Р Е Ш
Е Н И Е
№ 163
гр.Айтос, 02.08.2019 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на шестдесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................
ЧЛЕНОВЕ:.....….……………
при секретаря Росица Марковска и в присъствието на прокурора..............…….....като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело №
1116 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, с адрес и
седалище на управление: ***, със законeн представител Н.Т.С. и М.Д.Д., с адрес: *** - в качеството им на Изпълнителни директори, чрез пълномощник ю.С.Д., с адрес ***»*** против Д. Х. Х., ЕГН **********,***.
С исковата молба ищецът моли да
бъде прието за установено спрямо
ответника Д. Х. Х., съществуването на вземането му в размер от сумата от 2814.37 лева (две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки) – главница по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.10.2016 г. до
21.02.2019 г., по отношение
на които на основание чл.13 ал.2 б.“а“ от Общите
условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 21.05.2018 г. /датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 138.01 лева (сто тридесет
и осем лева и една стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 301.09 лева (триста и един лева и девет стотинки) - обезщетение
за забава за периода от
21.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда –
30.07.2018 г.; ведно със
законната лихва за забава за периода от
подаване на заявлението - 31.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение
№ 412 от 02.08.2018 г. по ч.гр.дело № 711/2018 г. на РС-Айтос.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, включително разноските в заповедното производство, в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева) държавна такса и 100.00 лева (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Сочи, че вземането произтича от задължение на
ответника Д. Х. Х. по Договор за потребителски паричен кредит № 2177813, сключен на 29.02.2016 г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д. Х. Х., в качеството на кредитополучател, като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено
от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
В условията
на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск, ищцовото дружество моли за постаноняван на решение, с което ответникът Д. Х. Х. да бъде осъден да
му заплати горепосочените
суми, както следва: 2 814.37 лева (две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки) – главница по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.10.2016 г. до
21.02.2019 г., по отношение
на които на основание чл.13 ал.2 б.“а“ от Общите
условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 21.05.2018 г. /датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 138.01 лева (сто тридесет
и осем лева и една стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 301.09 лева (триста и един лева и девет стотинки) - обезщетение
за забава за периода от
21.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда –
30.07.2018 г.; ведно със
законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.
С исковата
молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на
ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания
по заповедно производство – ч.гр.дело №
711/2018 год. на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени
преписи за връчване на ответника.
Направено е доказателствено
искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 711/2018 г. на РС-Айтос и за назначаване на ССЕ с конкретни задачи.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. От негово име е постъпила молба вх.№ 3295/06.06.2019 година за разглеждане на делото в отсъствие на
представител. Не са ангажирани допълнителни доказателства и не са заявени
искания.
В срока и по реда на
чл.131 и сл. от ГПК ответникът Д. Х. Х., чрез назначения особен представител адвокат З.К. – БАК представя писмен отговор. Не оспорва
допустимостта на исковата претенция, но твърди, същата
е неоснователна. Излага становище, че и предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск за претендираните суми, за които
е издадено разпореждане и заповед по ч.гр.дело
№ 711/2018г. на АРС е допустим,
но неоснователен.
Позовава се на
ненадлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия и оспорва действителността на договора за
потребителски кредит, сключен между ответника
и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД. Не представя доказателства
и заявява, че ще се ползва
от тези представи
от ищеца.
В съдебно заседание особения представител сочи, че
при така приложените доказателства не се установява настъпила предсрочна изискуемост на сключен
потребителски кредит, както и уведомяване за извършената цесия, който факт да е
доведен до знанието на ответника, поради което счита, че исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл.410 от ГПК, вх. № 4566/01.08.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Д. Х.. В
хода на образуваното заповедно производство
по ч.гр.дело № 711/2018г. по
описа на РС-Айтос и след връчване на заповед № 412/02.08.2018г. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, с определение № 734/05.10.2018 г. на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване дължимостта
на вземането си против длъжника.
В изпълнение на дадените
указания е депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото
производство. В отговора си особеният представител на ответника се позовава на ненадлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия и оспорва действителността на
договора за потребителски кредит, сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД
Съдът взе предвид, посоченото от ищеца правно основание, но съобрази, че искът макар и установителен досежно съществуването на вземането след възразяването му по реда на чл.414 от ГПК в заповедното производство, намира своето основание в чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК. Ето защо и приема претенцията за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна и недоказана по следните съображения:
По делото е
приложен Договор за потребителски паричен кредит № 2177813 от
29.02.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Д.
Х. Х. с краен падеж на договора – 21.02.2019 г. Вземането по този договор е
било прехвърлено от банката - кредитор на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.05.2017
г. Приложени са писмено потвърждение за извършената цесия и пълномощно, с което
цедентът упълномощава цесионера
да съобщи на длъжниците за извършената цесия.
Изпратени са две уведомления за извършената цесия от цесионера
до длъжника, като първата от пратките е върната в цялост, тъй като длъжникът не е бил открит
на адреса, а втората –чрез залепване на уведомление от ЧСИ .
На 01.08.2018 г.
от цесионера е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като новият кредитор се е позовал на
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 21.05.2017 г. В съответствие с
указанията, дадени в заповедното производство, е предявен настоящия иск по
чл.422, ал.1 от ГПК.
Към исковата
молба и заявлението не е представено уведомление за обявена лично на длъжника
(или негов представител) предсрочна изискуемост и няма доказателства такова да
е било връчено на длъжника.
Предявените
претенции са неоснователни, като съображенията на съда са следните:
На първо място,
съдът възприема възражението на особения представител, че уведомлението за
цесия не е връчено на длъжника, поради което не е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай процесуалната
фигура на особения представител, назначен на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и комуто е изпратен за писмен отговор препис от исковата молба, ведно с
уведомлението за цедираното вземане, не може да
замести уведомяването на длъжника за цедиране
на същото вземане. Особеният представител,
макар и назначен с акт на съда
по реда на чл.47, ал.6
от ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната,
която представлява –
в този смисъл т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство
може да произтича
от закона (в случаите на изрично уредено
законно представителство) или
от договор. Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна
норма, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда,
при осъществяване на определените за това предпоставки –
в този смисъл т.6 от цитираното Тълкувателно решение на ВКС. Следователно
особеният представител защитава процесуални права на страната, но не е нито
законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до
представляваното лице (в случая ответник) материалноправни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Само при личното уведомяване на длъжника, на
упълномощен от длъжника представител и/или при уведомяване на лице,
пребиваващо на адреса на длъжника със задължение да го уведоми за цедираното вземане, законодателят презюмира,
че длъжникът знае кой е неговият кредитор и кому може валидно да
изпълни задължението си. В случай, че се приеме обратната теза, би се
стигнало до постановяване на позитивно за цесионера
съдебно решение, съответно ще последва издаване на изпълнителен лист срещу
длъжник, който не е уведомен и не знае по какви причини следва
да изпълни някакво парично притезание на
кредитор, с когото не е имал облигационна обвързаност. В същия
смисъл са и разясненията, дадени в актуалната практика на съдилищата (напр. Определение
№567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о., влязлото в сила
Решение № I -103 от 01.11.2018 г. по въззивно гр.д. № 1377/2018 г. на БОС).
На следващо
място следва да се съобрази и задължителната практика на ВКС, обективирана в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, едва след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
му изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. Самото Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасянето от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по
иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал.
1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия
за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като
факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал.
3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния
иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на
настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. И това е така, тъй като е недопустимо в
производство по чл.422 от ГПК да се изменя основанието на вземането по издадената
вече заповед за изпълнение ( вж т.11.б от ТР № 4/2013 г.,ОСГТК; Решение № 129-2015-II т.о., Решение №161-2016-II т.о.)
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, вследствие развалянето му от изправната
страна, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и се
подчинява на общите принципи на ЗЗД - чл.87 и сл., а датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на нов падеж, отнемащ привилегията на
длъжника да плати разсрочено. Затова, за да може договорното изменение да
прояви действието си, е необходимо длъжникът да е уведомен, вкл. и от
небанковите финансови институции.
В случая липсват
доказателства ответникът да е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което
следва да се приеме, че вземането по издадената заповед за изпълнение - за
заплащане на предсрочно изискуемия остатък от кредита, не съществува.
Със заявлението
и исковата молба вземанията за главница и възнаградителна
лихва по договора за кредит и начислената върху тях лихва за забава се
претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния
иск по чл.422, ал.1
от ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното
производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като
конкретни неплатени анюитетни вноски и акцесорни вземания за всяка от тях, с настоящото решение
съдебният състав не би могъл да се произнесе по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Обстоятелството, че в хода на заповедното
производство крайният падеж за връщане на кредита е настъпил, също не може да
бъде отчетено като относим факт по чл.235, ал.3
от ГПК съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК. В този смисъл при разгледан аналогичен случай са разясненията на Решение № 161/08.02.2016 г. по дело
№1153/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. Както вече се посочи по-горе на основание
т.11.б от посоченото Тълкувателно решение е недопустимо в исковото производство
по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита
преди подаване на заповедта за изпълнение предявеният иск е неоснователен и на
това основание.
Въз основа на гореизложените съображения, съдът
приема за недоказано обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане
на ищеца-кредитор спрямо ответника-длъжник. След
като ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе
своеобразната санкция на тежестта на
доказване, като съдът приеме за
несъществуващи фактите, които той следва
да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме
за недоказано съществуване на вземането му спрямо ответника, за
което е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Що се отнася до заявеният от ищеца осъдителен иск
за процесното вземане, съдът намира, че същият макар
да е процесуално допустим при отхвърляне на установителната
претенция поради липсата на доказателства за дължимост
на вземането и за уведомяване на ответника за извършената цесия, не е основателен.
Ето защо и изложените мотиви са относими по повод предявения като евентуален осъдителен иск,
който също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от горното, Айтоският
районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, с адрес и
седалище на управление: ***, със законeн представител Н.Т.С. и М.Д.Д., с адрес: *** - в качеството им на Изпълнителни директори, чрез пълномощник ю.С.Д., с адрес ***»*** против Д. Х. Х., ЕГН **********,*** за установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 412 от 02.08.2018 г. по ч.гр.дело № 711/2018 г. на РС-Айтос, за сумата от 2814.37 лева (две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки) – главница по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.10.2016 г. до
21.02.2019 г., по отношение
на които на основание чл.13 ал.2 б.“а“ от Общите
условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 21.05.2018 г. /датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 138.01 лева (сто тридесет
и осем лева и една стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 301.09 лева (триста и един лева и девет стотинки) - обезщетение
за забава за периода от
21.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда –
30.07.2018 г.; ведно със
законната лихва за забава за периода от
подаване на заявлението - 31.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, с адрес и
седалище на управление: ***, със законeн представител Н.Т.С. и М.Д.Д., с адрес: *** - в качеството им на Изпълнителни директори, чрез пълномощник ю.С.Д., с адрес ***»*** против Д. Х. Х., ЕГН **********,*** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2814.37 лева (две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки) – главница по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.10.2016 г. до 21.02.2019
г., по отношение на които на
основание чл.13 ал.2 б.“а“ от Общите условия към договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост, считано от 21.05.2018 г. /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/; 138.01 лева (сто тридесет
и осем лева и една стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 301.09 лева (триста и един лева и девет стотинки) - обезщетение
за забава за периода от
21.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда –
30.07.2018 г.; ведно със
законната лихва за забава за периода от
подаване на заявлението - 31.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: