№ 436
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500478 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби.
1) Въззивна жалба входящ № 5934/23.01.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор И.Б. - прокурор при РП-В., срещу
Решение № ************* г., постановено по гр. д. № ********* г. по описа на РС-В., 26-
ти състав, в осъдителната му част, с което съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на С. Д. А., ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, както и сумата от 856 лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горните суми считано от 24.04.2023 г., до окончателното плащане, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ, вследствие на неоснователно водено срещу него досъдебно
производство № ******* г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В. при ОДМВР – В., за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
Прокуратурата на Република България счита обжалваното първоинстанционно
решение за неправилно. Счита, че фактическият състав за реализиране на отговорността на
прокуратурата по ЗОДОВ не се е осъществил с оглед обстоятелството, че С. Д. А. не е бил
привличан в качеството на обвиняем, а единствено е бил разпитан в качеството на свидетел
по образуваното досъдебно производство.
Отделно от горното счита, че направените разходи за адвокатско възнаграждение и по
фактура за извършен токсикохимичен анализ, претендирани като имуществени вреди, са
направени по желание на С. Д. А. и не следва да бъдат обезщетявани. Счита, че размерът на
присъденото обезщетение за претърпени от С. А. неимуществени вреди е прекомерно
1
завишен.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявените срещу Прокуратурата на Република България искове. В условията на
евентуалност, моли размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде
намален.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – С. Д. А., чрез процесуалния си
представител адв. А. Д. от АК-В., е подала отговор на въззивната жалба, с който моли
съда да остави без уважение въззивната жалба, тъй като същата е неоснователна.
2) Въззивна жалба входящ № 6691/25.01.2024 г. по описа на РС-В., подадена от С. Д.
А., чрез процесуалния му представител адв. А. Д. от АК-В., срещу Решение №
************* г., постановено по гр. д. № ********* г. по описа на РС-В., 26-ти състав, в
отхвърлителната му част, с което съдът е отхвърлил предявения от С. Д. А. против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ,
за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. Д. А. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно водено срещу него
досъдебно производство № ******* г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В. при ОДМВР
– В., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за разликата над уважения размер от 1500
лева до първоначално претендирания от 7400 лв.
С. Д. А. счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно и
незаконосъобразно. Счита за несправедливо обезщетението за неимуществени вреди
определено от първоинстанционния съд. Моли първоинстанционното решение в
обжалваната му част да бъде отменено, като неправилно и явно несправедливо и вместо него
въззивният съд да постанови друго, с което да осъди Прокуратурата на Република България
да заплати допълнително сумата от 5900 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на неоснователно водено срещу него досъдебно
производство № ******* г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В. при ОДМВР – В., за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
В срока по чл. 263 от ГПК от насрещната страна – Прокуратурата на Република
България не е подаден отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание С. Д. А., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпила е молба входящ № 8864/05.04.2024 г. подадена от процесуалния му
представител – адв. А. Д., с която поддържа изложеното в жалбата си и оспорва въззивната
жалба, подадена от Прокуратурата на Република България. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание Прокуратурата на Република България, чрез
процесуалния си представител Д.К. - прокурор при ОП-В., оспорва жалбата на насрещната
страна, поддържа подадената от Прокуратурата на Република България жалба.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-В. е образувано по предявени от С. Д. А. от гр. В. срещу
Прокуратурата на Република България обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с които се иска Прокуратурата на Република България
да бъде осъдена да му заплати: сумата от 7400 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални,
психически терзания, накърнена чест, достойнство и добро име, вследствие на незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е образувано ДП № ***** по
описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР-В. и пр. преписка № *********** г. по описа на РП-
В., завършило с постановление за прекратяване на досъдебното производство, както и
сумата от 856 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, от които 800 лева – разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по пр. преписка № *********** г. по описа на РП-Варна и
56 лева – разход за изготвяне на скрийнинг на наркотични вещества съгласно фактура №
********************., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.04.2023 г. до окончателното им изплащане.
2
В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.10.2022 г. около 00:55 часа в гр.
В., докато управлявал лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с рег. № ********* С. А. бил
спрян за проверка от полицаи към сектор ПП при ОД на МВР-В.. При извършената му
проверката е бил тестван с техническо средство „Дръг тест 5000“, с фабричен номер ARPK –
0014, който отчел наличие на амфетамин. След това С. А. заявява, че е бил отведен за
вземане на кръвна проба във ВМА, след което е бил задържан в сградата на 03 РУ-МВР при
ОДМВР – В. за срок от 24 часа. Заявява, че са му били снети регистрационните табели на
автомобила, а свидетелството ми за управление на МПС е било отнето със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка. По случая било образувано ДП №
***** г. по описа на сектор ПП при ОДМВР-В. и пр. преписка № *********** г. по описа
на РП-В.. На 13.10.2022 г. ищецът по собствено желание си е направил ново изследване във
ВМА за употреба на наркотични вещества и тестът излязъл отрицателен.
Твърди, че въпреки представянето на Фиш за токсикологичен анализ, прокуратурата
не е прекратила преписката. Едва след като бил излязъл резултатът от кръвната проба, с
Постановление от 28.03.2023 г. РП-В. прекратила наказателното производство, поради
обстоятелството, че не са открити наркотични вещества или техни аналози в кръвта му. С.
А. заявява, че в продължение на половин година е бил лишен от възможността да управлява
собствения си автомобил и да шофира, поради което му се наложило да премине от редовна
в задочна форма на обучение в ТУ-В.. Също така е бил притеснен, уплашен, психически
разстроен и в състояние на стрес поради това, че е било дискредитирано доброто му име в
обществото. Чувствал е безперспективност, тревожност, депресивност, нервност, страх и
отчаяние, че може да бъде осъден без вина. Било унизено човешкото му достойнство
вследствие несправедливото обвинение и множеството обяснения, които трябвало да дава.
Всичко това отнело спокойствието и нормалния му сън.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът – Прокуратурата на Република България,
чрез прокурор при РП-В. - И.Б. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че ДП № ***** г. по описа на
сектор ПП при ОД на МВР-В. е образувано от разследващ полицай при ОДМВР-В., на
основание чл. 212, ал. 2 от НПК - с първото действие по разследването – разпит на свидетел,
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което РП-В. е била уведомена. С постановление
на РП-В. от 28.03.2023 г. досъдебното производство е било прекратено. Сочи се, че във
воденото наказателно производство С. Д. А. е участвал единствено като свидетел и не е бил
привличан в качеството на обвиняем. Твърди се, че резултатът от представения от ищеца
фиш за токсохимичен анализ е ирелевантен, тъй като редът за установяване на
концентрацията на алкохол и употребата на наркотични вещества е регламентиран в
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества. Оспорва се и наличието на причинна връзка
между твърдените от ищеца вреди и воденото наказателно производство. Оспорва се като
прекомерна сумата в размер на 800 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в досъдебното производство, предвид че ищецът там е имал само
качеството на свидетел. Оспорва се и претенцията в размер на 56 лева, предвид че ищецът
сочи, че е направил този разход по собствено желание. Прокуратурата на Република
България счита, че не е легитимирана да отговаря за претендираните от ищеца вреди,
вследствие задържането му със заповед по ЗМВР, тъй като заповедта за задържане за 24
часа, ЗППАМ и принудителните административни мерки са предприети от органите на
МВР. Сочи се, че за същите прокурорът не е уведомяван и не е давал указания за
извършването им. По тези съображения Прокуратурата на Република България моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност възразява срещу
размера на претендираните обезщетения. Счита претендираното обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди за завишено и несъобразено с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция С. А., чрез процесуалния си
представител адв. И. В. поддържа исковете, претендира за тяхното уважаване. Претендират
3
се разноски.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция Прокуратурата на Република
България, чрез процесуалния си представител – И.Б. – прокурор при РП – В., оспорва така
предявените искове.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по настоящото дело досъдебно производство № ******* г. по описа
на Сектор „ПП“ към ОДМВР-В. и прокурорска преписка № *********** г. по описа на РП-
В. става видно, че на 12.10.2022 г. П.М. и И.Н. – служители на МВР, са били на смяна като
автоконтрольори в сектор „ПП“ към ОДМВР-В., за времето от 19:00 часа на 11.10.2022 г. до
07:00 часа на 12.10.2022г. Около 00:55 часа двамата полицаи, в изпълнение на служебните
си задължения са спрели за проверка лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с рег. №
********, който се движил по бул. „Св. Е.“ в посока бул. „Т.М.“ в град В.. При извършената
проверка е установен водачът на автомобила - С. Д. А.. По отношение на С. А. е извършена
проверка за употреба на алкохол, с техническо средство „Алкотест дрегер“, модел 7510, с
фабричен номер 0167, който е отчел 0,00 промила. След това по отношение на С. А. е
извършена и проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо
средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, проба пореден № 082, който е отчел положителен
резултат на „амфетамин“. На С. А. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ по ЗДвП, за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
На С. А. е издаден талон за медицинско изследване, след което е бил придружен от органите
на МВР до МБАЛ-Военномедицинска академия – В., за вземане на кръвна проба. В
болницата С. А. е дал лично кръвна проба за химически анализ. След това С. А. е задържан
за срок до 24 часа в 03 РУ-МВР при ОДМВР-В..
По отношение на С. Д. А., със заповед № 22-0819-001457/12.10.2022 г. на сектор
„ПП“-В. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, . 1, б. „б“ от ЗДвП за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца /били са му отнети СУМПС и контролен
талон към него/. С мотивирана резолюция №**************** от 12.10.2022 г.
административнонаказателното производство е прекратено с мотива, че деянието
представлява престъпление. По случая на 12.10.2022 г. е образувано досъдебно
производство № ******* г. по описа на Сектор „ПП“ към ОДМВР-В., пр. пр. №
*********** г. по описа на РП-В., със съставянето на протокола от проведеното първо
действие по разследването – разпит на свидетел, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 12.10.2022 г. в град В., по
бул. „Света Е.“, в посока бул. „Т.М.“ е управлявано МПС, лек автомобил, марка „Х.“, модел
„С.“, с рег. № *********, след употреба на наркотични вещества – амфетамин. С. А. е бил
задържан за установяване на съпричастност към извършено престъпление по досъдебното
производство, на основание ЗМВР за срок до 24 часа, за което е издадена Заповед за
задържане на лице от 12.10.2023 г. в 01,10 ч. В 11, 50 ч. на 12.10.2022 г. С. А. е бил
освободен. С писмо рег. №**************** от 12.10.2022 г. на ст. разследващ полицай при
ОДМВР – В., Районна прокуратура – В. е била уведомена на основание чл. 212, ал.3 от
НПК, за образуваното досъдебно производство №******* г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ – В. при ОДМВР – В., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, с първо действие по
разследването - разпит на свидетел – очевидец. В хода на досъдебното производство
полицейските служители, извършили проверката на С. А., били разпитани в качеството им
на свидетели. В това качество бил разпитан и С. А..
От приложените по досъдебното производство справки съдимост и характеристични
данни за С. А. става видно, че същият е неосъждан и няма криминалистически регистрации
за извършени престъпления.
С постановление от 12.10.2022 г. на разследващ полицай е възложено на вещо лице
4
при МБАЛ при ВА-В. изготвянето на съдебно-химическа експертиза, с която да бъде
установено, дали в кръвната проба от 12.10.2022г, дадена от С. А. се установяват
наркотични вещества или техни аналози. Съдебно-химическата експертиза е изготвена на
14.03.2023 г., като в заключението на същата е отразено, че в предоставените за изследване
биологични проби иззети на 12.10.2022 г. от С. Д. А. не се открива наличие на наркотични
вещества или техни аналози, в това число и амфетамин., което се е доказало по надлежния
ред посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ. С постановление №
*************** г. на прокурор при РП –В. досъдебно производство № ******* г. по описа
на Сектор „ПП“ към ОДМВР-В. и пр. пр. № *********** г. по описа на РП-В., са били
прекратени на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
От представен фиш за токсикохимичен анализ става видно, че на следващия ден след
задържането му, а именно на 13.10.2022 г. С. А., по собствено желание е поискал да му бъде
изготвен токсикохимичен анализ, за което дал проби – кръв и урина в 08.40 часа на същата
дата в МБАЛ при ВМА - В.. След извършения анализ бил издаден фиш за токсикохимичен
анализ от 13.03.2022 г., в който е отразено, че при анализа не е открито наличие на
наркотични вещества. Също така в самия фиш е отбелязано, че той няма доказателствена
стойност. За изготвянето на токсикохимичния анализ С. А. е заплатил сумата от 56 лв., за
което му била издадена фактура №********************.
С молба постъпила на 18.10.2022г. подадена от С. А., чрез адв. А. Д. е направено
искане до наблюдаващия прокурор по досъдебното производство, съдебно-химичната
експертиза да бъде извършена в спешен порядък, за да не търпи С. А. несправедливо и
неправомерно лишаване от право да управлява МПС. Към молбата е приложен фиша за
токсикологичен анализ от 13.03.2022 г., в който е отразено, че при анализа не е открито
наличие на наркотични вещества.
По досъдебното производство ищецът С. А. не е бил привлечен в качеството на
обвиняем, не е бил разпитван в това качество и спрямо него не е била вземана мярка за
неотклонение.
От договор сключен между С. Д. А., като клиент и адв. А. Д. от АК-В., за оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по пр. пр. №
*********** г. по описа на РП-В. и досъдебно производство № ******* г. по описа на
Сектор „ПП“ към ОДМВР-В., става видно, че уговореното и платено в брой възнаграждение
на адв. А. Д. е в размер на 800 лева.
От приложеното по делото ксерокопие на заповед от 10.01.2023 г. на ректора на ТУ-
В. става видно, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 8 от Закона за висшето образование и по
подадено заявление, студентът С. А. е прехвърлен от редовна форма на обучение в задочна
форма на обучение.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д.П.К. - баба на С. А., преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като достоверни, добросъвестно дадени и
еднопосочни, се установява, че С. А. живее заедно с нея в с. Г.К.. Свидетелката е разбрала от
майката на С. А., че той е бил задържан. С. А. е работил в град Д., във фирма „П.“, като се е
придвижвал до работното си място с автомобила си, а след като са му взели СУМПС е
пътувал до работното си място с приятели, които са го карали до град В., от където е имало
служебен транспорт до град Д.. Свидетелката заявява, че С. А., след извършената му
проверка и образуваното досъдебно производство е бил отчаян, психически притеснен и е
станал по-затворен.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.С. А. - майка на С. А., преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като достоверни, добросъвестно дадени и
еднопосочни, се установява, че свидетелката е била информирана по телефона, че С. А. е
бил задържан, около дванадесет часа на обяд, като първоначално нито тя, нито баща му са
повярвали, че пробата за наркотици на С. А. може да бъде положителна. Свидетелката
заявява, че е придружила С. А. на следващия задържането му ден, до болница, за да си
направи нова проба, която да докаже, че не е употребявал наркотични вещества.
5
Свидетелката заявява, че синът й С. А. е работил във фирма „П.“, в град Д.. След като му е
било отнето свидетелството за правоуправление на МПС той се е придвижвал от село Г. К.
до град В., като го е превозвала тя, негови приятели или други роднини, след което с
организиран служебен транспорт е пътувал от град В. до град Д.. С. А. е преминал в задочна
форма на обучение, защото не е можел да съчетава работа, учене и транспорт от селото до
града. Свидетелката заявява, че след като е било образувано досъдебното производство,
синът й С. А. първоначално е бил изнервен. След това в поведението му е последвало
отчаяние, изпаднал е в депресия не е искал да излиза, мислил си е, че някой го е натопил.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивните жалби, инициирали настоящото въззивно производство са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица е проглА. в чл. 7 от Конституцията на
Република България. Проявление на този принцип е отговорността по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, който предвижда специален ред за
реализиране на отговорността на държавата и общините при наличие на изчерпателно
посочените хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погА.о по давност или деянието е
амнистирано.
Обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличане на
физическото лице - страна по наказателното правноотношение, в качеството му на
обвиняем, за извършено от него престъпление при условията и по реда, предвидени в НПК,
с цел реализиране на наказателната му отговорност. С привличането на обвиняем, се
формулира обвинението и се конституира фигурата на обвиняемия. В хода на разследването
се привлича обвиняем, а след приключването му се повдига обвинение с обвинителен акт.
Образуването на наказателния процес и привличането на обвиняем в хода на разследването
предшестват сезирането на съда за търсене на наказателна отговорност. Това са
процесуални действия, които се извършват на досъдебната фаза на наказателния процес,
където се изяснява и решава въпросът за повдигане на обвинение пред съда с искане за
търсене на наказателна отговорност. Привличането на обвиняем не води задължително до
изготвянето и внасянето в съда на обвинителен акт, тъй като производството може да бъде
прекратено на посочените в НПК основания. С прекратяване на производството се
прекратява и обвинението срещу лицето, привлечено като обвиняем, както и всички мерки
за процесуална принуда, постановени срещу него. В случаите, в които образуваното
наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от
обвиненото в извършването му лице или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погА.о по давност или деянието е амнистирано, обвинението в извършване на
престъпление, осъществено чрез привличане на физическото лице в качеството му на
обвиняем, е незаконно. Неоснователността на претенцията на държавата, насочена към
6
реализиране на наказателната отговорност на привлеченото като обвиняем лице, води до
незаконност на предприетите с оглед на нейното реализиране процесуални действия, респ.
до възстановяване на състоянието, което би било налице, ако не бяха нарушени
изискванията на закона, чрез обезщетяване на всички - имуществени и неимуществени
вреди в причинна връзка с незаконната дейност.
Едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да
се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да
му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Само лице, което е привлечено в качеството си на обвиняем може да бъде оправдано,
наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погА.о по давност или
амнистирано. Ето защо и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти
на наказателнопроцесуалните отношения, може да претендира обезщетение за претърпени
вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ главна предпоставка, обуславяща нейната
съставомерност, е наличието на образувано срещу ищеца /привлечен като обвиняем/
наказателно производство прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление (в този смисъл е решение №
**************** г. по гр. д. № 3092/2022 г. на ВКС).
Съгласно разпоредбите на чл. 219, ал. 1 и 2 от НПК привличането в качеството на
обвиняем се извършва или със съставянето на нарочно постановление от прокурор или с
протокола за първото действие по разследването срещу лицето. В случая нарочно
постановление за привличане на С. А. в качеството му на обвиняем не е съставяно.
Осъществяването на предпоставките на чл. 219, ал. 2 от НПК също не се установява от
материалите по досъдебното производство. С протокола за разпит на свидетел от 12.10.2022
г., С. А. е разпитан в качеството му на свидетел. С. А. не е привлечен в качеството на
обвиняем, по реда на чл. 219, ал. 2 НПК. За да е налице привличане в качеството на
обвиняем с протокола за първото действие по разследването по реда на чл. 219, ал. 1, т. 2 от
НПК, протоколът за първото действие по разследването трябва да съдържа освен трите
имена на лицето, което се привлича като обвиняем, още деянието, за което се привлича,
правната му квалификация, правата на обвиняемия по чл. 55 от НПК, включително и
правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по
пълномощие или по назначение. В настоящия случай протоколът за разпит на свидетел не
притежават тези реквизити, поради което не може да се приеме, че е насочен срещу
въззивника С. А. и че със съставянето му той е привлечен в качеството на обвиняем в
наказателното производство.
От събраните писмени доказателства по делото се установява, че С. А. не е бил
привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно производство. Той
единствено е бил разпитан в качеството му на свидетел. В хода на досъдебното
производство е възложено на вещо лице да извърши съдебно-химическа експертиза. От
заключението на експертизата е установено, че в биологичните проби иззети на 12.10.2022 г.
в 01:50 часа от лицето С. Д. А. не са открити следи от наркотични вещества или техни
аналози, в това число и амфетамин. Константната съдебна практика приема, че за
установяване на наличието или липсата на наркотични вещества и техни аналози в кръвта
на водачите на МПС, за съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК, с предимство
се ползва заключението на съдебно-химическата експертиза, която е изготвена въз основа на
доброволно предадените биологични проби, пред резултатите от полеви „Дръг тест“. По
досъдебното производство не са събрани други доказателства за виновността на С. А. и
същото е прекратено на 28.03.2023 г. с постановление на прокурор при РП-В., на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - че деянието не представлява престъпление.
В процесното досъдебно производство ищецът С. А. е имал само качеството на
свидетел. Свидетелстването е граждански дълг и призованият като свидетел е задължен да
се яви, а ако извън законоустановените случаи откаже да свидетелства, се наказва с глоба.
Свидетелят има определени права и задължения и се ползва с предвидената в НПК защита.
7
За разлика от лицето привлечено в качеството си на обвиняем, свидетелят не осъществява
основна процесуална функция, като процесуалната му роля се ограничава до това да даде
показания относно непосредствените си възприятия, с което да подпомогне разкриването на
обективната истина по делото, поради което и прилагането по аналогия на разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ по отношение на разпитаното в качеството му на свидетел
лице в наказателния процес, е невъзможно. Обратното би било в противоречие с
процесуалната роля на свидетеля, а и би довело до невъзможност за събиране и проверка на
доказателствения материал и установяване на обективната истина по делото, като би
осуетило и подготовката на обвинението, с оглед изясняване на предпоставките за
повдигането му пред правораздавателния орган, чрез съставяне на обвинителен акт и
внасянето му в съда.
В случая, от материалите по досъдебното производство се установява, че на
12.10.2022 г., около 00:55 часа, С. А. при управление на МПС - лек автомобил марка „Х.“,
модел „С.“, с рег. № ******** е спрян за проверка от служители на Сектор „ПП“ на ОДМВР
– В., в хода на която с техническо средство му е извършена проверка за употреба на
наркотици, като взетата му предварителна проба е отчела употреба на наркотично вещество
- амфетамин. По случая е било образувано досъдебно производство № ******* г. по описа
на Сектор „ПП“ към ОДМВР-В. и пр. пр. № *********** г. по описа на РП-В., за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Производството е образувано по реда на
чл. 212, ал. 2 от НПК, с първото действие по разследването – разпит на свидетел- очевидец –
полицейски служител П.М. от 12.10.2022 г., като показанията му са отразени в съставения
протокол за разпит на свидетел от 12.10.2022 г. Предвид обстоятелството, че С. А. не е
привличан в качеството на обвиняем, то една от материалноправните предпоставки за
уважаване на осъдителния иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не е налице, поради което
същият е неоснователен.
Следва да се отбележи, че взетата спрямо въззивника мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР за задържането му за срок до 24 часа е наложена от орган, оперативно подчинен на
прокурора, но не по негово разпореждане, поради което евентуално настъпили от същата
вреди в правната сфера на въззивника не се намират в причинна връзка с действия и/или
бездействия на прокурора.
Наложените на въззивника принудителни административни мерки имат
административно-наказателен характер. Прокурорът не разполага с компетентност за
постановяване на отнемане на СУМПС, контролен талон, табели и др. Той не носи
отговорност по реда на ЗОДОВ в качеството на правозащитен орган за вреди, причинени от
налагане на принудителни административни мерки.
В случай, че в резултат от налагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или на
принудителна административна мярка спрямо конкретно лице, за последното са настъпили
имуществени и/или неимуществени вреди, то евентуално може да търси обезщетение за тях
от административния орган, наложил мярката, по ред, различен от предприетия в
настоящото производство.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на Република България по реда на ЗОДОВ. По изложените
съображения исковите претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са
неоснователни и като такава следва да бъдат отхвърлени.
С оглед гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в осъдителната му
част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с
което предявените искове по чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
С оглед изхода на делото на С. А. не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № ************* г. постановено по гр. д. № ********* г. по
описа на РС-В., 26-ти състав, в частта му, с която РС-В. е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на С. Д. А., ЕГН **********, сумата в размер на 1500 лева
(хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени нравствени, емоционални и психични терзания,
накърнени чест, достойнство и добро име, както и сумата в размер на 856 лева (осемстотин
петдесет и шест лева), представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по досъдебно производство № ******* г. по описа на Сектор
„ПП“ при ОДМВР-В. и разходи за заплащане на токсикохимичен анализ, ведно със
законната лихва върху сумите считано от 24.04.2023 г., до окончателното плащане, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ, вследствие на неоснователно водено срещу него
досъдебно производство №******* г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В. при ОДМВР
– В., прокурорска преписка № *********** г. по описа на РП-В., за престъпление по
чл.343б, ал. 3 от НК, както и в частта му за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. А., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на
Република България, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени нравствени, емоционални и психични
терзания, накърнени чест, достойнство и добро име, както и сумата в размер на 856 лева
(осемстотин петдесет и шест лева), представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по досъдебно производство № ******* г.
по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР-В. и разходи за заплащане на токсикохимичен
анализ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.04.2023 г., до окончателното
плащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ, вследствие на неоснователно водено
срещу него досъдебно производство № ******* г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В.
при ОДМВР – В., прокурорска преписка № *********** г. по описа на РП-В., за
престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ************* г. постановено по гр. д. №
********* г. по описа на РС-В., 26-ти състав, в частта му, с която РС-В. е отхвърлил
предявения от С. Д. А., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България иск с
правно основание по чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 5900 лева /пет хиляди и деветстотин лева/, представляваща
разликата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ до първоначално претендирания размер от
7400 лева /седем хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени нравствени, емоционални и психични
терзания, накърнени чест, достойнство и добро име, вследствие неоснователно водено
срещу него досъдебно производство №******* г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – В.
при ОДМВР – В., прокурорска преписка № *********** г. по описа на РП-В., за
престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10