставения за ползване имот.
Това
противоречие с материалния закон не води до нищожност. Нищожност поради
противоречие с материалния закон е налице тогава, когато акт с идентично
съдържание не може да бъде издаден на никакво правно основание, но не и ако
фактите сочат на сбъднало се, предвидено и приложено от органа основание, макар
и при неточно разпореждане за прилагане
на правните последици. Дори, когато се установи, че основанието за издаване на
акта не се е сбъднало – не се осъществил посочения фактически състав, за да се
приложи диспозицията или санкцията, административното волеизявление не е
нищожно, а незаконосъобразно, тъй като не е налице основание за прилагане на
закона в конкретния случай тоест акта противоречи на закона.
Акта
съдържа мотиви и тогава, когато фактите, подведени под правното основание са
посочени в подготвилите го документи, към които препраща – в случая към
протокола на комисията има изрично препращане. Нищожен би могъл да бъде в
контекста на доводите на въззивния съд, ако не може да се установи еднозначно волята на
органа за правното основание, което прилага или има противоречие между мотиви и
диспозитив. В случая Кмета се позовава на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, който
действително има алинеи, но те касаят придобиването на собственост поради
построена постройка върху редовно предоставена за ползване земя и не включват
специалните факти от състава на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо противоречие
няма между мотивите и диспозитива, защото е ясно, че измежду двете основания за
признаване на правото, е възприето първото алтернативно по §4а ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и този въпрос също е преклудиран от решението на касационната инстанция
за връщане на делото за установяване на релевантния факт от този състав –
изграждане на постройка до преклузивния срок 01.03.91г. В кадастралния план от 92г тази постройка е
нанесена, което индикира за нейното съществуване към момента на създаване на
плана и в съчетание с датата на строителното разрешение, сочи на извод, при
липса на други факти за сбъдване на условието на §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По
разноските: Когато един адвокат представлява повече лица, неговото
възнаграждение е едно, дори когато са уговорени частите, които всяко лице
заплаща. Когато двама адвоката представляват заедно едно или повече лица,
правното разрешение е аналгочино: дължи се възнаграждение за един адвокат,
поради което уговореното и заплатено се разделя на две. По гр.д. № 1427/20г по
описа на РС Стара Загора адвокат М. и адвокат Ж. са упълномощени от жалбоподателите М.П.Д. /
починала в хода на делото/, И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., В.Т.Б., В.И.В. и К.Б.К.,
които са им заплатили сумата от 3 500лв, общо на адвокати М. и Ж.. Тази сума
разделена на две е равна на 1750лв възнаграждение за един адвокат, която е
следвало да се присъди общо /солидарна активност/ на всички или на всеки жалбоподател
да се присъди сума в размер на 250лв за
един адвокат по гр.д.№1427/20г по описа на РС Стара Загора.
Жалбоподателите
по гр.д. № 1427/20г по описа на РС Стара Загора са касатори по КАД №683/20г по
описа на АС Стара Загора, като са заплатили общо възнаграждение на двама адвокати
за това първо по ред касационно
производство в размер на 3 500лв, от които им се следват 1750лв
възнаграждение за един адвокат – само за един адвокат се дължи възнаграждение от
загубилата делото страна или отново по 250лв на всеки от тях за платено възнаграждение
на един адвокат. Касаторите М.П.Д., С.В.В., В.Т.Б., В.И.В. и К.Б.К. са
заплатили и държавна такса от по 70лв по
КАД 683/20г по описа на АС Стара Загора, внесена от Д. за всички.
Освободени от задължение да платят държавна такса от по 70лв по КАД 683/20г по
описа на АС Стара Загора са Т.В.Д. и И.В.Д.. Следователно Д., В., Б., В. и К. са
имали право на сумата от по 250лв за един адвокат плюс сумата от 70лв държавна
такса по КАД №683/20г по описа на АС Стара Загора или на всеки по 320лв.
Освободените Т.Д. и И.Д. имат право само на възнаграждение за един адвокат от
по 250лв. по КАД 683/20г.
Разноски
по гр.д.№ 1726/21г по описа на РС Стара Загора не извършени от жалбоподателите М.П.Д.,
И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., В.Т.Б., В.И.В. и К.Б.К.. Претендирани са за присъждане
в тяхна полза посочените по-горе разноски, като с Решение № 206/12.07.2021г
въззивния съд осъжда Община Стара Загора да заплати на М.П.Д. сумата от 1350лв
разноски по адм.д.№1427/20г по описа на РС Стара Загора и по КАД №683/20г по
описа на АС Стара Загора вместо сумата от 570лв – по 250лв за един адвокат за
всяка от тези инстанции или общо 500лв и сумата от 70лв държавна такса по КАД
№683/20г.
М.П.Д.
е починала след постановяване на въззивното решение №206/12.07.21г по
гр.д.№1726/21г по описа на РС Стара Загора, но след смъртта на
жалбоподателката, нейните наследници са заличени като страни по делото, поради
отказ от наследство на бившия собственик на земеделската земя и поради това са
заявили и отказ да встъпят като ответници на мястото на наследодателя Д.,
поради което заплатени от нея разноски в размер на 570лв не следва да се
присъждат – липсва субект, на който да се дължат.
На
останалите жалбоподатели са присъдени разноски по 1000лв за всеки от тях за
адвокатско възнаграждение по гр.д.№1427/20г по описа на РС Стара Загора и по
КАД №683/20г по описа на АС Стара Загора, без сумата от 70лв държавна такса по
КАД 683/20г по описа на АС Стара Загора, която е заплатена от С.В.В., В.Т.Б., В.И.В.
и К.Б.К.. Тези жалбоподатели не са искали изменение на решението в частта за
разноските, нито са го обжалвали в тази му част. В тази му част решението е
обжалвано от Кмета на Община Стара Загора, като на касатора не може да се
влошава положението, а това означава, че не следва да се присъжда сумата от по
70лв, за държавна такса, която ответниците по настоящото дело са заплатили по
КАД №683/20г по описа на АС Стара Загора.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.1 вр.
с чл.227 вр. с чл. 173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение №206/12.07.2021 год., постановено по гр.д.№1726/2021
год. по описа на
Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № 10-00-985/24.02.2020г
на Кмета на община Стара Загора.
ИЗПРАЩА
преписката по заявление № 10-01-116/12.06.92г, подадено от С.М.М. за издаване
на нова заповед с правно основание §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване
правото да се придобие собственост върху имот №13 с площ от 500 кв.м. по
помощния план на ползватели от 1992г за местността „Найденови пръти“, землище
на село Малка Верея.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на И.В.Д.
ЕГН **********, С.В.В. ЕГН:**********, Т.В.Д. ЕГН **********, В.Т.Б. ЕГН **********,
В.И.В. ЕГН: ********** и К.Б.К. ЕГН:********** сумата общо от 3 000лв /
три хиляди/ възнаграждение за един адвокат по гр.д.№ 1427/20г по описа на РС
Стара Загора и по КАД №683/20г по описа на АС Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.