Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.09.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№10358 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №117949 от 17.05.2019г.,
постановено по гр.дело №38171/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е признато за установено по
предявени от „В.9.”
ЕООД срещу „А.Б.“ ЕАД /с предходно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.422 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 470.66 лв., представляваща неизплатена част от главницата по
договор за проектиране и изпълнение на основен ремонт на покрив от 24.09.2015г.,
сключен между „А.Б.“
ЕАД /с предходно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ - като възложител и
„В.9.” ЕООД – като изпълнител, ведно със законната
лихва за периода от 21.03.2017г. до пълното погасяване на задължението, както и сумата 52.05 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от
12.02.2016г. до 15.03.2017г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №17350/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, като е отхвърлен иска за главницата за разликата над
сумата от 470.66 лв. до пълния предявен размер от 18807.23 лв. като неоснователен,
поради извършено извънсъдебно прихващане с вземане на „А.Б.“ ЕАД /с предходно
наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ за
сумата 18336.57 лв.,
представляваща неустойка за забава по чл.16, ал.1 договора, както и е отхвърлен иска за лихва за
разликата над сумата от 52.05 лв. до пълния предявен размер от 2245.68 лв. и за периода от
12.01.2016г. до 11.02.2016г., като неоснователен. С решението е отхвърлено като
неоснователно заявеното от „А.Б.“ ЕАД /с предходно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ възражение за прихващане със сумата 470.66 лв., представляваща разходи за поправка на извършена
работа с недостатъци – щети от наводняване на архив, от които 267.86 лв. без ДДС за закупуване
на материали и 202.80 лв. за
отводняване на архива. С решението е осъден „А.Б.“ ЕАД /с предходно
наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ да
заплати на „В.9.”
ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 55.15 лв., представляваща
сторени от ищеца разноски в исковото
производство, както и сумата от 60.11 лв., представляваща сторени от ищеца разноски по ч.гр.д.
№17350/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, изчислени съразмерно с уважената част от исковете. С решението е осъден „В.9.” ЕООД да заплати на „А.Б.“ ЕАД /с предходно
наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 97.52
лв., представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение,
изчислено съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца - „В.9.” ЕООД, представлявано от управителя Д.Д., чрез
адв.Я.Д., с която се обжалва решението на СРС в частта, в която са отхвърлени
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.422 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, както и в частта на възложените разноски. Наведени са доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност съдебния акт в обжалваните
части. Поддържа се, че първоинстанционният съд като е направил погрешен анализ
на събраните по делото доказателства и неправилно е тълкувал разпоредбите на
сключения между страните договор от 24.09.2015г., е обосновал неправилен извод относно
уговорената начална дата за започване извършването на възложените видове СМР –
02.11.2015г., с оглед на което след изтичане на срока на договорения между
страните график за извършване на ремонтни дейности, е възникнало в полза на
възложителя изискуемо вземане за неустойка
за забава по чл.16, ал.1 договора, която същият правомерно е
прихванал извънсъдебно с част от своето задължение за заплащане на извършените
видове СМР към изпълнителя - „В.9.” ЕООД. Твърди се, че приетият от съда
начален срок – 02.11.2015г., за започване на строителните дейности по договора,
е отправен като оферта от изпълнителя преди подписването на процесния договор
от 24.09.2015г. и не е съгласуван с възложителя в срока, предвиден в чл.6, ал.1
от договора – 5 работни дни преди началото на строителните дейности. Излага се
още, че в случая началната дата на монтажните дейности е 17 – 18.12.2015г. и
крайната дата, по отношение на която не е налице спор между страните е
12.01.2016г., като от този период следва да се приспаднат 7 дни с валеж от дъжд
и сняг /за който факт по делото е приложено удостоверение, издадено от
Националния институт по метеорология и хидрология/, през който не следва да се
извършват видове СМР поради лоши метеорологични условия и възможността да бъдат
компрометирани вложените материали, което би довело до некачествено изпълнени
видове СМР. В тази връзка се поддържа, че ищецът като изпълнител е изпълнил
поетите от него задължения по сключения договор точно и в определения в чл.6,
ал.1 от договора срок, поради което не дължи заплащане на неустойка за забава по чл.16, ал.1 договора. По изложените съображения моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните
части и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове като основателни
и доказани. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „А.Б.“ ЕАД /с предходно
наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, чрез юрисконсулт М.К., депозира писмен отговор, в
който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени
са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че е
възникнало и съществува в полза на възложителя валидно и
изискуемо вземане за неустойка за забава по чл.16, ал.1 от процесния договор от 24.09.2015г. за сумата 18336.57 лв., с която ответникът е направил
извънсъдебно изявление до ищеца за прихващане и до размера на посочената сума е
погасено задължението на възложителя, което има към изпълнителя за доплащане на остатъка от възнаграждението по
договора за изработка. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и
законосъобразно първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявени са
от „В.9.” ЕООД срещу „А.Б.“ ЕАД /с предходно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.422 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум
на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.422 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Съдебното решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.422 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗЗД е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична неоснователност
на предявените от от „В.9.” ЕООД срещу „А.Б.“ ЕАД /с предходно
наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.422 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за частична неоснователност на предявените главен и
акцесорен иск и на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да
добави следното:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, на основание сключен между тях договор
от 24.09.2015г. за пълен инженеринг (проектиране и
изпълнение) на основен ремонт на покрив на административна сграда М4 на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, съгласно който ответното дружество като
възложител е възложило на ищеца като изпълнител извършване на определена работа
срещу заплащане на уговорено възнаграждение /чл.3 от договора/. В чл.6 от договора е предвидено, че срокът за изпълнение на
договорената работа не може да надвишава 30-работни
дни, след съгласуване на график за строителство и работни проекти в електронен
или хартиен вид. Съгласно Приложение 1: Ценова
оферта към договора, срокът за изпълнение на всички дейности по договора е 15-календарни дни. Приет е като писмено доказателство и
подписан от ищеца график за ремонт на покрива, съгласно който
предаването на строителната площадка на изпълнителя следва да се извърши на
02.11.2015г., като всички видове СМР в това число и
окончателното почистване и предаване за експлоатация на обекта следва да
приключи на 20.11.2015г.. Уговорено е още между страните в чл.16, ал.1 от договора, че при
закъснение в сроковете за изпълнение на договорните работи, изпълнителят дължи
неустойка в размер на 0.5% за всеки ден
закъснение до петия ден включително и по 1% за всеки следващ ден забава, но не
повече от 25% от стойността на видовете СМР по чл.3 от
процесния договор.
В конкретната хипотеза не е спорно
между страните, че ищецът - „В.9.” ЕООД е изпълнил възложената работа, както и уговореният размер на дължимото възнаграждение за изпълнените видове СМР. Основният спорен
по делото въпрос е дали се дължи от
ответника плащане на претендирания от ищеца остатък от
неплатена сума по договора за
изпълнение на СМР, след като ответникът е направил
правопогасяващо възражение, основано на твърдения за удържана неустойка за
забава в размер на 18336.57 лв., съгласно чл.16,
ал.1 от сключения между страните договор от 24.09.2015г.. В
случая от анализа на събраните доказателства и противно на поддържаното във
въззивната жалба се установява, че уговореният срок за изпълнение на възложените с договора видове СМР е от 02.11.2015г. до 20.11.2015г., който е обективиран в подписан от ищеца график за ремонт на покрива и същият е съгласуван и приет от възложителя-ответник. Доводът във въззивната жалба, че приложеният график за строителството за извършване на видовете СМР за
периода 02.11.2015г. до
20.11.2015г.
представлява примерна оферта от изпълнителя преди подписването на процесния
договор от 24.09.2015г. и не е съгласуван с възложителя в срока, уговорен в
чл.6, ал.1 от договора се опровергава от събраните по делото доказателства. Видно
от прието по делото писмо изх.№6764/02.11.2015г.
възложителят уведомява изпълнителя, че
последният не е започнал на уговорената дата - 02.11.2015г.
реализация на изработката. В отговор на така полученото писмо изпълнителят е изпратил до възложителя писмо изх. №194/04.11.2015г., в което се съдържа изложение на
причините за несвоевременното
започване на работата и същите са свързани с
обстоятелства, стоящи извън него, а именно забавена доставка на строителни
материали. Следователно
се налага единственият правилен извод, че в
писмо изх. №194/04.11.2015г. се съдържа имплицитно признание
от дружеството-изпълнител на неизгоден за него факт, че уговорената между страните начална
дата за започване
изпълнение на възложените видове строителни дейности е била именно - 02.11.2015г.. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля О.В.П., която заявява пред съда,
че предявеният му график
всъщност е графикът, който е предложен от изпълнителя и който той лично е
одобрил като старши строителен инженер и като отговорник на ремонтиран обект. Показанията на този свидетел преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК следва да бъдат кредитирани, като дадени в резултат на негови преки
и непосредствени впечатления, последователни са, не са противоречиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
С оглед изложеното се налага изводът, че по делото е установено, че началната дата, на която е трябвало да
започнат строително-монтажните работи, е 02.11.2015г., а предвидената дата за
завършване на ремонта е била определена на 20.11.2015г. – период, който обхваща
15-работни дни. Доколкото по делото е
безспорно, че фактическото завършване на дейностите по обекта и предаването му
е станало на 12.01.2016г., налице е забавяне в изпълнението с повече от
петдесет дни, което
се явява основание за ангажиране на отговорността на ищеца като изпълнител да
заплати, уговорената в чл.16, ал.1 от договора неустойка за забава.
На следващо място неоснователен е
доводът на въззивника, че забавата при изпълнение на възложените видове СМР е в
резултат на извънредни
обстоятелства, които
не могат да се вменят във вина на изпълнителя и които го освобождават от
отговорност поради неточното
изпълнение във времето. Релевираните от изпълнителя причини довели до забава при изпълнение на
поетото с договора задължение
– да завърши ремонта и да предаде обекта на възложителя в уговорения срок до
20.11.2015г., не
могат да се приемат, че представляват извънредни обстоятелства, които биха могли да го освободят
от отговорност. Изложените в този смисъл подробни аргументи от първостепенния
съд са правилни, обосновани са след задълбочен анализ на събраните
доказателства и при позоваване на относима към спора съдебна практика. В тази
връзка и доколкото във въззивната жалба са преповторени същите доводи, които са
поддържани и в хода на производството пред СРС, настоящият състав препраща към
изложените от първостепенния съд мотиви, които счита за правилни и
законосъобразни /чл.272 от ГПК/.
По тези съображения въззивният
съд счита, че след като по делото се установява по несъмнен начин, че изпълнителят - „В.9.” ЕООД е изпаднал в забава за изпълнение на основното си договорно задължение – да завърши ремонта и да
предаде обекта на възложителя в уговорения срок до 20.11.2015г., поради което
дължи неустойка за забава по чл.16, ал.1 от договора. Възникналото в полза на
възложителя вземане за неустойка за забава по чл.16, ал.1 от договора е валидно и изискуемо, предвид на
което са се осъществили предпоставките за извънсъдебно прихващане, предвидени в чл.103 ЗЗД. Материалният
правопогасяващ ефект на извънсъдебно прихващане настъпва с факта на отправяне на изявление по
реда на чл.104, ал.1 пр.1 от ЗЗД, от който момент двете насрещни,
изискуеми и ликвидни вземания се считат погасени
до размера на по-малкото от тях. В случая потестативното право на извънсъдебно прихващане е извършеното с писмо
изх. №2200/02.03.2016г., с което възложителят отправя изявление до изпълнителя, че прихваща своето
вземането за неустойка в размер на 18336.57 лв. с част от задължението си да заплати остатък от неплатена сума по договора
за изпълнение на СМР, и същото е породило целения с него погасителен
ефект, което дава основание да се приеме, че предявеният иск за заплащане на главница е неоснователен за сумата от 18336.57
лв., уговорена неустойка в чл.16, ал.1 от
договора, дължима в максималния предвиден размер - 25% от цена по извършените видове СМР. Първостепенният съд като е
достигнал до същия правен извод и е отхвърлил предявеният иск за главницата за разликата над сумата от
470.66 лв. до пълния
предявен размер от 18807.23 лв. като неоснователен, поради извършено извънсъдебно
прихващане с вземане на „А.Б.“ ЕАД /с предходно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ за сумата 18336.57 лв., представляваща
неустойка за забава по чл.16, ал.1 договора, е постановил правилен и законосъобразен съдебния акт, който следва
да бъде потвърден.
По иска с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86, ал.1
от ЗЗД:
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни
оплаквания досежно порочността на съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид на което съдът споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях като счита, че решението в тази част за законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния закон, като няма допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство. Следователно постановеното
съдебно решение в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на
разноски има въззиваемата страна. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК (изм. и
доп.,бр.8/24.01.2017г.)
въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника – въззиваем в
размер на 100.00 лв., съгласно чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с
оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените
от процесуалния представител правни действия. Въззивникът - „В.9.” ЕООД следва
да бъде осъден да плати на въззиваемия - „А.Б.“ ЕАД /с предходно наименование
„МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №117949 от 17.05.2019г., постановено по гр.дело №38171/2017г. по
описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „В.9.”
ЕООД, с ЕИК ********, с адрес за призоваване: град София, ул.“********/чрез
адв. Я.Д./; да заплати
на „А.Б.“ ЕАД,
с ЕИК ******** /с предходно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, със седалище и адрес
на управление:***; на основание чл.78, ал.3 във вр. ал.8 ГПК сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./