Р Е Ш Е Н И Е
Номер 667 16.06.2020 г.
град Бургас
Административен
съд – Бургас, дванадесети
състав, на трети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 12 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 40, ал. 1
от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по
жалба на Т.Н.Т., ЕГН **********; с адрес ***, против Решение № 62/08.11.2019 г.
на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна,
постановено във връзка със Заявление вх. № ДИ-77/30.10.2019 г. на жалбоподателя
за предоставяне на достъп до обществена информация. В последното по делото
заседание Т. е потвърдил, че обжалва "отказа на директор на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ Варна, обективиран в решение, както посочих и предния
път, който не ми предоставя информация
за професионален опит за 2 години по длъжностната характеристика за длъжността
главен експерт. Госпожа С. може да има опит, но дали са пълни две години. Искам от съда да определи има ли г-жа В.С. 2 години
професионален опит към 06.11.2018 г.,
който да включва дейност или области, които са свързани с функциите за
длъжността „главен експерт“ в отдел „Разрешителни“, Дирекция „Планове и
разрешителни“ в Басейнова дирекция, за
да е допусната до конкурс- решаване на тест на 06.11.2018 г.".
Ответникът
- Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район"(БДЧР) - Варна,
в последното по делото съдебно заседание не се представлява. Представя писмено
становище вх. № 3961/02.06.2020 г., с което иска жалбата да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът, като прецени събраните в съдебното производство
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, допустимостта и
основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен
срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предмет на оспорване е Решение № 62/08.11.2019 г. на
Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна,
постановено във връзка със Заявление вх. № ДИ-77/30.10.2019 г. на Т.Т. за
предоставяне на достъп до обществена информация.
От фактическа страна се установи следното:
На 09.08.2019 г., на основание чл. 17,
чл. 26 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с чл. 24 от
ЗДОИ Т. е сезирал директора на БДЧР със Заявление, с което е поискала да му
бъде предоставена следната информация: " 1. Да се представи КОПИЕ от ЗАПОВЕД № РД-547/ 01.008.2017 г. на
министъра, с която г-жа И. Д.е упълномощена да изпълнява правомощията на
директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. Варна при
отсъствие на директора. 2. Длъжностите експерт (главен, старши, младши) в отдел
"Разрешителни", дирекция "Планове и разрешителни" в
Басейнови дирекции могат ли да бъдат заемани по длъжностна характеристика от
лица завършили специалност Биология и химия - педагогически профил? 3. Докажете
с документи, удостоверяващи продължителността на професионалния опит - 2 (дви)
години на г-жа В.С. при кандидатстване за конкурс /решаване на тест на
06.11.2018 г./ за длъжност главен експерт в отдел "Разрешителни",
дирекция "Планове и разрешителни" в Басейнова дирекция
"Черноморски район" гр. Варна - да се предостави КОПИЕ от ТРУДОВА и
СЛУЖЕБНА КНИЖКА."
С Писмо изх. № ДИ-65/А2/26.08.2019 г. директорът на БДЧР -
Варна е уведомил Т., че във вързка с цитираното негово заявление са предприети
следните действия: "По т. 1 На
основание чл. 32 ал. 1 от ЗДОИ, заявлението Ви е препратено до МОСВ по
компетентност; По т. 2. На основание чл. 29 от ЗДОИ Ви информирам, че е нужно
да уточните исканата от вас информация, т. като е много общо формулирана. Към
момента отдел „Разрешителни“ в Дирекция „Планове и разрешителни“ не съществува
като структура в БДЧР, считано от 01.04.2019г. По т. 3 Поисканите копия на
служебна и трудова книжка на г-жа В.С.са лични документи, които не могат да Ви
бъдат предоставени по реда на ЗДОИ и не съставляват обществена информация по
смисъла на чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 5 от ЗДОИ, за което сте уведомени в
Решение №32/28.05.2019 г. на директора на БДЧР, получено от Вас на 30.05.2019
г. и влязло в законна сила."
Т.
отново е подал Заявление вх. № ДИ-77/30.10.2019 г. като е направил необходимите
уточнения във връзка с писмо изх. № ДИ-65/А2/26.08.2019 г. В отговор,
директорът на БДЧР - Варна е постановил обжалваното Решение № 62/08.11.2019 г.
на основание чл. 17 и 26, ал. 1 от ЗООС във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 5, чл.
28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ. С решението ответникът е предоставил достъп до
исканата обществена информация, при следните параметри: 1. Степен на осигурения
достъп; пълен. 2. Срок за осигуряване на достъпа: до 30 дни след получаване на
решението. 3. Място за предоставяне на достъпа: гр. Айтос, обл. Бургас, ул.
„Филип Кутев“ № 4. 4. Форма на предоставяне на достъпа: хартиен носител. 5. Разходи по предоставяне на достъпа: 1,32
лв. 6. Други организации или лица, които разполагат с по-пълна информация:няма.
В т. 7 "Предоставена информация" е даден отговор на всяко от
исканията на Т.. Във връзка с искането на Т. за предоставяне на лични документи
на г-жа В.С.е посочено, че поисканите данни относно професионалния опит на
последната, са материализирани на носители, съставляващи лични документи,
издадени персонално на физическото лице, като събралият ги администратор (БДЧР)
по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), може да обработва
допълнително за друга цел, само при наличие на условия, посочени в ЗЗЛД и по
реда разписан в този специализиран закон. Посочено е в тази връзка, че съгласно
чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, закона за достъп до обществена информация не се прилага
за достъп до лични данни. В този смисъл, по изложените причини изискваните от Т.
копия от лични документи не могат да бъдат предоставени по реда на ЗДОИ н не
съставляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1, във връзка с ал.
5 от ЗДОИ. Относно изисканото от Т. копие от длъжностна характеристика за
длъжността главен експерт в отдел „Разрешителни“, Дирекция „Планове и
разрешителни“, се сочи,че тя е представена на кандидатите в конкурса към обявление
от 10.10.2018 г. за заемане на длъжността. В решението изрично е посочено, че
неплащането на определената сума се счита за отказ от страна на заявителя да
получи информацията. Посочено е още начина на плащане и възможността за
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от получаването му административния
съд по седалище на адресата. Към решението е представена писмена калкулация, от
която се установява, че заявителя следва да заплати 1,32 лева, за да получи
достъп до информацията. Решението е изпратено до Т. с писмо изх. № ДИ-77/А1/08.11.2019
г. и е получено от него на 12.11.2019 г. (Известие за доставяне ИД PS 9000
033Y07 P).
Недоволен
от така постановеното решение, Т. е оспорил същото с жалба, адресирана до
Административен съд-Варна, като едновременно с това е адресирал същата и до г-н
Бойко Борисов - Министър-председател ан България; до г-н Н. Н.- Министър на
околната среда и водите и до инж. Д. К.- директор на БДЧР-Варна. В жалбата се
твърди, че Т. има "основателни съмнения,
че г-жа В.С.към дата 06.11.2018 г. няма 2 (две) години ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ,
който да включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област
или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната
характеристика за длъжността Главен експерт в отдел "Разрешителни",
Дирекция "Планове и разрешителни" в Басейнова Дирекция
"черноморски район" гр. Варна." Сочи се, че именно по тази
причина Т. е поискал директорът на БДЧР - Варна да докаже пред Административен
съд-Варна, Министерски съвет на Република България и Министерство на околната
среда и водите, че г-жа В.С.има 2 години професионален опит като предостави
информация за това и длъжностна характеристика за посочената длъжност.
Жалбоподателят иска посочените институции да определят със становище има ли
г-жа В.С.2 години професионален опит, за да заеме тази длъжност.
С
Определение № 3168/17.12.2019 г., втори състав на Административен съд - Варна е
прекратил съдебното производство по адм. д. № 3142/2019 г. по описа на
Административен съд - Варна и е изпратил същото по подсъдност на
Административен съд - Бургас.
Във
връзка с разпореждане № 24/06.01.2020 г. на съдията - докладчик, с молба вх. №
399/ 15.01.2020 г. Т. е представил документ за платена държавна такса и е
уточнил петитума на жалбата си „ИСКАНЕТО
МИ КЪМ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас е да изиска от инж. Д. К.- Директор на
Басейнова Дирекция „Черноморски район" гр. Варна ИНФОРМАЦИЯ за
ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ОПИТ на г-жа В.С.към дата 06.11.2018 г. и ДЛЪЖНОСТНА
ХАРАКТЕРИСТИКА за длъжността Главен експерт в отдел „Разрешителни",
Дирекция „Планове и разрешителни" в Басейнова Дирекция „Черноморски
район" гр. Варна и ДА ОПРЕДЕЛИ: Има ли г-жа В.С.2 (две) години
ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ към дата 06.11.2018 г., който да включва времето, през което
служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с
функциите, определени в длъжностната характеристика за длъжността Главен
експерт в отдел „Разрешителни", Дирекция „Планове и разрешителни" в
Басейнова Дирекция „Черноморски район" гр. Варна."
С
Разпореждане № 216/16.01.2020 г. съдията-докладчик е посочил, че във
формулираните искания в молба с вх. № 399/15.01.2020г.
на Т. не е уточнен предмета на оспорване, не е посочен конкретен
административен акт, действие или бездействие на административен орган, което
оспорва, в какво се състои незаконосъобразността на административния акт,
действието/ бездействието, на базата, на което е и отправеното искане до съда. С
разпореждането жалбата е оставена без движение и е указано на
жалбоподателя в 7-дневен срок от
получаване на съобщението да отстрани следните нередовности на жалбата си: като
уточни конкретния предмет на оспорване, конкретен административен акт, действие
или бездействие на административен орган, което оспорва, в какво се състои
незаконосъобразността на административния акт, действието/бездействието, на
базата, на което е и отправеното искане до съда. Т. е предупреден, че при
неизпълнение на дадените от съда указания в определения срок, жалбата ще бъде
оставена без разглеждане и делото ще бъде прекратено.
С молба вх. № 772/24.01.2020 г., в отговор на
посоченото разпореждане, Т. заявява, че оспорва "РЕШЕНИЕ №
62/08.11.2019 г. на Директора на Басейнова Дирекция „Черноморски район"
гр. Варна за предоставяне на достъп до обществена информация на подадено от мен
ЗАЯВЛЕНИЕ за достъп до обществена информация с вх. № ДИ-77/30.10.2019 г. на
БДЧР гр. Варна.". В молбата, аналогично на първоначалната жалба, Т.
изразява съмнения относно наличието на 2 години професионален опит и е повторено искането му
към Административен съд - Бургас, отправено в молба вх. № 399/ 15.01.2020 г.
С Определение № 164/27.01.2020 г. съдът е
конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание
чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената
тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, откоито черпи благоприятни
правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания
акт. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт и изпълнението на законовите изисквания относно издаването му.
В първото по делото съдебно заседание
(11.03.2020 г.) Т. е посочил, че обжалва "решението, с което е постановен отказ". В това заседание
процесуалният представител на ответника е изразил становище, че жалбата е
недопустима с оглед формулирания петитум към съда за предоставяне на информация
и отговор на въпроси, тъй като даването на отговори на въпроси е извън
пределите на съдебния контрол. Посочва, че още, че в жалбата не се съдържат
конкретни твърдения във връзка с порочността на решението, както и че с
решението не е постановен отказ по съмисъла на чл. 37 от ЗДОИ. Допълнително
уточнява, че съгласно Наредбата за документите за заемане на държавна служба, доказателствата за професионален стаж се
връщат на лицето, в момента, в който се назначи. В това заседание съдът е
задължил административният орган да представи доказателства във връзка с т. 2
от Решение № 62/08.22.2019 г. - дали длъжностната характеристика е била качена
на сайта на БДЧР-Варна към момента на подаване на заявлението на Т., респектимвно
към момента на постановяване на обжалваното решение.
В изпълнение на посоченото задължение, с
писмо вх. № 2710/20.03.2020 г. ответникът е представил на хартиен носител
заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността главен експерт в
отдел „Разрешителни“, Дирекция „Планове и разрешителни“, като посочва, че
същата е представена на кандидатите в конкурса към обявление от 10.10.2018 г.
за заемане на длъжността. Твърди, че липсва законово основание длъжностни характеристики на
държавни служители да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната
администрация, с оглед което хартиения носител на предоставената по т. 2 от
Решение № 62/08.11.2019 г. информация не е публикувана на сайта на БДЧР. В
писмото се посочва още, че с процесното решение е определен достъп до
изисканата информация срещу заплащане на разходите по предоставянето й по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ, в размер на 1,32 лв. Административният орган
релевира възражение, че на основание чл. 36, ал. 1 от ЗДОИ е налице отказ от Т.Т.
от получаване на информацията, тъй като в срока по чл. 34, ал, 1, т, 2 и ал. 4
от ЗДОИ, заявителят не е заплатил определените разходи и не е представил
платежен документ по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗДОИ. На основание чл. 36, ал.
1 от ЗДОИ, неявяването на заявителя в определения по чл. 34, ал. 4 срок и
неплащането на определените разходи, съставлява отказ на заявителя от
предоставения му достъп до исканата обществена информация.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, е представил писмено становище вх. № 3961/02.06.2020 г. за
съдебно заседание на 03.06.2020 г. Изрично се заявява твърдение за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди се, че жалбата, с която е
сезиран съда, има характер на сигнал, който не е подведомствен на
административните съдилища по аргумент на противното на чл. 128, ал. 1 от АПК.
Отново се посочва, че с обжалваното решение се предоставя достъп до информация,
но заявителят не е заплатил същата, поради което за лицето липсва интерес от
обжалване. В този смисъл иска се от съда на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК да прекрати съдебното производство поради неподведомственост на спора на
съда и липсата на парвен интерес у жалбоподателя от оспорване. При условия на
евентуалност, ответника оспорва жалбата като неоснователна, като счита, че
обжалваното решение е законосъобразно. В становището са изложени подробни
разсъждения по т. 1 и по т. 2 от заявлението на Т. за достъп до обществена
информация.
При така установената фактическа обстановка, на база събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
съдебен контрол е Решение № 62/08.11.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция
"Черноморски район" - Варна, постановено във връзка със Заявление вх.
№ ДИ-77/30.10.2019 г. на Т.Т. за предоставяне на достъп до обществена
информация.
Съгласно нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Съдът намира твърдението на ответника за недопустимост на
жалбата за неоснователно. Видно от първото заседание по делото, ответникът
изрично е заявил, че оспорва Решение № 62/08.11.2019 г., който акт безспорно е
подведомствен на съда по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. Поради факта,
че жалбоподатеялт възприема обжалвания административен акт като отказ, то за
него е налице правен интерес от обжалването. Налице е и активна легитимация за
жалбоподателя, доколкото чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ дава право на всеки гражданин на
Република България да получи достъп до обществена информация, което право е
обвързано с уредената в чл. 2 възможност заявителят да си състави мнение
относно дейността на задължения субект. Следователно жалбата е допустима, като
подадена в нормативно установените срокове, от лице с правен интерес и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Спорът между страните в процеса от една страна се свежда до
законосъобразността на издаденото решение, както и дали е налице отказ от
предоставяне на достър до информация по заявлението на Т..
Законодателят в чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ е дал легално определение на понятието обществена информация, достъпа
до която законът регламентира. Това е всяка информация, свързана с обществения
живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази
информация законодателят е създал и изричното задължение да бъде предоставяна
от правните субекти по чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ. Това тяхно задължение и
съответно правото на гражданите на достъп до обществена информация, е
гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, която
установява правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3,
ал. 1 и 2 от ЗДОИ лица за предоставяне на достъп до обществена информация и за
отказа за предоставянето й.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ в качеството му на
териториално звено на държавен орган.
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ в решението по чл. 28, ал. 2,
с което се предоставя достъп до исканата обществена информация, задължително се
посочват: 1. степента на осигурения достъп до исканата обществена информация;
2. срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация; 3.
мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
4. формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация;
и 5. разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация.
Според алинея втора на същата правна норма в решението могат да бъдат посочени
други органи, организации или лица, които разполагат с по-пълна информация.
Посочените изисквания са спазени в обжалваното решение в пълна степен. Освен
специалните изисквания на ЗДОИ, в решението са спазени и изискванията за форма,
императивно заложени в общия закон - чл.
59, ал. 2 от АПК. Решението е мотивирано от правна и фактическа страна, съдържа
ясно волеизявление на органа, подписано е от него, има дата на издаване и
посочен ред за обжалване. Не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК,
който да е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съдът
държи да отбележи, че част от основанията, на които е издадено процесното
решение са неотносими. Така чл. 17 и чл. 26, ал. 1 от ЗООС се отнасят до
случаите, в които се търси информация, свързана с опазването на околната среда.
В настоящия казус Т. иска достъп до информация, която се регулира от нормите на
Закона за държавния служител. Този недостатък не влияе върху
законосъобразността на постановеното решение, тъй като в мотивната му част са
посочени и съответните правни основания от ЗДОИ.
Съдът
не установи нарушения на административнопроизводствените правила, а такива и не
се твърдят от жалбоподателя. Видно от събраните доказателства,
административният орган е спазил изискването на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ да
разгледа заявлението във възможно най-кратък срок - заявлението е подадено на
30.11.2019 г., а решението е произнесено на 08.11.2019 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок след датата на регистриране на заявлението.
Спазено е изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ заявителя да е уведомен писмено,
като по реда на чл. 34, ал. 3 решението е изпратено по пощата с обратна
разписка и е получено от Т. на 12.11.2019 г.
Обжалваното решение е
съответно на материалния закон по следните причини:
В Заявление вх. №
ДИ-77/30.10.2019 г. Т. е направил две различни искания, поради което съдът ще
изложи мотиви по всяко от тях поотделно, както следва:
Относно т. 1 от Заявление вх. №
ДИ-77/30.10.2019 г.
Т. е поискал представяне на копие от трудова и служебна книжка на г-жа В.С.с
цел доказване на продължителността на професионален опит - две години за
длъжност главен експерт в отдел "Разрешителни", дирекция
"Планове и разрешителни" в БДЧР-Варна.
В обжалваното решение административният орган е посочил, че Т. е поискал
копия на лични документи на Савова, които са издадени персонално на физическото
лице и представляват лични данни, т.е. те не са обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно
чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, този закон не се прилага за достъпа до лични данни. По
тази причина копие на тези документи не могат да му бъдат предоставени. В
писменото си становище ответникът допълва, че отделно и на самостоятелно
основание следва да се посочи, че на основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за
документите за заемане на държавна служба, доказателствата за професионален
стаж се представят от лицето при подаване на заявление за назначаване в
администрацията, от тях се снемат необходимите данни и документите се връщат на
служителя, а не се задържат в администрацията, като с оглед посоченото
поисканата от Т.Т. информация, на нейния материален носител не може да бъде
предоставена по реда на ЗДОИ, тъй като Директорът на БДЧР не разполага с
исканата информация и няма законово задължение да създава и събира такава,
както и да я предоставя по реда на закона.
Съдът намира, че извода на директора на БДЧР за невъзможност да представи
исканата информация на Т., за законосъобразен. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД
лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице
или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по- специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице. В този смисъл искането на Т. за предоставяне
на копия от трудовата и служебната книжка на Савова не може да бъде
удовлетворено, тъй като тези документи предоставят информация за икономическата
и социалната идентичност на лицето. Съществува непреодолима законова забрана, регламентирана в
чл. 2, ал. 5 от ЗОДИ, че този закон не се прилага за достъп до лични данни.
На следващо място, основателно е възражението на ответника, че съгласно чл.
2, ал. 3 от Наредбата за документите за заемане на държавна служба,
доказателствата за професионален стаж се представят от лицето при подаване на
заявление за назначаване в администрацията, от тях се снемат необходимите данни
и документите се връщат на служителя, а не се задържат в администрацията. В
този смисъл директорът на БДЧР-Варна не разполага с исканата информация, а
освен това по изложената причина (искане за предоставяне на лични данни) същият
не е в състояние да посочи при кой друг орган се съхранява подобна информация.
В този смисъл не е налице отказ за предоставяне на исканата информация, а
законова невъзможност за административния орган да стори това.
При така изложените мотиви съдът намира, че възражението на жалбоподателя за отказ от предоставяне на
тази информация, е несъстоятелно.
Относно т. 2 от Заявление вх. № ДИ-77/30.10.2019 г.
Т. е поискал предоставяне на копие от длъжностна характеристика за
длъжността главен експерт в отдел "Разреиштелни", Дирекциия „Планове
и разрешителни". В решението си директорът на БДЧР-Варна е посочил,
че е представена на кандидатите в
конкурса към обявление от 10.10.2018 г. за заемане на длъжността и е разрешил
нейното представяне, като е изготвил и писмена калкулация за целта. Безспорно,
жалбоподателят не е заплатил дължимата сума, за да получи разрешения му достъп.
Съдът, в хода на съдебното дирене, задължи ответника да представи тази
длъжностна характеристика и тя беше връчена на Т., което същия потвърди с
изрично изявление в последното по делото заседание. Следователно, не е налице
отказ на административния орган да предостави информация, а отказ на Т. в качеството
му на заявител да получи същата поради неплащане на определените разходи по
предоставянето й в размер на 1.32 лв. По тези причини оплакването на
жалбоподателя в частта по т. 2 от процесното заявление за достъп до обществена
информация е неоснователно.
По
изложените съображения съдът намира оспореното решение за съответно на закона, поради което
жалбата на Т. следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Н.Т., ЕГН **********;
с адрес ***, против Решение № 62/08.11.2019 г. на Директора на Басейнова
дирекция "Черноморски район" - Варна.
На основание чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп
до обществена информация, решението е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: