РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Видин, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ МЛ.
СЪДИЯ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯ Т. ИЛИЕВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
РОСЕНКА К. ДЕНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
като разгледа докладваното от РОСЕНКА К. ДЕНОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211300600164 по описа за 2021 година
С присъда №229 г. постановена на 01.06.2021 г.по НОХД №316 по
описа за 2021 година на Видински районен съд, подсъдимият М. М. МЛ.,
ЕГН **********, от град Видин, е признат за невинен в това,че на 21.05.2020
година в град Д. област Видин, на главен път Е-79 пред мотел „****“, в
нарушение на чл.12, ал.3 от Закона за събиранията, митингите и
манифестациите, провел митинг, след като му е било забранено със Заповед
№рд-02-11-508/27.05.2020година, издадена от Кмета на Община Видин на
основание чл.12, ал.2, т3 и т.4 от Закона за събиранията, митингите и
манифестациите, като заповедта е била издадена въз основа на получено в
Община Видин Уведомление с рег.№РЕ-02-06-1618/26.05.2020година,
изготвено от Председателя на Инициативен комитет на град Д. – М.М. –
престъпление по чл.174а, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 във
вр. с чл.301, ал.1,т.1 от НПК, съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото
му обвинение.
В законоустановения срок Районна прокуратура – Видин е подала
протест, в който се твърди, че така атакуваната присъда на ВРС е неправилна
и незаконосъобразна, тъй като била постановена в разрез със събраните по
1
наказателното производство доказателствен материал, още повече, че са
събрани безспорни доказателства уличаващи от обективна и субективна
страна подсъдимия М..
Иска се да бъда отменена присъдата изцяло и бъде постановена нова
такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.174а, ал.2 от НК, и бъде осъден за извършеното деяние.
Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Протестът е подаден в законоустановения срок от Районна
прокуратура – Видин, която е страна и има правен интерес за протестиране
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал,
изложените доводи във въззивната жалба и след като извърши служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че
протестът е неоснователен, имайки в предвид следните съображения:
По служебната проверка на присъдата.
Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил
правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната
съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се
доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички
обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено
значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и
въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло,
то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до
направения от него извод и е приел, че подсъдимият не е виновен и го е
оправдал по повдигнатото обвинение. Първоинстанционният съд подробно и
обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и
относно несъставомерността на повдигнатото обвинение.
По оплакванията в протеста:
Оплакванията в протеста са, че атакуваната присъда на ВРС е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като била постановена в разрез със
събраните по наказателното производство доказателствен материал, още
2
повече, че са събрани безспорни доказателства уличаващи от обективна и
субективна страна подсъдимия М..
Настоящият състав намира, че така изложените оплаквания в протеста и
допълнението към него са неоснователни. След като се запозна подробно с
всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че те, разгледани в
своята строга последователност по казуса, не дават категоричен извод за
виновност на подсъдимия, връзката им се накъсва и се налага да се правят
предположения, което е недопустимо съгласно чл.303, ал.1 от НПК, което
обстоятелство е съобразил и първостепенния съд. Съображенията на
въззивният съд в тази насока са следните:
Правилно първостепенният съд е отчел, че съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 1 ЗСММ кметът на общината следва да бъде уведомен за свиканото
събрание или митинг на открито от организатора му, като мястото и времето
на провеждане са елемент от въведения уведомителен режим. В конкретния
казус, видно от делото, организаторът е уведомил съответния орган по
надлежния ред на 26.05.2020г. своевременно/л.105 ДП/. С процесната заповед
на кмета на Община – Видин/л.106 ДП/ е забранен митинга и гражданското
неподчинение, изразяващо се в блокиране на главен път Е-79 пред мотел
“***********, като основание за това е посочена разпоредбата на чл.44, ал.1,
т.4 и ал.2 от ЗМСМА и във вр. с чл. 12 ЗСММ, ал. 2, и ал.3 от ЗСММ.
Настоящият съд установи от посочената по-горе заповед, че същата въобще
не е мотивирана, така както изисква чл.12, ал.3 от ЗСММ от една страна, а от
друга правилно първостепенният съд е приел, че не е налице надлежно
уведомяване на подсъдимия за заповедта, с която се постановява забрана за
провеждане на митинга и гражданското неподчинение, тъй като действително
свидетелката Н. е провела телефонен разговор на съответния посочен номер
от подсъдимия. Налице са обаче и свидетелските показания на Д. М., който
макар и син на подсъдимия, но под наказателна отговорност е удостоверил, че
към онзи момент именно той е ползвал този телефон. При това положение
действително възниква съмнение относно този съществен факт от обективна
страна за това дали действително самият подсъдим е бил уведомен за
забраната, или неговия син, който е полрзвал телефона и не е съобщил на
баща си, тоест този факт не е доказан по несъмнен начин. А всяко съмнение
се обсъжда в полза на подсъдимия, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 303,
ал.1 НК, една присъда не може да почива на предположения.
В този смисъл неоснователни са и съображенията изложени в
допълнението към протеста за това, че изводите на първостепенният съд са в
разрез с събрания по делото доказателствен материал, като не са кредитирани
напълно показанията на свидетелката Н..
Правилно Районен съд Видин е отбелязал, че от обективна страна не се
е доказало по категоричен и несъмнен начин забранителната заповед на кмета
на Община - Видин да е била връчена по надлежния ред съобразно
законодателството в тази насока на подсъдимия М., като организатор на
3
протеста, включително и с оглед на правото му да я обжалва в 24 часов срок
от надлежното и връчване пред Административен съд – Видин.
Несъставомерността от обективна страна води и до несъставомерност от
субективна страна, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият
е знаел за забраната и въпреки това я е нарушил, поради това въззивният съд
също намира, че подсъдимият М. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 174а, ал. 2 от НК, тъй като от субективна страна не е
доказано, че подсъдимият М. е съзнавал противообществения характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им, т.е не е доказан прекия умисъл, каквато форма на вината се
изисква, видно от текста на повдигнатото обвинение по чл. 174а, от
Особената част на Наказателния кодекс.
С оглед на горните факти, правилно първостепенния съд е приел, че
извършването на деянието не е доказано от обективна и субективна страна,
тъй като не се е доказало наличието на умисъл от страна на подсъдимия М. в
качеството му на организатор на протеста да наруши процесната забрана за
провеждане на протеста.
Съгласно чл. 304 от НК Съдът е признал подсъдимия за невинен, поради
това, че не се е установило, че деянието е извършено от него виновно, а
според чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения
и съгласно ал. 2 съдът не може да признае подсъдимия за виновен, когато
обвинението не е доказано по несъмнен начин.
С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че така
подадения протест е неоснователен, съображенията в него и допълненията
също неоснователни имайки предвид така установените факти по делото,
поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в съответствие
с изложените по-горе съображения.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно
процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №229 г. постановена на 01.06.2021 г.по
НОХД №316 по описа за 2021 година на Видински районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5